Определение по дело №325/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260047
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20204330200325
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Град Тетевен, 27.11.200 година.

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав.в закрито заседание На двадесет и седми ноември.

През две хиляди и двадесета година.в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИО СТОЯНОВ Като разгледа докладваното ч.н дело № 325 по описа иа Районен съд-град Тетевен за 2020 година и за да се произнесе.взе предвид следното

Произведе то по чл 244.ан 5 от НПК

Настоящето производство е образувано по жалба па В.Г.Д. ***.против постановление па РП-Тетевен от 12 .11. 2020г за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №268 /2019г по описа на PУП- Тетевен.

Жалбодателят излага,че постановлението е неправилно,необосновано и не законосъобразно,поради което следва да бъде отменено. Твърди.че правилно прокуратурата е приела,че механизмьт на причиняване на телесните и повреди е соченият от жалбодателката  такъв.но си е позволила изключително превратно да оценява и

анализира фактите,обстоятелствата и доказателствата по делото,дори да изопачава някои от тях. В заключение на комплексната психолого-психиатрична експертиза експертите заключават,че допускат с по-голяма степен на вероятност ,че И е бил в състояние на физиологичен афект,не дават отговор на трептя поставен от прокуратурата въпрос-има ли съразмерност между „дразнител и реакция“,които е основополагащ по въпроса за наличие на физиологичен афект. Прокуратурата вместо да допълва заключението на двамата експерти е следвало да констатира противоречия  и неотговарянето на третия въпрос по eкспертизата  и да постави допълнителни задачи. В първоначалнитe си показания И не твьрди,че жалбодателката му е нанисала удари,съобщава това едва при проведената в последствие очна ставка Едва след проведените незнайно по какви обстоятелства повторни разпит на И,на неговите родители и на приятелят му Т се появяват обстойни твьрдения за удари от страна на жалбодателката с пръчка,извьршено е лъжесвидетелстване и прокуратурата е следвало да извърши обектен анализ на горните противоречия,да обоснове дали приема за нормални тези противоречия,а не да базира необоснованитe си изводи за наличие на хипотезата на чл. 132,ал. 1 ,т. 2 от НК единствено на новите подобрени показания на цяла група заинтересувани свидетели Правните изводи на прокуратурата за деяние по чл. 132,ал. 1.т.2 от НК са изцяло неправилни,необосновани и незаконосъобразни.

В предвид удостоверения момент на връчване на атакуваното постановление на жалбодателя,датата на депозиране на жалбата в прокуратурата и при съобразяване с вида престъпление,за което е образувано досьдебно производство №268/2019г по описа на РУП-Тетевен,съдът приема,че жалбата е подадена от лице.което попада в кръга на визираните в чл. 244,ал. 5 от НПК,поради което намира,че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна,в който смисъл следва да бъде отменено постановление ю на прокуратурата от 12 11 2020г за спиране па наказателното производство по досъдебно производство №268/2019г по описа на РУП- Тетевен,а делото върнато за продължаване на разследването,поради следните съображения:

Компетентността на първоинстанционния съ,. установена в производството по чл. 244.ат 5 НПК, обхваща пълна преценка за обоснованост на акта на прокурора и за неговата законосъобразност Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства На следващо място, трябва да се установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, дати прокурорът е формират вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства и дали в хода на досьдебното производство са извършени всички допустими и необходими действия за формиране правната воля, обективираната в атакувания акт.

От мотивите на атакуваното постановление е видно,че основанието за спиране на наказателною производство е установения факт на досьдебното производство,че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Прокурорът е приел в мотивите на постановлението,че извършителят на деянието е причинил телесно увреждане- средна телесна повреда па жалбодателката/ пострадалото лице/в състояние на силно раздразнение,предизвикано от първата чрез нанисане на тежка обида и упражнявайки върху дееца физическо насилие.

