Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
седми април две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 89 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Жасмина Г 2018“ ООД, предявена чрез управителя Ганчо
Ненчев Драгоев, срещу заповед № 405-ФК/07.12.2020 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна
административна мярка запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него
търговски обект № 182 за продажба на риба в гр. Варна, Кооперативен пазар, и на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
По съображения за нарушаване на
принципа за съразмерност с издаването на обжалваната заповед, която ще причини
на жалбоподателя вреди, несъизмерими с преследваната от закона цел, се иска тя да
бъде отменена от съда поради нейната незаконосъобразност.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателят „Жасмина Г 2018“ ООД, редовно призован, не се
представлява.
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, не се явява и не се
представлява в съдебните заседания. От пълномощника му юрисконсулт А. са
постъпили писмени бележки с. д. № 1858/03.02.2021 г. и молба с. д. №
3407/08.03.2021 г., с които се оспорва основателността на жалбата, претендира
се тя да бъде отхвърлена от съда и на ТД на НАП Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по основателността на предявеното оспорване.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
405-ФК/07.12.2020 г. заместващият оправомощения със заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на основание заповед за заместване
№ ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главния секретар на НАП, при позоваването на
протокол серия АА № 0431436/04.12.2020 г. от проверка на контролните органи на
НАП е наложил на жалбоподателя „Жасмина Г 2018“ ООД принудителна
административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС запечатване за срок от
14 дни на проверения търговски обект № 182 за продажба на риба, находящ се в
гр. Варна, Кооперативен пазар, и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за
същия срок достъпа до него.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната административна
мярка с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързана
с установеното от контролните органи на НАП при проверката им в търговския
обект на 04.12.2020 г. заплащане в брой на
закупен в 14:58 ч. от единия проверяващ преди легитимация 1 кг. пъстърва на
стойност 10 лв., без за продажбата да е издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, регистрирано
в НАП с № 4286991/27.06.2019 г. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС.
В мотивите на заповедта е
посочено още, че в хода на проверката е установена разлика между фактическата
наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на
71, 20 лв. като от подобен начин не описание не става ясно сумата 71, 20 към размера
на разчетената касова наличност от ФУ ли е относима или представлява
установената разлика между фактическата и касовата наличност и каква всъщност е
тази разлика – положителна /с повече налични пари в касата/ или отрицателна /с
по-малко налични пари в касата в сравнение с разчетените от ФУ/.
Като доказателства за описаните в
заповедта факти са посочени съставеният при проверката протокол серия АА №
0431436/04.12.2020 г., имащ характера на официален удостоверителен документ,
предвид обстоятелството, че е изготвен от длъжностни лица в това им качество и
при изпълнение на служебните им задължения; дневен отчет; КЛЕН; опис на парични
средства; съкратен отчет на фискална памет – всички приложени по
административната преписка. От съдържанието на протокол серия АА №
0431436/04.12.2020 г. се установява, че посочената в ЗППАМ сума 71, 20 лв.
представлява положителна разлика между установената при проверката фактическа
наличност от 138 лв. и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 66, 80
лв., което се потвърждава и от приложените по преписката съкратен отчет на
фискална памет и изготвен опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, изготвен и подписан от управителя Г.Д.. Същевременно в
протокола, който е подписан без възражения от присъствалия при съставянето му
управител на дружеството Г.Н.Д., приел плащането на цената на стоката, е
удостоверено и посоченото в ЗППАМ обстоятелство, че за покупката на рибата на
стойност 10 лв. не е издаден фискален касов бон.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на компетентен
административен орган, който извод следва от издадената и приложена по
преписката заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., с която изпълнителният директор на
НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП е делегирал, на основание
чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП правомощията да
налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, както и предвид заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018
г., с която е определено при отсъствие на началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП функциите за длъжността му да се изпълняват от К.А. А., назначен на
длъжност началник сектор „Мобилни групи“ – Варна в отдел „Оперативни дейности“
– Варна.
Съгласно изискването на чл. 186
ал. 3 ЗДДС в заповедта са изложени конкретни мотиви що се отнася до
обосноваване на основанието по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, на което е
наложена процесната ПАМ „запечатване на обект“, изцяло обусловено от
констатираното неиздаване на фискален касов бон за извършената в търговския
обект продажба на закупена стока на посочената дата 04.12.2020 г. в 14:58 ч.
Такива мотиви обаче липсват, що
се отнася до обосноваването на продължителността на посочения от
административния орган 14-дневен срок за прилагането на ПАМ, който по закон е
определен в максимална продължителност от 30 дни, в рамките на която във всеки
отделен случай, съобразявайки спецификата му, административният орган трябва да
избере конкретното времетраене на мярката. В случая цялата обосновка в
заповедта е сведена до ползването на обща фразеология, а позоваването на
единственото по-конкретно обстоятелство, че обектът е разположен в централната част
на града на пазар с голям поток от клиенти не е ясно как точно се съотнася към избраната
продължителност на срока, за който трябва да се приложи ПАМ. Като обосновка на
продължителността на срока не може да се възприеме и посоченият в заповедта
факт, че при проверката е установена разлика между фактическата наличност на
парични средства и разчетената касова наличност от ФУ. Освен че от начина на
излагането му в заповедта не става ясно положителна или отрицателна разлика в
касовата наличност е установена от органите на НАП /което се разбира едва при
преценката на доказателствата по преписката/, но и това обстоятелство поначало
не е в състояние да обуслови определянето на срока на запечатване на обекта в
хипотезата на установено нарушение на задължението по чл. 25 ал. 1 т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като наличието на повече пари в касата
на търговския обект в сравнение с разчетените за деня от ФУ не означава
непременно, че се дължи на неиздаване на фискални касови бонове за извършени в
обекта продажби и не води до извод в какъв размер са нерегистрираните от тях по
този ред приходи.
Според действащата понастоящем
законодателна уредба на този кръг обществени отношения, що се отнася до въпроса
да наложи ли запечатване на търговския обект, когато в него е установено
неизпълнение на задължението на търговеца да издаде за извършена продажба
съответния документ по чл. 118 ЗДДС, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност като при изпълнение на хипотезата на
правната норма по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС той е длъжен да наложи
предвидената в нея принудителна административна мярка. Това разбиране следва от
лексическото тълкуване на разпоредбата, в която не случайно е записано, че
мярката „се прилага“, а не че „може да се приложи“.
Не така стои обаче въпросът с
избора на срока, за който следва да се приложи ПАМ. Самият факт, че той е
регламентиран в закона с максимална горна граница, означава че органът
разполага с оперативна самостоятелност при налагането на ПАМ да избере във
всеки отделен случай каква ще бъде неговата продължителност в рамките на зададената
по закон като това не го освобождава от задължението да обоснове в заповедта тази
продължителност.
Отсъствието в случая на
състоятелни мотиви в заповедта, което на практика се приравнява на липса на
мотиви, само на това основание обуславя нейната незаконосъобразност, защото пропускът
да се мотивира акта не може да се попълва тепърва в хода на съдебното дирене.
Отделно от това съдът намира, че събраните
по преписката доказателства и установеното в заповедта обстоятелство относно неиздаването
на касов бон за продажба на стойност 10 лв. /което явно не се оспорва от
жалбоподателя, ако трябва да се съди от изложените в жалбата основания за
оспорване на заповедта, както и от факта, че управителят на дружеството е подписал
без възражения протокола от проверката на 04.12.2020 г./ поначало не може да
доведе до налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС в посочената продължителност от
14 дни, която е почти колкото средната нормативно зададена. Това обуславя
несъразмерност на наложената със заповедта ПАМ, която с това си времетраене е в
състояние да причини на дружеството вреди, несъизмерими с преследваната цел, с
което явно се нарушава заложеният в чл. 6 АПК принцип на съразмерност. Ясно е,
че запечатване на обекта за цели две календарни седмици ще доведе до значително
ограничаване на месечните постъпления от продажби в него и то във време на
финансова нестабилност като последица от трайно сложилата се пандемична
обстановка. Съдът си задава обаче въпроса, ако за нерегистрирана във ФУ
продажба на стойност 10 лв. административният орган определя продължителност на
запечатването на търговския обект почти равна на средната нормативно
установена, каква би следвало да бъде тогава тя, ако става въпрос за неиздаване
на фискален касов бон за продажба на обща стойност от порядъка на няколко хиляди лева, като се има предвид, че
така или иначе срокът на запечатване не може да надхвърля нормативно
определените максимум 30 дни и как при съпоставка на два подобни случая
приходните органи ще убедят, че спазват изискването на чл. 6 ал. 1 АПК да
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Изложеното в съвкупността си сочи
на незаконосъобразно определяне на срока на наложената с обжалваната заповед
принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. Тъй като заповедта по
чл. 186 ал. 3 ЗДДС е индивидуален административен акт, а не правораздавателен акт
на административна юрисдикция, какъвто е наказателното постановление, съдът за
разлика от производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, в което съгласно чл. 63 ал.
1 изр. първо, предл. второ ЗАНН може да измени наказателното постановление и
при съобразяване на критериите по чл. 27 ЗАНН да намали размера на наложеното с
него административно наказание, в производството по обжалване на заповедта, с
която е наложена ПАМ, при констатирано при съдебния контрол по чл. 169 АПК
прекомерно завишаване на срока на действието й може единствено да отмени
заповедта, но не и да намали продължителността на срока за прилагане на ПАМ.
Това е така, защото съдът не разполага с правомощие наместо административния
орган, който по закон притежава оперативна самостоятелност, да определя срок за
действието на мярката. В този смисъл е и съдебната практика, застъпена в
решение № 11465/27.09.2018 г. по адм. дело № 3490/2018 г. на ВАС, І отделение;
решение № 910/23.01.2018 г. по адм. дело № 9379/2017 г. на ВАС, VІІ отделение и
решение № 10336/02.08.2018 г. по адм. дело № 3096/2018 г. на ВАС.
Жалбата е основателна, поради
което оспорената с нея заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС следва да се отмени от
съда съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 186 ал.
4 ЗДДС.
Тъй като от страна на
жалбоподателя не е направено искане за разпределяне на отговорността за
разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на „Жасмина Г
2018“ ООД заповед № 405-ФК/07.12.2020 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна
административна мярка запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него
търговски обект № 182 за продажба на риба в гр. Варна, Кооперативен пазар, и на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: