Определение по дело №456/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 191
Дата: 13 февруари 2019 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20182100900456
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

           

О П Р Е Д Е Л Е Н ИЕ №191

 

Гр. Бургас, 13.02.2019 г.

 

Бургаски окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

като разгледа т. дело № 456 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Л.П.К., гражданка на Руската федерация, родена на ***г., с паспорт 65№4314891, издаден на 11.07.2016г. от УФМС 567, с постоянен адрес *** , с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу „Лайфстайл Делукс“ ЕООД, ЕИК202652512, с адрес на управление гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, кв. Чайка№83, представлявано от управителя Стоян Георгиев Тенев, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 евро лева-главница, явяваща се престирана на отпаднало основание по предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот от 24.03.2014г.,  развален поради неизпълнение на задължението на ответника за завършване на сградата и апартамента в срок до 30.12.2015г., както и сумата от 3600 евро неустойка за забава за първите шест месеца на строителството съгласно чл.17 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от 60 000 евро, считано от датата на предявяване на исковата молба - 06.08.2018г. до окончателното плащане. В исковата молба се излагат твърдения, че страните са сключили предварителен договор за построяване и продажба на недвижим имот  от 24.03.2014г. апартамент  №В 506, на 5 жилищен етаж, с площ от 56,69 кв.м. в жилищна сграда, апартамент комплекс, находящ се в поземлен имот с идентификатор №51500.510.111 по плана на гр. Несебър, м. Акротирия, по силата на който ответното дружество е следвало да постои и продаде на ищцата описания по-горе апартамент. Ищцата поддържа, че  е заплатила цената в размер на 60 000 евро, но ответникът не  е спазил договорения срок в чл. 3, ал.1 от предварителния договор за завършване на сградата и апартамента до 30.12.2015г. Посочва, че към момента сградата се намира на етап груб строеж, като не е довършена съобразно предвиденото в чл.7 от договора и приложение№1 към него до степен получаване на акт образец 16 и разрешение за ползване. Изнася данни, че въпреки голямата забава, продължила повече от три години, е поканила продавача с нотариална покана да завърши строителството, като му е дала достатъчен срок за доброволно изпълнение до 27.06.2018г., както и го е предупредила, че при неизпълнение ще счита договорът за развален по негова вина. Твърди, че със същата нотариална покана, в случай на разваляне на договора, е поканила ответника да върне цената, както и да й заплати неустойка за забава в размер на 3600 евро и законната лихва върху сумата от 63 600 евро от датата на разваляне на предварителния договор до окончателното плащане. Заявява, че счита предварителния договор развален, като до настоящия момент обещателят не е върнал продажната цена, като съгласно чл. 17 от предварителния договор при забава на строителството с повече от един месец след срока по чл.3, ал.1 – 30.12.2015г. продавачът дължи на купувача неустойка за всеки ден на забава в размер на 0,1 процента от общата продажна цена, но не повече от 6 процента от същата и за не повече от 6 месеца /в размер на 36000 евро, изчислени като 6 процента от 60 000 евро/. С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски, включително извършените в обезпечителното производство.

В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете  по основание и размер. Възразява, че предварителният договор не е развален, тъй като главното задължение на ответното дружество е да прехвърли собствеността, като не е налице покана от страна на ищцата в тази връзка. Що се касае до задължението да се построи сградата развива доводи, че същото има акцесорен характер и не е индивидуализирано в договора на какъв етап е следвало да се завърши сградата в посочения в чл.3, ал.1 срок, поради което не е налице забавено изпълнение по вина на длъжника. При условията на евентуалност  счита, че предоставеният от ищцата срок за доброволно изпълнение с нотариалната покана за крайно недостатъчен и неподходящ. Посочва, че цената по договора се дължи за прехвърляне на правото на собственост, а не за неговото строителство. Застъпва становище, че дори договорът за строителство да е развален с едностранно волеизявление от ищцата, не е развален договорът за прехвърляне на правото на собственост. Оспорва твърденията на ищцата, че е заплатила продажната цена. Позовава на ТР №7 от 13.11.2014г. на ВКС по т.д.№7/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което при разваляне на договора при виновно неизпълнение от страна на длъжника, не се дължи неустойка за забава.

Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, с която се развиват доводи за неоснователност на направените оспорвания от ответника с отговора. Посочва, че главните задълженията на ответника съгласно предварителния договор са две – да построи имота и да прехвърли собствеността на купувача, като са взаимно свързани именно в посочената последователност. Според ищцата съгласно чл.1 от предварителния договор  ответникът е поел задължение да прехвърли собствеността върху завършен и годен за ползване по предназначението му недвижим имот. Противопоставя се на изложеното в отговора, че предоставеният срок за доброволно изпълнение е недостатъчен. Счита, че претендираната неустойка е уговорена в чл.17 от договора, поради което с оглед забавата на ответника, се дължи. Ищцата пояснява, че е заплатила  продажната цена на две вноски – 59000 евро от банкова сметка ***рителния договор банкова сметка ***, заплатени в брой на представителя на ответника Стоя Танев, като в тази връзка представя нотариално заверени преписи от фактури, съставени от ответника с получател ищцата № ********** от 22.04.2014г. на стойност 59 000 евро и № ********** от 25.03.20014г. от 25.03.2014г. на стойност 1000 евро, както и документ за банков превод за извършено плащане в размер на 59 000 евро. Моли по делото да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса дали по банковата сметка на „Лайфстайл Делукс“ ЕООД са постъпили извършените плащания на цената. Прави искане да бъде допуснат до разпит свидетел за установяване  плащането на сумата от 1000 евро в брой от ищцата на Стоян Георгиев при подписване на предвалителния договор.

Постъпил е допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал.1 от ГПК, в който се сочи, че сключеният предварителен договор между страните обективира две правоотношения – за покупко-продажба и за изработка, като договорът за изработка е подчинен на договора за продажба и не съществува самостоятелно до момента на придобиване на вещни права върху предмета на изработката. Възразява, че договорът не е развален, доколкото не е налице едновременно неизпълнение по двата договора за прехвърляне на вещни права и за изработка. Поддържа, че страните не са договорили построяването на имота и въвеждането му в експлоатация, като условие за сключване на окончателен договор, т.е като условие за прехвърляне на правото на строеж, респективно правото на собственост. Навежда доводи, че в чл.7 е документирано единствено задължение на продавача за предаване на документи на купувача, а именно акт образец 16 и разрешение за ползване, а не за предаване на имота след въвеждането му в експлоатация. Позовава се на чл. 3, ал.1 от договора, в който е уговорен срок за завършване на сградата, който според ответника следва да се тълкува в смисъл на срок за достигане на някаква степен на строителство. Прави изводи, че в предварителния договор страните са постигнали съгласие прехвърлянето на собствеността върху имота да се извърши преди въвеждането на сградата в експлоатация и изобщо преди приключването на строителството, като единствено условие за сключване на окончателен договор е плащането на цената. Счита, че сама ищцата е изпаднала в забава, като е отказала да получи изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността. Твърди, че не е налице неизпълнение по акцесорния договор за изработка, защото липсва индивидуализация на степента на завършеност на сградата в чл.3, ал.1 от договора. При условията на евентуалност посочва, че е налице административна забрана за СМР през определен период всяка календарна година, като забавата се дължи на причини, за които длъжникът не отговаря. Възразява срещу искането на ищцата за разпит на свидетел за установяване плащането на цената, като го намира за недопустимо на осн. чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК. Прави искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

           Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.92 вр. чл.288 от ТЗ.

          В доказателствена тежест на ищцата е да докаже при пълно и главно доказване наличието на предварителен договор за продажба, престирането на претендираната цена по договора в изпълнение на задълженията си по същия в полза на ответното дружество. Следва да докаже факта на разваляне на договора с отправено едностранно писмено изявление до насрещната страна, както и даването на длъжника на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока кредиторът ще счита договорът за развален.  В тежест на ответника е да докаже основанието за задържане на сумата, т.е наличието на съществуваща между него и ищцата договорна връзка, както и пълно и точно в количествено, качествено и времево отношение изпълнение на своите насрещни престации по нея. Ответникът следва да установи всички факти, изключващи правото на ищцата да развали предварителния договор и да получи връщане на даденото, в това число наличието на обективна невъзможност за неизпълнение.

По делото липсват обстоятелства, ненуждаещи се от доказване или признания на факти и права.

Представените от ищцата писмени доказателства с исковата молба и допълнителната искова молба са допустими и относими към правния спор, поради което следва да бъдат допуснати. Съдът намира, че по делото следва да бъде допуснат искания от ищцата свидетел за установяване на обстоятелствата във връзка със сключване на договора и постигнатите уговорки между страните за изпълнението му. По делото следва да бъде допусната исканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза с допълнителната искова молба, която съдът счете за относима към предмета на делото и необходима за изясняването му от фактическа страна.

Предвид гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

ДОПУСКА представените от ищцата с исковата молба и с допълнителната искова молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д.№740/2018г.  по описа на РС-Несебър.

ДОПУСКА извършване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси от ищцата в допълнителната искова молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението по сметка на БОС.

НАЗНАЧАВА  за вещо лице Ангел Тодоров Тодоров.

ДОПУСКА един свидетел на ищцата за първото съдебно заседание.

СЪОБЩАВА  на страните проекта си за доклад на делото.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 22.03.2019г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищцата с препис от допълнителния отговор.                                                   

                                           

 

                                      СЪДИЯ: