РЕШЕНИЕ
№ 11361
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......................
при участието на секретаря .................................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20231110146798 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ............................ е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Д. В. и А. И. В. за разделно заплащане
при равни квоти по ............................. на стойността на ползвана топлинна
енергия и извършена услуга дялово разпределение за топлоснабден имот –
апартамент № ......................, находящ се в ............................., за сумите, както
следва: сумата от ......................., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от ............................., ведно със
законна лихва от .......................... до изплащане на вземането, сумата от
........................, представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането
за топлинна енергия за периода от ........................ сумата от .......................,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през
периода от ........................., ведно със законна лихва от .......................... до
изплащане на вземането и сумата от ........................, представляваща
мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от ...........................
След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
1
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. И. В. и конституираните по реда на
чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник Г. Д. В. – В. Г.
И. и Д. Г. В. са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който
заявяват, че са сключили извънсъдебно споразумение с ищеца, като
дължимите вземания са погасени чрез плащане в хода на процеса, съобразно
споразумението. Молят съда да не присъжда на ищеца разноски – държавни
такси и юрисконсултско възнаграждение, тъй като същите били включени в
общата дължима сума по сключеното споразумение.
Третото лице помагач на страната на ищеца ....................... не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът намира, че са
установени в производството, при условията на пълно и главно доказване,
всички факти и обстоятелства от фактическия състав на спорното право, в
това число, че през процесния период между ищеца и ответника са
съществували договорни отношения, с предмет доставка на топлинна енергия,
че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през заявения в исковата
молба период, че в процесния имот през исковия период е реално доставената
топлинна енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, че ищецът е носител на вземане за
възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава
за изпълнението му.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства, че за сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове на основание чл. 365 ЗЗД е сключено
споразумение между страните по делото от ..................... Съгласно чл. 1 от
споразумението негов предмет са сумите, предявени по настоящото
гражданско дело. В него се признават всички задължения, предмет на делото
за главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението
за законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и задължението за разноски за държавни такси
в размер ....................... Отразено е и, че ищецът ще претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производство.
Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от
ответниците при описан погасителен план, чрез седем вноски, от които
авансова вноска в размер от ...................... лв., платима в деня на подписване на
споразумението, както и още шест вноски – всяка в размер .....................,
дължими в периода .........................., с падеж на последната вноска на
................... В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се
2
отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при
точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на
което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено
плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника
повече от 5 календарни дни, .................... има право да поиска продължаване
на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и
продължаване на съдебните производства срещу ответниците.
Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба - чл.
365, ал. 1 ЗЗД. Вместо обаче, въз основа на нея да се стигне до прекратяване
на делото поради оттегляне на иска, делото може да продължи, като тогава се
поставя въпросът за правното значение на сключената извънсъдебна спогодба,
на която страната се позовава. Тази спогодба има значението на юридически
факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е
установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът
трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен
ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за
нищожност или унищожаемост на сключената спогодба. Съдът намира, че
представеното по делото споразумение от ..................... е валидно, като не са
релевирани от страна на ищеца възражения за нищожност или унищожаемост
на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде
зачетен.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест да установят погасяване
на процесните задължения, са ангажирали доказателства за авансово плащане
по сключеното между страните споразумение на сумата ...................... лв. на
..................... (деня на сключване на споразумението), както и шест броя
фискални бонове, от които се установява, че ответниците са заплатили всички
шест вноски – всяка в размер ....................., дължими в периода
.........................., като всяко плащане е преди падежа на всяка вноска по
сключеното между страните споразумение и в уговорения размер. С молба
преди проведеното по делото съдебно заседание ищецът потвърждава
наличието на сключено с ответниците споразумение за разсрочено заплащане
на дължимите суми за потребена топлинна енергия и цена на услуга дялово
разпределение и акцесорни вземания върху тях, както и за .......................
разноски за държавни такси, като признава, че са заплатени всички дължими
вноски по сключеното споразумение.
Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
претенциите на ищеца подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът има право на съдебни разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Те са дължими от
ответниците, тъй като по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, са дали повод за водене
на делото – не оспорват изпадането си в забава спрямо ищеца, а
неизпълнението на изискуеми задължения на техния падеж е повод за
завеждане на дело.
Съдът отчита, че платените от ищеца държавни такси за заповедното
3
производство в размер .............. лв. и за исковото производство в размер
................... лв. или сума в общ размер ......................., са предмет на
споразумението и са платени от ответниците. Освен това, съдът отчита
уговорката в споразумението, че не е негов предмет вземането за
юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, в полза на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален
размер, а имено сумата от ................. лв. – юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство и сумата от .................. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство. На ищеца следва да се присъди
и заплатената от него държавна такса в размер .............. лева за издаване на
съдебно удостоверение, платена на ......................., т.е. след сключване на
споразумението, видно от което същата не е негов предмет. Или на ищеца се
дължат разноски в общ размер ................ лв., за заплащането на които
ответниците следва да бъдат осъдени според квотата им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ............................, ЕИК .........................
срещу А. И. В., ЕГН **********, В. Г. И., ЕГН ********** и Д. Г. В., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че А. И. В., В. Г. И. и Д. Г. В. дължат на ............................, ЕИК
......................... при квоти ................ за В. Г. И. и Д. Г. В., сумите, както следва:
сумата от ......................., представляваща цена на потребена топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент № ......................, находящ се в
............................., през периода от ............................., ведно със законна лихва
от .......................... до изплащане на вземането, сумата от ........................,
представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна
енергия за периода от ........................ сумата от ......................., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода от
........................., ведно със законна лихва от .......................... до изплащане на
вземането и сумата от ........................, представляваща мораторна лихва,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
..........................., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 6732/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. В., ЕГН ********** да
заплати на ............................, ЕИК ......................... сумата от ................... лв.,
представляваща разноски в исковото производство и в производството по ч.
гр. дело № 6732/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. И., ЕГН ********** да
заплати на ............................, ЕИК ......................... сумата от ......................... лв.,
представляваща разноски в исковото производство и в производството по ч.
гр. дело № 6732/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. В., ЕГН ********** да
4
заплати на ............................, ЕИК ......................... сумата от ......................... лв.,
представляваща разноски в исковото производство и в производството по ч.
гр. дело № 6732/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ........................ като
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5