Р Е
Ш Е Н
И Е № 577
гр.Сливен, 24.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди и двадесета в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 273 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД в размер на 50 лв., представляваща
сума, удържана от ищеца в полза на
ответника без правно основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.01.2020г.
Ищецът твърди, че
му била извършена проверка , на основание Заповед № РД-09-94/24.01.2017г. на
Директора на РЗОК - Сливен по изпълнението на индивидуален договор №
200832/30.12.2015г. и допълнително споразумение № 1/12.05.2016г. към договор №
200832/30.12.2015г. При проверката били констатираи нарушения на чл.55, ал.2,
т.2, т.3 от ЗЗО,вр. чл. 45 и чл. 46 ЗЗО, чл. 128, ал.1, т.1 НРД за МД 2015г.,
чл. 48, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на
НЗОК. Сочи, че била издадена Заповед за
налагане на санкция № РД-09-294 от 06.03.2017г., на Директора на РЗОК Сливен, с
която на ищеца на основание чл. 263, ал.
1 от Решение № РД-НС-24-01/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК била
наложена санкция в размер на 50 лв.
С решение № 208/21.11.2017г., по
адм. дело № 112/2017г. на Административен съд, гр. Сливен била отменена
санкцията, но с Решение № 13431/05.11.2018г., по адм. дело № 1368/18 г. на ВАС
било отменено решението на първоинстанционния съд и съответно отхвърлена
жалбата на ищеца срещу санкцията. Решението било влязло в законна сила на
05.11.2018г. и сумата от 50 лв. била удържана от бюджета на ищеца.
Твърди, че наложената санкция
била определена на основание - чл. 263, ал. 1 от Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК, която разпоредба с
решение № 1341 от 31.01.2019г. по адм. дело № 8647/2018г. на тричленен състав
на ВАС била обявена за нищожна. С това решение ВАС обявил нищожност на Решение
№ РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал.6 ЗЗО, издадено
от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн. в Държавен
вестник, бр. 25 от 31.03.2016г. Същото решение
влязло в законна сила на 10.01.2020г. при постановяване на решение № 333
по адм. дело № 6284/2019г. на ВАС- петчленен състав, с което е оставено в сила
решението на тричленен състав на ВАС. Смята, че решението имало обратна сила
и санкцията от 50 лв., наложена от Директора на РЗОК Сливен
и удържана от ищеца подлежала на връщане
на отпаднало основание.
Иска се от съда осъждането на
ответника да запалати на ищеца сума в размер на 50 лв., получена без основание,
въз основа на Заповед за санкция № РД-09-294 от 06.03.2017 год. на Директора на
РЗОК, гр. Сливен, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба от ответната НЗОК, с който се излага
становище за недопустимост и неоснователност на исковете с аргумент, че
обявеното за нищожно решение на
Надзорния съвет на НЗОК било подзаконов нормативен акт и съгласно чл.
195 АПК отмяната му нямало обратно действие и не можело да преуреди
възникналите обществени отношения.
Иска се отхвърляне на
претенциите, като неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между страните в процеса бил сключен договор № 200832/30.12.2015г. за
оказване на първична извънболнична медицинска помощ и допълнително споразумение
№ 1 към този договор, сключено на 12.05.2016г.
На 06.03.2017г. директорът на РЗОК
гр.Сливен при НЗОК издал заповед за налагане на санкция № РД -09-294 на
ищцовото дружество по сключения договор за допуснати нарушения на чл.55, ал.2,
т.2 и т.3 ЗЗО, вр.чл.45 и чл.46 ЗЗО, чл.128, ал.1, т.1 НРД за МД от 2015г.,
чл.48, ал.1 от Решение № РД-НС-24-01/29.03.2016г. на НС на НЗОК. Наложената
санкция била глоба в размер на 50 лв., вносима по сметка на РЗОК Сливен.
Решението на надзорния съвет на НЗОК РД-НС-24-01/29.03.2016г., въз основа
на което била издадена санкцията за ищеца било атакувано пред ВАС РБ по жалби
на Българския лекарски съюз, Сдружение с нестопанска цел (СНЦ)
„Център за защита на правата в здравеопазването“ и Сдружение с нестопанска цел
„Национално сдружение на частните болници“ и с Решение № 1341/31.01.2019г.,
постановено по адм.д.№ 8647/2018г. на ВАС РБ това решение било обявено за
нищожно.
В мотивите на съдебния акт е прието, че процесното
решение на НС на НЗОК било издадено на противоконституционно основание -
обявената за противоконституционна разпоредба на чл.45, ал.2 ЗЗО и уредените с
нея пакети за предоставяне на медицински услуги (основен и допълнителен), както и с нищожно основание и
предмет – Наредба № 2/25.03.2016г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 2 от
Съдебният акт бил оставен в сила с окончателно Решение № 333/10.01.2020г.
на петчленен състав- ІІ колегия на ВАС РБ, т.е. влязъл в сила на датата на
постановяване 10.01.2020г.
Горната фактическа обстановки е несъмнена и се установява от представените
по делото и кредитирани от съда писмени доказателства, които не са оспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – иск за връщане на получена парична сума,
дадена без основание е допустим, а разгледан по същество основателен и
доказан.
По
делото не е спорно /обявено за безспорно обстоятелство с определението на съда
по чл.140 ГПК – л.28 от делото/, че е налице имуществено разместване, въз
основа на наложена на ищеца от ответника санкция.
Спорният
въпрос в процеса е подлежи ли на връщане сумата в размер на 50 лв., доколкото е
удържана на база обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, съобразно
разпоредбата на чл.195 АПК за действието на съдебното решение занапред.
С Решение
№ 183/30.05.2012г. постановено по гр.д. № 1524/2011г. на ІV г.о. ВКС РБ
е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос „Съставлява ли
подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като
незаконосъобразен, годно правно основание за имуществено разместване по време,
когато не е била постановена отмяната му“. Прието е, че когато
незаконосъобразността на подзаконов нормативен акт, който е отменен по
надлежния ред като незаконосъобразен, представлява противоречие с Конституцията и закон
(нормативни актове от по-висока степен), съдът, който извършва преценка на
последиците на отмяната на подзаконовия нормативен акт, следва да приложи
правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА - да не прилага отменения подзаконов акт, а да
приложи актовете от по-висока степен. Следователно в момента, когато е противоречал на
актове от по-висока степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно
правно основание за имуществено разместване.
Същият смисъл имат и изложените
мотиви в последвалото ТР № 2/19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г. на ОСГТК ВКС РБ,
постановено във връзка със спирането на граждански или търговски спор при
висящо административно производство по чл.185-195 АПК, а именно, че гражданският
съд при извършване на преценка на последиците от отменен нормативен акт във
времето на действието му преди неговата
отмяна, следва да зачете чл.15, ал.3 ЗНА, а не да спре производството и да
изчака решението на административния съд по законосъобразността на акта.
Действието на съдебното решение, с което е отменен или обявен за нищожен
подзаконов нормативен акт е занапред, а възникналите вече правни последици от
прилагането на този акт до неговата отмяна следва да се уредят служебно от
съответния компетентен административен орган в предписания от чл.195, ал.2 АПК
срок. Именно за това говори и ТР № 2/27.06.2016г. по т.д. № 2/2015г на ВАС, че
вредите причинени на граждани и на юридически лица при или по повод действието
на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен, като
незаконосъобразен или обявен за нищожен не подлежат на обезщетяване по реда на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като има разписан ред и изрични правомощия на
административен орган за това по чл.195, ал.2 АПК.
В конкретиката на настоящия казус
се установи, че с решение на ВАС, в сила от 10.01.2020г. е обявено за нищожно
решението на НС НЗОК, послужило за издаване на процесната санкция, наложена на
ищеца. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и
чл. 302 ГПК гражданският съд следва да зачете решението на административния съд, относно незаконосъобразността
на нормативния акт.
Компетентният административен орган не само, че не е уредил служебно, възникналите вече, следствие
действието на нищожния подзаконов нормативен акт последици /имуществено
разместване/, чрез връщане на недължимо получената сума от ищеца, но и оспорва
като напълно недължима тази престация.
Настоящият съдебен
състав прилагайки правилото на чл.15, ал.3 ЗНА, счита, че в момента, когато Решението на НС НЗОК № РД-НС-24-01/29.03.2016г.
е противоречало на нормативни актове от по-висока степен /за което е и обявено
за нищожно/, то този подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание
за имуществено разместване, а платената сума в размер на 50 лв., респ. получена
от ответника е удържана при начална липса на основание.
Ето защо предявената претенция по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява основателна в пълен размер. Върху сумата от 50
лв. следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на
исковата претенция 27.01.2020г. / исковата молба се счита за покана/ до окончателното
изплащане.
По правилата на процеса
ответникът следва да заплати на ищеца сторените в процеса деловодни разноски в
размер на 250 лв., от която сума 300 лв., платен адвокатски хонорар по договор
за правна защита и съдействие от 23.01.2019г. и 50 лв., платена държавна такса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.55, ал.1 ЗЗД НЗОК, Булстат: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ 1, представлявана от директор на РЗОК гр.Сливен,
ЕИК 1218582201603 ДА ЗАПЛАТИ на „Амбулатория за
първична извънболнична медицинска помощ Ганка Василева“ ЕООД гр.Сливен,
бул.“Христо Ботев“ № 2-А, ДКЦ-1, ет.1, каб.4, представлявано от управителя
Ганка Иванова Кръстева, сума в размер на
50 лв. /петдесет лева/, представляваща удържана без основание санкция по Заповед № РД-09-294/06.03.2017г.
на директора на РЗОК гр.Сливен при НЗОК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК НЗОК, Булстат: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ 1, представлявана от директор на РЗОК
гр.Сливен, ЕИК 1218582201603 ДА ЗАПЛАТИ на „Амбулатория за
първична извънболнична медицинска помощ Ганка Василева“ ЕООД гр.Сливен,
бул.“Христо Ботев“ № 2-А, ДКЦ-1, ет.1, каб.4, представлявано от управителя
Ганка Иванова Кръстева, сума в размер на
350 лв. /триста и петдесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: