№ 145
гр. Варна, 02.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600085 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Жалбоподател-подсъдим О. В. Х., редовно призован, воден от органите
на Съдебна охрана, явява се лично, представлява се от адв. С. В. И. от АК –
Варна, редовно упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. И. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПОДС. Х. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, в мотивната част на
протеста на ОП и в допълнителните съображения към него е отправено
искане за отмяна и несъгласие на оправдателната част на
1
първоинстанционната присъда, която оправдателна част всъщност съдържа
две части по отношение използваната сила и по отношение опита за грабеж,
докато в диспозитивната част е отправено искане само по отношение на
отмяна на първоинстанционната присъда и съответно осъждане на
подсъдимия за опит за грабеж. Ето защо по отношение на използваната сила
аз считам, че в случая е налице несъответен протест. Отделно от това и по
същество считам, че присъдата в нейните мотиви е правилна и
законосъобразна доколкото липсват каквито и да е доказателства за оказано
физическо въздействие върху пострадалата О..
По отношение на опита за грабеж макар и да сме изправени пред една
непрецизна правна конструкция и цифрово изражение на правната
квалификация аз считам, че в случая подсъдимият е обвинен и предаден на
съд по отношение престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК в условията на
продължавано престъпление доколкото са налице две деяния, които са
извършени при еднородност на вината, при еднородност на обстановката, по
едно и също време, осъществяващи един и същи състав на престъплението в
неговите различни стадии – опит и довършено престъпление. В случая аз
считам, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи относно
липсата на опит да бъде извършено престъпление по отношение на
пострадалия С., доколкото е приел, че дори и да има такъв той е останал
недовършен поради отказ на подсъдимия по собствени подбуди, което
категорично считам, че не е така. Събраните по делото доказателства сочат,
че подсъдимият не е довършил престъплението не защото се е отказал, а
защото реално в пострадалия С. не е имало парични средства и това е била
причината другият пострадал, пострадалата О. да извади от собствения си
портфейл паричната сума, която е притежавала на монети около 15 лева.
По тези съображения аз поддържам протеста на ОП в тази част, като
считам, че с оглед правна прецизност, доколкото в този вариант не мисля, че
би могло да остане така, както е внесено в съда, считам че няма пречка да се
изпише и да се приложи чл.26, ал.1 от НК, доколкото реално става дума за
закон за същото престъпление и по никакъв начин не се отежнява
положението на подсъдимия.
По отношение справедливостта на наказанието също поддържам
протеста на ОП. Действително не са изложени много съображения в него, но
считам, че при индивидуализация на наказанията на подсъдимия съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, доколкото в случая аз
не съзирам нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
пък е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
напротив считам, че в случая сме изправени пред ситуация с единствено и
само отегчаващи вината обстоятелства и това са обремененото съдебно
минало на подсъдимия, извън квалификацията за опасен рецидив по
отношение престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК. Изключително
впечатление прави обстоятелството, че той е извършил деянията, за които е
предаден на съд, едва 6 месеца след като е излязъл от затвора. Силно
2
впечатление прави и начина, упоритостта на действията му, изключително
агресивно и цинично поведение по отношение на едно младо момиче, което
съответно е получило и има съответните травми като са използвани както
вербални средства на психичната принуда, така и невербални такива,
доколкото са налице доказателства за масажиране на половия орган. При
всички тези обстоятелства аз считам, че наложено наказание по чл.199, ал.1,
т.4 от НК при приложение разпоредбата на чл.55 от НК е не само
изключително снизходително, но и несправедливо за това ще Ви моля да
измените присъдата в тази част.
АДВ. И. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната
жалба.
Аз слушах внимателно представителя на прокуратурата. До известна
степен голяма част от съображенията на представителя на прокуратурата
водят така за мен до извода, че мотивите на ВОС страдат от някакъв дефицит
и са чисто и просто формални.
На първо място в няколко страници ВОС не е намерил място да обсъди
доводите на защитата, възраженията за процесуални нарушения, каквито
считаме, че има. Шаблонно се отхвърлят едни свидетелски показания, други
се приемат и това са на пострадалите С. и О., като пак казвам, не се дава
отговор на определени обстоятелства и какво имам предвид: Никой не
отговори на въпроса защо свид. С. е разпитан няколко пъти и в съдебна зала
на ВОС той каза, че си е сменил показанията. Това е малко или много
несериозно. Има едно надграждане на неговите свидетелски показания по тези
на пострадалата и това е убягнало на ВОС и не е коментирано изобщо. ВОС
казва, че С. е сигнализирал на полицията. Няма такова нещо, той не е
сигнализирал на полицията, той се е прибрал и това го има в показанията му.
За това казвам, че ВОС е изложил мотиви, които формално отговарят на
някой въпроси, но в своята същност не дават отговор на нито едно наше
възражение. Не се коментира защо полицейският служител, който е свидетел
е присъствал на разпита пред съдия на друг свидетел. Това е абсолютно
недопустимо. И защо свидетел, който е освободен от 24-часово задържане,
вече свободен гражданин, един час след като е освободен се води със
служебния полицейски автомобил в съда да бъде разпитан. За това казвам, че
шаблонно някой свидетелски показания се приемат, а други се отхвърлят. А.
и С. аз така и не можах да разбера в мотивите на ВОС защо не приема техните
показания за достоверни – тези от досъдебното производство се кредитират в
известна степен. Сега и двамата казват, че имало натиск по отношение на тях.
За побой няма данни, но за натиск това е съвсем различно. Свид. С.
действията, които описва какво се е случило са нелогични в началото.
Неговите свидетелски показания се напасват по тези на пострадалата. Разбира
се това е неприятна ситуация, но не може чисто така формално да се приеме,
че деянията са доказани от обективна и субективна страна, и това е тяхната
3
правна квалификация.
Лаконични мотиви по отношение защо отхвърля друга квалификация, не
тази на грабежа. За мен на първо място винаги коментираме процесуалните
нарушения, едва след това преминаваме към материалния закон.
По отношение на наказанието, нелогично за мен е едното деяние по
смисъла на чл.55 от НК към минимума, другото по чл.54 от НК - също
липсват мотиви за едното и за другото, за това лайф мотивът е за това, че това
производство, което е било пред ВОС страда от пороци и молим делото да
бъде върнато в първа инстанция.
Изложил съм подробни съображения в пледоарията пред ВОС, но на
първо място ние претендираме за връщане на делото за ново разглеждане. По
отношение дали са доказани деянията аз считам, че не са доказани – както
блудствените действия, така и грабежа. Считам, че на първо място следва да
се отговори на възраженията на защитата, а това не е сторено и това е
самостоятелно процесуално нарушение, което води до отмяна на съдебния
акт. За това Ви моля да се произнесете в този смисъл.
Неговото желание е да поставя и въпроса за мярката за неотклонение,
тъй като е задържан под стража вече над година и два, три месеца и считам,
че може да се премине към по-лека мярка за неотклонение „Домашен арест“ с
електронно наблюдение. Не се знае това производство кога и как ще
приключи, най-вероятно и ще ходи до ВКС, но кога ще стане това можем да
гадаем само.
ПОДС.Х. – Поддържам казаното от адвоката ми. Това, което желая, той
го каза.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз считам, че искането
за изменение на мярката за неотклонение е неоснователно. Гледането на
мярката пред Апелативен съд беше преди месец и десетина дена. Не считам,
че от тогава, до настоящия момент са настъпили каквито й да е обстоятелства
и мотивите на Апелативния съд към него момент считам, че важат в пълна
сила и към настоящем.
АДВ.И. /РЕПЛИКА/ – Уважаеми Апелативни съдии, ние в рамките на
шест месеца чакахме изготвянето на мотивите на първоинстанционния съд.
Има и много по-тежки дела, с по-сериозни квалификации е имало
„компромис“ по отношение на мярката за неотклонение.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Х. – Ако може да съм с домашен арест.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание в 09:45 часа, след което ще се
произнесе.
4
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС на РБ.
Що се касае до направеното днес в съдебно заседание искане за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимото лице, то съдът намира
това искане за неоснователно.
Предвид постановената днес въззивна присъда, макар и невлязла в сила,
съдът намира, че у съдът може да възникне онова изискуемо от закона
обосновано подозрение за съпричастие на лицето към престъпленията, които
са му вменени във вина, и по отношение на които е налице вече произнасяне
както от първоинстанционния съд, така и от въззивния с осъдителни, макар и
невлезли в сила присъди.
На второ място, както съдът е имал възможност да упомене и в
предходното съдебно заседание при разглеждане на първото искане за
изменение на мярката на подсъдимото лице, продължава да е налице опасност
от извършване на престъпление, която опасност не е хипотетична, а напълно
реална. Изводът за наличието на тази опасност се базира на съдебното минало
на лицето, и в частност на справката за съдимост – Х. е многократно осъждан
за различни по вид престъпления, както такива против личността, така и
такива против собствеността на гражданите. Тази опасност е изводима
включително и от факта, че последното наказание подсъдимият е изтърпял на
08.08.2022 г., а деянието, предмет на настоящото наказателно производство е
извършено на 23.02.2023 г., тоест няколко месеца след неговото
освобождаване от затвора. Предвид наличната опасност от извършване на
престъпление, макар и неналична такава от укриване, съдът намира, че към
момента единствената адекватна мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимото лице е „Задържане под стража“. В тази връзка и направеното
искане за нейното изменение се явява неоснователно, съответно следва да
бъде оставено без уважение, а мярката за неотклонение потвърдена.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ по отношение на О. В. Х., ЕГН**********, подсъдим по ВНОХД
№ 85/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6