Определение по дело №30/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 82
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Евгения Павлова
Дело: 20214300500030
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82
гр. Ловеч , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500030 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №260102/23.11.2020 г. постановено по ч.гр.д.№696/20 г. Тетевенски
районен съд е оставил без уважение и е прекратил в цялост производството по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.
№606/20 г. на РС-Тетевен, подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град **************,
представлявано от Я. Б. Я.-управител чрез пълномощника по делото И. К. Т. срещу
длъжника Л. Т. М. с ЕГН ********** от гр.Тетевен обл.Ловеч мах. Недковци.
Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ООД, ЕИК ****** срещу разпореждане №260102/23.11.2020 г. постановено по ч.гр.д.
№696/20 г. с оплаквания, че акта е неправилен, тъй като не е съобразен с процесуалните
правила на ГПК и следва да бъде отменен. Излага съображения, че заповедното
производство е особено и неговата цел е да даде защита на определени в закона безспорни
права, за които са представени съответните документи, редовни от външна страна и
удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като е предвидено
длъжника да може да подаде възражение и тогава да се започне исков процес от кредитора.
Прави извод, че то е строго формално и нормите са императивни и не могат да се тълкуват
разширително. Сочи, че неправилно ТРС е дал указания да се представят доказателства за
връчване на уведомление за цесия, тъй като в настоящето производство не се прави
проверка дали са налице предпоставките за предявяване на правото на иск, както е в
1
исковото производство.. Счита, че към заявлението са представени всички необходими
документи, изискуеми от закона –чл.410. Счита също, че дружеството е депозирало молба в
срок по реда на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК за отстраняване на нередовностите, но Тетевенски
районен съд е отказал да издаде заповед за изпълнение. Счита, че за съда съществува само
задължение да провери дали в договора няма неравноправни клаузи и дали вземането е
спорно, а всички други факти, свързани с прехвърляне на вземането и уведомяване на
длъжника следва да се установят в исковото производство. Цитира се практика на ОС-
Пловдив в този смисъл. Според него идеята на законодателя е, че ако длъжникът твърди, че
заявителят не е негов кредитор, т.е. оспорва договора за цесия, той мое да подаде
възражение срещу заповедта а изпълнение и след това да се стигне д исков процес, в който
всяка от страните ще трябва да докаже твърденията си. Поради това счита, че атакуваното
разпореждане е незаконосъобразно.
Моли съда да отмени Разпореждането на ТРС, като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него да се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите,
претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.
№7696/2020г.по описа на РС-Тетевен намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на заявителя на 4.12.2020 г., а жалбата е подадена на 9.12.2020
г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице,
поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното ч.гр.д.№696/20 г. на Тетевенски РС се установява, че е подадено
заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК
******, представлявано от Я. Б. Я. Чрез процесуален представител: юрк. И.Т. по реда на
чл.410 от ГПК, с вх.№261131/2.11.2020 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за
парично вземане срещу длъжника Л. Т. М. гр.Тетевен, обл..Ловеч, за сумата от 503,68 лв.
главница, разходи и такси за извънсъдебно събиране 120 лв, законна лихва 32,05 лв. от
7.08.2019 г. до 27.10.2020 г. и законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на
вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредит „Бяла карта“ с
№515976 сключен между ”Аксес Файнанс”ООД като заемодател и длъжника като заемател.
Твърди се в.12 от заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание договор за
цесия на 11.11.2016 г. от ”Аксес Файнанс”ООД изцяло със всички привилегии, обезпечения
и принадлежности съгласно подписано на 31.03.20 г. Приложение №1 и длъжникът е бил
уведомен за това на 3.04.2020 г. посредством писмо с обратна разписка от”Аксес
Файнанс”ООД. Твърди, че кредиторът е изпълнил задължението си, като е предоставил
максимален кредитен лимит на 2.09.2017 г., като до настоящия момент дължимата главница
е в размер на 503,68 лв. както и, че страните са договорили, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от страна на длъжника, а именно поръчител в
срок от 3 дни след падежа, като задължението възниква при всеки отделен случай на забава,
2
той дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец и се начислява за всяко
отделно неизпълнение и в случая възлиза на сумата 0 лв за периода от 6.10.2017 г. до
6.08.2019 г. Излага, че заемателя се е съгласил да предостави както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит
която да послужи за частично погасяване на задължението му. Сочи, че са се договорили, че
при забава на плащане на текущо задължение, или на посочената по-горе сума от 15% от
мах.кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя суми за действия по
събиране на задължението в размер на сумата 2,50 лв за всеки ден до заплащане сумите, а
освен това са се съгласили, че при настъпване на предсрочна изискуемост се дълги и
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв, включваща разходите на кредитодателя
за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението, която сума възлиза в общ размер на 120 лв. Излага, че съгласно
клаузите от договора, ако кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения
кредитен лимит в рамките на 2 последователни месеца, като в поне един месец бъдат
внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по
договора за кредит става предсрочно изискуемо, като в случая тази предсрочна изискуемост
е обявена на длъжника на 6.08.2019 г., но той продължава виновно да не изпълнява
задължението си, поради което дължи и обезщетение за забава в случая 32,05 лв, за период
от 7.08.2019 г. до 27.10.2020 г. , ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми.
Претендира се заплащане общо на сумата 655,73 лв., както и съдебно деловодни разноски в
размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 200 лв. Към
заявлението е приложен само договор за кредит „Бяла карта“ и пълномощно.
ТРС е постановил разпореждане №260525/3.11.20 г., с което е оставил без движение
заявлението до отстраняване на следните нередовности:да се посочи в т.12 от заявлението
следните обстоятелства-по чл.99 ал.3 от ЗЗД кога и на коя дата е получил уведомлението за
цесията длъжника Людмила Маринова.
Подадена е молба на 18.11.2020 г. от заявителя, с която той развива съображения, че кога и
на коя дата длъжникът е получил уведомлението за цесия не е относимо към настоящето
производство, като цитира практика на ОС-Пловдив в този смисъл.
С разпореждане №260102/23.11.2020 г. постановено по ч.гр.д.№696/20 г. Тетевенски
районен съд е оставил без уважение и е прекратил в цялост производството по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.
№606/20 г. на РС-Тетевен, подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град **************,
представлявано от Я. Б. Я.-управител чрез пълномощника по делото И. К. Т. срещу
длъжника Л. Т. М. с ЕГН ********** от гр.Тетевен обл.Ловеч мах. Недковци.
3
В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че в заявителят не е отстранил
нередовностите на заявлението си в срок.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.
След като ТРС е констатирал нередовност на заявлението и е дал указания на заявителя да
ги отстрани в тридневен срок, последният не е сторил това, въпреки подадената молба. В
същата се развиват само съображения за неотносимост към заповедното производство на
въпроса кога и на коя дата длъжникът е получил уведомлението за цесия, като се цитира
практика на ОС-Пловдив в този смисъл. Ловешки окръжен съд приема, че са налице
условията на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК и правилно ТРС е отхвърлил заявлението, след като в
срок не са отстранени нередовностите. За да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК на заявител, който твърди, че е придобил вземането въз основа на сключен
договор за цесия, то е нужно същият да обоснове изпълнение ли са изискванията за
ангажирането му по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и съгласно чл.410 ал.3 от ГПК следва да
се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи,
обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, придобито по силата
на сочения договор за цесия. В казуса това не е сторено от заявителя и правилно ТРС е
отказал да издаде исканата заповед за изпълнение. Цитираната практика на ОС-Пловдив не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на съда, по
гореизложените съображения. Съгласно т.4г от т.р.№4/14 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК
когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето следва да е
съобщено на длъжника и в този смисъл правилно ТРС е оставил без движение заявлението.
За пълнота следва да се изтъкне и, че към договора за кредит „Бяла карта“ заявителят не е
приложил цитираните в чл.2/1/ Приложение №1, Рамков договор и ОУ, които са неразделни
части от същия и които съгласно чл.410 ал.3 от ГПК следва да бъдат приложени към
заявлението, а освен това след като се твърди за настъпване на предсрочна изискуемост, в
заявлението не е посочено на коя дата е уведомен длъжникът за настъпването й и по какъв
начин, което също води до нередовност, но предвид факта, че заявителят не е отстранил
нередовностите, указани му от ТРС и на това основание заявлението е отхвърлено, то е
безпредметно настоящата инстанция да го оставя повторно без движение с указания за
отстраняване и на констатираните по-горе такива.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези,
на Тетевенски районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен, въпреки непрецизно формулирания диспозитив, тъй като ТРС се произнесъл по
същество, а не е прекратил производството фактически.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260102/23.11.2020 г. постановено по ч.гр.д.№696/20 г.
на Тетевенски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5