№ 264
гр. П., 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101627 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу В. Х. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“ Д. Д.“№14, ет.8,
ап.22 ищцата Л. П. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т. К.“№8, ет.1 ап.2 твърди , че на
01.09.2016г. с ответника сключили договор за наем на собствения на ищцата апартамент ,
находящ се в град П. , ул.“Г. Б.“№114, ет.4, ап.16, при уговорена наемна цена от 150лв.
месечно , която цена била редовно заплащана от ответника до края на 2016г.Страните
постигнали устна договора вместо наема за 2017г в размер на 1 800лв./ 12 месеца по 150лв./
ответникът да смени дограмата с нова алуминиева на целия апартамент. Това не е сторено и
до момента Сменен е само един прозорец, най-малкия на спалнята, който и до сега стои
недовършен / само с пяна/, поради което ищцата счита, че и се дължи сумата от 1800лв. наем
за цялата 2017г., тоест за 12 месеца по 150лв. Твърди се, че за 2018г ответникът не е
заплащал на ищеца наем за месеците август, септември, октомври и ноември общо в размер
на 750лв./ за 5 месеца по 150лв./. Твърди се, че за 2019г ответникът отново не е заплатил
наем за месеците януари, февруари, март април и май -5 месеца в общ размер от 750лв. или
по 150лв. месечно. Твърди се, че между страните не е имало никакви уговорки за
извършване на някакви ремонти, нито устно нито писмено. Единственото ищцата дала на
ответника сумата от 350лв. да закупи материали и да отстрани теча в банята, който теч се е
бил появил по думите на наемателя. Твърди се, че страните постигнали споразумение от
01.01.2020г. наемната цена да бъде 200лв. месечно , но ответникът и семейството му
напуснал наетото жилище на 01.09.2020г., без да заплати на ищцата задълженията за 2020г
– за месеците януари, февруари, март , април , май , юни , юли и и август -8 месеца по
200лв. общо 1600лв. След като ищцата разбрала, че ответникът е напуснал жилището,
1
същата посетила имота и установила изцяло разрушена баня до панел, без мивка , без
тоалетна чиния, без вана. Същото било и положението в кухнята- нямало мивка , нямало
чешма, нямало шкаф под мивката и всичко било изстъргано до панел. Ищцата разбрала от
домоуправителя на блока , че Г. го е уведомил, че е закупил имота и прави ремонт в него,
което не отговаря на истината. Ищцата твърди, че многократно разговаряла с ответника по
телефона като му напомняла, че му дължи наемни вноски, както и дадените му средства за
материали.
След оставяне на исковата молба без движение, за да се изложат обстоятелства във
връзка с претенцията за заплащане на сумата то 350лв., тоест какви са конкретните уговорки
между страните / кога се е появил течът в банята, в какво се е изразявал и дали се е дължал
на обикновено употребление или на други обстоятелства, кой е следвало да го отстрани и за
чия сметка, дали този теч е по вина на наемателя с писмена молба вх.№13897/27.07.2021г.
ищцата е заявила, че ответникът е получил сумата за закупуване на материали, за да се
отстрани теч, без значение кога се е появил и в какво се е изразявал, дали се е появил
вследствие на обикновено употребление или други обстоятелства, кой е трябвало да го
отстрани и за чия сметка, тъй като парите са дадени за закупуване на материали , а няма
закупени материали, а само разрушение от ответника на банята в апартамента на ищцата.
С писмена молба вх.№19444/21.10.2021г./ съдържаща се на лист 53 от делото/
ищцата прави уточнение, че жилището което ответникът е живял под наем, собственост на
ищцата, е апартамент №16, находящ се в град П., бул.“Г. Б.“№113, вх.А, ет.4.
С писмена молба вх.№6157/22.03.2022г.,/ съдържаща се на лист 61 от делото/ ищцата
конкретизира нанесените от ответника щети в апартамента и, находящ се в град П., бул.“Г.
Б.“№113, ет.4, ап.16 както следва: 1/ в банята, изпочупени 20 кв.м. плочки по стените с
размер на плочката 20х20 см и цена 45 лв./ кв.м. като за възстановяването на материала/
плочките/ са необходими 22кв.м. или 960лв., необходими плочки за пода с размер 20х20 см.
за 3.5 кв.м. площ , 4 кв.м. резерва, 45 лв. на кв.м. -180лв., лепило за плочки -110лв., за мивка-
60/45 см.-90лв./ липсва/, за ботуш под мивка 80 лв., за смесител на мивката 80 лв., за
тоалетно клекало-60лв., за казанче за тоалетна 30 лв., за душ -110лв., за вана акрилна-260лв.,
за смесител на вана 110лв., за плоскости и алуминиево профили за тавана 170лв./ окачен
таван е изкъртен и изхвърлен/, за огледало 40х40 см-30лв., за аксесоари за баня – закачалки
за кърпи, поставки за тоалетна хартия и сапуни- 60 лв., за осветително тяло -40 лв. за
хидроизолация-150лв., за водопроводни тръби, колена, меки връзки и гипсокартон ,
влагоустойчив за куфар и профили-380лв. / всичко е изкъртено до панел в т.ч. е свален и
куфара, който опаковал водопроводните, канализационните и вентилационните тръби-
всичко за банята 2 900лв. за материали, за труд за банята- 980лв./ лепене на плочки на
стените и пода, направан на таван, възстановяване на тръбопровода за топла и студена вода,
за монтаж на смесителните батерии на мивка, душ и вана или общо за банята материали и
труд 3880лв.2/ за кухнята- изкъртени 3 кв.м. фаянсови плочки над мивката и целият
кухненски плот, липсва големия шкаф под мивката, ведно с мивка алпака в него липсва
смесителна батерия на мивката, увреден е пода, разкъртена част от декоративната ламперия,
2
поради което за възстановяване на щетите е необходимо – плочки 20х20 см за площ от 3
кв.м. по 45 лв. кв.м.-135лв., за плочки на пода 135лв., лепило за плочки- 40 лв., за шкаф за
мивка с размер и1.5 м х 0.85м х 0.55м-210лв., за мивка алпака-110лв. за смесителна батерия
за мивка -90л.в общо за материали за кухнята 720лв. , за труд за кухнята-400лв. или труд и
материали за кухнята общо 1120лв.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 4 900лв.,представляваща сбора от следните суми: сумата от 1 800лв.
неплатен наем за 2017г , сумата от 750лв. неплатен наем за месеците август, септември,
октомври и ноември 2018г./ п о150 лв. месечно/, сумата от 750лв. неплатен наем за месеците
януари, февруари, март, април и май 2019г./ по 150лв. месечно/ и сумата от 1600лв.
неплатен наем за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени вреди по време на
ползване на апартамента, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да върне на
ищцата сумата от 350лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Ищцата претендира и сторените по
делото разноски.В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който оспорват предявените искове. Оспорва се правото на собственост на
ищцата върху апартамент, находящ се в град П., бул.“Г. Б.“№114, ет.4, №16, предмет на
договора за наем. Твърди се, че ищцата не е имала право да извършва сделки на управление
с този имот, тъй като не е собственик на този имот и не е имала представителна власт да
сключва договор за наем. Оспорва се твърдението, че ответникът е обитавал процесното
жилище.Оспорва се твърдението на ищцата за наличие на уговорки между нея и ответника
за извършване на ремонтни дейности , приспадане на наемни суми, подмяна на дограма и
нанасяни на материални щети на посочения по-горе апартамент. Твърди се, че този
апартамент не е обитаван от ответника.Оспорва се твърдението ответникът да е сключвал
договор за наем с предмет апартамент №16, находящ се в град П., бул.“Г. Б.“№114, ет.4.
Оспорва се подписа на ответника на мястото“ наемател“ в процесния договор. Твърди се, че
договорът за наем е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като апартамент под№16 на
етаж4 в сграда, находяща се на бул.“Г. Б.“№114 в град П. не съществува. Оспорва се
твърдението, че ответникът дължи на ищцата каквито и да било суми за неплатени месечни
наеми. Оспорва се и твърдението, че между страните е постигната уговорка за промяна на
наемната цена от 150 лв. на 200лв.месечно. Оспорва се твърдението, че ответникът е
разрушил банята на апартамента до панел, без мивка ,без тоалетна чиния без вана, както и
че е разрушил кухнята, като е демонтирал мивка, чешма, шкаф под мивка и че е изтръгнато
3
всичко до панел. В момента на предаване на владението на апартамента не е бил съставен
приемо- предавателен протокол с оглед установяване състоянието на жилището към
момента на наемането му. Недоказано е състоянието на апартамента към 01.09.2016г. ,
поради което е неоснователно твърдението, че описаните материални щети са причинени
именно от ответника.Ответникът оспорва твърдението да е получавал от ищцата сумата от
350лв. с уговорка за закупуване на материали.С писмения отговор ответникът прави
възражение, че вземанията на ищцата са погасени по давност. Моли се предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски. Сочат са доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове, с
изключение на претенцията за неплатен наем за цялата 2017г в общ размер от 1800лв./ или
по 150 лв. месечно за 12 месеца/. В първото по делото съдебно заседание ищцата
конкретизира претенцията си за сумата от 350лв. като заявява, че сумата е дадена последния
ден на месец ноември 2019г.за отстраняване на теч в банята на съседа от долния
етаж.Допълва исковата молба, че в процесния апартамент са оставени вещи на ответника,
които и към настоящия момент са там и са опаковани, а именно диван , хладилник, гардероб,
пералня, което според ищцата е индиция, че ответникът е обитавал жилището.Ищцата, чрез
пълномощника си, заявява, е при изготвяне както на договора за наем, така и нотариалната
покана е допусната очевидна фактическа грешка относно номера на административния
адрес на сградата като вместо верния номер бул.“Г. Б.“№113,е записано грешно №114.
Внася се уточнение, че текста на договора от 01.00.2016г. и нотариалната покана са писани
не от страните по делото и по конкретно от ищцата, а от трето лице.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбата
на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
По делото е представен писмен договор за наем от 01.09.2016г., от който е видно ,че
като наемодател фигурира ищцата, а като наемател ответника . Видно от постигнатите
договорки наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно и възмездно
ползване собствения си имот: апартамент, находящ се в град П., улица „Г. Б. “№114, ет.4,
ап.16, състоящ се от кухня, хол, спалня , баня/ тоалетна , коридор и тераса , целият с площ
от 64 кв.м.. Наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя ,считано от 01.09.2016г
наемна цена в размер на 150лв. месечно, платима до 5-то число на текущия месец, до
настъпване на обстоятелства, налагащи промяна на наемната цена . Съгласно т.8 от договора
същият се сключва за една година, считано от 01.09.2016г., подновява се със същите условия
всяка следваща година в случай, че някоя от страните не е заявила прекратяване на
договора.Съгласно т.10 от договора всички нанесени повреди по апартамента без съгласие
на наемодателя при използването му или разрушаването му се заплащат от наемателя по
4
взаимно споразумение за цената или със заплащане на експертиза, изготвена от вещо лице.
Съгласно т.11 при промяна на условията на договора страните подписват анекс. На
08.09.2020г ищцата е пратила писмена покана до ответника, получена от последния на
04.11.2020г., която го приканва да заплати дължимите наемни вноски за 2018г, 2019г. и
2022г. В поканата се съдържа изявление от ищцата, че с ответника не са постигали нито
устно, нито писмено уговорки за извършване на ремонтни дейност от наемателя в наетия
имот. Съдържа се изявление, че след като е посетила жилището си е намерила изцяло
разрушена баня с тоалетна- без плочки, без тоалетна чиния, без мивка, без вана, до панел.
Същото положение и в кухнята, където няма шкафове под мивката, няма мивка, няма
смесител за мивка, също до панел. Ответникът е поканен да заплати на ищцата сумата от
4 350лв.
Във връзка с оспорването на автентичността на договора за наем от 01.09.2016г.
досежно подписа, положен за „наемател“ бе изслушана съдебно- графологическа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.
Вещото лице категорично установи, че подписът за „наемател“ в договора за наем от
01.09.2016г е положен от ответника В. Х. Г..
По делото бе изслушана съдебно-оценъчна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено.Вещото лице Б. Г. е установило, че
процесното жилище-апартамент се състои от коридор, всекидневна, спалня, кухненски бокс
с тераса и баня с тоалетна . На място в помещението –баня с тоалетна с размер
и1.75/2.06м.л. и светла височина от 2.50м.кв. вещото лице е установило, че е премахната
настилката от керамични плочи, облицовката от фаянс, облицовката по тавана,
електроинсталацията, конзолите, лампените и контактни излази, В и К инсталацията и
санитарно битовото обзавеждане. Вещото лице е установило , че в кухненския бокс с размер
и3.50/2.96м.л. и светла височина от 2.60 м.л. е премахнато кухненското обзавеждане – шкаф
с мивка и смесителна батерия като са увредени фаянсовите плочки над него с размер
и4.36/060м.л.разкрита е част от облицовката по стена от ламперия с масивно дърво с
размери 1.80/1.20м.л. са увредени на честа керамичните плочки на пода. Вещото лице в
табличен вид е дало пазарната стойност на увреденото имущество като видове ремонтни
дейности във всяко о помещенията – в банята с тоалетна и в кухненския блок .Към август
2020г щетите възлизат както следва : в банята с тоалетна – 2 726.80лв., в кухненския бокс-
1 049.93лв.Към месец септември 2022г – щетите възлизат както следва: в баня с тоалетна -
3 230.84лв., в кухненски бокс -1 329.97лв. В съдебно заседание вещото лице уточни, че в
посочените суми е включена цената на материали, труд и доставка, като цените са
съобразени с овехтяването и захабяването на извършените СМР съобразно употребата им
по предназначение.Вещото лице разясни ,че е в стойността, касаеща кухнята, е включил
подмяна на цялата подова настилка от терикот, тъй като при огледа на място установил, че
има увредени и счупени терикотни плочки.
Във връзка с нововъзникнало обстоятелство- продажбата на процесния апартамент,
извършена на 14.07.2022г / в хода на делото/,което обстоятелство се установява от
5
представена справка №1273943/03.10.2022г. от Служба по вписвания в съдебно заседание,
проведено на 06.12.2022г., на вещото лице Б. Г., бе поставен въпроса дали процесните
разрушения в жилището, подробно описани в констативната част на експертизата, която
експертиза е входирана в съда на през месец септември 2022г. са съществували преди
14.07.2022г. Вещото лице отговори , че е посетило имота към момента на изготвяне на
съдебно-техническата експертиза, чието заключение е входирано на 28.10.2021г под
№20011/ виж лист 72 от делото/ и към този момент, а именно октомври 2021г., процесните
разрушения също са били налични. Констатациите по съдебно- техническа експертиза имат
значение за делото дотолкова, доколкото да установят, че ищцата е допуснала вещото лице
до оглед на следния апартамент- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.506.1148.5.16 с адрес град П., ул.“Г. Б.“№113, ет.4, ап.16 с площ от 61.01 кв.м.,
разположен на етаж 4 от 8 етажен жилищен блок, който апартамент очевидно е собственост
на ищцата съгласно представения по делото нотариален акт №22, том IVрег.№7928,
нот.дело№528/2006г по описа на нотариус Таня Дъбова с рег.№422 по силата на
транслативна сделка покупко-продажба, станала на 29.09.2006г. Съдебно –техническата
експертиза внася яснота досежно отразяването в кадастралната карта на жилищните блокове
и сгради с административни адреси ул.“Г. Б.“№95, 113, 115, 117, 119, 121 и през улицата
№88,90 и 92. Оттук следва извода, че административен адрес ул.“Г. Б.“№114 няма.
От представените от ищцата писмени доказателства се установява, че на 02.03.2022г
същата е подала жалба до Районна прокуратура-П. с оплакване, че ответникът в качеството
на неин бивш наемател на собствения и апартамент, находящ се в град П., бул.“Г. Б.“№113,
ет.4, ап.16 е разбил изцяло банята на жилището и – изчегъртана до панел, свалени всички
плочки, свален окачения таван,липсвала ваната с батерия и душ, клекало на тоалетна,
казанчето мивка с батерия и всички аксесоари. Оплакване за разбити плочки в кухнята, над
плота, изнесен кухненски шкаф с мивка. По повод визираната жалба е била образувана
прокурорска преписка №1202/2022г по описа на РП-П..С постановление от 18.05.2022г. на
РП-П. е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена преписка вх.
№1202/2022г. по описа на РП-П..Това постановление е обжалвано и с постановление от
18.07.2022г. на Окръжна прокуратура –П. е било отменено.
На основание чл.176 от ГПК бе изслушан ответника В. Г., който заяви, че не е
оставял вещи в апартамента на ищцата. Ответникът отрече да е живял в апартамента на
ищцата. Заяви, че е бил в апартамента във връзка с уговорка с ищцата да извърши лек
частичен ремонт в този апартамент. Ответникът отрича да е нанесъл каквито и да е
материални щети в жилището на ищцата.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бяха ангажирани гласни
доказателства и от двете страни чрез разпит на свидетели.
От разпита на свидетеля Борис Попов се установи, че с ответника са колеги от 10
години и двамата се занимават със строителство като взаимно си помагат. Свидетелят заяви,
че е ходил в процесния апартамент. Не може да си спомни точния адрес. Знае, че жилището
е на четвъртия етаж. Свидетелят е посещавал това жилище заедно с ответника, за да му
6
помага при ремонта на банята на това жилище, който ремонт бил през 2016г или 2017г.
Свидетелят обясни, че към момента на ремонта банята била в „изключително неугледно
състояние“ – стари фаянсови плочки с размери 20х20 , които на места били счупени,
подкожушени. По тавана на банята имало следи от стари течове , петна и мухъл. В банята е
имало вана от старите модели, които са с фибростъкло, която също не била годна за
употреба . Свидетелят не си спомня да е имало мивка в банята,също така и смесител.
Свидетелят допълни, че ответникът го накарал да преместят кухненските шкафове, които
били монтирани в Г-образна форма, включително и кухненския шкаф с мивка,които били
раздути от влагата и не ставали за употреба. Мивката също била много стара. Кухнята била с
плочки.Свидетелят уточни, че е участвал единствено в преместването на кухненския
шкаф.Заяви, че не е премахвал плочки в кухнята. Свидетелят ходил в апартамента само 2-3
пъти. Бил нает от В. да извършва ремонти работи. Трябвало да му се плати от В., но пари
не получил, тъй като В. му казал, че е трябвало да вземе пари, но не са му дадени.
Свидетелят заяви, че вижда ищцата за първи път в съдебната зала, както и че същата не му е
възлагала никакви ремонти дейности по процесния апартамент. Свидетелят допълни ,че не е
участвал в изнасянето на ваната. Когато си тръгнал от това жилище ремонтът току що бил
започнал.
От разпита на свидетелката Иванка Гъргова, която свидетелка е във фактическо
съжителство с ответника, се установи, че се познава с ищцата от 2015-2016г покрай В..
Допълни, че ищцата и ответника се познават по повод продажба на земи.През 2017г ищцата
наела ответника да и ремонтира банята в апартамента, която баня била в критично
състояние. Уговорката между двамата била ответника да ремонтира банята и съответно да
му бъде заплатено за тази дейност.Ищцата не му платила и ответникът отказал да довърши
работата си. Свидетелката заяви ,че е ходила в апартамента на ищцата. Видяла, че в банята
липсвали част от плочките,останалите плочки, розови на цвят били подкожушени, имало
дупка в стената, която дупка била отстрани на ваната на самата стена.Ваната била от дясно.
Имало някакъв душ, който бил ръждясал, нямало тоалетно казанче и водата се пускала с
маркуч. Имало мивка в банята и счупено огледало.Свидетелката е влизала в кухнята на
процесното жилище. Същата заяви, че кухненските мебели били стари от дърво. Не си
спомня да е имало мивка с шкаф в кухнята. Свидетелката категорично отрече тя и В. да са
живели някога в този апартамент, нито пък в този апартамент да е живял само В.. Допълни,
че от 6-7 години двамата живеят в град П. , ул.“Д. Д.“№14. Според свидетелката ответникът
не и е споделял да е наемал процесното жилище, находящо се в град П., бул.“Г. Б.“№113,
ет.4.Свидетелката не знае как подписа на В. се е появил в текста на договора за наем.
Свидетелката не отрече, че в процесното жилище има техни вещи- фризер, печка, пералня ,
голям разтегателен ъглов диван, който остава на спалня, които вещи били нови, купени на
промоция през 2017г..Обясни, че помолила ищцата временно да остави тези вещи на
съхранение в дома на ищцата, тъй като имала намерение да прави ремонт в своето жилище.
Според свидетелката към днешна дата тези вещи продължават да са в апартамента на
ищцата като последната отказва да и ги върне.Според свидетелката ответникът плащал
такси за стълбището за процесния апартамент по молба на ищцата, тъй като ответникът и
7
съжителят на ищцата / свидетелят А. Т./ били от едно село и имали приятелски отношения.
От разпита на свидетеля К. Ш. се установи, че се запознала с ищцата през 2012г.
покрай работата им в Гърция. Свидетелката знае апартамента на ищцата, който се намира на
бул.“Г. Б.“ №113. Свидетелката посетила жилището на ищцата през 2013г, в което скоро бил
правен ремонт. Свидетелката била възхитена от ремонта на жилището на ищцата.При това
посещение двете с ищцата пили кафе в кухнята, която според свидетелката била много
добре ремонтирана. Кухненският бокс бил вмъкнат в терасата на апартамента. Кухненското
обзавеждане било от дърво. Имало кухненски шкаф с мивка. Подът на кухнята бил плочки.
Свидетелката обясни, че банята била с бежови плочки по стените до горе. Имало окачен
таван в банята.Тоалетната също била бежова с ново казанче, мивката също била бежова. Във
банята имало вана, но свидетелката не може да каже какъв цвят.През лятото на 2014г.
свидетелката и ищцата отново се видели за малко , тъй като и двете работели по това време
Гърция, но пили кафе в заведение пред блока на ищцата.През 2015-2016г свидетелката не е
гостувала на ищцата. Общували предимно по телефон през годините на тяхното познанство.
Свидетелката допълни, че един ден ищцата и се обадила по телефона и плачейки и
споделила, че дала апартамента си под наем и наемателите разрушили жилището и .
Свиделката посетила жилището на ищцата през 2020г като не може точно да каже дали и е
било края на август или края на септември и се възмутила от гледката.Банята била
разрушена до панел. Съвсем малко било останало от кухненското обзавеждане, а при
предишното и посещения видяла, че цялата стена била обхваната под ъгъл от кухненски
дървени шкафове. Свидетелката забелязала, че плочките между горните и долни кухненски
шкафове също били изкъртени. Липсвал целия долен шкаф с мивката. Свидетелката
допълни,че ищцата също така и споделила, че този наемател по пет месеца не плащал наема.
Свидетелката заяви, че когато посетила жилището на ищцата през 2020г видяла в хола
кашони с нови вещи- ъглов диван, а другите вещи били опаковани.
От разпита на свидетеля А. Т., който е във фактическо съжителство с ищцата от
2009-2010г., се установи, че се познават с ответника от деца, израснали са заедно.
Свидетелят бил този, който препоръчал на ищцата да отдаде под наем апартамента си на
ответника, тъй като ответникът все се оплаквал, че не може да си намери квартира. Ищцата
се съгласила, свидетелят се обадил на ответника и през 2016г подписали договор с ищцата,
а свидетеля дал ключовете от апартамента на ответника и от 2016г. до 2020г свидетелят не е
ходил да проверява състоянието на жилището ,защото лично той дълги години бил наемател
и знаел, че не е приятно „някой дати проверява и тропа“. Свидетелят допълни, че ищцата не
е имала ключ от жилището си, тъй като ответникът бил сменил бравата.Според свидетеля
ответникът не си плащал редовно наема.Много пъти свидетелят Тилянов присъствал на
телефонни разговори между ищцата и ответника, при които ищцата си искала парите за
наема, а ответникът и обещавал, но не плащал Понякога съжителката на ответника Иванка /
свидетелката Г./ носила пари за наема пред магазина „Кауфлан“ или на Щаба при „Белите
брези“. До 2019г наемът бил 150лв., а след това се разбрали от 01 януари 2020г наемът да е
по 200лв. на месец. Свидетелят е присъствал на уговорката за промяна на наемната цена.
8
Ответникът се обадил на ищцата , че няма възможност да плаща по 200лв. наем и че се
отказва от договора, като попитал къде да остави ключа от това жилище. Свидетелят
звъннал на ответника и последният ги чакал в жилището.Като влезли вътре видели, че в
банята няма плочки, няма клекало, душове, тръби, нищо няма, ваната също липсвала.
Всичко било изкъртено. Окаченият таван бил премахнат. В кухнята липсвали шкафовете,
мивката и тръбите също били изкъртени.Плочките между горните и долни кухненски
шкафове били изкъртени. Мивката в кухнята била алпака. Свидетелят попитал ответника
защо е къртил, без да иска разрешение от ищцата, като последният му отговорил, че иска да
прави ремонт. Казал им, че той е махнал плочките. Ответникът им обещал да възстанови
щетите. Свидетеля допълни, че когато през 2016г предели ключа от апартамента на
ответника не съставили приемо-предавателен протокол. Свидетелят обясни, че към
момента, в който ищцата дала под наем на ответника процесното жилище, банята била в
добро състояние.Цялата баня – под и стени била с светло кафяви плочки с размери
20х20см.Имало е вана, облицована с фаянсови плочки. Имало мивка, тоалетна с казанче ,
огледало и аксесоари за баня/ закачалки/. Когато ответникът наел апартамента в кухнята
имало горни и долни кухненски шкафове. Апартаментът му бил предаден в идеално
състояние. Свидетелят бил разбрал, че ответникът се обадил на ищцата за някакъв теч в
банята и и казал, че няма пари за ремонт/ тръби колена/ поради което ищцата му дала 350лв.
за ремонт. Според свидетеля ответникът не е платил наема за двете години 2018 и 2019г за
по пет месеца, като не си спомня точно за кои пет месеца става въпрос. Свидетелят допълни,
че ответникът е платил и наема от януари до август 2020г. Според свидетеля ищцата
многократно е звъняла по телефона, пращала е съобщения по Вайбър на ответника за
наема, като последният отговарял, че чака да му преведат пари от чужбина и тогава да
плати. Свидетелят знае, че ответникът се занимава с направа на външна хидроизолация на
стени. Свидетелят допълни, че когато ответникът напуснал в апартамента на ищцата имало
оставени негови вещи – ъглов диван, хладилни, електрическа печка, малка стъклена
масичка, секционен шкаф. Тези вещи и до настоящия момент са в апартамента. Уговорката
между ищцата и ответника била последният да си плати наема и да си възстанови щетите и
тогава да си вземе вещите. Свидетелят допълни, че преди ответника в жилището на ищцата
е имало и други наематели. Знае, че е била жена с дете.
От разпита на свидетеля Д. Д., който е професионален домоуправител на бул.“Г.
Б.“№113 от месец февруар и2015г и до настоящия момент, се установи, че номер 113 е
номерът на входа, а сградата е композиция от пет входа -115, 113 и т.н.Свидетелят обясни,
че ищцата е била собственик на апартамент №16, находящ се на 4 ти етаж на вход 113.
Свидетелят заяви, че ответникът е бил наемател на този апартамент.Не може и да си спомни
откога, но визира период 2017-2020г. Поне три години ответникът плащал консумативните
разходи, свързани с етажната собственост Свидетелят уточни, че първоначално лично от
ответника разбрал, че същият е наемател на жилището на ищцата, като в по-късен период
ответникът му споделил, че е желае да закупи този апартамент и е в преговори за продажба
със собственичката.В жилищният вход се влизало с ключ и ответникът имал ключ, като
впоследствие бил монтиран контролер за достъп. Свидетелят заяви, че в процесното
9
жилище са извършвани СМР. Лично е виждал ответника да изнася някакви неща от
апартамента. Свидетелят обясни ,че когато едно жилище е необитаемо се начислява само
такса „Управление“ и фонд „Ремонт“ . През по-големия период докато ответникът бил
наемател жилището се таксувало като необитаемо, но е имало моменти когато са установени
някакви активности и тогава домоуправителят бил вдигнал таксата за абонамент на
ответника, но това било за кратък период. Свидетелят е категоричен, че когато ответникът
му е плащал етажната собственост , не е казвал, че плаща от името на ищцата. Свидетелят
убедено твърди, че ответникът е плащал таксите в качеството му на наемател и плащането е
ставало лично на свидетеля.Свидетелят първоначално не можа да си спомни дали преди
ответника е имало друг наемател на процесния имот, но впоследствие си спомни, че преди
ответника за много кратък период от време наемател е била една жена, която също плащала
съответните такси лично свидетеля.Според свидетеля има домова книга, която е водена
редовно и ответникът е вписан в тази книга като наемател.Ако е имало друг наемател преди
ответника, би трябвало и неговото име да фигурира в домовата книга.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД и чл.233, ал.1 изр.2 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът намира следното:
Ищцата претендира общо сумата от 3 100лв. представляваща неплатен месечен наем,
в т.ч. за 2018г. в размер на 750лв./ за 5 месеца-август, септември, октомври , ноември и
декември х 150лв месечно/, за 2019г – в размер на 750лв./ за 5 месеца- януари, февруари,
март , април и май х150лв. месечно и за 2020г. в размер на 1 600лв./ за 8 месеца- януари,
февруари, март, април, май, юни, юли и август х 200лв. месечно/ , ведно със законната лихва
върху този иск, считано от датата на подаване на исковата молба 13.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата./ след направено уточнение на исковата молба досежно
обезщетението за забава с молба вх.№13897/27.07.2021г.лист 18 от делото/.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 22.03.2022г.,ищцата направи
оттегляне на претенцията си за заплащане на наем за цялата 2017г в общ размер от
1800лв./12 месеца по 150лв./ като съдът не се е произнесъл по това процесуално действие
на страната, поради което с крайния си съдебен акт следва да прекрати производството по
делото в частта досежно оттеглената претенция.
За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже наличието на определени в
закона материално правни предпоставки , а именно:1/ съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото, черпещо правна опора в договора за
наем, 2/ че е изправна страна по правоотношение, тоест че е изпълнил своите задължения по
двустранната облигационна връзка, 3/ настъпване на падежа на заплащане на наемната цена
по договора и размера на неизплатените задължения. В тежест на ответника е да установи,
че е платил.
10
От обсъдените многобройни доказателствени средства/ писмен договор за наем от
01.09.2016г., съдебно-почелкова експертиза, съдебно техническа експертиза, гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А. Т., К. Ш. и Д. Д./ по категоричен начин се
установи, че между страните е било учредено валидно наемно правоотношение, по силата
на което ищцата в качеството на наемодател се е задължила да предостави на ответника в
качеството на наемател временно и възмезно ползването на собствения си имот:
апартамент, находящ се в град П., ул.“Г. Б.“№113/ след уточняване на допусната грешка в
номера на входа, вписан в договора като№114, с помощта на съдебно –техническата
експертиза ,свидетелските показания и обясненията на ответника по реда на чл.176 от ГПК/
, ет.4, ап.16, а наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя наемна цена в размер на
150лв. месечно.
Безспорно се установи, че ищцата като наемодател е изправна страна по така
създадената облигационна връзка като е изпълнила основното си задължение по наемното
правоотношение- да предаде наетата вещ на наемателя/ като е предала ключа от
апартамента в присъствието на свидетеля Тилянов/, тоест да му създаде възможност да
упражнява необходимата за ползването непосредствена фактическа власт върху наетата вещ.
Тук е момента да се посочи, че е абсолютно несъстоятелно възражението, че процесният
договор за наем е нищожен поради невъзможен предмет. Ориентировъчни дефиниции за
невъзможен предмет са дадени в ТР№3/28.06.2016г по т.д.№3/2014г на ОСГК на ВКС,които
гласят, че „фактическата невъзможност“ на предмета означава, че той не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към
момента на сделката и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала при
постигане на съгласието, при което е налице начална невъзможност на предмета. От своя
страна „ правната невъзможност“ на предмета означава, че неговото възникване или за
разпореждане с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се
изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта. Настоящият случай не е такъв. Касаеше се до неправилно
изписване на номера на входа на жилището на ищцата, която неточност бе категорично
преодоляна в хода на съдебното дирене, чрез изчерпателния доказателствен материал в тази
насока, чрез който се индивидуализира предмета на наемния договор. Наличието на наемно
правоотношение точно по отношение на собственото на ищцата жилище, находящо се в
град П., ул.“Г. Б.“№113, ет.4, ап.16 се потвърждава от показанията свидетеля Д. Д. /
домоуправител именно на ул.“Г. Б.“№113, който установи, че познава ответника като
наемател, който няколко години заплащал такси за етажната собственост ,като в един
период таксата била по-висока, а в друг – по –ниска. Съдебно почерковата експертиза бе
категорична, че подписът „за наемател“ в договора за наем от 01.09.2016г е положен
именно от В. Г..
Установи се също така от показанията на свидетеля Тилянов, че ищцата е обезпечила
спокойното ползване на апартамента от ответника като същата не е имала ключ и не е
11
посетила апартамента нито веднъж след предаването на ключа и непускането на жилището
от ответника.
Досежно спорния между страните въпрос е извършено ли е плащане от ответника на
уговорената наемна цена през исковия период/ за месеците август , септември, октомври ,
ноември и декември 2018г, за месеците януари, февруари, март, април и май 2019г и за
месеците януари, февруари, март, април, май, юни ,юли и август/ съдът намира следното.
Процесният договор за наем е съставен в писмена форма, подписан е двустранно и
съдържа всички необходими и изискуеми за този вид договор реквизити. В т.11 от договора
изрично е уговорено, че при промяна на условията му страните ще сключат анекс. За
сключен анекс нито се въведоха твърдения от ищцата, нито се ангажираха
доказателства.Договорът е за наем по своята правна природа е частен диспозитивен
документ, удостоверяващ волеизявленията на страните по делото съответно на ищцата в
качеството и на наемодател и на ответника в качеството му на наемател. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля А. Т., в частта, в който същия заяви, че в негово
присъствие устно страните/ ищцата и ответника/ са направили уговорка наемът за 2020г да
бъде по 200лв. месечно, тъй като е налице забрана със свидетелски показания да се
установява изменение на писмено съглашение каквото е процесния договор за наем . Ето
защо съдът приема, че и за 2020 наемът е бил по 150 лв. месечно.
Ответникът, носещ даказателствената тежест за установяване на факта наплащане на
наемните вноски, не ангажира никакви доказателства в тази насока. Същият не е изпълнил
едно от основните си задължения по наемния договор, а именно да плаща наемната цена ,
поради което исковите претенции за плащане на наемните вноски – 750 лв. за 2018г и
750лв. за 2019г са изцяло основателни, а за 2020г са частично основателни само за размера
на 150 лв. месечно или общо за 1200лв за 8-те месеца за 2020г като за разликата от 1200лв.
до претендираните 1 600лв. или за сумата от 400лв. искът за заплащане на наемни вноски за
2020г е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Тук е момента да се посочи, че е
неоснователно възражението на ответника, че вземанията за наем са погасени по давност,
тъй като от настъпване на изискуемостта на всяка наемна вноска/изискуемостта на
първата наемна вноска е на 05.08.2018г./ до датата на предявяване на исковата молба -
13.05.2021г не е изтекъл 3 годишния давностен срок по чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата от
2700лв., представляваща сбора от неплатени наемни вноски по договор за наем от
01.09.2016г. от които за 2108г.-750лв./ за 5 месеца –август, септември, октомври, ноември и
декември х 150лв./, за 2019г- в размер на 750лв./ за 5 месеца-януари, февруари, март, април
и май х 150лв./ и за 2020г. – 1 200лв./ за 8 месеца – януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август по 150лв. месечно/, ведно със законната лихва върху сумата от 2 700лв., считано
от датата на подаване на исковата молба-13.05.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата от 2700лв. до претендираните 3100лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл.233, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД съдът намира следното:
12
По силата на наемното правоотношение/ изрично уговорено и в т.7 от процесния
договор/ наемателят е длъжен да пази наетата вещ и да си служи като добър стопанин ,
което предполага да върне вещта в доброто състояние, в което се предполага, че я е получил.
Да пази наетата вещ това значи да си служи с нея като добър стопанин / съгласно чл.63 , ал.2
от ЗЗД / за определеното в договора ползване, а при липса на токова – съобразно
предназначението и. За неизпълнение на това задължение, което поставя наемателя в
невъзможност да върне вещта или да я върне в дължимото състояние наемателят носи
отговорност
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.2 ро от ЗЗД наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже ,
че те се дължат на причина, за която той не отговаря /т.е. вината на наемателя се
предполага/. Посочената правна норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване
на вредите от наемателя през време на ползуването на вещта. Следователно ако наемателят
твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената
тежест е негова. В този смисъл основателността на предявения иск е обусловена от
установяването от страна на ищеца на следните правопораждащи факти, а именно: 1/. че
валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение; 2/. че е предоставил на
ответника ползването на процесния имот,; 3/. че през време на ползването на вещта в
причинна връзка с действията на ответника са били причинени твърдените повреди в имота;
4/. размера на твърдените вреди.
Установи се от показанията на свидетелите К. Ш. и А. Т., че към момента отдаването
на процесното жилище под наем същото било в много добро състояние. Свидетелката Ш.
посетила жилището през 2013г много скоро след направения от ищцата основен ремонт на
това жилището. Тази свидетелка описа подробно състоянието на банята и на кухнята и
същата била във възторг от видяното. Посетила жилището и в края на месец август 2020г
и се възмутила от гледката на тези две помещения. Това което свидетелката описа като
повреди в жилището на ищцата се подкрепя напълно от констатациите на вещото лице,
поради което съдът давя вяра на казаното от свидетелката. Свидетелката възпроизведе свои
непосредствени възприятия за състоянието на процесния апартамент преди да бъде нает от
ответника и след като последният освободил жилището като казаното от тази свидетелка е
наситено с конкретика, с детайли, поради които съдът кредитира показанията и като
достоверни.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г., която заяви, че между ищцата и
ответника имало уговорка той да ремонтира банята и съответно ищцата да му плати, тъй
като тази свидетелка е във фактическо съжителство и на това основание е подчертано
заинтересована от изхода като са разбираеми нейните усилия да оневини ответника.Ето
защо като изолирани и неподкрепени от други доказателства съдът не цени показанията на
тази свидетелка. От разпита на свидетеля Д. Д. се установи, че лично ответникът му
споделил, че прави ремонт в процесния апартамент. Съдът приема, че ответникът е
13
предприел ремонтни действия в банята и в кухнята, в резултат на които действия двете
помещения/ баня и кухня/ се намирали в момента на освобождаване на жилището от
ответника в такова състояние, в което ги описа вещото лице. При липса на уговорка
между ответника и ищцата за извършването на ремонтни действия, поведението на
ответника следва да се квалифицира като виновно.Ответникът не е изпълнил задължението
си да пази вещта от увреждане при ползването и и да я върне, в състоянието, в което я е наел
като се отчита обикновеното изхабяване. Ответникът не успя да обори презумпцията за
вина, съдържаща се в нормата на чл.233, ал.1 изр.2-ро от ЗЗД, поради което следва да понесе
отговорността за вредите, причинените по време на ползване на процесния имот.
Както се посочи по-горе по делото бе изслушана съдебно- оценъчна експертиза,
която установи стойността на причинените вреди в двете помещения – баня и кухня като
даде тяхното стойностно изражение към два момента пометна на увреждане, а именно
месец август 2020г когато са констатирани повредите и към септември 2022г-момента на
изготвяне на експертизата. Съдът намира ,че релевантния момент към август 2020г. Към
този момент за възстановяване на причинените вреди в помещението баня са необходими
2 726.80лв., респективно за помещението кухня са необходими 1 049.93лв. или общо
3 776.73лв.
Предвид изложеното искът по чл.233, ал.1 изр.2ро от ЗЗД се явява частично
основателен и следва да бъде уважен като следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 3 776.73лв., представляваща обезщетение за вредите , причинени по
време на ползване жилището, предмет на договор за наем от 01.09.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-
13.05.2021г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 3 776.73лв.лв. до
претендираните 5000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за заплащане на сумата от 350 лв. съдът намира следното:
След многократното на тази искова претенция без движение за конкретизирането и
ищцата заяви, че в последния ден на месец ноември 2019г дала на ответника сумата от
350лв. за отстраняване на теч в банята на съседа от долния етаж. При така направеното
уточнение съдът намира, че не се касае до дребни поправки , отнасящи до повреди , които
се дължат на обикновено употребление на наетата вещ, които са за сметка на наемателя
съгласно чл.231, ал.1 от ЗЗД, а се касае за поправки на всички други проведи, които са за
сметка на наемодателя съгласно чл.231, ал.2, изр.1-во от ЗЗД, освен ако не са причинени
виновно от наемателя. По делото не се твърди, а и не се доказа течът в банята да е в резултат
на виновното поведение на ответника, поради което същият не дължи на ищцата връщане
на сумата от 350лв.Този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и двете страни имат право на разноски. Ищецът има право
на разноски с оглед уважената част от исковете в размер на 1575.11лв. а ответника има
право на разноски с оглед отхвърлената част от исковете/ чл.78, ал.3 от ГПК/ и по
14
осъдителния иск, по отношение на който производството по делото е прекратено / чл.78,
ал.4 от ГПК/, които разноски възлизат на сумата от 558.17лв.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д. Д.“№14, ет.8, ап.22 да
заплати на Л. П. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т. К.“№8, ет.1, ап.2 на основание
чл.232, ал.2 от ЗЗД общо сумата от 2700лв., представляваща сбора от неплатени наемни
вноски по договор за наем от 01.09.2016г. от които за 2108г.-750лв./ за 5 месеца –август,
септември, октомври, ноември и декември х 150лв./, за 2019г- в размер на 750лв./ за 5
месеца-януари, февруари, март, април и май х 150лв./ и за 2020г. – 1 200лв./ за 8 месеца –
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август по 150лв. месечно/, ведно със
законната лихва върху сумата от 2 700лв., считано от датата на подаване на исковата молба-
13.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от 2700лв. до претендираните 3100лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Х. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д. Д.“№14, ет.8, ап.22 да
заплати на Л. П. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т. К.“№8, ет.1, ап.2 на основание
чл.233, ал.1 изр.2-ро от ЗЗД сумата от сумата от 3 776.73лв., представляваща обезщетение
за вредите , причинени по време на ползване жилището, предмет на договор за наем от
01.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-13.05.2021г до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 3 776.73лв.лв. до претендираните 5000лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. П. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т. К.“№8, ет.1
срещу В. Х. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д. Д.“№14, ет.8, ап.22 иск за заплащане на
сумата 350 лв.,дадена на основание чл.231, ал.2 изр.1-во от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно претенцията заплащане на
сумата от 1800лв. представляваща сбора от наемни вноски за 2017г. / за 12 месеца по 150лв.
месечно/ поради оттегляне на тази искова претенция.
ОСЪЖДА В. Х. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д. Д.“№14, ет.8, ап.22 да
заплати на Л. П. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т. К.“№8, ет.1, ап.2 сумата от 1
575.11лв.разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. П. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т. К.“№8, ет.1, ап.2 да
заплати на В. Х. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д. Д.“№14, ет.8, ап.22 сумата от
558.17лв.разноски по делото.
Решението в частта, в която е прекратено производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –П. в едноседмичен
срок от връчването му на страните, в останалата част решението подлежи на обжалване с
15
въззивна жалба пред Окръжен съд –П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16