РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Велико Търново, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20244110201754 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят – Х. Б. ***, роден на **********год. чрез
проц.представител адв.К. Г. от ВТАК, обжалва НП №24-1275-003144 от
23.11.2024год. на Б.Д. И. – полицейски инспектор в ОД МВР В.Търново,
Сектор Пътна полиция Велико Търново, с което за адм.нарушение на
чл.5ал.3т.1 от ЗДвП на основание чл.174ал.1т.2 от ЗДвП са му наложени
административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Моли НП да бъде отменено, поради допуснати процесуални
нарушения, тъй било налице неясно и непълно описание на нарушението.
Отделно от това нарушението не било доказано, тъй като НП било издадено
при неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание се представлява
от проц.представител адв.Г., който поддържа жалбата. Същият твърди, че
административнонаказателното производство е проведено при съществено
нарушение на проц.правила, поради неосигуряване на преводач от *** език
на жалбоподателя. По този начин е нарушено право му на защита.
Претендират се разноски.
1
Ответника по жалбата не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното :
С Наказателно постановление №24-1275-003144 от 23.11.2024год. на
Б.Д. И. – полицейски инспектор в ОД МВР В.Търново, Сектор Пътна полиция
Велико Търново, било констатирано, че жалбоподателят Х. Б. *** на
23.11.2024год. в 04:54 в гр.В.Търново на ул.“Ивайло“ №2/пред пицария Банко/
в посока ул.“Васил Левски“, като водач на собствения си лек автомобил ***,
черен на цвят с *** рег.***, управлява под въздействието на алкохол. Водачът
е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с фаб.№ ARРM – 0747, като същият отчел положителна проба в с
показания на дисплея 1.01промила алкохол в кръвта, измерен чрез издишания
въздух от водача/пореден номер на пробата 247/. Водачът има силен мирис на
алкохол и заявил, че е употребил около 0.300 мл. Червено вино към 04.00 часа
на същата дата. Издаден бил талон за медицинско изследване с бланков
№273408. Предвид на това за адм.нарушение - “управлява МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до
1.2 на хиляда, вкл." по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП на основание чл.174ал.1т.2 от ЗДвП
са му наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение GA №3324286 от
23.11.2024год., съставен от К. К. – мл.автоконтрольор в Сектор ПП ОД МВР
В.Търново в присъствие на свидетеля на констатиране на нарушението и
съставяне на АУАН – св.Д. Г.. В акта е констатирано нарушение на чл.5ал.3т.1
от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя и му е връчен лично. Същият не
е вписал конкретни възражения, като не са постъпили такива в писмен вид. На
водача е издаден талон за изследване №273408, като жалбоподателят
собственоръчно е вписал на *** език „не са ми ……/не се чете/ кръвна проба“.
Назначеният преводач, с оглед неточното изписване от жалбоподателя, твърди,
че изразът следва да се чете с голяма степен на вероятност „не са ми искали“ и
с по-малка степен на вероятност „не са ми взели“ кръвна проба. С оглед
разпоредбата на чл.44ал.4 от ЗАНН, тъй като нарушителят няма постоянен
адрес на територията на РБ, съставения акт е предоставен незабавно на
2
наказващия орган.
От показанията на актосъставителя св.К. К. и свидетеля по АУАН - св.Д.
Г. се установи, че нарушението е констатирано на посоченото в АУАН място и
време. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, след като е било
констатирано, че управлява процесния автомобил. Жалбоподателят Х. Б. *** е
спрян за проверка от полицейския екип по време на движение на автомобил с
***“, черен на цвят с *** рег.№***. След това водачът бил тестван с
тех.средство за употреба на алкохол, като уредът отчел 1.01 промила
съдържание на алкохол в кръвта. Техн.средство било технически изправно и
преминало съответен метрологичен контрол за процесния период.
Показанията били предявени на водача. Същият не оспорил показанията на
тех.средство. Издаден му бил талон за изследване, но по-показания на двамата
свидетели заявил, че няма да дава кръвна проба. Жалбоподателят представил
СУМПС *** образец, като нямал постоянен адрес на територията на РБ.
Актосъставителят и свидетелят по акта са категорични, че жалбоподателят
разбирал английски език. При това разбирал указания на пол.К. К., който
също владеел английски език, като бил тестван с техн.средство за употреба на
алкохол. След връзка с оперативния дежурен , било поискано преди това
съдействие и осигуряване на преводач от *** език, но такъв не бил осигурен,
предвид ранния час на проверката и съставяне на необходимите документи.
Жалбоподателят бил съпроводен до сградата на РУ В.Търново, където АУАН,
талона за медицинско изследване и съставеното НП, били преведени на
английски език на жалб. Х. Б. *** от пол.Г. Г., който владеел английски език.
Това обстоятелство е удостоверено с ръкописен текст на всеки от тези
документи и подпис. Актосъставителят К. и св.Г., са категорични, че
жалбоподателят не е оспорил пробата с техн.средство, като заявил, че е
употребил алкохол 300 мл.червено вино преди проверката. При това същият е
разбирал английски език и не е оспорил превода на документите, като заявил,
че няма да дава кръвна проба. На талона вписал на *** език, че не му е искана
кръвта проба, респ. че не му е вземана кръвна проба. Това обаче не оборва
констатацията на контролните органи, че не е оспорил показанията на
тех.средство.
В хода на съдебното производство е приложена справка за наложени
санкции в *** на водача Х. Б. ***. Същата е без правно значение за предмета
на настоящото дело, тъй като от свидетелските показания на К. и Г. е видно, че
3
жалбоподателят е заявил, че е наказван за управление на МПС след употреба
на алкохол, но в ***.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
От процесуална гледна точка, АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са законосъобразни – съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Правилно е квалифицирано извършеното административни
нарушение и съответно приложена санкционната разпоредба. Налице пълно и
точно описание на нарушението с неговите обективни признаци.
АУАН и НП са издадени от материално компетентни органи, което е
видно от МЗ №8121з-1632/02.12.2021год.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и НП.
АУАН е издаден непосредствено след констатиране на нарушението, а НП
съгл.52ал.1изр.2 от ЗАНН на тази дата.
Съгласно чл.3ал.1 от Наредба №1 от 19 юли 2017год. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози, констатирането на наличие на алкохол в кръвта се установява чрез
техническо средство при извършване на проверка на място. При
невъзможност за това поради отказ, оспорване, некачествена проба с
техн.средство или здравословна причина, то това обстоятелство се установява
с доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване. Следва
да се има предвид, че с техническото средство се установява наличие на
алкохол в кръвта чрез метода – измерване в издишания въздух.
В случая безспорно по делото е установено, че Х. Б. ***, е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол над 0.8 промила, а именно с 1.01
промила, което е било установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер алкотест" 7510 с фаб. №ARРM – 0747. Това техническо средство е
годно средство за измерване и е преминало през съответните проверки, което
се установява от приложените по преписката доказателства. / протокол рег.
№3286р-59252/11.11.2024год. лаборатория при ДНСП/. Тестването на
жалбоподателя на 23.11.2024год. в 04:54 часа се потвърждава от компютърната
разпечатка от паметта на дрегера и дневник на техн.средство номер на проба
247.
4
По такъв начин, с Д.ието си жалбоподателя е осъществил от
обективна и субективна страна, умишлено – при пряк умисъл, състава на
адм.нарушение по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, тъй като на посочените по-горе дата и
място е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8 на
хиляда – 1.01 на хиляда, установено по надлежния ред. В случая
правилно е посочена разпоредбата която е нарушена, правилно наказващия
орган се е позовал на санкционната норма на чл.174ал.1т.2 от ЗДвП, действала
към момента на Д.ието. Наложените наказания са в предвидения от закона
твърд размер.
Неоснователно е възражението на проц.представител адв.Г., че е
нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като е *** гражданин, а
не е осигурен преводач от този език при издаване на АУАН и НП и същите са
издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е,
че нарушителят е *** гражданин, но от свидетелските показания се установи,
че разбира говоримо английски език. Правото на безплатен превод на
разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано
в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с
нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез
принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се
ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 4 от НПК,
съгласно която обвиняемият има право на устен и писмен превод на
български език, вкл. да му се предостави писмен превод на постановлението
за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за
неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението
на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Настоящото производство не представлява същинско наказателно
производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление. В Закона за
административните нарушения и наказания, който регламентира
производството по установяване и санкциониране на административните
нарушения, каквото е процесното, не се предвижда задължително участие на
преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното
прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на
основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за
производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В
тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.4 от НПК с която в
5
българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се
прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд
с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
С оглед на това при установяване на нарушението и съставянето на
акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени.
Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се
обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на
АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява
съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и
да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично
да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на
правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния
принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл.
47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС. Изхождайки от
конкретиката на визираното в наказателното постановление нарушение,
поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания,
развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли
е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и
права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето
случаи наказателните постановления за административни нарушения на
"наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят
разграничение с оглед спецификите на всеки казус. Следва да се има предвид
и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на
разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното
намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това,
следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и
6
писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство,
изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения,
например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна
проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за
нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен
анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен
процес.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може
да се направи извода, че жалбоподателят, макар и *** гражданин, е разбрал в
какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и
защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова съдът прави,
като взе предвид показанията на разпитаните свидетели К. К. и Д. Г., които
категорично заявяват, че наказаното лице е разбирало говоримо английски
език. Контролните органи обяснили на същия, че ще бъде проверяван за
употреба на алкохол, тестван бил с техн.средство, предявили му показанията,
разяснили, че това е адм.нарушение и правото да даде кръвна проба. В тази
връзка неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на
защита на нарушителя. Нарушението, което е извършил водачът, му е било
ясно още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй
като са му били разяснени на разбираем за него език.
На второ място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за
защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба
срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Следователно, дори да
се приеме липса на надлежен превод, това не е попречило на наказаното
лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото
съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на въззивна
инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното
производство наказаното лице е могло да представя доказателства за
оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права,
което не е било сторено. Освен това, настоящото производство не
7
представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се
има предвид и чл. 1, §3 от ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата
директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този
съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно
заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска
назначаване на преводач, който да извърши превод, респективно си
упълномощи адвокат.
С оглед горепосоченото намира, че в рамките на проведеното
административно-наказателно производство наказаното лице е разбрало какви
административно-наказателни обвинения му се вменяват и на второ място на
това основание, че не е допуснато съществено нарушение на правото му на
защита.
Предвид на изложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна, а НП
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление №24-1275-003144 от
23.11.2024год. на Б.Д. И. – полицейски инспектор в ОД МВР В.Търново,
Сектор Пътна полиция Велико Търново, с което на Х. Б. /Н.В./, роден на
**********год., място на раждане ***, чуждестранно СУМПС ***, издадено
на 26.05.2020год. в ***, за административно нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП
на основание чл.174ал.1т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000.00/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
8
на страните, пред Административен съд В.Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9