Р
Е Ш Е
Н И Е № 260069
гр.Шумен 1.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Румяна Райкова
2. Теодора Д.
при секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№384
по описа за 2020г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №476/20.07.2020г.
по гр.д.№3597/2019г. по описа на ШРС, съдът
е признал за установено , че
М.Д.М.,
ЕГН **********,***, дължи на
„ФЗ В.К.“ ООД, ЕИК ..., със съдебен
адрес:***, офис 3, представлявано от Ц.В.К., следните суми: 8000.00 лева /осем хиляди лева/–
неизплатени вноски с падеж 25.05.2019 г. и 25.06.2019 г., по
постигната, на 07.04.2016
г., между страните спогодба към договор
за доставка на фуражи от
13.11.2010 г., по която спогодба ответникът се е задължил в качеството си на
поръчител на главния длъжник; 65.56 лева /шестдесет и пет лева петдесет
и шест стотинки/– мораторна лихва за периода от
26.05.2019 г. до 09.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на главницата,
присъдени по ч.гр.д. №2429/2019 г. по описа на ШРС, осъдил е М.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ФЗ В.К.“ ООД, ЕИК ..., със
съдебен адрес:***, офис 3, представлявано от Ц.В.К., сумата от 787, 49 лева /седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет
и девет стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е обжалвано от М.Д.М. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Б.Д. *** като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли исковете.
Въззиваемият „ФЗ
В.К.“ ООД не е подал в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба . В
писмено становище депозирано преди първото по делото съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и е допустима.
Шуменският окръжен съд на осн.чл.269 ГПК след като извърши
служебна проверка намира обжалваното решение за валидно
и допустимо , а депозираната
срещу него жалба разгледана по същество за
неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният
съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на
ШРС , като по този начин те
стават част от съжденията на
настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във
връзка с оплакванията , наведени във въззивната
жалба е необходимо да се добави
и следното :
Ищцовото дружество претендира от ответника М.Д.М. 8000.00 лева – неизплатени вноски с падеж 25.05.2019 г. и 25.06.2019 г., по
постигната, на 07.04.2016
г., между страните спогодба към договор
за доставка на фуражи от
13.11.2010 г., по която спогодба ответникът се е задължил в качеството си на
поръчител на главния длъжник; 65.56 лева – мораторна лихва за периода
от 26.05.2019 г. до
09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
изплащане. Не е спорно между
страните ,че за исковите суми е
инициирано и заповедно производство по което в полза на заявителя са били
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че
били налице всички предпоставки по делото за постановяване от ШРС на
неприсъствено решение и отказът за постановяването на такова бил
незаконосъобразен.
Съдът счита възражението за неоснователно ,като ШРС
правилно е отказал да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.238 ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се
яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора
на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание пред ШРС ,
не се е явил,
нито е изпратил представител в откритото съдебно заседание,
като не е взел становище по отговора на
исковата молба. В исковата молба липсва молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие. В писмена молба, постъпила по делото след
приключване на устните състезания ищецът дава съгласие за
гледане на делото в негово отсъствие, но писмената молба е постъпила по делото
след приключване на устните състезания,
поради което и съдът не следва да я взема предвид. Съдът счита, че не са
налице предпоставки за произнасяне с неприсъствено решение, тъй като не са налице изискванията на разпоредбата на чл.239, ал.1,
т.2, предл. второ от ГПК, според която съдът постановява
неприсъствено решение, когато искът е вероятно неоснователен с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Представените по делото доказателства дават основание на съда да
направи извод за вероятна основателност
на исковете, поради което и искането за постановяване на неприсъствено решение е неоснователно и следва да се изложат мотиви по
съществото на правния спор.
Във въззивната
жалба ответникът поддържа възражението си направено и пред ШРС с отговора ,че
срокът по чл.147 от ЗЗД за поръчителя бил
изтекъл към датата на депозиране на заявлението пред съда , тъй като
кредиторът отправил до длъжника уведомление ,че прави цялото си вземане по
спогодбата изискуемо ,считано от 25.10.2018г. Съдът счита това възражение за
неоснователно . По делото е представено уведомление отправено от ищеца до ответника
, от което обаче не установява твърдението, на ответника че кредиторът прави
вземането си предсрочно изискуеми именно считано от 25.10.2018г. Напротив в
уведомлението липсва такова изявление, а относно датата на настъпване на
изискуемостта кредиторът е посочил ,че тя настъпва с получаване на
уведомлението от длъжника. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора , ако към този момент са били настъпили
обективните факти обуславящи настъпването й. Но поначало предсрочната
изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежиралите
към момента на обявяването й вноски, каквито са процесните
две , а само тези ,чиято изискуемост не
е настъпила . В случая длъжникът твърди ,че е получил уведомлението за
предсрочната изискуемост на 15.08.2019г.
, като не е представил по делото доказателства ,че действително това е станало
на тази дата , но даже и да се приеме ,че това е станало така процесните две
вноски са с падеж настъпил преди датата на получаване на уведомлението и поради това и обявяването на задължението за
предсрочно изискуемо не намира приложение спрямо тях. Преклузивният
срок по чл.147 от ЗЗД за процесните две вноски за м.май 2019г. с падеж 25.05.2019г.
и за месец юни 2019г. с падеж 25.06.2019г. за периода от падежите на двете
вноски до датата на депозиране на
заявлението пред съда на 10.07.2019г. /датата на пощенското клеймо/ не е изтекъл и поради това и задължението на
поръчителя не е погасено и поръчителството не е прекратено.
Ответникът не е представил по делото
доказателства ,че е заплатил на ищеца изискуемите и падежирали
две вноски по спогодбата от по 4 000лв., общо исковата сума от
8 000лв.
Предвид гореизложеното
съдът счита ,че искът за заплащане на сумата от 8000 лв.
– неизплатени вноски с падеж 25.05.2019 г. и 25.06.2019 г., по
постигната, на 07.04.2016
г., между страните спогодба към договор
за доставка на фуражи от
13.11.2010 г., по която спогодба ответникът се е задължил в качеството си на
поръчител на главния длъжник е основателен и доказан и следва да се уважи.
Основателността на иска за
главницата води до основателност и
на акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва на осн.чл.86 от ЗЗД за сумата от 65.56лв. за периода от 26.05.2019
г. до 09.07.2019 г., , който също следва да бъде уважен .
Ето защо съдът счита
обжалваното решение на ШРС за правилно
и законосъобразно и следва да се
потвърди, като депозираната
срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора пред
настоящата инстанция жалбоподателят дължи направените от въззиваемата страна разноски по делото , но доколкото
такива не са били направени за въззивната инстанция
то не следва и да се присъждат .
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №476/20.07.2020г.
по гр.д.№3597/2019г. по описа на
ШРС
Решението не подлежи на обжалване
на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател:
Членове:1. 2.