На първо място съдът изцяло споделя доводите на жалбодагелката,че в обжалваното постановление липсва обстоен анализ насъбраните по досъдебною производство доказателства Така по отношение на гласните                                                                                                                 доказателства,в

постановление е направен лаконичен коментар само на данните,изнесени от свидетелитe при разпита им след отмяната на първоначалното постановление на прокуратурата за спиране на наказателното производство. Коментар на първоначално депозираните показания на свидетелите,           в т.ч. съществените различия в първоначалните показания на св. Ради И и неговите родители и дадените такива впоследствие,също така коментар на показанията на съпругът на пострадалата Д.,липсват. Такъв коментар прокуратурата е направила в постановлението си oт 16.04 2020 годината, което се позовава и в настоящето постановление

С влязло в сила на 14.05.2020г определение по ч.н.дело№112/2020г по описа на РС- Тетевен,постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното производство по ДП №268/2020г по описа на РУП-Тетевен,е било отменено като незаконосъобразно и необосновано,поради и което позоваването на направен анализ на фактите и доказателствата   в това отменено постановление,не представлява изпълнение на задължението на прокуратурата по чл. 199,ал. 2 от НПК.

В предвид горното решаващият състав намира,че постановлението на прокурора е немотивирано, като в същото липсва анализ на събраните доказателства и формално е налице нарушение на изискванията, на които следва да отговаря прокурорския ако съобразно разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от НПК.

На следващо място: Съдът споделя доводите на жалбодателката,че заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза,не е достатъчно обосновано в частта на oтговор на въпрос №1,а така също пълно и ясно,в частта на отговора на въпрос №3.

Както е разяснено в първоначалното отменително определение на съда,състоянието на физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос, защото е свързано сьс стеснение на сьзнанието и физиологична симптоматика/изпотяване,сърцебиене.,загуба на спомен и пр/,наличието на които могат да бъдат установени и преценени само при достатъчно задълбочени познания в областта на психиатрията и психологията,респ. същото следва да бъде доказано по надлежния начин чрез съдебно­психиатрична експертиза Едва след констатиране на наличието на медицинския критерий- силно раздразненото състояние,следва да се пристъпи към преценка за наличие и на юридическия такъв-дали това състояние на дееца е предизвикано от пострадалия по предвидения в закона начин. Преценката за стеснение на съзнанието на дееца се извършва на основание изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, а не само на основание съобщеното or свидетелите и/или дееца, които безспорно също се съобразяват (виж в този смисъл решение № 121/2011 г на ВКС по н.д.№ 120011 г., 2 н. о./“ .

В отговора на въпрос №1 експертиза обаче не дават категоричен отговор,като говорят за степен на вероятност."експертизата допуска с по-голяма слепен на вероятност,че по времена контакта си с В.Г. ,Р И е бил в състояние па физиологичен афект… ". Основателен с довода на жалботателката.че прокуратурата не може да допълва заключението на експертите,чиито специални знания разследващите са ангажирали,а е следвало да постави допълнителни задачи на експертите или да назначи нова експертиза.

Отговор на третия зададен въпрос експертите по същество не са депозирали,а изясняването му  се възприема за релевантен от съда за състоянието на физиологичен афект .

Тази непълнота на доказателствата.а както се изложи по-горе и безмотивното игнориране на част от доказателствените материали/липсата на всестранен анализ на доказателствата/компрометират принципите на чл.13 и чл. 14 от НПК. При изложените лаконични мотиви в постановлението съдът е поставен пред невъзможността да осъществи контрол за законосъобразност и обоснованост на обжалваното постановление На основание изложените съображения, обжалваното постановление следва да бъде отменено,като незаконосъобразно и необосновано,а делото следва да бъде върнато на прокуратурата, за продължаване на разследването по досъдебното производство/с настоящия съдебен акт,за разлика от акта по чл. 24,.ал. 5,.т. 3 от НПК съдът не дава указания относно прилагането на закона/, респ. за изготвяне на законосъобразен и обоснован прокурорски акт,.съгласно чл. 199,ал. 2 от НПК.

В предвид горното и на основание чл 244,ал 5 от НПК.съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА.като незаконосъобразно и необосновано,ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Районна Прокуратура-град Тетевен от 12 11 2020 година за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №268/2019г по описа на РУП-Тетевен. образувано за престъпление по чл 129,ал.1 от НК

Връща делото на Районна Прокуратура-град Тетевен за продължаване на разследването по досъдебното производство

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ;