РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр. Видин, 18.03.2021
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд В., гражданско отделение, в
закрито заседание на осемнадесети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:А.П.
Членове: 1. В.М.
2. Г.Й.
с
участието на секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В.М.
В.ч. гражданско дело №93 по описа за
2021., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
.
Образувано е по жалба на Община В.
против действията на частен съдебен изпълнител В.Т. –постановлението за
разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение.
Развиват се
доводи , че адвокатския хонорар е прекалено завишен и противоречи на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Иска
се да бъде намален определения размер на адвокатското възнаграждение до
минималния размер по Нардеба № 1.
Съдът като се запозна с жалбата,
отговора на взискателя и мотивите на ДСИ при ВРС намира ,че същата е допустима
като подадена в срок и срещу подлежащо
на обжалване действие на съдебния изпълнител. Разгледана по същество е основателна
и следва да бъде уважена, поради следното:
Изпълнително дело №2021724040009 има за предмет
изпълнение на парични вземания , подробно описани в изпълнителния лист. Видно
от призовката за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника – жалбоподател в
настоящото производство, задължението му по изпълнителното дело е в размер на
18 507.45 лв., от които 15 613.37 лв неолихваями вземания,1360 лв.
приети разноски в изпълнителното производство,1534.08 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, от които 48 лв..
обикновени такси и 1486.08 лв. пропорционална такса.
В
този смисъл, материалният интерес, за който е образувано производството по
принудително изпълнение, възлиза общо на сумата от 18 507.45 лв.
В получената на 18.01.2021 ПДИ от Община В. са
посочени дължимите в изп. Производство разноски, поради което същата , има характера именно на постановление за
разноски по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, следователно подлежи и на
съдебна проверка.
Въпросът за
разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на
отговорността за разноски.
Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство, а именно – от длъжника,
доколкото липсата на доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя
да инициира принудително изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на
изпълнителното производство е да замести липсващото доброволно изпълнение – да
даде защита на съдебно признатото право чрез неговото принудително удовлетворяване.
Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е
своеобразна санкция за неизправния длъжник – същата обаче не е и не следва да
се превръща в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите
принципи за забрана за злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп
до правосъдие.
Поради това процесуалната възможност за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение съществува както в
исковото, така и в изпълнителното производство.
Съдът, както и съдебният изпълнител, следва да
определят такъв размер на възнаграждението, който да отговаря на критериите в
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „справедлив и обоснован“, т.е.
да е съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие, без
да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
Видно от договор
за правна защита и съдействие
взискателят е упълномощил адв. Л.С. да
подаде молба за образуване на изпълнително дело, с посочен изпълнителен способ,
както и да осъществява процесуално представителство и защита.
В този смисъл, в настоящия случай обемът на
учредената на адвоката представителна власт обхваща не само действия по
образуване на изпълнителното дело, а също и по процесуално представителство,
защита и съдействие на доверителя му в производството. За тези действия по
образуване и водене на делото му се дължи съответно възнаграждение в справедлив
и обоснован размер, не по-нисък от посочения в чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 4/2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По процесното
изпълнително дело с материален интерес 18 507.45 лв. се претендира
определяне („присъждане“) на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1360 лева, заплатени от взискателя, видно от представения договор за правна
защита. В случая обаче, с оглед извършените действия по изпълнението, както и
обема на оказаната правна помощ, изпълнителното дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, които да обосновават заплащане на
адвокатски хонорар в такъв размер. В конкретния случай, освен първоначалната
молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричните вземания. Осъщественото до настоящия
момент процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, за налагане на запор на банкови сметки.
Съдебният изпълнител е изпратил на
длъжника покана за доброволно изпълнение, наложил е запори върху банкови
сметки, съгласно молбата .От представеното копие на изпълнителното дело до
момента на администрирането на настоящата жалба други действия не са
извършвани.
При изложените
правни и фактически доводи, заплащането на адвокатски хонорар в настоящия
случай в размер на 1360 лв. се явява прекомерно и необосновано, като
определените в този размер разноски за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат редуцирани до законо установения минимум, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на конкретното изпълнително дело.
Следователно на
взискателя следва да бъдат определени разноски за адвокатска защита за
образуване на изпълнителното дело по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата в
размер на 200 лв., както и разноски с оглед осъществяваното от довереника му
процесуално представителство по реда на чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата – една втора от размера, изчислен по реда на чл. 7, според
материалния интерес по делото (1/2 от 830 лв. + 3% от 8 507.45лв.), а именно 542.60 лв.+200
лв.= 742.60 лв.
Определеният от
съдебният изпълнител размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва
да бъде редуциран от 1360 лв. до сумата общо от 742.60 лв., съобразно
минималния размер по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 4/2009 г.
Следователно жалбата следва да бъде уважена,
като адвокатският хонорар бъде намален в този размер.
Така мотивиран и
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски по
изпълнително дело№2021724040009 по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 724 в КЧСИ и район на действие
ОС В. прието за събиране с покана за доброволно изпълнение, изх. № 660
/18.01.2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК
размера на приетите за събиране в полза на „*“ЕООД –гр.В., ЕИК*, взискател по
изпълнително дело №, 2021724040009 по описа на ЧСИ В.Томова, рег. № 724 в КЧСИ и район на
действие ОС В., разноски за адвокатско възнаграждение от 1360 лева на 742.60лева /
седемстотин четиридесет и два лв/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.