Определение по адм. дело №299/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба вх.№ 1166 от 06.10.2025г. от Н. И. М. от [населено място], обл. Разградска, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1075-000141 от 29.09.2025г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" „бб“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 (три) месеца. Жалбата съдържа искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед поради това, че е шофьор по професия и с това изкарва прехраната на себе си и на семейството си.

Административен съд – Разград, като обсъди доводите на искателя и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед е допустимо, като подадено от надлежна страна - адресат на Заповедта, за който е налице правен интерес, като неблагоприятно засегнат от разпоредената принудителна административна мярка.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В конкретния случай принудителната административна мярка е обусловена от констатирани административни нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, извършени на 13.09.2025г., в [населено място], от Н. И. М., за това, че като водач на МПС – собствения си лек автомобил, [Марка], с рег.№ [рег. номер], на паркинга до кооперативния пазар, находящ се на [улица]срещу дом № 41, при управление на автомобила при маневра излизане от ред на паркирани автомобили, не се е убедил, че ще извърши маневрата безопасно и с предна дясна част на МПС охлузва предната броня на паркирания до него лек автомобил „Хонда“ с рег.№ [рег. номер], като му нанася материални щети.

Съгласно чл. 172, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, принудителни административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи, която подлежи на обжалване по реда на АПК, но обжалването не спира изпълнението на приложената административна мярка. Според тази законодателна уредба предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ е допуснато по силата на закона (чл. 172, ал. 6 от ЗДвП), който в тези случаи презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Доколкото този въпрос е извън преценката на административния орган, за него не съществува и задължение да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Презумпцията на закона цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, застрашаващи живота и здравето на участниците в движението.

При това положение предпоставка за спиране от съда на предварителното изпълнението по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. При липса на предвидени основания за това в специалния закон, то по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия или ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия негово право да продължава да управлява МПС, без да му се отнема Свидетелството за правоуправление. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса по законосъобразността на обжалвания акт.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова, като следва да установи едновременното наличие на двете предпоставки.

В случая, такива нови обстоятелства, които да не са съществували при издаването и връчването на Заповедта за налагане на ПАМ и които да обосновават вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за него, не са доказани. Липсват доказателства, че професионалната дейност на жалбоподателя е свързана с управление на МПС и това е единствения източник на доходи за личната и на семейството му издръжка.

Следва да се отбележи, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и засяга правната сфера на неговия адресат. Принудата обаче не е самоцелна, а се упражнява с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения (чл. 171 от ЗДвП). С разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В случая временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя е предприето като превантивна мярка с определен срок и цели да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност - правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата.

В този смисъл, при преценка на баланса между накърнените лични интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта с оглед защита интересите на всички участници в движението, съдът приема, че приоритет следва да се даде на последните, поради което искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мярката е съразмерна на преследваната от закона цел по осигуряване безопасността на движението и осигуряване на живота и здравето на гражданите.

Мотивиран така и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс във връзка с с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, Административен съд - Разград

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. И. М. от [населено място], обл. Разградска, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1075-000141 от 29.09.2025г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Разград, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "з" „бб“ от Закона за движението по пътищата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.