№ 14590
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110151405 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на тринадесети декември 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
51405/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК
Ищецът Р. С. Н., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София, ул. „,ер твърди, че е била принудена
1
от , и ответника „,Б да сключи с ответника споразумение от 26.01.2022 г. , с което ищцата се
съгласила, че дължи на ответника сумата от 6 140,67 лв. – цена за доставена топлинна
енергия през периода януари 2010 г. – декември 2021 г. и сумата от 2 881,55 лв. – лихва за
забава – общо 9 022,22 лв. Посочената сума следвало да се заплати по съответния
погасителен план, като ищцата заплатила на ответника общо сумата от 5 509 лв. Това
плащане било без основание, доколкото споразумението от 26.01.2022 г. било невалидно не
само заради сключването му по посочената принуда, но и поради противоречието му с
постановени преди него съдебни решение по гр.д. № 43980/2019 г. на СРС, 169-ти с-в, гр.д.
№ 2343 г. на СРС, 25-ти с-в, гр.д. № 27917/2020 г. на СРС, 165-ти с-в, в.гр.д. № 1280/2021 г.
на СГС, 4-ти възз. с-в, гр.д. № 5607/2020 г. на СРС, 73-ти с-в, с които било прието за
установено, че ищцата не дължи сумите по споразумението от 26.01.2022 г. на ответника. В
този смисъл платените от ищцата горепосочени 5 509 лв. били без основание. Твърди, че
поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът
подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето
защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответника
му дължи горепосочените 1 250 лв. /частично от 5 509 лв/. Моли присъждане на деловодни
разноски.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на стойността са която ответникът се е обогатил
неоснователно – получил е стойност от правната сфера на ищеца извън валидно правно
отношение. Общите състави на неоснователното обогатяване са уредени в чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, които предвиждат случаи на разместване на блага от една правна сфера в друга извън
валидно правоотношение и предвиждат възстановяване на това движение. В конкретния
случай страните не спорят, че ищцата е сключила с ответника споразумение от 26.01.2022 г.
2
/л.л. №№ 10-11/, с което ищцата се е съгласила, че дължи на ответника сумата от 6 140,67
лв. – цена за доставена топлинна енергия през периода януари 2010 г. – декември 2021 г. и
сумата от 2 881,55 лв. – лихва за забава – общо 9 022,22 лв. Посочената сума е следвало да се
заплати по съответния погасителен план, като е безспорно, че ищцата е заплатила на
ответника общо сумата от 5 509 лв. Съдът не приема, че това плащане е било без основание,
доколкото не приема тезата на ищцата, че споразумението от 26.01.2022 г. е невалидно от
една страна, защото било сключено му по принуда, а от друга поради противоречието му с
постановени преди него съдебни решение по гр.д. № 43980/2019 г. на СРС, 169-ти с-в, гр.д.
№ 2343 г. на СРС, 25-ти с-в, гр.д. № 27917/2020 г. на СРС, 165-ти с-в, в.гр.д. № 1280/2021 г.
на СГС, 4-ти възз. с-в, гр.д. № 5607/2020 г. на СРС, 73-ти с-в, с които е било прието за
установено, че ищцата не дължи сумите по споразумението от 26.01.2022 г. на ответника.
По делото не се доказа твърдяната принуда за сключване на споразумението, но дори и
такава да беше указана, то порокът принуда не води до нищожност на сделката, а до нейната
унищожаемост по реда на чл. 27 от ЗЗД. По делото не се събраха доказателства за
унищожаване на споразумението, поради което то следва да се приеме като валидно. Не е
невалидно споразумението като нищожно, поради твърдението на ищцата, че то
противоречало на актове по горецитираните съдебни дела, с които поетото от ищцата
задължение било отречено като съществуващо. Никъде в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД не
изведено като основание за нищожност на сделка противоречието й на съдебен акт.
Съдебният акт следва конкретно да прогласи нищожността на сделка, за да се приеме, че тя е
невалидна. В случая такова прогласяване няма и сделката следва да се приеме за валидна,
както поради това, така и поради липсата на факти от хипотезите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД. Различни могат да са били мотивите на ищцата да се задължи по процесното
споразумение, независимо, че това е станало и след като задължението й по споразумението
е било съдебно отречено, поради което тези мотиви и правната сигурност на споразумението
следва да се вземат предвид от съда.
Предвид гореизложеното, искът е изцяло неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски
от 100 лв. по настоящото производство.
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца Р. С.
Н., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София, ул. „,ер за признаване за установено, че ответника
„, му дължи сумата от 1 250 лв. /частично от 5 509 лв./ - платени по споразумение от
26.01.2022 г.
ОСЪЖДА ищеца Р. С. Н., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София, ул. „,ер да заплати на
3
ответника „,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. деловодни разноски по
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4