РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Видин, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на тридесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
В. Р. Г.
при участието на секретаря Н.ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Частно наказателно дело №
20231300200382 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
изпратено от Федерална служба „Правосъдие“ 53094 Бон, Федерална Република Германия, с
искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
респективно решение № 5.3269.043514.6 на несъдебен орган- Кметът на град Билефелд
/Oberbürgermeister der Stadt Bielefeld/, с адрес Niederwall 23, 33597 Bielefeld, Германия,
постановено на 03.03.2023г., влязло в сила на 06.04.2023г., с което на С. С. Ж., роден на
*.*.*г. с ЕГН ********** и живущ на адрес- село Майор Узуново, обл. Видин, ул. „*“ № *, е
наложена финансова санкция в размер на 168,50 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде
допуснато неговото изпълнение.
Засегнатото лице С. С. Ж., редовно призовано, не се е явило и не е взело становище по
искането.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
1
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз – Федерална Република
Германия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение
по пътищата по германския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна
наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния
съставляващи административни нарушения според законодателството на издаващата
държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и
разпоредбите относно опасни товари“.
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., адрес на засегнатото лице С. С.
Ж., роден на 31.12.1967г. с ЕГН ********** е: постоянен адрес- село Майор Узуново, обл.
Видин, ул. „*“ № *; настоящ адрес град Дунавци, област Видин, ул. „*“ № *. Тъй като
засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен
район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа
Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват
данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в
размер на 168,50 евро, включваща сумата от 140 евро санкция за нарушението и 28.50 евро –
2
разходи в производството по постановяване на чуждото решение. Последното е за деяние,
което представлява нарушение на правила за движение по пътищата по германския закон и
няма изискване за двойна наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна
отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от
представеното удостоверение, производството е било писмено, като засегнатото лице е било
уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.
Решението е влязло в сила. Наложената финансова санкция /или част от нея/ не е платена.
Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция /глоба/ изтича, на 06.04.2026г.
Представеното удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице
основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде допуснато
неговото изпълнение. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/
съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 03.03.2023г. Служебно
известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро.
Следователно- равностойността на 168,50 евро в български лева е 329,55 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № 5.3269.043514.6 на несъдебен
орган- Кметът на град Билефелд /Oberbürgermeister der Stadt Bielefeld/, с адрес Niederwall 23,
33597 Bielefeld, Германия, постановено на 03.03.2023г., влязло в сила на 06.04.2023г., с
което на С. С. Ж., роден на *.*.*г. с ЕГН ********** и живущ на адрес- село Майор
Узуново, обл. Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 168,50 евро,
която сума в български лева е 329,55 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок, който за ОП
Видин тече от днес, а за засегнатото лице- от узнаването.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
3
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4