Присъда по дело №5088/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 5088/2024г. ВРС ІV състав

Против подсъдимия Д. М. Л. е подадена тъжба от Г. А. Г., в която се съдържат
обстоятелства на извършено престъпление от частен характер и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си чрез процесуален представител.
На осн. чл.84 и сл. НПК предявява граждански иск против подсъдимия за сумата от 3
000 лева, представляващи нанесен му неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес и
пострадалият е конституиран като граждански ищец.
Подсъдимия Л. пред съда дава обяснения като сочи, че преди инкриминираната дата
е имал пререкания с ч.т. по повод обгрижвани от него бездомни кучета.
На 31.05.2024г. около 10 часа докато разхождал своите 2 кучета видял ч.т. Г. да
разхожда своето куче в района около бл.72 и 77 в ж.к.Възраждане в гр.Варна, като с тях се
придвижвали и няколко безстопанствени кучета.
Подсъдимият забелязал, че безстопанствените кучета проявили агресивно поведение
спрямо преминаващ по пътеката човек и подразнен от случилото се се насочил към ч.т. Г. да
му поиска обяснение. Г. му отвърнал, че тези кучета не са негови, но подсъдимият му
разпоредил да ги отстрани и насочил пръст към лицето му. При тези му действия Г. го
хванал за ръката, но подсъдимият я издърпал и веднага след това му нанесъл удар с ръка
„зашлевил му един шамар“ следствие на което Г. паднал на земята по лице и останал така.
Подсъдимият се приближил до него, хванал го с ръце за ризата и едната ръка и направил
опит да го вдигне. Тъй като Г. започнал да размахва ръцете си, Л. повторно го „хвърлил“ на
земята.
Малко след това Г. се изправил сам и си тръгнал, а подсъдимия започнал спор със
свид. Т..
В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на частния
тъжител счита , че по делото безспорно е установено виновното поведение на подсъдимия.
След анализ на събраните доказателства моли съда да постанови справедлива присъда и да
уважи предявения граждански иск.
По съществото на делото защитника на подсъдимия счита, че Г. пръв е нападнал
подсъдимия и така е предизвикал удара с шамар към него.
Оспорва достоверността на показанията на св.Т., като акцентира че същата не е
очевидец на случилото се, както не е очевидец и св.Г.а.
Моли съда да кредитира показанията на свидетелите С. и Л..
Счита, че в случая е налице института на „неизбежна отбрана“.
Алтернативно моли съда за приложение на чл.78А от НК и акцентира на
смегчаващите отговорността обстоятелства.
В последната си дума подс.Л. моли съда за оправдателен диспозитив.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Частният тъжител Г.Г. притежавал куче, което ежедневно разхождал в радинките
около блоковете в ж.к.Възраждане в гр.Варна. При разходките към неговото куче, често се
1

присъединявали и бездомни кучета, към които той се отнасял добре.
Подсъдимият Л. живеел в съседен на Г. блок и също имал две кученца които
разхождал в същият район.
Л. имал претенции към Г., тъй като не харесвал бездомните кучета, които го
съпровождали и били проявявали агресивно поведение към него и негови близки.
Неколкократно при случайни срещи в района Л. настоявал Г. „да разкара“ бездомните
кучета, но последният му заявявал, че тези кучета не са негова собственост.
Ня 31.05.2024г. около 10 часа ч.т. Г. извел кученцето си на разходка в ж.к. Възраждане
в близост до бл.74, където живеел. По време на разходката към него се приближили отново
няколко безстопанствени кучета, които го следвали в близост.
По същото време в намираща се в близост беседка стояли и си говорели подс.Д.Л.,
брат му – св.Л. Л. и св.Ж. С..
Разхождайки кучето си недалеч от беседката Г. се разминал с неустановено лице,
спрямо което съпровождащите го в близост безстопанствени кучета започнали да лаят.
Подс.Л. приел това като агресивно поведение, приближил се с бърз ход до Г. и с
висок тон му разпоредил да отстрани от района безстопанствените кучета, като
същевременно размахвал заканително пръст пред лицето му. Г. отвърнал, че тези кучета не
са негова собственост и да прави каквото иска.
В този момент подс.Л. му нанесъл силен удар с ръка в областта на дясната скула и
вежда. Следствие на удара Г. получил разкъсно-контузна рана, травматичен оток и
кръвонасядания в дясната лицева половина. От силата на удара ч.т. Г. паднал на земята с
окървавено лице, като същевременно очилата му също паднали на земята и се повредили.
Зашеметен от удара ч.т. останал да лежи на земята, при което подс.Л. го хванал с ръце
откъм гърба за ризата и лявата предмишница и се опитал да го изправи. Тъй като бил
зашеметен ч.т. Г. му било трудно да се изправи и залитал. Тези му действия били възприети
от подсъдимия като агресия и отново грубо съборил с ръце тъжителя на земята и се
отдалечил.
Свид. Т. в този момент отивала към автомобила си но чувайки шум зад блока решила
да види какво се случва. Тя възприела опитващият се да се изправи от земята Г., с
окървавено лице и без очила, трудно дишащ и треперещ. В този момент възприела
подсъдимия и свидетелите Л.Л. и С. и се опитала да разбере какво се е случило, но срещнала
единствено вербална агресия към нея.
Свид.Т. помогнала на Г. да се придвижи до входа в който живее и му препоръчала да
уведоми РЦ112 за случилото се, след което тръгнала за работа.
Ч.т. Г. уведомил РЦ 112 за случилото се и на место бил изпратен автопатрул в състав
свид.С. и А..
Те възприели окървавеното лице и състоянието на Г. и извикали на место екип на
СМП, който го отвел в МБАЛ „Св.Анна“, където му била оказана медицинска помощ и
раните му били обработени.
За констатациите си свид.С. изготвил надлежна докладна записка.
На същата дата ч.т. Г. посетил и отделението по „Съдебна медицина“ където след
надлежен преглед му било издадено МУ № 624/2024г.
Прибирайки се в дома си, състоянието на Г. било възприето и от съпругата му – св.Н.
Г.а. След случилото се дълъг период от време Г. имал проблеми със съня. Същевременно се
чувствал унижен и обиден от ситуацията в която бил поставен и възприет от хората.
Междувременно подс. Л. преценил, че спрямо него било упражнено физическо
насилие от ч.т. Г. и също посетил отделението по „Съдебна медицина“ където след надлежен
2

преглед му било издадено МУ № 626/2024г.
По случая била образувана преписка, но след установяване вида и характера на
причинените телесни повреди с постановление от 05.07.2024г. прокурор при ВРП
постановил отказ от образуване на ДП.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно- медицинската
експертиза, следствие на инцидента на Г.Г. са нанесени следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядания в дясната лицева половина,
кръвонасядания в областта на лявата предмишница, ожулване в областта на дясната
предмишница, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота
От заключението на назначената по искане на подсъдимия съдебно- медицинската
експертиза е видно, че е получил линейни кръвонасядания в областта на лява предмишница,
лява гривнена става и гърба на лява длан, обусловили чувство на болка и страдание.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните в с.з. свидетели-очевидци
Ж.С., Л.Л., показанията на свид.Т., св.С., св.А. и св.Г.а, обясненията на подс.Л., МУ №
624/2024г, МУ № 626/2024г. заключенията по изготвените СМЕ, постановление за отказ на
ВРП да образува ДП, материалите по приобщената преписка УРИ:439-15454/24г на 03РУП
при ОД МВР-Варна, св.съдимост и др.
За да приеме за установено по безспорен начин, че именно подс.Л. е нанесъл
телесните повреди на пострадалия Г., съдът прецени събраните гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
На първо място съдът взе предвид показанията на св.Т. и св.Г.а, които макар и
неочевидци на случилото се, са възприели причинените травматични увреждания на
пострадалия, както и неговото обяснение за случилото се.
Свид.Т. на практика е възприела случилото се непосредствено след нанасянето на
телесните повреди на пострадалия, от момента на опитите му да се изправи от земята.
Възприела е окървавеното му лице, откритата разкъсно-контузна рана, треперещ и със
затруднено дишане. Именно и в този момент ч.т. Г. е споделил, че е бил ударен от непознато
му към него момент лице. Намерила е на земята и част от очилата му – повредени.
Показанията на св.Т. се подкрепят индиректно и от показанията на св.Г.а – съпруга на
пострадалия, която е възприела нараняванията и състоянието му непосредствено след
завръщането му от болничното заведение. Същият ден Г. е пресъздал случилото се на св.Г.а,
която също така е възприела и счупените му очила.
Съдът взе предвид и показанията на разпитаните по искане на подсъдимия свидетели-
св. Ж.С. и Л.Л., които се явяват и свидетели–очевидци на случилото се.
Характерно за показанията на св.С. е, че в тях прозира отрицателно отношение към
личността на ч.т. и същевременно се правят опити да се оневини подсъдимия. Така
например св.С. изключително пестеливо описва какво се е случило между тъжителя и
подсъдимия, та в крайна сметка Г. да падне на земята. Визира само, че го е хванал за ризата и
го съборил, след това го изправил и пак го съборил като го държал за ризата. А по какъв
начин пострадалият е получил видимите увреждания- открита рана, кръвотечение,
изхвръкнали и повредени очила не става ясно. Напротив изразява мнение, че очилата не
били провредени, кръв имало в незначително количество, отказал медицинска помощ. В
началото на показанията си иронизира външният вид на безстопанствените кучета като
„улична превъзходна“.
Горевизираните обстоятелства формират извод у съда, че не следва да кредитира
показанията на този свидетел безкритично, а следва да ги прецени през призмата на неговата
заинтересованост като лице в близки приятелски отношения с подсъдимия и с отрицателно
мнение за ч.т.
3

Пред съда дава показания и свид Л.Л. – брат на подс.Д.Л.. В началото на показанията
на свид. Л. прави впечатление неприкритото отрицателно отношение към ч.т. Г. и
безстопанствените кучета живеещи в района. Св.Л. също така споделя за неколкократни
„разговори“ на висок тон по този повод между него и ч.т.
Сочи че на инкриминираната дата, след като са възприели агресивно поведение на
безстопанствените кучета към преминаващо лице, подс. Л. се ядосал и отишъл при ч.т. Г. „да
му се кара“. Избягвайки подробности св.Л. сочи, че подсъдимият „ударил на г-н Г. шамар и
…..падна на земята“. На въпроси на защитата признава, че не е видял ч.т.Г. да е удрял
подсъдимия.
Съдът намира, че и показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани, но
през призмата на неговата заинтересованост като лице в близки родствени отношения с
подсъдимия- негов брат и с отрицателно мнение за ч.т.
Въпреки преценката през призмата на заинтересованост от изхода на производството,
съдът намира че показанията на св.С. и Л. на практика потвърждават изнесеното в частната
тъжба, а именно, че подсъдимият е нанесъл описаните телесни повреди на ч.т.
Съдът прецени и обясненията на подс.Л. дадени в хода на съдебното следствие. В тях
подсъдимият на практика признава, че е нанесъл удар с ръка в лицето на ч.т. следствие на
който той паднал на земята по лице, получил кървяща разкъсно контузна рана на лицето и
останал да лежи. Явно притеснен от стореното подсъдимият направил опит да помогне на Г.
да се изправи, но как – хващайки го за ризата откъм гърба и за едната ръка в областта на
мишницата. Привдигайки го от земната повърхност ч.т. явно замаян от нанесеният удар в
главата и липсата на очила размахал ръце / вероятно в опит да запази равновесие и да стане/,
но тези му действия били преценени от подсъдимия като агресивни и за да „се предпази“ от
пострадалия отново го блъснал, при което той повторно паднал на земята.
Съдът намира, че макар и целящи оневинявани и оправдаване действията на
подсъдимия обясненията на същия не само, че не оборват частната тъжба, а напротив
потвърждават изнесеното в нея, но през преценката на неговите разбирания.
Съдът намира, че така събраните гласни доказателства се подкрепът напълно и от
заключението на изготвената СМЕ по отношение на ч.т. Г. и обективираното в МУ №
624/2024г.
Така, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намери, че се
установява изцяло твърдяната с тъжбата фактическа обстановка.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимия Д.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
тъй като на 31.05.2024 год. в гр. Варна, причинил на Г. А. Г. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядания в дясната
лицева половина, кръвонасядания в областта на лявата предмишница, ожулване в областта
на дясната предмишница, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
От обективна страна с деянието са засегнати обществените отношения, осигуряващи
телесната неприкосновеност на хората.
Изпълнителното деяние се изразява в действия на подс. Л. към нанасяне на телесни
увреждания на пострадалия- нанасяне на силни удари с ръка в областта на лицето, събаряне
на прилежащата земна повърхноста и др.
Субект на престъплението : пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна деянието е извършено от подс.Л. при условията на пряк умисъл
- подс. Л. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Действията
4

на подс. Л. са били насочени към причиняване на временно разстройство на здравето на
пострадалия Г., като умисъла на подсъдимия обхваща именно нанасянето на телесна повреда
на пострадалия.
Причини за извършване - лоши човешки взаимоотношения, породили неоправдана
агрессия, криворазбрано чувство за справедливост.
Преди да приеме от правна страна, че подсъдимия Л. е осъществил състава на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, съдът прецени възраженията на защитата по
съществото на делото.
На първо място защитата излага твърдения, че ч.т. Г. пръв е нападнал подсъдимия,
което е довело да нанасяне на удар от последния към него.
Съдът намира подобно възражение за неоснователно и в противоречие със събраните
и анализирани по горе доказателства. Превратното тълкуване на показанията на св.С. и Л.Л.
по никакъв начин не сочи на инициирано от ч.т. противоправно поведение насочено към
подсъдимия или други лица. Напротив безспорно се доказа и именно от показанията на тези
свидетери, че подсъдимият се е насочил към ч.т. „за да му се кара“, проявил е вербална
агресия, размахвал е заканително пръст към лицето му и в крайна сметка е преминал и към
физическа агресия.
Липсва каквото и да е доказателство за проявена вербална, а още по-малко физическа
агресия от страна на Г. към подс.Л.. Визираното от страна на св.С., св.Л. и подс.Л.
размахване на ръце, формулирано от защитата като «нападение» съдът както и обясни по-
горе намира , че се дължи на зашеметяване получено следствие на нанесеният му силен удар
в областта на главата. Няма нищо по естествено и логично от това, когато едно лице
неочакване е ударено силно в областта на главата, при което е причинена кървяща разкъсно-
контузна рана и следствие на този удар е паднало на земята и е останало без очила, то да
бъде замаяно и неориентирано в пространството.
Именно и подсъдимия в обясненията си сочи, че мотивът му да отиде и направи опит
да вдигне от земята пострадалия е, че след като му е нанесъл удара в лицето и е паднал, то
той е останал да лежи на земята и не е ставал. «Отишъл е да види дали е добре» и тогава е
направил опит да го повдигне от земята.
Напълно логично е едно замаяно от удара лице, още повече лишено от нормално
зрение следствие на счупените очила, при опит да бъде вдигнато от земята със сила, то да
бъде неориентирано в пространството и разпервайки ръце да се опита да намери опора за да
се задържи на краката си.
Тези му действия по никакъв начин не могат да се приемат за агресивни спрямо
подсъдимия и изключват приложението на чл.12 от НК.
По същество защитата сочи, че е налице нападение от страна на ч.т. спрямо
подсъдимия в началния етап на конфликта, че именно той пръв е посегнал към подсъдимия
и това е довело до нанасянето на удара в лицето му с последващо събаряне на земята чиято
цел била да се предпази подсъдимия от по нататъшно нападение от ч.т. Тезата на защитата
се оборва от обясненията на самият подсъдим. Пред съда същият в обясненията си изрично
сочи, че сам е отишъл при ч.т. започнал е разправия при която размахвал пръст пред него и
тогава Г. го хванал за ръката. Не посегнал, не ударил, а просто го хванал за ръката, с която
подсъдимият размахвал заканително пръст пред лицето му.
Подсъдимият изрично сочи «…аз си дръпнах ръката и му зашлевих един шамар.Не
знам дали е било следствие, че съм бил афектиран или просто е било рефлекс, не мога да
кажа но ми падна пердето и му зашлевих един шамар…». Никъде самият подсъдим не сочи,
че спрямо него е имало нападение от страна на тъжителя или че ударът в лицето и
последващото събаряне на земята са били с цел да го държи далеч от себе си за да
предотврати по-нататъшно нападение.
5

Изложеното по-горе води до единственият възможен извод за неприложимостта на
института на «неизбежната отбрана».
Предвид горното съдът намери, че с действията си на инкриминираната дата
подсъдимият е осъществил състав на деяние по чл.130 ал.1 от НК.
Доколкото от назначените СМЕ се установява различен характер на установените
телесни повреди е безпредметно да се обсъжда хипотезата на чл.130 ал.3 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия на първо място съдът съобрази, че
приложението на разпоредбата на чл.78а от НК е задължително, предвид наличието на
установените в тази норма предпоставки.
За да определи размера на административното наказание глоба по отношение на
подсъдимия, съдът взе предвид чистото му съдебно минало и наличието на предходни
влошени отношения.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Гореизложеното, дава основание да се определи административно наказание глоба
при наличието само на смегчаващи отговорността обстоятелства, в минимален размер.
Водим от горното и на осн. чл.78а от НК съдът наложи на подс. Л. административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
На база на установената фактическа обстановка, след като прие за установено от
правна страна, че на 31.05.2024 год. в гр. Варна, причинил на Г. А. Г. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядания в дясната
лицева половина, кръвонасядания в областта на лявата предмишница, ожулване в областта
на дясната предмишница, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, съдът намери, че гражданския иск е доказан по основание.
По отношение на размера , в който да бъде уважен, съдът взе предвид, че
действително в резултат на деянието тъжителят Г. е получил травматични увреждания,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат на деянието
тъжителят е преживял и значителни болки и дискомфорт при придвижване, като
същевременно е изпитвала страх от излизане извън жилището си и неудобство пред
съседите си от случилото се. Събраха се доказателства и за причинено безсъние следствие
на инцидента. Водим от горното, съдът определи по справедливост възмездяване в размер
от 1500 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането и отхвърли предявения
граждански иск в останалата му част до размер от 3000 лева.
С присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, както и да заплати на частния тъжител направените от него
разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6

Номер на акта:	122
Дата:	28 април 2025 г. (в сила от 14 май 2025 г.)
Съдия:	Атанас Шкодров

Дело:	20243110205088
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 декември 2024 г.

Присъда по дело №5088/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите