Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.04.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

30.03

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов   Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

15

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е след изпращането му от ВАС, на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, на КАНД № 174/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, за разглеждане от Административен съд – Кърджали като съседен административен съд.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), гр. Смолян, против Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Девин. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 047/13.10.2020 г., издадено от директора на ОДБХ - гр.Смолян, с което на Т.В.Б., на основание чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 132, ал.1, т. 4 от ЗВМД.

Счита решението на Районен съд – Девин за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Релевира доводи, че оспореното решение се явявало повторно постановено от Девинския районен съд, след връщане на делото от АС – Смолян, като при новото разглеждане на делото от друг състав на съда, последния не изпълнил указанията, дадени от касационния съд, респ. съда отново приел наличието на процесуални нарушения, подобно на предходния съдебен състав, както и отново не направил преценка дали е налице или не извършено административно нарушение.

Оспорва изцяло изводите на съда, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка сочи, че в АУАН и НП действително не били посочени датите на раждане на животните, но това обективно не би могло да бъде изпълнено. В случая, напълно достатъчно като обстоятелство в АУАН и НП било описано, че новородените животни са на видима възраст около 1 година, което безспорно доказвало, че предвидения в закона 3-дневен срок бил пропуснат от страна на стопанина на животните, с което бил изпълнен фактическия състав на нарушението на чл. 416 във връзка с чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД.

Счита за неправилни и изводите на съда за допуснато от страна на АНО нарушение на чл. 18 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че нарушението е констатирано за 6-те животни едновременно, които били видимо на една и съща възраст, поради което били предприети действия към налагане на обща санкция. Като аргумент в тази насока се позовава и на разпоредбата на чл. 26 от НК.

Твърди, че противно на приетото от Девинския районен съд, всички правно релевантни факти и обстоятелства, имащи значение за ангажиране на отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, били установени по безспорен и категоричен начин.

Предвид това моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Девин, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 047/13.10.2020 г., издадено от директора на ОДБХ гр. Смолян, с което на Т.В.Б., на основание чл. 416, ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД.

В съдебно заседание не изпраща представител. От пълномощника адв. Е.Р. е постъпило писмено становище, в което поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Подадена е и частна жалба от пълномощника на директор на ОДБХ - гр. Смолян, с която се оспорва Определение № 51/09.11.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Девин, с което е допълнено Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като такива са присъдени в полза на Т.В.Б. от ***, в размер на 300 лв. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с Решение № 205/11.06.2021 г., постановено по КАНД № 48/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян било отменено Решение № 4/05.02.2021 г., постановено по АНД № 169/2020 г. по описа на Районен съд – Девин, с което  било отменено издаденото от директора на ОДБХ гр. Смолян наказателно постановление, като делото било върнато за ново разглеждане от друг състав, респ. по отношение на ОДБХ гр. Смолян, този изход от делото представлявал положителен краен резултат, поради което и разноските по това производство се следвали на учреждението.

На следващо място релевира доводи, че при повторното разглеждане на делото от Девинския районен съд, жалбоподателката не се представлявала от пълномощник, респ. не били направени искания за присъждане на разноски в нейна полза. Излага и съображения, че въззивния съд определил разноските по делото при неправилно приложение на разпоредби на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Иска отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по касация – Т.В.Б. от ***, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От същата е постъпило писмена защита, в която е направено искане съдът да потвърди оспореното решение, както и да осъди ОБДХ - гр. Смолян да заплати направените пътни и транспортни разходи в размер на 800 лв.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Девин да бъде оставено в сила. Релевира съображения, че в изложените в обжалвания акт мотиви за допуснати съществени процесуални нарушения на административнонаказателното производство са обосновани и законосъобразни. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за неяснота относно длъжността на наказаното лице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Девин е отменил Наказателно постановление № 047/13.10.2020 г., издадено от директора на ОДБХ гр.Смолян, с което на Т.В.Б., на основание чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 132, ал.1, т. 4 от ЗВМД.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установявало по безспорен начин, че наказаното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, състоящо се в неуведомяване /писмено/ от страна на собственик на животновъден обект на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, в 3-дневен срок, за новородени животни от видове, които подлежат на идентификация. Приел е, че АУАН и НП били издадени при допуснати съществени процесуални нарушения, а именно нито в АУАН, нито в НП, било посочено датата на извършване на нарушението. Посочил е, че от изложените в акта и НП обстоятелства, че на 24.07.2020 г. е извършена проверка в животновъден обект № ***, при която са установени 6 бр. говеда, за които от датата на раждане, за собственика на обекта е възникнало задължение за подаване на уведомление по чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, по никакъв начин не можело да се установи, кой е началния момент, от който е възникнало това задължение. Изложил е мотиви, че датата на извършване на нарушението следвало да се обективира изрично от наказващия орган, тъй като е от значение не само за спазване на формалното изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но и за преценката дали АУАН е съставен в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и за преценката дали въобще е извършено твърдяното от АНО нарушение. На последно място е посочил, че АУАН и НП са издадени и в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Предвид това е отменил обжалваното наказателно постановление.

С Определение № 51/09.11.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г., Девинския районен съд е допълнил Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като осъдил ОДБХ – гр. Смолян да заплати такива в полза на Т.В.Б., в размер на 300 лв., за което изложил съответните мотиви.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Смолян са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице.

В тази връзка като е приел, че при издаването на АУАН и съставянето на НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, районният съд не е извършил неправилен анализ и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилни и съответни на представените доказателства в производството пред районния съд са материализираните в обжалвания акт мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с горното и по отношение на въведените в касационната жалба доводи, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи:

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, АУАН трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвежда императивното изискване наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в процесните АУАН  № 0001255/24.07.2020 г. и НП № 047/13.10.2020 г. не се съдържа описание на коя дата е осъществено административното нарушение. Съдът не възприема доводите на касатора, че описаното в АУАН и НП обстоятелство, че новородените животни са на видима възраст около 1 година, безспорно доказвало, че 3-дневния срок, предвиден в чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, бил пропуснат от страна на стопанина на животните. В този смисъл в акта за нарушение и наказателното постановление е налице непрецизно описание на административното нарушение, като същото не е конкретизирано по време, а именно отразено е следното: „Т.Б. не е подала уведомления (6 бр.) за новородени в обекта й 6 бр. говеда в тридневния законоустановен срок. Същите са на видима възраст над 1 година – родени 2019 г. и не са идентифицирани“. Очевидно е, че според АНО се касае за нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължение на собственика на животновъден обект да уведоми съответния ветеринарен лекар, обслужващ обекта, за новородените в този обект говеда, както и очевидно, че тези животни са били родени преди проверката и датата на раждане на всяко едно от животните (говеда) не е възприето при проверката. Така описано нарушението не дава представа, на коя конкретна дата е родено всяко едно от говедата. Липсата на конкретни данни за дата на раждане на животните води до невъзможност да бъде преценено, дали към датата на осъществяване на проверката за стопанина на животните е съществувало нормативно задължение за подаване на уведомление по реда на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, като с липсата на подобна конкретизация по отношение на административното нарушение се нарушава и правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана.

Сочената за нарушена разпоредба на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД /в приложимата за случая редакция/ създава задължение за собствениците, съответно ползватели на животновъдни обекти, в тридневен срок писмено да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация. Според касационния съд, единственото безспорно обстоятелство, установено в производството пред районния съд е, че при извършената проверка от служители на ОДБХ гр. Смолян в животновъден обект № ***, собственост на Т.В.Б., е било констатирано, че в обекта имало 6 бр. новородени говеда, на видима възраст над 1 година, които не са идентифицирани чрез подаването на съответните уведомления. В случая, липсва каквато и да е конкретизация относно това, кога са родени процесните говеда, като посочването на това обстоятелство е условие, за да може да се прецени дали предвидения от закона срок е изтекъл, т.е. дали изобщо има извършено административно нарушение, както и спазен ли е срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В конкретния случай е посочено, кога е извършена проверката, но не и кога е извършено нарушението, т.е. неговата дата, която актосъставителя и наказващия орган задължително е следвало да установят и посочат в процесните АУАН и НП. Датата на нарушението е задължителен реквизит на акта и на наказателното постановление и липсата й представлява съществено нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На следващо място, липсата на конкретно посочване на датата на извършване на съответното нарушение възпрепятства преценката доколко същото е осъществено от санкционираното лице и законосъобразно ли е наложено съответното административно нарушение.

На следващо място, настоящият касационен състав намира за правилен и извода на Девинския районен съд, че АУАН и НП са издадени и в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл, от съдържанието на АУАН и НП се налага изводът, че на собственика на животновъдния обект е наложено едно административно наказание глоба в размер на 200 лв., за това, че не е подал 6 бр. уведомления за новородените в обекта 6 бр. говеда. С оглед гореизложеното, неподаването на уведомление за всяко едно от новородените животни, които подлежат на идентифициране, представлява отделно административно нарушение, което по силата на горецитираната норма на ЗАНН, подлежи на отделно санкциониране. Като е наложил едно единствено административно наказание АНО е нарушил чл. 18 от ЗАНН, като освен това, в случая е неясно, за кое от приетите от контролните органи административни нарушения е санкционирано лицето.

По изложените съображения и изводи, настоящият състав на Административен съд - Кърджали намира депозираната касационна жалба от пълномощника на директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Смолян, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Девин, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото и надлежно въведеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, то предвид липсата на представени доказателства за направени такива, съдът не следва да възлага разноски в тежест на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Смолян за касационната инстанция.

По отношение на частната жалба срещу Определение № 51/09.11.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г., с което Районен съд – Девин е допълнил Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като е осъдил ОДБХ гр. Смолян да заплати на Т.В.Б. разноски по делото в размер на 300 лв., касационният състав намира същата за неоснователна. В тази връзка Административен съд – Кърджали намира, че следва да бъдат изложени следните съображения:

Предвид постановената от въззивния съд отмяна на оспореното пред него наказателно постановление, както и с оглед обстоятелството, че решението е постановено при ново разглеждане на делото от друг състав, след връщане от АС – Смолян, правилен се явява направения извод за дължимост на разноски в полза на жалбоподателката, направени от нея в касационното производство пред АС – Смолян. В конкретния случай са налице доказателства за разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено в брой възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 18 от КАНД № 48/2021 г. по описа на АС - Смолян/. С обжалваното определение съдът е приел, че адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв. е завишено, поради което присъдил такова в минимален размер от 300 лв., съобразно чл. 7, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Постановеното от районния съд определение се явява законосъобразно и обосновано, в съответствие с нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото от първоинстанциония съд, последният се произнася и по разноските за водене на делото в касационния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в полза на ОДБХ – Смолян е следвало да бъдат присъдени разноски за производството по КАНД № 48/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян. С решението по цитираното дело касационният съд не се е произнесъл по съществото на спора, а е върнал делото за разглеждане на друг състав на районния съд. Предвид това и с оглед крайния акт на първоинстанционния съд, с който е отменено процесното НП, то в полза на АНО не се следва да се присъждат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Девин.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 51/09.11.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Девин.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.