Решение по дело №448/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 11
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20192180100448
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№:                                    07.02.2020 год.                            град Царево

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                граждански състав

На пети февруари                                                  две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:                                                                           

       Председател: Мария Москова

 

Секретар: Петранка Бъкларова

като разгледа докладваното от съдия Мария Москова гр.д.№ 448/2019г. по описа на РС-Царево,  за да произнесе, взе предвид следното :

 

        

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от  ***“ ЕАД –гр.Бургас с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, против Н.А.Г., род. на ***г., с адрес***, с която са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1  и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

 Твърди се, че ответника Н.А.Г., е клиент на ищцовото дружество  по силата на валидно правоотношение с предмет доставка на В и К услуги до жилищния обект: ***. Сочи се, че в съответствие с разпоредбите на НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на В н К оператора, ответникът Г. като собственик на процесното жилище въз основа на  прехвърлителна сделка от 09.07.2008год. притежава качеството „потребител” във възникналата облигационно-правната връзка, като собственик на водоснабдяваните обекти от момента на придобиването му.

Твърди се, че ищцовото дружество „.*** точно и добросъвестно е извършвало водоподаване. като закономерно е открита и заведена партида, по която да се отчита потреблението на ответникът Г.  с абонатен № *** Доставките са отчитани от длъжностни лица на оператора /инкасатор/, по показание на специално монтиран за целта измервателно средство - 1 бр. Същият се отчита при спазване на всички изисквания. Като абонат  на ищцовото дружество и съобразно чл.31, ал.2 от публично известните Общи условия на ВиК ЕАД, ответникът Н.А.Г. е следвало да заплаща консумираните услуги в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура.

Твърди се, че за периода от 20.04.2016г. - 20.08.2018 г., по партидата на абоната Г. са налице неизпълнени задължения за ползвани В и К услуги /доставена, отведена и пречистена вода/ на стойност 191.39 лв. Тази сума е осчетоводена посредством фактури издадени в периода от 25.07.2016 г - 27.08.2018г.  До този момент потребителят не е заплатил изискуеми и ликвидни задължения за заплащане на стойността на получените ВиК услуги. Общият размер на задължението за главници възлиза на 191.39 лева с ДДС, съгласно издадените за стопанските операции данъчни фактури, както следва:

Номер                  Дата                     Сума          Салдо

**********          25.07.2016            22.20           22.20

**********          26.09.2016            56.70           56.70

**********          26.09.2017            45.36           45.36

**********          25.07.2018            12.55           12.55

**********          27.08.2018            54.58           54.58

Сочи се, че поради липсата на изпълнение и въпреки изричната разпоредба на Закона за водите, даваща право да бъдат инициирани съдебни производства, без изпращане на предварителна покана, са били предприети действия, целящи доброволно изпълнение, но необходимите и изискуемо поведение не последвало.

Твърди се, че върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Така длъжникът  и ответник по настоящето дело като потребител на ВиК услуги дължи и мораторна законова лихва за забава в размер общо на 31.59 лева от деня на изпадане в забава до 25.03.2019 година, както следва:

номер на документа

дата на документа

дата на падеж

главница/ стойност на документа е ДДС/

законна лихва върху стойност за олихвяване до датата на входиране на нека

**********

25.07.2016

25.08.2016

22.20

5.81

**********

26.09.2016

26.10.2016

56.70

13.88

**********

26.09.2017

26.10.2017

45.36

6.50

**********

25.07.2018

25.08.2018

12.55

2.67

**********

27.08.2018

27.09.2018

54.58

2.73

ОБЩО

31.59лева

 

 

С оглед на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъдие ответника Н.А.Г. да заплати на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  сумата от 191.39 лева с ДДС, което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.07.2016 г - 27.08.2018г., с отчетен период по фактури от 20.04.2016г. - 20.08.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 31.59 лв., за периода от деня на падежа до 25.03.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатените главници за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските по делото.

В срока по ГПК, особения представител на ответника адв.А. е депозирал отговор, с който е взел становище за неоснователност и недоказаност на иска, тъй като фактурите не са били предявени на ответника, не доказват извършването на доставката и не са основание  за заплащането на посочените в тях суми. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява. Същото е депозирало чрез процесуалния си представител гл.ю.к.З. нарочна молба, с която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие,  като заявява, че поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени като основателни и доказани.

В с.з. особения представител на ответника се явява лично, заявява, че не оспорва показанията на измервателното средство и отчетените количества вода, потребени от ответницата, и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Безспорно е, че ищцовото дружество е „В и К оператор” по смисъла на чл.198„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите в област Бургас срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК - Бургас.

         От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** дело №***. на нотариус с рег.№ ***с район на действие РС-Царево, се установява безспорно, че ответникът Г. притежава жилище, находящо се в гр. ***. При тези данни съдът намира, че ответникът Г. в съответствие с разпоредбите на НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на В н К оператора, като собственик на процесното жилище въз основа на  прехвърлителна сделка от 09.07.2008год. притежава качеството „потребител” във възникналата облигационно-правната връзка, като собственик на водоснабдяваните обекти от момента на придобиването му ,  а именно: от дата 09.07.2008г.

     В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

По делото не е спорно,   че ищцовото дружество „.Водоснабдяване и Канализация” ЕАД точно и добросъвестно е извършвало водоподаване, като закономерно е открита и заведена партида, по която да се отчита потреблението на ответникът Г.  с абонатен № *** Доставките са отчитани от длъжностни лица на оператора /инкасатор/, по показание на специално монтиран за целта измервателно средство - 1 бр. Същият се отчита при спазване на всички изисквания. Като абонат  на ищцовото дружество и съобразно чл.31, ал.2 от публично известните Общи условия на ВиК ЕАД, ответникът Н.А.Г. е следвало да заплаща консумираните услуги в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства – заверено копие от електронното отчитане на показанията на студен водомер к-т 1230 стр.329, отчетени с мобилно устройство, както и изричното изявление на особения представител на ответника, че не оспорва показанията на измервателното средство и на отчетените количества вода, потребени от ответницата в процесното жилище, съдът приема за установено, че в процесния период от 20.04.2016г. до 20.08.2018г. потребената от ответницата вода е в размер общо на 80 куб.м. на стойност 191.39 лв. с ДДС Тази сума е осчетоводена от ищцовото дружество посредством данъчни фактури, издадени в периода от 25.07.2016 г - 27.08.2018г, както следва:

Номер                  Дата                     Сума          Салдо

**********          25.07.2016            22.20           22.20

**********          26.09.2016            56.70           56.70

**********          26.09.2017            45.36           45.36

**********          25.07.2018            12.55           12.55

**********          27.08.2018            54.58           54.58

По делото не е спорно, че ответницата не  е заплатила дължимите суми по издадените фактури за потребените от нея ВиК услуги в процесния период.

В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Така ответникът по настоящето дело като потребител на ВиК услуги дължи и мораторна законова лихва за забава в размер общо на 31.59 лева от деня на изпадане в забава до 25.03.2019 година, както следва:

 

номер на документа

дата на документа

дата на падеж

главница/ стойност на документа е ДДС/

законна лихва върху стойност за олихвяване до датата на входиране на нека

***

25.07.2016

25.08.2016

22.20

5.81

***

26.09.2016

26.10.2016

56.70

13.88

***

26.09.2017

26.10.2017

45.36

6.50

***

25.07.2018

25.08.2018

12.55

2.67

***

27.08.2018

27.09.2018

54.58

2.73

ОБЩО

31.59лева

 

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер. По несъмнен начин се установява, че ответникът Г. не е заплатил изискуеми и ликвидни задължения за заплащане на стойността на получените ВиК услуги за процесния период, като общия размер на задължението възлиза на 191.39 лева с ДДС, съгласно издадените за стопанските операции данъчни фактури. Ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер общо на 31.59 лева, изчислено в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на изпадане в забава -25.03.2019г., както и лихва от датата на предявяването на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане на сторени от него разноски по делото, както следва: сумата в размер на  100 лева, представляваща платена ДТ и сумата в размер на 150 лева, представляваща платено възнаграждение за особен представител. Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът                                                               

 

                                                     Р  Е  Ш  И:

 

         ОСЪЖДА Н.А.Г., род. на ***г., с адрес: ***, терасовиден етаж, ап.21, ДА ЗАПЛАТИ на „*** с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, ет.4, сумата от 191.39 лева с ДДС, което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.07.2016 г - 27.08.2018г., с отчетен период по фактури от 20.04.2016г. - 20.08.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 31.59 лева за периода от деня на падежа до 25.03.2019 год., както и законна лихва върху неизплатените главници за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК Н.А.Г., род. на ***, с адрес: ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление:**** сумата от 350.00 лева , представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                   Районен съдия: