гр. София,
17.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито
заседание на седемнадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
Михайлова ч. гр. д. № 23/2020 г. по описа на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б.П.Б. срещу
разпореждане № 4 817/12.09.2019 г. по ч. гр. д. № 960/2013 г. по описа на
Районен съд – гр. Ботевград, с което
е върнато като просрочено възражението му срещу издадената по същото дело на
01.08.2013 г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Жалбоподателят
твърди, че многократно е уведомяван от съдебни изпълнители за съществуването на
дълга му, понастоящем цедиран на „А. З. С. Н. В.“ АД. Независимо от това, счита, че възражението не е
просрочено, тъй като за образуваното през 2019 г. изпълнително дело с предмет
вземания на „А. З. С. Н. В.“ АД по изпълнителния лист, издаден въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 960/2013 г. по описа на
Районен съд – гр. Ботевград, бил уведомен едва на 01.07.2019 година. Моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено и делото – върнато на районния съд с указания по
прилагане на процесуалния закон.
Насрещната по частната жалба страна – „Ю.Б.“ АД – не изразява становище.
Софийски окръжен съд,
след като прецени доказателства по делото и изложените
от жалбоподателя доводи, намира
следното.
По заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, подадено от „А. Б. – к. Б.“ АД, пред Районен съд –
гр. Ботевград било образувано ч. гр. д. № 960/2013 г., по което на 01.08.2013
г. в полза на заявителя била издадена заповед № 2392 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Б.П.Б.,
който бил получен от пълномощник на банката на 30.08.2013 година.
На 11.07.2019 г. срещу заповедта за
незабавно изпълнение постъпило възражение от
Б.П.Б. (вх. № 4861), но тъй като с него
доказателства за спазване на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не били представени,
съдът указал на длъжника да стори това в едноседмичен срок от съобщението.
С молба от 02.09.2019 г. длъжникът
представил съобщение изх. № 9881/24.06.2019 г. по изп.
д. № 20199260400599 по описа на ЧСИ В. Ц., връчено му на 01.07.2019 г., с което бил уведомен за образувано срещу
него от „А. З. С. Н. В.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.
гр. д. № 960/2013 г. по описа на РС – гр. Ботевград, изпълнително дело.
Представено към молбата е и удостоверение изх. № 28077/30.05.2019 г. по изп. д. № 20138630403084 по описа на ЧСИ С. Х., в което се сочи, че
това изпълнително дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от
01.08.2013 г., издаден от РС – гр. Ботевград на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 960/2013 г. по описа на същия съд. В
удостоверението е отбелязано, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 07.01.2014 година.
Приемайки, че възражението срещу заповедта
по чл. 417 ГПК е подадено извън двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (понастоящем изм.), районният съд е върнал възражението като просрочено.
При така установените
факти въззивният съд прие следното от
правна страна.
Частната жалба срещу разпореждането
за връщане на възражението е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество
- неоснователна.
Съгласно принципните разяснения, дадени в
т. 5а на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, при издадена заповед за незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи
дали възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния срок,
считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител (чл. 414, ал. 2, вр. чл. 418, ал. 5 ГПК). Този срок е преклузивен и
спазването му ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК. Съдът не може да пристъпи към даване на
указания за предявяване на иск за съществуване на вземането без да се е уверил,
че възражението е подадено в срок - в този смисъл е
изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1 ГПК, обвързваща допустимостта на иска от
наличието на подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
По въпроса дължи ли заповедният съд
постановяване на нарочен акт, обективиращ преценката
му за спазване на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, ОСГТК e постановило, че на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи
разпореждането за връщане като просрочено
на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази
хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда
за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2, вр. чл. 418, ал. 5 ГПК.
В случая връчването на заповедта за
незабавно изпълнение на длъжника Б.П.Б. на 07.01.2014 г. е официално
удостоверено от органа по принудително изпълнение, видно от съставеното за това
удостоверение № 28077/30.05.2019 г. по изп. д. № 20138630403084 по описа на ЧСИ Сия Х. Срокът за
депозиране на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е изтекъл
още през месец януари 2014 година. Ето защо правилно районният съд е счел
възражение с вх. № 4861/11.07.2019 г. за просрочено и е разпоредил връщането
му. Оборването на факта, че заповедта за изпълнение е бил връчена на длъжника
още през м. януари 2014 г., е в тежест на оспорващия го, като доказателства от
страна на жалбоподателя за неговото опровергаване не са събрани.
Ето защо частната жалба е неоснователна, а
обжалваното разпореждане е правилно.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
4 817/12.09.2019 г. по ч. гр. д. № 960/2013 г. по описа на
Районен съд – гр. Ботевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: