Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публичното заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №1197/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ЗАФИРОВА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. С.К. ***, срещу „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание с чл. 386, ал. 1, във вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск в размер на сумата от 1090 лв., представляваща сборът от стойността на увреден фар и ремонт на заден капак на л.а. „Мерцедес“, модел „CLA 200 CDI“, рег. №СО5574СХ, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба- 26.11.2019г., до окончателното ѝ заплащане.
Твърди се, че ищцовото дружество е собственик на процесния лек автомобил, който е бил застрахован при ответното дружество за периода от 03.05.2019г. до 02.05.2020г.. Ищецът поддържа, че увреждането на фара е настъпило на 18.09.2019г. срещу 19.09.2019г., както и че увреждането на задния капак на автомобила е настъпило в периода от 09.09.2019г. до 12.09.2019г. при движение на заден ход в подземен гараж, при което е бил ожулен задния капак в бетонова част, където осветлението е било недостатъчно. Твърди, че за увреждането на фара, както и за настъпило в предходен момент увреждане на задния капак на автомобила е заведена щета №44012131929119. Поддържа, че ответното дружество неправилно е счело, че обстоятелствата, декларирани при завеждане на претенцията не съответстват с установените факти и събраните данни, респ. неправилно е отказало плащане.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Твърди, че не е настъпил покрит застрахователен риск. Поддържа, че МПС не е увредено по описания в исковата молба начин и не е било паркирано на посочената в исковата молба и на посочения в същата адрес. Не оспорва стойността, за която са отстранени вредите по автомобила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото копия на голям и малък талон на процесното МПС се установява, че същото е собственост на ищцовото дружество.
С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че между тях е съществувало действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане с валидност от 03.05.2019г. до 02.05.2020г. Това се потвърждава и от застрахователна полица №440119021015670 за сключена застраховка "Каско+", видно от която автомобил марка Мерцедес Бенц с рег. № СО5574СХ е застрахован срещу застрахователна сума в размер на 35000 лева, при разсрочено плащане на премията на четири вноски, в размер на 363,43 лв. (първата вноска) и 363,44 лв.(останалите вноски) и със срок на застрахователно покритие- 00,00ч. на 03.05.2019г. до 23,59ч. на 02.05.2020г.
В представените Общи условия, Раздел I „Общи положения“, чл. 9.1.9 е предвидено, че полицата няма покритие за щети настъпили в резултат на действия на застрахования представляващи опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства различни от действително случилото се и/или представяне на документ с невярно съдържание. С чл. 9.3.1 страните са уговорили, че застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение ако застрахованият декларира пред застрахователя или компетентните органи обстоятелства за застрахователното събитие, които не съответстват на действителните. Съобразно чл. 10. 8 от ОУ в случай, че застрахованият не изпълни свое задължение произтичащо от ОУ и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите или се попречи установяването на причините за застрахователното събитие и размера на действителните вреди, обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/или определяне на застрахователното обезщетение, застрахователят има право да откаже или намали същото.
От уведомление за щета от 19.09.2019г. се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за причинено от неизвестен извършител застрахователно събитие, настъпило на 19.09.2019г. на паркинг в гр. София, ж.к. Манастирски ливади, ул. Лъвски рид №23, при което на процесния автомобил са увредени следните елементи: ляв фар и заден капак.
От опис-заключение по щета се установява, че на 19.09.2019г. служители на застрахователя са констатирали увреждания по следните детайли на автомобила: капак заден и фар ляв.
От писмо от 27.09.2019г. до ищеца се установява, че застрахователят го уведомява, че обстоятелствата декларирани при завеждане на претенцията не съответстват с установените факти и събраните данни относно настъпилото застрахователно събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им, поради което на основание чл. 9.1.9 от Общите условия (деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различно от действително случилите се) ответникът е приел, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
От два броя фактури от 06.11.2019г. и 11.11.2019г. и два броя фискални бонове от същите дати се установява, че стойността на ляв фар е 840лв., а стойността на изправяне, реглаж, подготовка и боядисване на задния капак е 250лв. (общо 1090лв.), които суми са заплатени.
С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че твърдяната от ищеца стойност на увредения фар и ремонт на задния капак в общ размер от 1090 лв. отговаря на установените средни пазарни цени в страната.
Съдът с определение от 04.03.2020г. на основание чл. 190 от ГПК е задължил ответника да представи в заверен препис протоколи и снимков материал, съставени при сключване на договора за застраховка „каско“, както и при завеждане на щетата, от които да се установи състоянието на автомобила преди и след твърдяното застрахователно събитие на 19.09.2019г.. На ответника изрично е указано, че при неизпълнение на това процесуално задължение в срок съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В писмо от 27.09.2019г. на застрахователя до ищеца е отразено, че е изготвен протокол за оглед и снимков материал за автомобила във връзка с подаденото уведомление за настъпване на застрахователното събитие, т.е. такива протокол и снимков материал се намират при ответното дружество. Ответникът не изпълни процесуалното си задължение, поради което на основание чл. 190, ал. 2. вр. чл. 161 ГПК съдът с оглед на обстоятелствата по делото приема за доказано, че уврежданията на ляв фар и заден капак не са били налични към сключването на договора за застраховка „каско“, но са били налице към момента на завеждане на щетата.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание с чл. 386, ал. 1, във вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща няколко юридически факта: 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т. е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск) и 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената вещ. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца.
Ответникът трябва да установи всички обстоятелства, на които основава своите възражения за обоснован отказ от заплащане на претендираното застрахователно събитие.
По делото се установи съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената вещ. Установи се, че ищецът своевременно е уведомил ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие. Установиха се увреждания на автомобила по отношение на ляв фар и заден капак.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Според константната съдебна практика обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Тоест обезщетение се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ.
В тази връзка с приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че твърдяната от ищеца стойност на увредения фар и ремонт на задния капак в общ размер от 1090 лв. отговаря на установените средни пазарни цени в страната.
Съобразно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или ал. 5 КЗ, т. е. в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. По делото се установи, че е направен отказ от плащане на застрахователното обезщетение.
Спорен между страните е въпросът за основателността на отказа на ответника да изплати застрахователно обезщетение за установените на 19.09.2019 г. вреди по автомобила на ищеца. За да откаже изплащане на обезщетението в писмо от 27.09.2019г., адресирано до ищеца, застрахователят е посочил, че обстоятелствата декларирани при завеждане на претенцията не съответстват с установените факти и събраните данни относно настъпилото застрахователно събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им, поради което на основание чл. 9.1.9 от Общите условия ответникът е приел, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 9.1.9 от ОУ полицата няма покритие за щети настъпили в резултат на действия на застрахования, представляващи опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства различни от действително случилото се и/или представяне на документ с невярно съдържание.
Основанията за постановяване на отказ за заплащане на обезщетение са императивно посочени в чл. 408, ал. 1 от КЗ, а именно – 1) умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение, 2) умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователно обезщетение от друго лице, 3) при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователен договор и е довело до настъпване на застрахователно събитие и 4) в други случаи, предвидени със закон.
Разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от КЗ не подлежи на дерогиране със застрахователния договор. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ. ( В този смисъл Решение. № 4/ 21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ВКС; Решение № 2242/ 01.10.2019 г. по в. гр. д. № 1552/2019 г. на САС).
При наличие на клаузи за освобождаване на застрахователя от отговорност, които са различни от посочените в чл. 408 от КЗ същите са недействителни поради противоречие със закона. В конкретния случай основанието за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение излиза извън обхвата на чл. 408 от КЗ.
Не се твърди и не се доказа умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение или от застраховащия с цел получаване на застрахователно обезщетение от друго лице по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ.
Не е налице и хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, според която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Фактът на договорно неизпълнение по застрахователния договор не е достатъчен да обоснове отказ за плащане, а е необходимо между неизпълнението на задължението по договора и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка (В този смисъл Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о.). Следователно правната норма изисква неизпълнението на задължение по застрахователния договор да е довело до възникване на застрахователното събитие, а това не се установява по делото.
На следващо място с т. 9.1.9 от ОУ страните са освободили застрахователя от задължението преди да постанови отказ по претенцията да направи преценката по чл. 408, ал. 1, т. 1 – 4 от КЗ. Така с визираните клаузи на ОУ на практика самият търговец е въвел в договорната връзка със застрахования допълнително спрямо хипотезите на чл. 408, ал. 1, т. 1 – 4 от КЗ ново основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно- простият факт на деклариране от застрахования на различни от действителните обстоятелства касаещи застрахователното събитие. По този начин ОУ излизат извън обхвата на КЗ, поради което чл. 9.1.9 от ОУ противоречи на чл. 408, ал. 1, т. 1 – 4 от КЗ и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД не обвързват валидно застрахования.
С оглед разпределената с доклада по делото доказателствена тежест съобразно чл. 154 от ГПК ответникът трябва да установи обстоятелствата, на които основава своите възражения за обоснован отказ от заплащане на претендираното застрахователно събитие.
По делото не се установи неизпълнение от страна на ищеца-застрахован на задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, което е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, поради което не е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Следователно основанията за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение са неоснователни.
С оглед всичко гореизложено искът е основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в цялост. По делото са доказани действително направени разходи от 50 лв. за държавна такса и 400, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По това възражение съдът намира следното – от една страна по делото са проведени две съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищеца се е явявал и е защитавал интересите на страната, същевременно е депозирал молби по делото, а от друга страна делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Поради горното и с оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и съобразявайки чл. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., съдът намира, че адвокатско възнаграждение следва да е в размер близък до минималния (306,30лв.), като бъде редуцирано до размер от 350 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание с чл. 386, ал. 1, във вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ "ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Витоша №89Б, да заплати на „ЗАФИРОВА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман, ул. Софроний Врачански №4, сумата от 1090лв.- дължимо застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по застрахователна полица №440119021015670 за л.а. „Мерцедес“, модел „CLA 200 CDI“, рег. №СО5574СХ, представляваща сборът от стойността на увреден фар и ремонт на заден капак, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба- 26.11.2019г., до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Витоша №89Б, да заплати на ЗАФИРОВА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман, ул. Софроний Врачански №4, сторените разноски в производството в размер на общо 400лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: