Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Янка Ганчева
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело №2506 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по
жалба на „Милена + Ю“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „******“ № ****, ет*, офис *,
представлявано от управителя Ю. А. О. Н., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0307-000142 от 22.07.2019г., издадена от Началник РУ Нови
пазар, към ОД МВР Шумен, с което на дружеството е наложена принудителна административна мярка
по чл.171 т.2а, б а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“ с рег.№ ******, считано от
21.07.2019г. за срок от шест месеца.
Жалбоподателят твърди, че акта е немотивиран, необоснован и постановен в
нарушение на материалния закон. Липсват посочени конкретни фактически обстоятелства
за издаване на акта. Посочените факти в заповедта, а именно, че МПС е било
управлявано от неправоспособен водач, на който е съставен АУАН, т.е.
установяването на нарушение по ЗДвП не е елемент от фактическия състав на
принудителната мярка, а има отношение към административнонаказателната
отговорност на водача. Административния орган не е отчел спецификата на случая.
Между дружеството и В. В. не са налице договорни отношения. Липсват факти, че
собственика е допуснал В. В. да управлява МПС. В. В. е в трудови правоотношения
със „Сити строй“ ЕООД, назначен на длъжност пазач. „Милена + Ю“ ЕООД в качеството си на
възложител и „Сити строй“ ЕООД като изпълнител са сключили договор за възлагане
на физическа охрана на лозов масив. Изпълнителя се е задължил да извършва
дейността със свой персонал и технически средства и на свой риск. Като невъоръжена охрана В. В.
е имал задължение да изисква от работниците и посетителите да спазват
установения пропускателен режим, отделно от това е бил задължен да не напуска
охраняемия обект до идване на новата смяна, както и да изпълнява указанията на
ръководството. Като невъоръжена охрана В. е имал достъп до помещението в което
се съхраняват ключовете за автомобили, включително и процесния. В. самоволно се
е отклонил от работното си място и без да е допуснат от жалбоподателя е
управлявал лекия автомобил.. На В. не е възлагано управлението на МПС, той е
нарушил задълженията си по извършване на охрана, взел е ключа и може да се
говори за противозаконно отнемане на лек автомобил. С разпоредбата на чл. 171
т.2а б. “а“ от ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ – прекратяване на регистрация
на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, както и на собственик чието МПС е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелствата. Нормата урежда материалноправните
предпоставки, при установяването на които
органът при условията на обвързана компетентност налага ПАМ. За на се
наложи мярката следва да се установи, че собственикът на МПС е допуснал лице,
непритежаващо СУМПС да управлява МПС. В случая тези предпоставки не са налице,
тъй като на В. не е възлагано от работодателя му да управлява МПС. ПАМ е акт на
държавна принуда и следва да се подчинява на принципа на законност. Нарушен е
принципът на съразмерност, заложен в чл. 6 ал.5 от АПК. По изложените доводи
моли да се отмени акта. В с. з. процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че задълженията на охранителите в обекта се свеждат само до
осигуряване на пропускателния режим. В нарушения на задълженията си В. е взел
ключовете на МПС, налице е самоволно отклоняване от работното място, за което
на работника е наложено дисциплинарно наказание. Не са налице материално
правните предпоставки за налагане на ПАМ. По изложените доводи моли да се
отмени акта и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът – Началник РУП
Нови пазар, към ОД на МВР – Шумен, редовно призован не изпраща представител. В
съпроводително писмо до АС – Варна поддържа, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване изискванията за форма съгласно чл. 59 от АПК, спазен е и
материалния закон. Процесната заповед отговаря и на целта на закона – да се
гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежки
последици при управление на МПС от неправоспособни водачи. Изтъква, че в случая
няма данни за подаден сигнал от собственика касаещ престъпление по чл. 346 от НК, налице е предоставен достъп до ключовете на автомобила от собственика му.
По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. В депозирана писмена молба
вх. № 14916/2019 г. процесуалния представител на ответника сочи, че дружеството
жалбоподател е собственик на процесното МПС, Василев е неправоспособен водач,
отношенията между сраните по договора за охрана са ирелевантни за
законосъобразността на оспорената ПАМ. Всеки собственик е длъжен да е наясно
кой има достъп до МПС. В случая няма данни за образувано досъдебно производство
за посегателство над конкретно МПС. В случая отговорността на собственика на
МПС е обективна, органа е действал в условията на обвързана компетентност. Моли
да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0307-000142 от
22.07.2019г., издадена от Началник РУП Нови пазар към ОД на МВР – Шумен, на
дружеството жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а, б.„а“ от ЗДвП– прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„Лада 4х4 Урбан“ с рег.№ ******, считано от 21.07.2019г. за срок от шест
месеца. В мотивите на заповедта е прието, че от фактическа страна на 21.07.2019 г. в община Нови пазар В. В.
управлявал МПС с рег.№ ******, собственост на дружеството жалбоподател,
като водача не притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен.
За констатираното нарушение е съставен АУАН GА63315/21.07.2019 г.
По делото е приложено и
НП 19-0307-000552 от 25.07.2019 г. с което на В. В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв., на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
От приложената справка от
служба КАТ е видно, че МПС с рег.№ ****** е собственост на „Милена + Ю“ ЕООД.
От справка за нарушител е
видно, че В. В. няма издадено СУМПС.
В хода на съдебното производство
е представен договор за възлагане на
физическа невъоръжена охрана на лозови масиви. Съгласно договора „Милена + Ю“ ЕООД е възложила на „Сити строй -
Варна“ ЕООД да извършва физическа денонощна охрана на лозов масив в землището
на гр. Нови пазар. От трудов договор от 7.05.2015 г. се установява, че „Сити
строй - Варна“ е работодател на В. В. и
последния е назначен на длъжност – пазач – невъоръжена охрана. Съгласно
трудовата характеристика В. има задължение да познава предмета на дейност, да
се явява на работа в установено време, да не напуска охраняемия обект до идване
на новата смяна, да не употребява алкохол и др., задълженията на работника не
са свързани с управление на МПС. Не е спорно по делото, че собственик и
управител на дружеството жалбоподател е Ю. А. О. Н.. Съгласно справка от
ТР собственик и управител на „Сити
строй“ ЕООД е същото лице.
По делото е представена и
справка от РУ – Нови пазар, съгласно която в районното управление не е
постъпвало писмено уведомление от „Сити строй“ ЕООД за поет за охрана обект –
лозов масив в гр. Нови пазар. За приложения по делото договор за охрана не са
постъпвали уведомителни писма за назначени или освободени лица от охранителния
състав, съгласно чл. 51 и чл. 52 от ЗЧОД. На 22.08.2019 г. е извършена проверка
на обекта. Изискани са документи и информация от изпълнителя на договора, но
такива не са представени.
Съгласно заповед за
налагане на дисциплинарно наказание №3/2019 г. на В. В. е наложено
дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.
От разпита на свид. В. се
установява, че работи в охранителна фирма „Сити Строй Варна“ ЕООД и е организатор
на охраната. Лозята се охраняват от 2017 г. Освен това фирмата охранява и
селскостопанска сграда, където се съхранява инвентар – селскостопанска техника.
В сградата има и „Лада Нива“ която се ползва от агрономите в обекта. Никой от
охранителите не е получавал нареждане да управлява автомобилите, а само да ги
пази. Ключовете за автомобилите се съхраняват във фургона, в който имат достъп
и охранителите. На 21.07.2019 г. В. е взел автомобила и бил спрян от полицейски
служители. В района има пропускателен режим, смените са по график, като В. се е
отклонил и е напуснал обекта за да напълни вода от близка чешма. Ключовете на
цялата техника стоят във фургона, като същите се охраняват от служители на
„Сити Строй Варна“ ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт
и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен
орган. По делото е представена Заповед №372з-1525 от 4.06.2019г. на Директора
на ОДМВР - Шумен за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за
издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, между които и
Началникът на РУ Нови пазар.
Спазена е и формата по
чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана
в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи
помежду си. При извършената служебна проверка, съдът не констатира при
издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на
оспореният акт. Същата е издадена след провеждане на регламентираното в
специалния закон производство.
Заповедта е мотивирана,
като в същата са посочени, както правни, така и фактически основания за
издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че МПС собственост на
дружеството е управлявано от В. В., който е неправоспособен водач. Установените
от административния орган фактически основания се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства – АУАН, НП, справка за нарушител, справка от
системата на КАТ.
Относно съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно
чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП в приложимата редакция за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година. Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения
вид– прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, като в
конкретния случай във фактическите съображения на
процесната заповед е посочено управление на МПС от лице, което не
притежава съответното свидетелство за управление. След като липсват
данни за издадено свидетелството за управление на МПС, то водачът е
неправоспособен и е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, като
административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП принудителна административна
мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, т.е. преценката и мотивите за прилагане
на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Субект на принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2 а от ЗДвП е всеки собственик на МПС, чието
превозно средство е управлявано от неправоспособен водач. За да е адресат на
мярката е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на
фактическия състав, които в случая безспорно са налице. Изложените доводи на
жалбоподателя, че МПС е взето от Василев без знанието на собственика, както и
че лицето полага труд към друго дружество са ирелевантни в случая. Как е
организирана дейността на дружествата по охраната на лозовия масив и наличната
техника в халетата, не е предмет на преценка в настоящото производство. Нормата
от ЗДвП не изисква МПС да бъде предоставено от собственика за да се изследват
тези обстоятелства.
В случая при определяне
на срока на принудителната административна мярка органът действа в условията на
оперативна самостоятелност, като е определил минимално предвидения в закона
срок от 6 месеца.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията
на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на
принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение
на изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки, налагани по
реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна
административна мярка, приложена по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП, видно от
съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера си, т.е.
тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като
цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние. По
изложените съображения съдът приема, че при постановяване на оспорения акт е
спазен и чл. 6 от АПК.
По изложените съображения
съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за
законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
С
оглед изхода на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати
направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Милена + Ю“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, бул. „*********“ № ***, ет.*, офис *, представлявано от
управителя Ю. А. О. Н., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0307-000142
от 22.07.2019г., издадена от Началник РУ Нови пазар, към ОД МВР Шумен, с
което на дружеството е наложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.„а“ от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Лада 4х4
Урбан“ с рег.№ ******, считано от 21.07.2019г. за срок от шест
месеца.
ОСЪЖДА „Милена + Ю“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. *****, бул. „********“ № ***, ет.*, офис *, представлявано от
управителя Ю. А. О. Н. да заплати на
ОДМВР -Шумен сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: