Решение по дело №471/2017 на Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

 

№ 260009

 

град Добрич, 11.04.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ДОБРИЧ в публично засед***е на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

 

Председател: Анна Великова

 

при участието на секретаря Румяна Радева

като разгледа докладваното от Анна Великова гражданско дело № 471 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба с вх.№ 6245/04.10.2017г., с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. В., ул.”Алеко Константинов” № 17, ет. 1 е предявила искове с правно основ***е чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от Р.П.Т. с ЕГН ********** и М.Г.Т. с ЕГН **********,***, имущество на стойност 146 160 лв. (след допуснати изменения и частични откази от исковете), на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ; чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ; чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ, предявени при действието на чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва:

на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ:

поземлен имот №***, с трайно предназначение на територията - земеделска земя и начин на ползване - ЛОЗЕ на площ от 500 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ 509 кв.м., находящо се в чертите на местността „***" край гр. Добрич, по кадастралната карта на гр. Добрич, придобит от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко- продажба № ***, том 3, рег.№ 11069, дело № ***г. (акт № 186, том 29, дело № ***г. на СлВп - Добрич).

поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 31,995 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел *** от масив ***, в местността „***" по плана на село П., общ. Добрич, обл. Добрич, придобит от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 171, том 5, рег.№ 6911 , дело № ***от 18.07.2***г. (акт № 64, том 15 дело № ****** г. на СлВп - Добрич).

40/48 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 169, том 7, рег.№ 9682 , дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 59, том 22 дело № ***от 03.10.2***г. на СлВп - Добрич).

3/32 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 170, том 7, рег.№ 9683, дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 60, том 22 дело № ***от 03.10.2*** г. на СлВп - Добрич).

1/4 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 10,003 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел 020 от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобита от Р.П.Т. с нотариален акт за замяна № 6, том 8, рег.№ 9930 , дело № ***от 10.10.2***г. (акт № 169, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич).

49/72 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 10,003 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел 020 от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 7, том 8, рег.№ 9931, дело № ***от 10.10.2***г. (акт № 171, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич).

13/576 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 9, том 8, рег.№ 9937, дело № ***от 10.10.2***г. (акт№ 175, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич).

лек автомобил, марка „*" модел „*", рег.№ ***, рама № ***, двигател №***, дата на първа регистрация 01.06.1992г., придобит от Р.П.Т. с договор за покупко-продажба от 03.10.2011г.

товарен автомобил, марка „Т***" модел „***", рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация 11.03.2004г., придобит с договор за покупко-продажба от 22.01.2013г.

на основание чл. 149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ:

1/48 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване: НИВА на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобита от Р.П.Т. с нотариален акт за замяна № 168, том 7, рег.№ 9681, дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 58, том 22 дело № ***от 03.10.2*** г. на СВ - Добрич).

на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ:

сумата в размер на 4 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Т***" модел „ЕСТИМА", рег.№ ***, дата на първа регистрация 01.01.1992г., придобит с договор за покупко-продажба от 15.07.2011г. и отчужден на 11.08.2015г. - след края на проверявания период.

сумата в размер на 22 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „***" модел „А6" , рег.№ ***, дата на първа регистрация 29.07.2009г., придобит с договор за покупко-продажба от 08.12.2***г. и отчужден на 12.09.2015г. - след края на проверявания период.

В обосноваване на претенциите си ищецът е изложил твърдения, че в Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е постъпило уведомление с вх.№УВ-112/30.01.2015г. от Окръжна прокуратура – Добрич, съгласно което ответникът Р.П.Т. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №74/2013г. на ОД на МВР за извършено от него престъпление по ***от НК, попадащо в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ. По този повод била образувана и извършена проверка по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ на имуществото на ответника Р.П.Т. и съпругата му М.Г.Т. за периода 05.02.2005г. - 05.02.2015г. Установени били доходи на ответниците в размер на 265 602,70 лв. - общо от трудови правоотношения, дивиденти, социални помощи, ренти, продажба на леки автомобили, застраховки. Същевременно ответниците имали разходи в размер на 114 736,81 лв. за издръжка на семейството, за пътуване в чужбина, за платени данъци и такси. Отделно ответниците закупили недвижими имоти и леки автомобили (някои налични, други отчуждени), подробно описани в исковата молба, за което извършили разходи в размер на 533 099,60 лв., както и ответникът получил преводи по банкови сметки от трети лица без установено основание в размер на 14 065 лв. Извършени били от първия ответник и разходи за придобиване на дружествени дялове в размер на 2 550 лв., за погасяване на банкови кредити общо в размер на 10 218 лв., както и внесъл по банковата си сметка 15 154,24 лв. Така разходите на ответниците в проверявания период надвишавали приходите им с 425 095,95 лева, като несъответствието било значително по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ. Тези обстоятелства, ведно с липсата на законни доходи, сочели на обосновано предположение за незаконно придобиване на посоченото имущество.

В отговора си ответниците Р.П.Т. и М.Г.Т. са оспорили исковете като неоснователни. Възразили са за липса на значително несъответствие между доходите им и придобитото от тях имущество в проверявания период. Посочили са, че в началото на периода са имали спестявания. Спестяванията били от средства от стопанска дейност на ответника (свирил на ***по мероприятия), от дарения от неговите родители и от банков кредит. После и по време на проверявания период ответникът получил дарения от родителите си, както и ответницата получила дарения от баща си и от леля си. В периода 2005г. – 2007г. ответникът получил още доходи от стопанска дейност като ***в оркестър, през 2015г. получил доход - възнаграждение, през 2***г. получил дивидент. Всички опис*** в отговора суми ответниците са конкретизирали по основание и размер и твърдят, че същите не са взети предвид от ищеца. Възразили са още, че ищецът игнорирал преобразуването на придобитите имущества в други, придобити после след продажба на първите. Възразили са и срещу възприетите от ищеца пазарни цени на част от имуществата – не било съобразено, че пазарната цена на идеална част от имот не е равна на съответното дробно число от пазарната цена на целия имот, не били отчетени конкретните характеристики и особености на леките автомобили (индивидуализирани), както и фактът на закупуването им в друга държава, определящ пазарна цена, различна от тази в България. Не било взето предвид, че при покупката на един от леките автомобили ответникът не платил цялата договорена цена, а при покупката на друг – ответникът заместил в дълг към трето лице продавача, което било част от престацията му като купувач. Възразили са и, че ищецът не е доказал цената по договорите, въз основа на които ответниците са придобивали имотите и автомобилите, да е симулативна, както и срещу третирането на получените по банковите сметки на ответника суми от трети лица като незаконно придобито имущество. Неустановеният произход на едно имущество не бил равнозначен на това то да е незаконно, а ищецът трябвало да го докаже; отделно, че внесените от трети лица суми по сметки на ответника не били с неустановен произход, а доход от стопанска дейност (покупка, ремонт и продажба на автомобили), с която ответникът се занимавал в периода 2002 – 2011г. На последно място са оспорили приетите от ищеца разходи на ответниците за проверявания период – поради определянето им на човек, а не за домакинството, без отчитане на специфичните потребности на ответниците и семейството им и при повторно включване на разходи за данъци и такси (включени поначало в данните на НСИ).

Обявление за образуване на делото е обнародвано в ДВ бр. 16 на 20.02.2018г. и до приключване на устните състезания трети лица не са предявили самостоятелни права върху претендираното от КОНПИ по делото имущество.

Въпросът за допустимостта на исковете е разрешен с влязло в сила определение № 201/19.06.2020г. по ч.гр.д.№ 3370/2018г. на ВКС, ІV г.о.

По делото е установено, че въз основа на постъпило с вх.№ УВ-112/30.01.2015г. в ТД на КОНПИ - В. уведомление от Окръжна прокуратура - Добрич с рег.№ 1125/2011г. от 14.11.2***г. за привличане на Р.П.Т. в качеството на обвиняем по ДП № 74/2013г. на ОД на МВРД – Добрич, пр.пр.№ 1125/2011г. на ОП – Добрич, за престъпление по ***от НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно чл. 108, ал. 1,  т. 18 от ЗОНПИ, с протокол № ТД04ВА/УВ-2280/02.02.2015г. Комисията е образувала проверка по чл. 21 от ЗОПДНПИ (отм.), чийто периодът е 05.02.2005г. - 05.02.2015г., съответен на предвидения 10-годишен период по смисъла на чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ. Установено е, че наказателното производство срещу Р.П.Т. е прекратено с решение № 56/25.08.2015г. на Окръжен съд – Добрич, с което на лицето е наложено административно наказание глоба.

В хода на проверката е обследвано имущественото състояние (придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи) на проверяваното лице, на съпругата му М.Г.Т. (сключен е граждански брак на ***г., от който двамата ответници имат три деца – К. Р. Т. ЕГН **********, Г. Р.Т. ЕГН ********** и Р. Р.. ЕГН **********), на регистрирани от Р.П.Т. ЕТ „*** Р.П.“, рег. по ф.д.1001/1995г. на ДОС; „***“ ЕООД, рег. по ф.д.№ 664/2003г. на ДОС (контролирано лице по смисъла на § 1, т. 2, б. „а" от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съотв. § 6, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ, през проверяв***я период); „***“ ЕООД, рег. в ТР на 16.08.2012г. с прехвърлени дялове на 06.11.2013г. (контролирано лице по смисъла на § 1, т. 2, б. „а" от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съотв. § 6, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ, в периода 16.08.2012г. – 06.11.2013г.); „***“ ООД, рег. по ф.д.№ 282/2007г. на ДОС с прехвърлени дялове на 18.12.2009г. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ, с решение № 415/28.09.2017г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 60 от ЗОПДНПИ (отм.) е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

На отнемане в полза на държавата по реда на ЗОНПИ подлежи  незаконно придобитото имущество - за придобиването на което не е установен законен източник. За да се приеме, че дадено имущество е незаконно придобито, следва да се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. "Значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период (§ 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ), дори, когато проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество са започнали по реда на отменения ЗОПДНПИ (така - решение № 86 от 11.06.2020г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019г., IV г.о.).

В имуществото по чл. 141 от ЗОНПИ, съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗОНПИ и очертания от ищеца предмет на делото, се включват: личното имущество на проверяваното лице; имуществото, придобито общо от двамата съпрузи; имуществото на съпруга на проверяваното лице.

Имущество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. От значение е кои от постъпилите през изследвания период в патримониума на ответниците имуществени блага са налични в края на този период (те подлежат на отнемане от ответниците, ако се докаже несъответствие), както и кои от тях са отчуждени след периода (на отнемане подлежи паричната му равностойност).  Преминаването на благата през патримониума на ответниците има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. Когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Това е разяснено в мотивите на тълкувателно решение от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г., ОСГК на ВКС в т. 1, с което е прието, че получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съответно паричната равностойност на тези средства и суми, ако не е установено преобразуването им в друго имущество, не подлежи на отнемане в полза на държавата. В мотивите на тълкувателния акт ВКС е посочил, че имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането; законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи; преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер.

Относно притежаваното имущество в началото на периода – 05.02.2005г.:

По делото е установено с т. 4 от заключението на вещото лице по ДСИЕ с вх.№ 26***4/13.02.2024г., че към 05.02.2005г. (началото на проверявания период) ответниците са имали имущество на стойност 13 979,72 лв. (5 059,72 лв. по т. 2 от заключение по ДСИЕ вх. № 261305/18.12.2023г. на л. 3928 от том ХІІ и 8 920 лв. по САТЕ вх.№ 260079/26.01.2024г. на л. 3957-3960, том ХІІ), в т.ч.:

5 000 лв. равностойност на 50 дяла с номинал 100 лв. всеки от капитала на „***“ ЕООД, придобити от Р.П.Т. през 2003г. при учредяване на дружеството;

4,72 лв. налични по банкова сметка *** Р.П.Т. в „Сибанк“ ЕАД с IBAN: ***;

20,25 лв. налични по банкова сметка *** Р.П.Т. в „Юробанк България“ с IBAN: ***;

34,75 лв. налични по банкова сметка *** М.Г.Т. в „ЦКБ“ АД с IBAN: ***;

лек автомобил марка „НИСАН" модел „ПАТРОЛ", рег.№ ТХ 9378 ВХ, с дата на първа регистрация 14.11.1990г., придобит преди проверяв***я период с договор за покупко-продажба от 24.02.2003г. с пазарна стойност 8 920 лв.

Към тази сума (13 979,72 лв.) ответниците твърдят, че следва да се прибави и сума от 26 000 лв. - налични в брой и по банкови сметки към 05.02.2005г., в т.ч.: 10 000 лв. спестявания от стопанска дейност - *** по мероприятия като ***с група от 1990г.; 6 000 лв. дарение от родителите на Р.П.Т. (П.Т.П. и К.Д.П.) през месец декември 2004г. и 10 000 лв. получени по договор за заем от „Юробанк България“ АД, отпуснат на 20.12.2002г. Твърденията са оспорени от ищеца и не са доказани по делото. Налични суми по банкови сметки, различни от посочените по-горе (4,72 лв., 20,25 лв., 34,75 лв.) в началото на проверявания период не са установени от вещото лице. От извлечение от разплащателна сметка, по която е усвоен и погасяван отпуснат кредит на Р.П.Т. от „Юробанк България“ АД (л. 2954 – 2958, том ІХ), се установява, че сумата по кредита от 15 000 лв. е усвоена изцяло на 20.12.2002г. Доказателства част от тази сума в размер на 10 000 лв. да е била налична у ответниците към 05.02.2005г. в брой (доколкото няма такава наличност по банкова сметка) – ***-късно, по делото не са събрани, поради което това твърдение е недоказано. Свидетелят К. Г. С. (л. 3202-3205, том Х) дава показания, че ответникът се е занимавал с дейност като ***– 1992/1993г. направили ***в с. С. К., имали много ангажименти в различни заведения, на събори, както и семейни тържества. Изкарвали добри пари. Свирели заедно до 2002г., а след това – инцидентно. Конкретни сведения за заетост на ответника в периода след 2002г. и за получавани от дейността доходи свидетелят не дава. Свидетелката Д. П. С. , сестра на ответника (л. 3205-3207, том ІХ) също излага, че след като се уволнил от казармата ответникът, който свирел на ***от малък, ходел с групата си да свири по сватби, кръщенета и други срещу заплащане. След като започнал да се занимава и с друг бизнес (***), пак продължил да свири по събития. И тази свидетелка не дава конкретни данни за получени суми, а още по-малко за налични спестени пари в размер на 10 000 лв. към февруари 2005г. от *** като ***преди това. Доказателства за дарени на ответниците 6 000 лв. от родителите на Р.П.Т. (П.Т.П. и К.Д.П.) през месец декември 2004г. по делото не са ангажирани. Следователно твърденията на ответниците да са разполагали в началото на проверявания период с парична сума в размер на общо 26 000 лв. не е доказано. Имуществото на ответниците в началото на периода е на стойност 13 979,72 лв.

В течение на проверявания период ответниците са придобивали недвижими имоти и МПС в режим на бездялова съпружеска общност, доколкото няма данни да са възприели различен режим на имуществени отношения, както и ответникът е придобивал дружествени дялове в търговски дружества, по сметките им в банки са постъпвали парични средства. С някои от придобитите МПС и с дялове ответниците/ответникът са се разпоредили през периода възмездно по противопоставим на държавата начин, без да се твърди паричната равностойност на отчужденото да е налична, други са налице в техния патримониум в края на периода и затова формират „имущество“, а с някои от последните (два автомобила) ответниците са се разпоредили възмездно след периода. Недвижими имоти не са отчуждавани. Имало е движение на парични средства по банковите сметки на ответниците и в края на проверявания период по тях няма наличности. През проверявания период ответниците са отчуждили придобития преди периода лек автомобил марка „НИСАН" модел „ПАТРОЛ", рег.№ ТХ 9378 ВХ с договор за покупко-продажба от 28.07.2005г. при цена 500 лв., с пазарна стойност към датата на отчуждаването от 9 471,68 лв., съгласно САТЕ с вх.№ 262005/14.11.2022г. (л. 3322, том ХІ). В края на периода ответникът притежава придобитите през 2003г. 50 дяла с номинал 100 лв. всеки от капитала на „***“ ЕООД, с равностойност от 5 000 лв.

Относно притежаваното имущество в края на периода – 05.02.2015г.:

Предвид оспорените от КОНПИ цени на придобиване на недвижимите имоти и МПС, за определяне пазарната им стойност са привлечени вещи лица. Относно пазарните стойности към датата на придобиване на недвижимите имоти съдът намира, че следва да основе решението си на единичната СТЕ на в.л. Н.Л. (том Х, л. 3159-3173) в неоспорената й част (за лозе от 500 кв.м. в м-ст ***, гр. Добрич), на договор за продажба с Община Добрич за имот на ***в гр. Добрич (том II, л. 336), тъй като цената е приета от ищеца, по цена на придобиване по нотариален акт, когато е по-висока от оценката на вещите лица и на тройна СТЕ от мнозинството от трите вещи лица (том Х, л. 3439-3447) за останалите имоти. Тези стойности са намерили израз във вариант пети, табл. 16 от заключението на вещото лице по СИЕ вх.№ 260909/22.08.2023г. (л. 3718, том ХІІ), който е предпочетен и от двете стр***. За наличните в края на периода МПС следва да се съобрази заключението на вещото лице Н.Н. по САТЕ с вх.№ 262005/14.11.2022г. - л. 3322, том ХІ (неоспорено в тези части).

От събраните по делото доказателства се установява, че към 05.02.2015г. (края на проверяв***я период) ответниците притежават:

дворно място с площ 22 кв.м. от общо 212 кв.м. в ПИ 72624.609.1213 по кадастралната карта на град Добрич, находящ се на ***, придобит с договор за продажба от 22.05.2007г., сключен между Община Добрич и Р.П.Т. - акт № 69,том XXI, вх.рег.№ ***от ***г. на СлВп-Добрич, при цена на придобиване  5 216,64 лв., формирана от цена по договора 5 016 лв., режийни разноски 100,32 лв., 100,32 лв. данък от 2% по чл. 47, ал. 2 на ЗМДТ. Според исковата молба, имотът не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй правата й са погасени по давност на основание чл. 73 от ЗОПДНПИ. Пазарната стойност на придобиване на имота следва да се определи от платената по договора цена – 5 016 лв. Платеният данък от 100,32 лв. е включен от вещото лице в извънредните разходи на ответника за 2007г. – табл. 6 от заключение по СИЕ вх.№ 260909/22.08.2023г., л. 3707, том ХІІ. Също като извънреден разход следва да участва и сумата от 100,32 лв. платени режийни разноски. Двете суми обаче не може да бъдат включвани в пазарната стойност на имота, която се определя от неоспорената от ищеца цена по договора – 5 016 лв.  Вещото лице по СИЕ е възприело като пазарна стойност на имота сумата от 5 216,64 лв., поради което в съответните части заключението търпи корекции.

поземлен имот № *** - лозе с площ от 500 кв.м. по документ за собственост, а по скица 509 кв.м., в местност „***" край гр. Добрич, придобит от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № ***, том 3, рег.№ 11069, дело № ***г. (акт № 186, том 29, дело № ***г. на СлВп - Добрич) при цена 200 лв. Пазарната стойност към момента на придобиване е 6 691 лв.

поземлен имот № 72624.609.1214, с площ от 200 кв.м., с адрес град Добрич, ***- с трайно предназначение урбанизирана територия с начин на трайно ползване, ведно с построената в дворното място сграда с идентификатор 72624.609.1214.1 на площ от 40 кв.м. на един етаж с предназначение - жилищна сграда, същата съгл. документи за собственост представлява къща от две стаи, салон и кухня от 50 кв.м., придобит с н.а. за покупко-продажба № 20, том V, рег.№ 6012, дело № ***г. (акт № 2, том XIV, дело № ***г. на СлВп-Добрич), с продажна цена 60 000 лв., установена като платена от вещото лице по СИЕ – стр. 23 от заключение вх.№ 260909/22.08.2023г. (л. 3717 от том 12) - по-висока от определената от единичната СТЕ. Според исковата молба, имотът не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като за придобиването му е установен законен източник на средства.

поземлен имот нива с площ от 38,607 дка, четвърта категория имот № 047*** в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, придобит от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 56, том 3, рег.№ 3004, дело № ***от 28.03.2***г. (акт № 171, том 6, дело № ***от 28.03.2***г. на СлВп - Добрич), при цена от 10 000 лв. Пазарната стойност към момента на придобиване е 45 570 лв. Според исковата молба, имотът не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като за придобиването му е установен законен източник на средства.

поземлен имот нива с площ от 31,995 дка, трета категория, имот № *** в местността „***" по плана на село П., общ. Добрич, придобит от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 171, том 5, рег.№ 6911 , дело № ***от 18.07.2***г. (акт № 64, том 15 дело № ****** г. на СлВп - Добрич) при цена 5 000 лв. Пазарната стойност към момента на придобиване е 39 690  лв.

1/48 идеална част от поземлен имот нива с площ от 20,997 дка, трета категория, имот № *** в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, придобита от Р.П.Т. с нотариален акт за замяна № 168, том 7, рег.№ 9681, дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 58, том 22 дело № ***от 03.10.2*** г. на СВ - Добрич), с цена по нотариален акт, приета по делото от стр***те - 1 540 лв.

40/48 идеални части от същия поземлен имот, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 169, том 7, рег.№ 9682, дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 59, том 22 дело № ***от 03.10.2***г. на СлВп - Добрич) при цена 9 950 лв. Пазарната стойност към момента на придобиване е 20 430 лв.

3/32 идеални части от същия поземлен имот, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 170, том 7, рег.№ 9683, дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 60, том 22 дело № ***от 03.10.2*** г. на СлВп - Добрич) при цена 1 000 лв. Пазарната стойност към момента на придобиване е 2 180 лв.

13/576 идеални части от същия поземлен имот, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 9, том 8, рег.№ 9937, дело № ***от 10.10.2***г. (акт№ 175, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич) при цена 600 лв. По приетите по делото единични и тройни СТЕ определената пазарна стойност е в по-малък размер и/или равна на цената по нотариален акт (488 лв. по заключение на в.л. Н.Л., 520 лв. по заключение на тройна СТЕ, 600 лв. по особено мнение на в.л. от тройна СТЕ), поради което следва да се възприеме посочената в нотариалния акт цена от 600 лв.

1/4 идеална част от поземлен имот нива с площ от 10,003 дка, трета категория, имот № *** в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, придобита от Р.П.Т. с нотариален акт за замяна № 6, том 8, рег.№ 9930, дело № ***от 10.10.2***г. (акт № 169, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич) при цена 367,60 лв. Пазарната стойност към момента на придобиване е 2 630 лв.

49/72 идеални части от горния поземлен имот, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 7, том 8, рег.№ 9931, дело № ***от 10.10.2***г. (акт № 171, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич) при цена 3 500 лв. Пазарната стойност към момента на придобиване е 7 570 лв.

лек автомобил, марка „*" модел „*", рег.№ ***, рама № ***, двигател №***, дата на първа регистрация 01.06.1992г., придобит от Р.П.Т. с договор за покупко-продажба от 03.10.2011г. при цена 1 000 герм.марки (2 275,28 лв.), с пазарна стойност към датата на придобиване от 2 888,46 лв.

товарен автомобил, марка „Т***" модел „***", рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация 11.03.2004г., придобит с договор за покупко-продажба от 22.01.2013г. при цена 3 000 лв., с пазарна стойност към датата на придобиване от 24 444,09 лв.

лек автомобил, марка „Т***" модел „ЕСТИМА", рег.№ ***, дата на първа регистрация 01.01.1992г., придобит с договор за покупко-продажба от 15.07.2011г. при цена 1 783,10 лв. (равностойност на 800 герм.марки) и отчужден на 11.08.2015г., след края на проверяв***я период, с пазарна стойност към датата на придобиване от 1 952,40 лв., а на отчуждаване – 1 497 лв.

лек автомобил, марка „***" модел „А6", рег.№ ***, дата на първа регистрация 29.07.2009г., придобит с договор за покупко-продажба от 08.12.2***г. при цена 3 000 лв. и отчужден на 12.09.2015г., след края на проверявания период, с пазарна стойност към датата на придобиване от 30 541 лв., а на отчуждаване – 28 862,25 лв.

50 дяла с номинал 100 лв. всеки от капитала на „***“ ЕООД, придобити от Р.П.Т. през 2003г. при учредяване на дружеството с равностойност 5 000 лв.

Възражението на ответниците относно стойността на лек автомобил, марка „***" модел „А6", рег.№ *** – че същата следва да се приеме според продажната цена по договора от 3 000 лв., е неоснователно. Вещото лице по СИЕ с вх.№ 260909/22.08.2023г. (раздел ІІ, л. 3815-3817, том ХІІ) не е установило записвания при търговеца за съществуване на задължение на продавача М.Г.Г. към „***“ ЕООД, респективно за отразяване от дружеството на представения от ответниците с отговора на исковата молба договор за заместване в дълг в размер от 46 000 лв. от 08.12.2***г (л. 2915, том ІХ), който няма достоверна дата и е оспорен от ищеца. Гласните доказателства за установяване на договор над 5 000 лв., предвид възражението на ищеца и на основ***е чл. 164, ал., т. 3 от ГПК са недопустими, поради което събраните такива чрез разпита на свидетеля И.С.Г. не следва да се обсъждат. Документът е съставен от ответника в лично качество и като управител на едноличното търговско дружество и според него те са постигнали съгласие поемателят Р.Т. да замести длъжника М.Г. в неговия дълг към „***“ ЕООД в размер на 46 000 лв., със срок за изпълнение до 01.01.2020г. Според чл. 2 от договора, М.Г. прехвърлил на Р.Т. в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството собствеността върху лек автомобил марка *** 6 с рег.№ *** за сумата от 3 000 лв. и уговорка за освобождаване от дълга към кредитора. Договорът за покупко-продажба (л. 577, том ІІІ) е сключен между М.Г. и физическото лице Р.Т. и в него не са отразени горните условия, а именно, че автомобилът се прехвърля срещу цена от 49 000 лв., от която 3 000 лв. са платени, а за разликата купувачът поема задължението на продавача към „***“ ЕООД. Двата документа носят една и съща дата – 08.12.2***г., като само датата на договора за продажба е нотариално удостоверена. Ако волята на страните по договора за продажба е била именно твърдяната от ответника, то тя е следвало да намери израз в нотариално заверения документ. Договорът за заместване в дълг не носи подписа на длъжника. Нито договорът за продажба, нито договорът за заместване в дълг съдържат яснота относно поетото задължение – във втория е посочен само размер от 46 000 лв., но не и основание. Такова не се доказва и от събраните по делото доказателства. Договорът за заместване в дълг (по чл. 102 от ЗЗД) може да бъде сключен и само между новия длъжник и кредитора, като одобрението на заместения длъжник не е необходимо и не е условие за настъпване на последиците. Но действителността на заместването в дълг се предпоставя от наличието на валиден стар дълг, а предметът му се определя от предмета на поетото задължение. То е индивидуализирано в договора за заместване само като парично в размер на 46 000 лв. – част от цената на автомобила 49 000 лв. (сбора на 3000 лв. и 46 000 лв.), но това е недостатъчно при липсата на конкретизация относно съдържанието му. При заместването в дълг съществуващо задължение преминава към нов длъжник, а старият се освобождава, но правоотношението остава такова, каквото е възникнало. За съществуването на такова правоотношение между „***“ ЕООД и М.Г. доказателства по делото не са представени. Договорът за заместване в дълг не доказва твърдяното от ответника, че лекият автомобил марка *** 6 с рег.№ *** е придобит срещу платена цена от 3 000 лв. и поемане на задължение на продавача към „***“ ЕООД в размер на 46 000 лв. със срок за изпълнение – 01.01.2020г. (след проверяв***я период). По този начин се формира цена на автомобила от 49 000 лв., която е по-висока от определената от експертизата пазарна стойност, но твърдението на ответника не следва да се приеме като такова за неизгоден за него факт, предвид посоченото, че се касае за поето задължение в размер 46 000 лв. с падеж след края на периода (което не формира разход) и платена цена от само 3 000 лв. Следователно няма основание за цена на автомобила да се приеме посочената в договора, доколкото тя е оспорена от ищеца, както и няма основание да се приеме, че автомобилът е продаден срещу цена от 3 000 лв. и поемане на задължение на продавача на стойност 46 000 лв.. Приложима е пазарната стойност по експертно заключение.

По вариант 5 от заключението по СИЕ с вх.№ 260909/22.08.2023г. (табл. 16), предпочетен и от двете страни, общата стойност на наличното недвижимо имущество е 192 117,64 лв. (т. І.1. от заключение по ДСИЕ вх.№ 261305/18.12.2023г., л. 3928-3939, том ХІІ). По заключението на вещото лице по САТЕ с вх.№ 262005/14.11.2022г. пазарната стойност към момента на придобиване на четирите налични автомобила е общо 59 825,95 лв. (т. І.2 от заключение по ДСИЕ вх.№ 261305/18.12.2023г., л. 3928-3939, том ХІІ). По т. 4 от заключението на вещото лице по ДСИЕ вх.№ 26***4/13.02.2024г. стойността на притежаваните и в края на периода 50 дяла с номинал 100 лв. всеки от капитала на „***“ ЕООД е 5 000 лв. Стойността на наличното имущество в края на периода на проверката, според експертизите възлиза на 256 943,59 лв. (192 117,64 лв. недвижими имоти; 59 825,95 лв. МПС; 5 000 лв. дялове в търговско дружество). Както вече се посочи тази стойност трябва да бъде коригирана със сумата от 200,64 лв., която съставлява режийни разходи при придобиване 100,32 лв. и данък при придобиване 100,32 лв. на дворно място на ***(първия от обследваните имоти). С тази корекция стойността на наличното имущество в края на периода на проверката, определена по правилото на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ от стойността само на наличните имоти и автомобили (притежаваното преди периода МПС е отчуждено; по банковите сметки на ответниците няма наличности) и дяловете на ответника в „***“ ЕООД, е 256 742,95 лв. Тя надвишава с 242 763,23 лв. притежаваното в началото на периода имущество на стойност 13 979,72 лв. (256 943,59 лв. – 13 979,72 лв. = 242 763,23 лв.).

При това извод за наличие на "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3  от ДР на ЗПНПИ би могъл да бъде обоснован, въз основа съпоставката на нетния доход и имуществото в края на периода. Ако такова несъответствие бъде установено, налице е законовото предположение за незаконно придобиване на имущество, а това предположение подлежи на оборване от ответниците. При тълкуването на закона в мотивите на тълкувателно решение от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г., ОСГК на ВКС е прието, че стoйнocттa на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период и, едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. При определяне стойността на нетните доходи не трябва да се преценява дали съответни доходи, приходи и източници на финансиране са законни или не - принципно, преценката за законност на придобиването се извършва при констатирано значително несъответствие между имуществото и нетния доход (арг. § 1, т. 3 от ДР на закона), като на отнемане подлежи именно незаконно придобитото имущество, а не дохода или прихода (арг. чл. 141, във вр. с чл. 142, ал. 2 от закона).

"Нетни доходи", според § 1, т. 5 от ДР на ЗОНПИ, са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.

Относно доходите, приходите и източниците за финансиране на ответниците по смисъла на § 1, т. 2 от ЗОНПИ по делото се установява следното:

Съгласно т. 1-6 от заключение с вх.№ 260909/22.08.2023г. (л. 3820-3822, том ХІІ), табл. 4 (л. 3705, том ХІІ), неоспорено от страните, през периода ответниците са имали доходи, приходи и източници на финансиране в размер на общо 323 150,19 лв., в т.ч.:

224 988,15 лв., от които 66 515,17 лв. доходи от трудови правоотношения с осигурител, 1 722,98 лв. доход по ГДД от стопанска дейност като ЕТ на Р.П., 156 750 лв. изпратен дивидент на Р.П.Т. през 2013г. – табл. 1 от заключението (л. 3700);

24 378,55 лв. от обезщетения и помощи - табл. 2 от заключението (л. 3701);

9 471,68 лв. приходи от продажба на имущество – МПС, придобито преди проверявания период - т. 3 от заключението (л. 3703);

4192 лв. доход от получена рента - т. 4 от заключението (л. 3703-3704);

60 119,81 лв. получени суми от застрахователни компании - табл. 3 от заключението (л. 3704).

По години доходите, приходите и източниците за финансиране на ответниците са онагледени в табл. 4 от заключението, л. 3705 от делото. Тези доходи на ответниците са признати от ищеца и съобразени от вещото лице по допълнителна СИЕ с вх. № 261305/18.12.2023г., л. 3928-3939, том. ХІІ.

Към признатите от ищеца доходи, приходи и източници на финансиране, ответниците твърдят в подадения отговор на исковата молба с вх.№ 8280/28.12.2017г. (л. 2878-2883, том ІХ) да са имали още. Посочените в отговора като доход 20 000 лв., изплатени от „***“ ЕООД през м.януари и м.февруари 2015г., са включени от вещото лице като част от доходите на ответника за 2015г. (колона 5, табл. 1 на л. 3700). Другите, заявени от ответниците, източници на финансиране са:

26 000 лв. - налични в брой и по банкови сметки към 05.02.2005г., в т.ч.: 10 000 лв. спестявания от стопанска дейност - *** по мероприятия като ***с група от 1990г.; 6 000 лв. дарение от родителите на Р.П.Т. (П.Т.П. и К.Д.П.) през месец декември 2004г. и 10 000 лв. получени по договор за заем от „Юробанк България“ АД, отпуснат на 20.12.2002г. Относно тези суми, заявени като имущество, притежавано от ответниците от преди проверяв***я период, с което те са разполагали през периода, са изложени съображения по-горе в настоящия акт, които обосновават извода на съда за недоказаност на наведените твърдения.

20 000 лв. – предоставени безвъзмездно (дарени) от бащата на Р.П.Т. - П.Т.П., на 20.12.2015г.

18 000 лв. – сбор от дарения от родителите на Р.П.Т. - П.Т.П. и К.Д.П., както следва: декември 2005г. - 1 500 лв.; декември 2006г. - 1 500 лв.; декември 2007г. - 1 500 лв.; декември 2008г. - 1 700 лв.; декември 2009г. - 1 800 лв.; декември 2010г. - 2 000 лв.; декември 2011г. - 2 000 лв.; декември 2012г. - 2 000 лв.; декември 2013г. - 2 000 лв.; декември 2***г. - 2 000 лв.

10 500 лв. – сбор от дарения на М.Г.Т. от леля й - Й. А. Г., както следва: декември 2010г. - 1 000 лв.; декември 2011г. - 2 000 лв.; декември 2012г. - 3 000 лв.; декември 2013г. - 2 000 лв.; декември 2***г. - 2 500 лв.

20 000 лв. - дарени средства на ответницата М.Г.Т. от баща й и от леля й Й. А. Г. в периода 2007 - 2008г.

15 000 лв., от които по 5000 лв. всяка година от 2005г. до 2007г. вкл. от стопанска дейност - *** по мероприятия като ***с група.

57 000 лв. - изплатен дивидент през 2***г. от „***“ ЕООД.

Установено е по делото, че на дата 11.11.2005г. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление между Банка ДСК и П.Т.П. – баща на ответника, за сумата от 20 000 лв. (л. 3150-3154, том Х). Сумата по кредита е усвоена на дата 11.11.2005г., видно от извлечение по сметка на л. 2950-2953, том ІХ). Възражението на ищеца срещу твърдението на ответниците, че заемната сума от 20 000 лв. им е била предоставена като дарение е оспорено в писмено становище на л. 3005, том Х, с довода, че потребителският кредит е отпуснат целево за нуждите на потребителя и, че с договора не се установява фактическото предаване на сумата на ответниците. Майката на ответника К.Д.П. дава показания (л. 3209-3211, том Х), че тази сума е дадена на Р.П.Т., за да развива бизнеса си със ***, а кредитът връщал съпругът й. Това потвърждава и П.Т.П. (баща на ответника) – изтеглил кредита, за да даде парите на сина си за бизнеса му. Свидетелят нямал нужда от пари, защото живеели със съпругата си икономично, имали достатъчно средства, защото цял живот работил в строителство, вкл. в чужбина,  този кредит изтеглил за сина си и го връщал сам (л. 3211-3212, том Х). Действително, този свидетел съобщава, че имали апартамент „на ***“, после купили апартамент по ул. „***“, който година-две оправяли, докато го подготвят за живеене и по делото има доказателства преди представянето на нотариален акт за покупко-продажба № 69, том І, рег.№ 400, н.дело № ***г. на нотариус № ***(л. 3278, том Х), а именно представените със становище в първото съдебно заседание справки от Агенция по вписванията (л. 3052 – 3075), от които е видна датата на придобиване на имота на ул. „***“ от родителите на ответника – 18.04.2004г., но твърдението на ищеца, че сумата от заема е вложена в довършителни работи по този имот не е своевременно заявено, за да бъде обсъждано. Показанията на двамата свидетели, ако и те да са родители на ответника и затова заинтересовани от изхода по делото, са дадени под страх от наказателна отговорност. Единствените навременни възражения по това фактическо твърдение на ответниците от ищеца е било, че договорът за кредит от 11.11.2005г. е неотносим и, че няма доказателства за предаването на сумата. Договорът за кредит доказва изтеглянето на сумата от банката от бащата на ответника, а свидетелските показания (допустими по изключението на чл. 163, ал. 1, т. 3 от ГПК) – предаването й на ответника безвъзмездно. Следователно по делото е установено дарение на сума от 20 000 лв. от родителите на ответника през ноември 2005г.

Събрани са и показания от свидетеля П.С.Т. (л.3207-3209, том Х), който твърди, че на 29.06.2007г. изтеглил кредит в размер на 30 000 лв. и ги дал на ответника, който бил и поръчител по договора. Свидетелят погасявал кредита към банката, а ответникът му върнал парите преди 4-5 години. В отговора на исковата молба ответниците не са заявили този свой доход и показанията на свидетеля не следва да се обсъждат, защото не са относими по наведени по делото факти.  

Родителите на Р.П.Т. - П.Т.П. и К.Д.П., са притежавали земеделски земи, съгласно справки по лице от Служба по вписванията на л. 2894-2904, том ІХ, представени от ответниците и справки от Агенция по вписванията на л. 3052 – 3075, представени от ищеца, които са отдавали под наем/аренда на трети лица и са имали доходи в размери, установени от представените от ответниците с отговора доказателства – удостоверения и служебни бележки на л. 2889-2892, том ІХ и в оригинал на л. 3155-3158, том Х). Удостоверенията касаят ренти за 30,954 дка земя в с. О., собственост на П.Т.П.; 1/3 ид.част от 8,000 дка в с. Д., собственост на К.Д.П.. Удостоверенията, издадени от ЗКПУ „З.С.“ и ЗКПУ „Д.“ сочат различни дати на изплащане на суми за ренти – януари, февруари, март, април, юли, ноември, декемвр, като по-големите суми преимуществено са плащани не през декември, когато ответникът твърди да са му дарени. Разпитани като свидетели, П.Т.П., К.Д.П. и сестрата на ответника Д. П. С.  дават показания (л.3205-3213, том Х), че сумите от рентите родителите давали всяка година на Р.П.Т., а на сестра му дали апартамент, в който тя и сега живеела. Родителите живеели скромно и имали достатъчно средства, така че нямали нужда от рентите за издръжката си и помагали на децата си – на сина си с рентите, а на дъщеря си с жилище. Служебната бележка на л. 2890, том Х, издадена от „Апленд България“ ООД удостоверява изплатени ренти в по-висок размер от твърдяния като получен по дарение от ответниците, но свидетелските показания са общи – не съдържат конкретни данни за размер и дата или поне ориентировъчен момент, в който сумите са дарени на ответника от родителите му, като представените документи съдържат данни за получавани от майката на ответника ренти предимно в други месеци от годината. Въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания не може да се приеме за доказано твърдението за дарени конкретно посочените суми: декември 2005г. - 1 500 лв.; декември 2006г. - 1 500 лв.; декември 2007г. - 1 500 лв.; декември 2008г. - 1 700 лв.; декември 2009г. - 1 800 лв.; декември 2010г. - 2 000 лв.; декември 2011г. - 2 000 лв.; декември 2012г. - 2 000 лв.; декември 2013г. - 2 000 лв.; декември 2***г. - 2 000 лв., или общо 18 000 лв.

Разпитана е свидетелката Й. А. Г. - леля на ответницата (л. 3213-3214, том Х) във връзка с твърдението, че е дарявала на М.Г.Т. суми от общо 10 500 лв. - декември 2010г. - 1 000 лв.; декември 2011г. - 2 000 лв.; декември 2012г. - 3 000 лв.; декември 2013г. - 2 000 лв.; декември 2***г. - 2 500 лв. Съобщава, че няма свои деца и е много близка със семейството на племенницата си. От малка се грижела за нея, когато се задомила, продължила с грижите. Имала земи 30 дка в с. П. М. и 10 дка в с. П.. Рентите предимно на племенницата си и семейството й давала. Те й се отблагодарили многократно – когато имала нужда от помощ във връзка със здравословен проблем, те се грижели за нея. Че рентите от земите в с. П. М. лелята Й. А. Г. давала на ответниците, които пък полагали за нея грижи при нужда, свидетелства и братът на ответницата – А.Г. А.(л. 3214-3217). Представено е удостоверение от ЗК „П. М.“ (л. 2893, том ІХ), което установява платени ренти на свидетелката Й. А. Г. в периода 2009 – 2016г. И тези свидетелски показания са лишени от конкретност за размер на дарени средства и момент на даването им, което обосновава недоказаност на заявеното възражение за получени по дарение общо 10 500 лв. - декември 2010г. - 1 000 лв.; декември 2011г. - 2 000 лв.; декември 2012г. - 3 000 лв.; декември 2013г. - 2 000 лв.; декември 2***г. - 2 500 лв.

Твърдението на ответниците, че в периода 2007 – 2008г. М.Г.Т. е получила от баща си и от леля си Й. А. Г. дарение от общо 20 000 лв. също не е доказано. В тази насока са показанията на свидетеля А.Г. А.(л. 3214-3217), но те не са конкретни, не сочат години, общо се излага, че на ответниците родителите на сестра му помагали с ренти от 50 дка земи на баща му (около 4 000 лв. на година), а на него дарили апартамент и гараж. Доказателства за притежание на земеделски земи и изплащани за тях ренти на бащата на ответницата по делото не са представени, а показанията на свидетеля А.не са достатъчно конкретни, за да установят заявения факт.

Следователно по делото не е установено ответниците да са получили като дарения посочените по-горе суми, освен дарените от бащата на ответника 20 000 лв.

Налице са гласни доказателства по делото, които недвусмислено установяват, че ответникът е развивал дейности: *** с ***като ***, *** (а също и магазин – кинкалерия – непосочено като източник на средства по делото) - показанията на свидетелите К. Г. С., Д. П. С. , П.С.Т. (л. 3202-3209, том Х) и, независимо дали приходите от тези негови дейности са декларирани или не, те съставляват за него източник на средства. Като такива в отговора на исковата молба по 5000 лв. всяка година от 2005г. до 2007г. вкл. са посочени само приходи от *** в оркестър. Когато ответници по искове по ЗОПДНПИ (отм), респ. по ЗОНПИ твърдят, че са реализирали доходи от извършвана от тях законна дейност, но твърдението им се оспорва от ищеца, те носят доказателствената тежест да докажат твърденията си, което означава – да представят доказателства за начина, по който те са формирани. Доходите от извършени услуги с личен труд са законен източник на средства, но по делото няма събрани конкретни доказателства относно реалните параметри на твърдяната като източник на приходи дейност през проверявания период, относно получените от извършваните услуги доходи. Посочените от ответника като годишен доход от тази дейност 5 000 лв. в периода от 2005г. до 2007г. (общо 15 000 лв.) са произволни, необосновани с конкретни твърдения и недоказани, както по основание, така и по размер. От показанията на свидетеля К. Г. С. се изяснява, че основно с такава дейност ответникът се е занимавал до 2002г., а след това – инцидентно и повече за удоволствие. Свидетелят няма наблюдение върху работата на ответника след 2002г. и съобщаваните от него ориентировъчни суми не са относими за време след това. Също и свидетелката Д. П. С.  излага, че това е било негово основно занимание след като се уволнил от казармата, а за периода след като започнал да развива и друг бизнес (***) съобщава само, че продължил да свири по събития, без да пояснява колко често и какви доходи е имал от това. Събраните гласни доказателства за извършвани от ответника услуги като *** са общи, неконкретни и затова недостатъчни за установяване на възражението по основание, както и за конкретен размер на дохода като физическо лице. Само когато вземането е установено конкретно по своето основание, съдът следва да определи размера му по своя преценка, вкл. и въз основа заключение на вещо лице (така чл. 162 от ГПК). В случая обаче свидетелските показания са неубедителни, защото не съдържат достатъчно данни относно конкретните параметри на дейността на ответника, дори по-скоро сочат, че през процесния период тя е била с инцидентен характер, а не е развивана като регулярна за кумулиране на приходи. Няма достатъчно данни по делото за самото естество на извършваната работа, за да бъде прието, че възражението е доказано по своето основание, като същевременно липсата на конкретни данни за извършваната работа не позволява извършване на преценка за размера на конкретните приходи от нея. Твърдението на ответника следователно е недоказано.

С отговора на исковата молба ответниците са представили 6 броя РКО, издадени от „***“ ЕООД с получател Р.П.Т., с основание „изплатен дивидент“ на обща стойност 57 000 лв., заедно със справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2***г., които са оспорени от ищеца по отношение вярност на съдържанието и датата на съставянето им - № 3/28.02.2***г. за 5000 лв.; № 4/28.03.2***г. за 10 000 лв.; № 5/31.03.2***г. за 10 000 лв.; № 6/30.04.2***г. за 12 000 лв.; № 2/31.01.2***г. за 10 000 лв.; № 1/30.01.2***г. за 10 000 лв. (л.2906-2912, том ІХ). Във връзка с оспорване на ордерите и справката по делото е изискана и представена от НАП, ТД – В., офис – Добрич справка върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2***г. от „***“ ЕООД. От тази справка се установява, че в подадена на 17.04.2015г. справка с вх.№ 8.00015Е+12 дружеството е декларирало изплатени на Р.П.Т. доходи от дивиденти за 2***г. общо 57 000 лв. и удържан данък в размер на 3 000 лв. Обстоятелството, че сумите не са преведени по банков път не може да обоснове недоказаност на дохода. Подадената на 17.04.2015г. справка с удостоверен входящ номер от НАП, ТД – В., офис – Добрич установява достоверността на датата на съставените РКО, както и засвидетелства верността на удостовереното с тях изплащане на суми. За тези обстоятелства са съставени съответните документи, същите удостоверяват получени суми от проверяваното лице и свидетелстват за реализирани от него приходи от посочените източници на финансиране. Това е достатъчно за целите на настоящото производство – не може да се изисква от страната да доказва факти и обстоятелства, за които никаква правна норма не я е задължавала да съхранява доказателства.

По всички останали поставени от ответниците въпроси вещото лице по основната СИЕ с вх.№ 260909/22.08.2023г. (раздел ІІ, л. 3815-3817, том ХІІ) не е дало конкретни отговори поради непредоставени му счетоводни документи от „***“ ЕООД по причина, че не са били предадени на обслужващото счетоводно дружество. Така експертизата не е установила различни от вече коментираните като изплатени суми на ответника от „***“ ЕООД; не е установила разчетни отразявания на движение на суми от и към управителя като подотчетно лице; не е установила данни за касова наличност и за скрито разпределение на печалба в процесния период. Изнесените в заключението данни за скрито разпределение на печалба по съставен ревизионен акт от 19.08.2022г. в размер на 450 000 лв. касаят 2019г. и са неотносими по спора.

В приходната част следва да бъдат включени и сумите, които са постъпили като авоари по банковите сметки на ответника и които са различни от получени доходи на друго основание. В този смисъл – решение № 241/22.02.2022г. по в.гр.д.№ 2673/2021г. по описа на Апелативен съд – София, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50007/06.03.2024г. по гр.д.№ 1756/2022г. на ВКС, ІV г.о. По делото са установени със заключение по СИЕ с вх.№ 260909/22.08.2023г. внесени по сметка на ответника суми:

- вноски от ответника Р.П.Т. в общ размер 15 179,97 лв. по негови сметки в банки: на 02.10.2006г. - 380 лв.; на 28.03.2007г. – 6745,25 лв.; на 17.07.2007г. – 8003,99 лв.; 25,73 лв. на 30.07.2008г.; 25,00 лв. на 11.04.2011г. (табл. 31 от заключението, л. 3733, том ХІІ);

- вноски от трети лица в общ размер 15 065 лв. по сметка на Р.П.Т., от които 10 *** лв. през 2006г., в т.ч. на 24.07.2006г. - 9500 лв. от Н.Д. и на 26.07.2006г. от И. Г. - 605 лв.; 4 960 лв. през 2010г., в т.ч. на 18.05.2010г. - 1000 лв. от „А. Грейн“ ЕООД (с основание „по спогодба от 27.04.2010г.“) и на 21.07.2010г. - 3960 лв. от Ю. И.с основание „захранване“ (табл. 32 от заключението, л. 3733, том ХІІ).

От банковите извлечения по делото и анализа на движението по сметките в исковата молба се установява, че от внесените на каса от ответника 380 лв. на 02.10.2006г. и внесените от третите лица на 24.07.2006г. - 9500 лв. от Н.Д. и на 26.07.2006г. – 605 лв. от И. Г., общо 10 485 лв., ответникът е наредил банкови преводи към сметки на трети лица в размер 10 *** лв. (колкото са внесени от третите лица). От внесените от титуляра на 28.03.2007г. 6745,25 лв. и на 17.07.2007г.  8003,99 лв. (общо 14 749,24 лв.) сума от 6 697,55 лв. е наредена по сметка на трето лице в чужбина, а сума от 8 050,08 лв. е изтеглена в брой. Изтеглени в брой са и внесените на 18.05.2010г. 1000 лв. от „А. Грейн“ ЕООД с основание „по спогодба от 27.04.2010г.“ и внесените на 21.07.2010г. 3960 лв. от Ю. И.с основание „захранване“. Няма доказателства по делото внесените от самия титуляр суми да са с различен произход от доказаните по делото негови доходи, поради което изтеглянето им в брой не следва да се счита за приход. Но такива са изтеглените в брой суми от 1 000 лв. и 3 960 лв. (общо 4 960 лв.) – първата с основание „по спогодба“, а втората с основание „захранване на сметка“. Ищецът не е твърдял тези суми да са с произход от забранена дейност, те са постъпили по сметката на проверяваното лице и то ги е изтеглило, поради което следва да се считат като негов приход.

Вещото лице във всички предложени варианти не е взело предвид посочените като доходи на семейството на стр. 16 от исковата молба постъпили по сметка на непълнолетната дъщеря на ответниците К. Р. Т. и член на семейството на проверяваното лице (така § 1, т. 19  от ДР на ЗОНПИ вр. чл. 114, ал. 1, т. 6 от ЗОНПИ) суми, съставляващи стипендия – 54 лв. през 2013г., 93 лв. през 2***г. и 25 лв. през 2015г., общо 172 лв. Те следва да се отчетат в приходната част.

Съобразно приетото от съда, въз основа събраните по делото доказателства, към признатите от ищеца доходи на ответниците от общо 323 150,19 лв. следва да се прибавят:

4 960 лв. – изтеглени в брой от ответника от внесените от трети лица по негова сметка суми

20 000 лв. – предоставени безвъзмездно (дарени) от бащата на Р.П.Т. - П.Т.П., на 20.12.2015г.

57 000 лв. - изплатен дивидент през 2***г. от „***“ ЕООД.

172 лв. – получени стипендии от К. Р. Т..

Общо доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за целия проверяван период възлизат на 405 282,19 лв.

Относно извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му по смисъла на § 1, т. 8, т. 9 и т. 19 от ДР на ЗОНПИ по делото се установява следното:

Според т. 10 от заключение по СИЕ с вх.№ 260909/22.08.2023г., въз основа на информацията по т. 7 до т. 9 и т. 15 от същото разходите включват:

101 953,85 лв. - разходи за издръжка на домакинството, съобразно членовете му през годините по данни от НСИ (табл. 5 от заключението);

94,46 лв. - разходите за задгранични пътувания (т. 8 от заключението);

12 013,65 лв. - други извънредни разходи, в т.ч. платени местни данъци, такси и глоби по приложени доказателства (т. 9, табл. 8 от заключението);

58 100 лв. - разход за превод по сметка на „***“ ЕООД на 11.10.2010г. с основание „прехвърляне на средства“ от сметка на Р.П.Т. в „Райфайзен Банк“ с IBAN: *** (т. 9 от заключението, в края);

10 093,36 лв. - вноски за погасяване на кредит, усвоен от Р.П.Т. преди проверявания период (т. 15, табл. 30 от заключението).

Разходите на ответниците, без тези за придобиване на отчужденото имущество и от вноски по сметки от проверяваното лице и от трети лица, според СИЕ са в размер на общо 182 255,32 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 100,32 лв. платени режийни разноски при придобиване през 2007г. на дворно място с площ 22 кв.м. от общо 212 кв.м. в ПИ 72624.609.1213 по кадастралната карта на град Добрич, находящ се на ***, които не са включени в табл. 6 на СИЕ. Така общо разходите, без тези за придобиване на отчужденото през периода имущество, по СИЕ възлизат на 182 355,64 лв. Внесените от ответника и от трети лица суми по банкови сметки на ответника (по т. 16 и т. 17 от заключение по СИЕ с вх.№ 260909/22.08.2023г.) не съставляват разходи на ответниците и не следва да се отчитат като такива. Разходите за придобиване на отчужденото имущество са анализирани отделно по-долу.

Съдът не възприема заключението на вещото лице в частта на отразяването на сумата от 58 100 лв., която ответникът е превел по сметка на „***“ ЕООД 11.10.2010г. с основание „прехвърляне на средства“ от изплатеното му на 08.10.2010г. застрахователно обезщетение от ЗД „Уника“ в размер на 58 203,06 лв. за погиналия лек автомобил марка „***“ модел „С320ЦДИ“ рег.№ *** като извънреден разход. Сумата от 58 203,06 лв. ищецът не приема за законен доход, защото счита, че не са установени такива за придобиване на автомобила и затова полученото застрахователно обезщетение не е включено като приход в анализа за 2010г., но в същия този анализ не присъства и сумата от 58 100 лв. като разход на ответника. От една страна самият ищец не счита тази сума за разход на проверяването лице, доколкото подобни твърдения няма в исковата молба – нито в хода на изложение на движението по банковите сметки, нито при обосноваване на икономическия анализ за 2010г. (стр. 31 и 33 от ИМ). Твърдения, че тази сума съставлява разход на ответника не се съдържат и в молбата с вх.№ 261030/02.10.2023г. за частичен отказ от исковете, в която е извършен по различен начин икономическият анализ. Няма твърдение по делото, че сумата е вид вноска в дружеството, друг вид даден и невъзстановен заем или е преведена на някакво безвъзмездно основание. В същото време от изнесените на стр. 27 от ИМ данни за движението по сметката на дружеството, по която сумата е преведена от ответника, за 2010г. се установява, че има изтеглени суми от собственика в размер от 838 268 лв., като липсват твърдения за превишение с тази сума на внесените касово 28 850 лв. и от контрагенти на фирмата 7 450 094,69 лв. След като самият ищец не излага в исковата молба твърдения, че внесената сума от 58 100 лв. по сметката на управляваното от ответника търговско дружество, чийто собственик на капитала е той, съставлява извършен от него разход, необсновано е включването на тази сума като такъв от вещото лице. Само липсата на представена счетоводна документация на вещото лице не може да служи за основание за приемане на извършен разход, който ищецът не е твърдял ответникът да е имал. От изнесената в исковата молба информация става ясно, че собственикът е теглил от тази сметка общо сумата от 838 268 лв. през 2010г., без ищецът да твърди наличие на приход в повече от внесените на каса и от контрагенти суми с внесената от ответника сума. Напротив, установява се от изнесените данни на стр. 27 от ИМ, че от постъпилите общо по сметката на дружеството 7 478 944,69 лв. разходв*** са общо 7 450 094,69 лв., т.е. с 2 505,59 по-малко. Справката с банковото извлечение на „***“ ЕООД по сметка IBAN *** (л. 2391-2488, том VІІ и VІІІ) показва изтеглени в брой суми в общ размер 90 040 лв. от собственика (при твърдение в исковата молба, че всички 838 268 лв. са теглени от собственика) само в периода 01.09.2010г. – 11.10.2010г. (л. 2472 – 2475, том VІІІ), т.е. преди извършения на втората дата превод на сума от 58 100 лв. Тази информация е била на разположение на ищеца и при анализирането й той не е стигнал до извод, че сумата от 58 100 лв. трябва да бъде отразена като извършен разход от ответника, доколкото това изрично не е заявено. Както изнесените в исковата данни, така и съдържащите се по делото банкови извлечения не са анализирани от вещото лице, поради което неговото заключение в тази част е необосновано. Възстановяването на сумата по сметката на дружеството, следващо тегленето на суми в по-голям размер от собственика преди това, съставлява връщане на получени средства. Следователно тази сума следва да се приеме като част от изтеглените от собственика общо 838 268 лв. и възстановени от него по сметката на дружеството и по тази причина тя не се отразява в разходната част.

По тези съображения разходите на ответника от 182 355,64 лв. следва да се намалят с включените в тях от вещото лице 58 100 лв. и непосочени като такива от ищеца. Като резултат разходите на ответниците за целия период възлизат на 124 255,64 лв.

Когато придобито през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока, разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде преценен размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период. В този смисъл – решение № 241/22.02.2022г. по в.гр.д.№ 2673/2021г. по описа на Апелативен съд – София, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50007/06.03.2024г. по гр.д.№ 1756/2022г. на ВКС, ІV г.о.; решение 205 от 04.12.2023г. по в.гр.дело № 370/2023г. по описа на Апелативен съд – В.. Разходите за придобиване на имущество, което впоследствие е отчуждено, следва да се отчитат не като глобална сума, а с оглед резултата след отчуждаването – дали е реализиран приход (ако стойността при отчуждаването е по-висока от придобивната стойност) или загуба (когато стойността при отчуждаването е по-ниска от придобивната стойност).

За определяне пазарната стойност на леките автомобили към двата относими момента – на придобиване и на отчуждаване, по делото са приети заключения на вещи лица по СТЕ. За цена на придобиване следва да се приеме посочената в сключения договор, когато определената от вещите лица пазарна стойност е по-ниска. Първото заключение на в.л. Н.Н. с вх.№ 262005/14.11.2022г. (л. 3322, том ХІ) следва да се възприеме в неоспорените му части. За л.а. марка „***" модел „Х5", рег.№ *** – заключението на в.л. Ем.Ж. с вх.№ 260087/19.01.2023г., л. 3537-3550, том ХІ (неоспорено); за останалите автомобили – тричленната експертиза с вх.№ 260474/19.04.2023г. (л. 3610-3628, том ХІІ), в т.ч по вариант, без оглед събраните свидетелски показ***я за състоянието на л.а. марка „Т***" модел „***", рег.№ *** при неговото придобиване от Н. Ш. Х., доколкото според тях автомобилът е бил с повреди при закупуването му от ответника, но не са събрани доказателства за стойността на вложените от него труд и средства за отстраняване на повредите, като изяснено е от показанията, че автомобилът е бил продаден на сина на свидетеля в последствие в пълна изправност и приведен в това състояние от ответника. Доколкото няма доказателства за стойността на извършения от ответника ремонт, пазарната стойност на придобиване следва да се възприеме като посочената без повредите (които ответникът е отстранил на свои разноски). Това се отнася и за другите посочени от ответника като закупени от ЕТ „В.Я.-***“ автомобили. За конкретните недостатъци по тях в момента закупуването свидетелят В.Д.Я. не дава ясни показания, за да може да се прецени как те влияят на пазарната цена на придобиване, респективно да се установи стойността на вложените средства за ремонт от ответника.

През периода 05.02.2005г. – 05.02.2015г. ответниците са придобили и отчуждили възмездно МПС и дялове в търговски дружества, с пазарни стойности към датата на придобиване и отчуждаване, както следва:

лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН" модел „ПАСАТ", рег.№ ТХ 5540 РХ, с дата на първа регистрация 21.11.1991г., придобит с договор за покупко-продажба от 29.07.2005г., отчужден на 13.10.2006г. с договор за покупко-продажба. Цената по договор (на придобиване) е 4050 лв., пазарна стойност на отчуждаване – 3 959,83 лв.

лек автомобил марка „ОПЕЛ" модел „Вектра", рег.№ ТХ 9438 MX, с дата на първа регистрация 02.01.1997г., придобит с договор за покупко-продажба от 06.07.2006г. за 700 лв., продаден на 16.10.2006г. за 600 лв.; цена на придобиване – 5 670 лв., пазарна стойност на отчуждаване – 4 932,50 лв.

лек автомобил марка „Т***" модел „***", рег.№ ***, с дата на първа регистрация 03.07.2003г., придобит на 15.01.2008г. с цена 720,65 лв. от ТМ „Ауто" ЕООД по силата на договор за потребителски кредит № 175/2003г., без данни за изплатените от проверяваното лице лизингови вноски, продаден на 23.03.2010г. за 1 500 лв.; пазарната стойност към момента на придобиване е 18 659,40, а на отчуждаване – 13 591,95 лв.

лек автомобил марка „***" модел "С 320 ЦДИ", рег.№ ***, дата на първа регистрация 14.07.2006г., придобит с договор за покупко-продажба от 01.09.2008г. от „А2 „Автомобили“ АД за сума от 130 000 лв. Пазарната стойност към момента на придобиване е *** 948,17 лв., според тройна СТЕ Автомобилът е с прекратена регистрация на 16.08.2010г. поради бракуване и изплатено обезщетение от 58 203,06 лв. от ЗД „Уника" по „щета 10110100001", включено в приходната част на анализа като доход. За този автомобил следва да се отчете само разход за придобиване до размера на платената от ответниците сума, а не стойността по договор от 130 000 лв., доколкото доказателства за плащането на тази цена по делото няма. В приложения на л. 523, том ІІ от делото договор не е документирано плащането на уговорената цена при сключването му, а е отразено, че сумата ще бъде платена в брой. Ответниците са възразили да са платили уговорената цена. В тази връзка по делото е приложен фискален касов бон за платена сума от 70 000 лв. в брой при съставяне на фактура № 1948/02.09.2008г. (л. 2913, том ІХ) и е установен банков превод в размер на 20 000 лв. по сметката на продавача от сметката на ответницата в „Юробанк България“ АД също на 02.09.2008г. – с основание „по ф-ра 1948/02.09.2008г., доплащане Р.П.Т.“ (банково извлечение на л. 2584, том VІІІ). Ищецът не е доказал ответниците да са платили остатъка по фактурираната стойност в брой. Следва да се приеме като разход само действително платената по договора цена, за която по делото има доказателства, а разликата формира задължение. Щом обаче няма доказателства това задължение да е изпълнено в периода, то не може да формира разход, то стои като непогасен дълг. Разходите за придобиване на този автомобил следва да се отчетат в анализа до размера на сумата от 90 000 лв. (70 000 лв. в брой и 20 000 лв. по банков път).

лек автомобил марка „***" модел „ЦЛ 500", рег.№ ***, дата на първа регистрация 19.09.2001г., придобит с договор за покупко-продажба от 22.07.2011г. за 1 400 лв. и продаден с договор за покупко-продажба от 24.01.2013г.; пазарната стойност към момента на придобиване е 37 755,67 лв., а на отчуждаване – 30 277,32 лв.

лек автомобил марка „***" модел „300 ЖДМ4", рег.№ ***, дата на първа регистрация 01.10.1982г., придобит с договор за покупко-продажба от 11.09.2010г. без посочена цена и продаден с договор за покупко-продажба от 26.07.2011г.; пазарната стойност към момента на придобиване е  – 3 256,09 лв., а на отчуждаване – 2 311 лв.

лек автомобил марка „***" модел „А8", рег.№ ***, дата на първа регистрация 13.02.2001г., придобит с договор за покупко-продажба от 30.11.2010г., с цена по договор 200 евро и продаден с договор за покупко-продажба от 22.07.2011г.; пазарната стойност към момента на придобиване е 18 617,75 лв., а на отчуждаване – 18 165,38 лв.

лек автомобил марка „*" модел „ШОГУН", рег.№ ***, дата на първа регистрация 13.04.1995г., придобит с договор за покупко-продажба от 30.09.2011г., с цена по договор - 1 200 GBP и продаден с договор за покупко-продажба от 25.01.2013г.; пазарната стойност към момента на придобиване е 3 051,24 лв., на отчуждаване – също 3 051,24 лв.

лек автомобил марка „***" модел „С 320 ЦДИ“, рег.№ ***, дата на първа регистрация 24.05.2007г., придобит с договор за покупко-продажба от 28.12.2011г. с цена 63 000 лв. и продаден с договор за покупко-продажба от 12.03.2***г. за сумата от 7 000 лв.; цена на придобиване – 63 000 лв., пазарна стойност на отчуждаване – 50 075,75 лв.

лек автомобил марка „***" модел „***", рег.№ ***, дата на първа регистрация 18.02.2002г., придобит с договор за покупко-продажба от 28.06.2012г. с цена 500 лв. и продаден с договор за покупко-продажба от 25.10.2012г. за сумата от 500 лв.; пазарната стойност към момента на придобиване е 17 225 лв., на отчуждаване – също 17 225 лв.

лек автомобил марка „***" модел „САНТАНА", рег.№ ***, дата на първа регистрация 12.06.1998г., придобит с договор за покупко-продажба от 04.03.2013г. за 500 лв. и продаден с договор за покупко-продажба от 21.03.2***г. за 500 лв.; пазарната стойност към момента на придобиване е 3 248,61 лв., а на отчуждаване – 3 216,13 лв.

лек автомобил марка „***" модел „Х5", рег.№ ***, дата на първа регистрация 01.01.2004г., придобит с договор за покупко-продажба от 02.10.2***г. за 1 400 лв. и продаден с договор за покупко-продажба от 26.11.2***г. за 2 000 лв.; пазарната стойност към момента на придобиване е 19 294 лв., а на отчуждаване – 19 036 лв.

лек автомобил марка „ВАЗ" модел „212150 НИВА Д", рег.№ ТХ 5700 ХА, дата на първа регистрация 20.10.1993г., придобит с договор за покупко-продажба от 15.10.2009г. за 200 евро и продаден с договор за покупко-продажба от 02.12.2010г. за 1 200 лв.; пазарната стойност към момента на придобиване е 1 261,69 лв., а на отчуждаване – 1 180,44 лв.

лек автомобил марка „***" модел „Е 270 ЦДИ", с рег.№ ***, дата на първа регистрация 08.03.2001г., придобит с договор за покупко-продажба от 02.08.2011г. за 1 500 евро и продаден с договор за покупко-продажба от 22.12.2011г. за сумата от 1 000 лв.; пазарната стойност към момента на придобиване е 12 781,82 лв., на отчуждаване – също 12 781,82 лв.

250 дяла от капитала на „***" ООД ЕИК ***, per. по ф.д.№ 282/2007г. на ДОС, всеки с номинална стойност 10 лв., с парична равностойност 2500 лв., придобити на 20.02.2007г. и продадени на 18.12.2009г.

50 дяла от капитала на „***" ЕООД ЕИК***, peг. в ТР на 16.08.2012г., всеки с номинална стойност 1 лв., с парична равностойност 50 лв., придобити на 10.08.2012г. и продадени на 16.11.2013г.

Общата пазарна стойност на придобитото от ответниците и отчуждено от тях в проверяв***я период имущество възлиза:

към датата на придобиване на 300 421,27 лв. (в т.ч. погиналия л.а.)

към датата на отчуждаване на 182 354,36 лв. (без застрахователното обезщетение за погиналия л.а., което е включено вече в приходната част).

Съпоставката на двете общи стойности показва отрицателен резултат от 118 066,91 лв. Сделките, извършвани с придобитите и отчуждени през периода МПС и дялове в дружества представляват за ответниците съответно разходи (при придобиването им) и доходи (при отчуждаването им). Анализът на разходите на ответниците за придобиването на благата и доходите на ответниците при отчуждаване на същите показва, че общият разход е в размер на 300 421,27 лв., а общият приход е в размер на 182 354,36 лв., или балансът е в размер на 118 066,91 лв. – разходи. Установеният общ отрицателен баланс не дава основание за увеличаване размера на доходите на ответниците с пазарните стойности на отчужденото от тях имущество, а само на техните разходи.

Сумата от 118 066,91 лв. следва да се прибави към установените до тук разходи от 124 255,64 лв. Сборът от разходите на ответниците за целия проверяван период е 242 322,55 лв. (обичайни и извънредни разходи 124 255,64 лв.; 118 066,91 лв. отрицателен баланс разходи/приходи за придобитото и отчуждено в периода имущество).

Нетният доход на ответниците за целия проверяван период възлиза на 162 959,64 лв. (доходи, приходи и източници на финансиране 405 282,19 лв., намалени с обичайни и извънредни разходи 242 322,55 лв.).

Съпоставката между нетния доход на ответниците от 162 959,64 лв. и притежаваното в края на периода имущество 256 742,95 лв. показва несъответствие в размер 93 783,31 лв. (162 959,64 лв. - 256 742,95 лв. = -93 783,31 лв.). Това несъответствие е под 150 000 лв. за целия проверяван период, поради което законова презумпция за незаконност на придобитото имущество не възниква и не е необходимо проследяване законността на доходите, приходите и източниците за финансиране за придобиване за всяко отделно налично в края на периода имущество.

Горният извод не се променя и ако в анализа се включи договорената цена от 130 000 лв. на лек автомобил марка „***" модел "С 320 ЦДИ", рег.№ ***. Тогава разходите на ответника са 282 322,55 лв. и сравнени с доходите от 405 282,19 лв. определят нетен доход в размер 122 959,64 лв. Съпоставката на нетния доход с имуществото на стойност 256 742,95 лв. формира несъответствие от 133 783,31 лв., също под 150 000 лв. за целия проверяван период.

Искът на основание чл. 149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане на 1/48 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване: НИВА на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобита от Р.П.Т. с нотариален акт за замяна № 168, том 7, рег.№ 9681, дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 58, том 22 дело № ***от 03.10.2*** г. на СВ - Добрич) е неоснователен и защото се касае за придобита от ответниците идеална част от недвижими имот въз основа сключен договор за замяна с движима вещ, а за незаконност на средствата за придобиване на тази вещ в исковата молба изобщо няма наведени твърдения.

С оглед така приетото от съда, исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

При този резултат ищецът няма право на разноски, а такива се следват в полза на ответниците. Неоснователни са доводите на ищеца, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковете. Образуваното срещу ответника наказателно производство е предпоставка за започналата проверка срещу него по чл. 107 от ЗПКОНПИ и свързаното лице – ответницата, но не и обуславяща решението за предявяване на исковете. Неоснователно е и поддържаното от ищеца възражение за наличие на основание за прилагане на последицата по чл. 156, ал. 6 от ГПК. Всички от наведените от ответниците твърдения и представените от тях доказателства са оспорени от ищеца, който освен това поддържа довода, че само пазарните стойности на придобиване но отчужденото в периода имущество имат значение при икономическия анализ за съответствие на доходите и разходите на ответниците, като счита, че получените от тяхното възмездно отчуждаване средства са без значение. След представянето на доказателствата от ответниците и въз основа на техните възражения позицията на ищеца по спора не е претърпяла промяна. Следователно дори ответниците да бяха представили същите с декларациите по чл. 136 или 137 от ЗОНПИ, то при невъзприемането им КОНПИ не би била мотивирана да не предяви исковете си. Ето защо съдът намира, че основание да възложи изцяло или отчасти разноските по делото в тежест на ответниците, независимо от отхвърлянето на исковете в хипотезата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, няма. Постановеното ТР № 4/2***от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС не съставлява ново обективно обстоятелство. То не дава ново тълкуване на закона, защото предходно тълкувателно решение по тези въпроси не е било постановявано. Решението е постановено поради съществуваща противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 124, ал. 1, предл. първо от ЗСВ по посочените в него въпроси, поради което и не може да се приеме, че поради поведението на ответниците са настъпили нови обстоятелства, обосновали отхвърлянето на исковете.

Въз основа представените от Р.П.Т. с молба с вх.№ 261154/02.11.2023г. (л. 3884, том ХІІ) и от двамата ответници с молба вх.№ 1229/20.02.2018г. (л. 2960 - 2972, том ІХ) писмени доказателства и по данните от делото за внесени депозити, се установява, че М.Г.Т. е платила адвокатско възнаграждение от 7 200 лева, а Р.П.Т. е направил разноски в размер 5 425,97 лева внесени депозити за вещи лица и е платил адвокатско възнаграждение в размер на 10 716 лева.

С определение № 260051/24.11.2023г. ищецът е осъден да плати на ответниците: на М.Г.Т. сумата от 4 307,84 лева, съставляваща платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на прекратената част от исковете срещу нея; на Р.П.Т. сумата 3 321,71 лева - внесени депозити за вещи лица и сумата от 6 560,20 лева - платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на прекратената част от исковете срещу нето. Не са обхванати от това определение направените след постановяването му разноски за депозити за вещи лица: 200 лв. и 700 лв. Общо по делото внесените депозити за вещи лица от ответника възлизат на 6 325,97 лв. Няма доказателства за внасяне на сумата от 140 лв., допълнително възложена в тежест на ответниците след изслушване на вещото лице по СТЕ, поради което, въпреки че е включена в списъка за разноските, представен от ответника, тя не подлежи на разпределяне, защото не съставлява действително сторен от страната разход.

При отхвърлянето на исковете ответникът, който само е внасял депозити за вещи лица, има право на още 3 004,26 лв. от направените от него разходи за експертизи (6 560,20 лв., намалени с вече присъдените 3 321,71 лв.). Тези разноски следва да му бъдат възстановени от ищеца.

Ищецът е възразил за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение. При съвместна пасивна процесуална легитимация като съпрузи срещу двамата ответници първоначално са предявени искове с обща цена 363 863,06 лева и само срещу ответника – искове с обща цена 6 510 лева (общо 370 373,06 лева). Така срещу ответницата исковете са с цена 181 931,53 лева, а срещу ответника – с цена 188 441,53 лева. След частичното прекратяване на делото в предмета му са искове с обща цена 146 160 лв., т.е. срещу всеки от ответниците с цена от 73 080 лв. Преценката за прекомерност на платеното от страните адвокатско възнаграждение следва да се извърши на базата на цената на исковете при тяхното предявяване, като част от следващото се възнаграждение се присъжда при частичното прекратяване на делото на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, а друга част – при решаване на спора по същество с отхвърляне на исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съдът намира, че следва да преразгледа становището си, че относимите към преценката за прекомерност на размера на възнаграждението разпоредби са действащите към момента на приключване на производството, обосновано с приетото в определение № 782 от 12.12.2***г. на ВКС по ч.т.д.№ 3545/2***г., ІІ т.о., ТК. Формирана е по – нова практика на ВКС (пр. определение № 1344/21.03.2024г. на ВКС по гр.д.№ 2933/2023г., ІІІ г.о.), която е в обратния смисъл – релевантни са нормите към момента на сключване на договора за адвокатска услуга Делото е образувано на 03.10.2017г., когато Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в редакцията й след изм. с Решение № 9273 на ВАС на РБ от 27.07.2016г. - бр. 41 от 23.05.2017г., в сила от 23.05.2017г. Минималният размер, според чл. 7, ал. 2, т. 5 от нея е 6 358,60 лв. с ДДС по исковете срещу ответника и 6 202,36 лв. с ДДС по исковете срещу ответницата.

След решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимални размери на уговорените адвокатски възнаграждения, нормите й могат да служат за известен ориентир, като съдът извършва преценка с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Делото е продължило с проведени много открити заседания, с активното участие на пълномощниците на страните, то е усложнено от фактическа и от правна, поради което и следва да се приеме, че уговорените и платени от ответниците възнаграждения, които не надвишават минималните размери драстично (с 997,64 лв. за ответницата и с 4 357,40 лв. за ответника), като се отчете и вида и количеството извършена от адвоката на ответника работа (чието възнаграждение надвишава с повече минималното) кореспондира на относимите критерии. Възражението за прекомерност не е основателно. По тези съображения и пропорционално на отхвърлената част от исковете в полза на ответницата се следва възнаграждение от 2 892,16 лв., а на ответника – 4 155,80 лв.

На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ Комисията следва да заплати следващата се държавна такса за образуване на делото, която съобразно цената на разгледаните искове – 146 160 лв., е в размер на 5 846,40 лв.

Постъпила е молба с вх.№ 261257/01.12.2023г. по реда на чл. 248 от ГПК от ищеца за изменение на определение № 260051/24.11.2023г., с което са възложени в тежест на ищеца съответни части от направените от ответниците по делото разноски, поради частичното прекратяване на производството. Искането е обосновано с доводи за наличие на основание по чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ и предвид действието на ТР № 4/18.05.2023г. по ТД № 4/2021г. занапред, а също и с това, че от значение са минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г. в редакцията й към датата на упълномощаването на адвокатите на ответниците, а не към датата на частичното прекратяване на делото. В писмено становище с вх.№ 260024/09.01.2024г. ответницата счита искането на ищеца за неоснователно. Ответникът не е представил отговор по молбата. Молбата е допустима, като подадена в едноседмичния срок от съобщаване на определението на ищеца и подлежи на разглеждане, като няма пречка произнасянето на съда да бъде обективирано в решението по същество на спора. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по изложените по-горе мотиви. Съображенията на съда относно приложението на чл. 78, ал. 4 от ГПК и липсата на основание за прилагането на последицата по чл. 156, ал. 6 от ГПК са вече обосновани в оспореното определение и по-горе в настоящия акт. Те са относими и по повод искането за изменение на определението в частта за разноските. Няма основание за изменение на определението в частта на възложените в тежест на ищеца разноски за вещи лица, направени от ответника, в размер на 3 321,71 лв. – те се дължат от ищеца като пропорционални на частта от исковете, по които делото е прекратено поради отказ от иска. Предвид извършената от пълномощниците на ответниците работа, цената на исковете и сложността на делото, уговорените и платени адвокатски възнаграждения и при отчитане на минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й след изм. с Решение № 9273 на ВАС на РБ от 27.07.2016г. - бр. 41 от 23.05.2017г., в сила от 23.05.2017г., не са прекомерни.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. В., ул.”Алеко Константинов” № 17, ет. 1 искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от Р.П.Т. с ЕГН ********** и М.Г.Т. с ЕГН **********,***, имущество на стойност 146 160 лв. (след допуснати изменения и частични откази от исковете), на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ; чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ; чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ, предявени при действието на чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва:

на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ:

поземлен имот №***, с трайно предназначение на територията - земеделска земя и начин на ползване - ЛОЗЕ на площ от 500 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ 509 кв.м., находящо се в чертите на местността „***" край гр. Добрич, по кадастралната карта на гр. Добрич, придобит от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко- продажба № ***, том 3, рег.№ 11069, дело № ***г. (акт № 186, том 29, дело № ***г. на СлВп - Добрич).

поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 31,995 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел *** от масив ***, в местността „***" по плана на село П., общ. Добрич, обл. Добрич, придобит от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 171, том 5, рег.№ 6911 , дело № ***от 18.07.2***г. (акт № 64, том 15 дело № ****** г. на СлВп - Добрич).

40/48 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 169, том 7, рег.№ 9682 , дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 59, том 22 дело № ***от 03.10.2***г. на СлВп - Добрич).

3/32 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 170, том 7, рег.№ 9683, дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 60, том 22 дело № ***от 03.10.2*** г. на СлВп - Добрич).

1/4 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 10,003 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел 020 от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобита от Р.П.Т. с нотариален акт за замяна № 6, том 8, рег.№ 9930 , дело № ***от 10.10.2***г. (акт № 169, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич).

49/72 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 10,003 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел 020 от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 7, том 8, рег.№ 9931, дело № ***от 10.10.2***г. (акт № 171, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич).

13/576 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване: нива на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобити от Р.П.Т. с нотариален акт за покупко-продажба № 9, том 8, рег.№ 9937, дело № ***от 10.10.2***г. (акт№ 175, том 22 дело № ***от 10.10.2***г. на СлВп - Добрич).

лек автомобил, марка „*" модел „*", рег.№ ***, рама № ***, двигател №***, дата на първа регистрация 01.06.1992г., придобит от Р.П.Т. с договор за покупко-продажба от 03.10.2011г.

товарен автомобил, марка „Т***" модел „***", рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация 11.03.2004г., придобит с договор за покупко-продажба от 22.01.2013г.

на основание чл. 149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ:

1/48 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване: НИВА на площ от 20,997 дка, трета категория на земята, при неполивни условия, представляващ имот № ***, съставляващ парцел ***от масив ***, в местността „***" по плана на село К., общ. Добрич, обл. Добрич, придобита от Р.П.Т. с нотариален акт за замяна № 168, том 7, рег.№ 9681, дело № ***от 03.10.2***г. (акт № 58, том 22 дело № ***от 03.10.2*** г. на СВ - Добрич).

на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ:

сумата в размер на 4 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Т***" модел „ЕСТИМА", рег.№ ***, дата на първа регистрация 01.01.1992г., придобит с договор за покупко-продажба от 15.07.2011г. и отчужден на 11.08.2015г. - след края на проверявания период.

сумата в размер на 22 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „***" модел „А6" , рег.№ ***, дата на първа регистрация 29.07.2009г., придобит с договор за покупко-продажба от 08.12.2***г. и отчужден на 12.09.2015г. - след края на проверявания период.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. В., ул.”Алеко Константинов” № 17, ет. 1 да плати на Р.П.Т. с ЕГН ********** ***, разноски по водене на делото в размер на 3 004,26 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4 155,80 лв.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. В., ул.”Алеко Константинов” № 17, ет. 1 да плати на М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, адвокатско възнаграждение в размер на 2 892,16 лв.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. В., ул.”Алеко Константинов” № 17,  ет. 1, да плати на Държавата, в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Добрич сумата от 5 846,40 лв., представляваща дължима държавна такса за образуване на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 261257/01.12.2023г., подадена от  Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. В., ул.”Алеко Константинов” № 17,  ет. 1, по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 260051/24.11.2023г. в частта за разноските.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на стр***те.

В частта по молбата по чл. 248 от ГПК решението е с характер на определение и също може да се обжалва пред Апелативен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на стр***те.

 

 

                        Съдия при Окръжен съд – Добрич: _____________