РЕШЕНИЕ
№802
гр.
Пловдив, 19.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в открито заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното
административно дело № 1492 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, във връзка с
чл.145 от АПК.
Делото е
образувано по жалба от М.Ж.Ш. с ЕГН ********** *** против Направление за
включване в механизма за лична помощ № 20008146 от 10.04.2020 г. на Директора
на Дирекция “Социално подпомагане“- Пловдив, с което на основание чл.25, ал.2
от ЗХУ на М.Ж.Ш. са определени 94 часа месечно за лична помощ за срок до 10.04.2025
г.
С жалбата,
уточнена допълнително с молба от пълномощника на жалбоподателя, се оспорва
посоченото Направление, като се сочи, че неправилно са определени часовете на
предоставяне на лична помощ, предвид допуснато нарушение на предвидената
процедура по изготвянето на индивидуална оценка на жалбоподателя Ш., а именно
неосъществяване на лична среща /личен телефонен разговор/ с нея от страна на
водещия случая служител. В съдебно заседание жалбата се поддържа, като се моли
за отмяна на оспореното направление и връщане преписката на ДСП със
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Прави се искане за
присъждане на направените по делото разноски, включително и за осъждане на
ответника да заплати на жалбоподателя възнаграждение за адвокат, определено по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът по
жалбата Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, уведомена за производството, не е встъпила в същото.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, както и приетите по делото писмени
доказателства и събраните гласни такива, прие за установено следното:
Направеното с
жалбата оспорване е допустимо, като подадено в законоустановения срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.25, ал.5 от ЗХУ. Жалбата е депозирана
от лице, засегнато пряко от действието на обжалвания административен акт,
поради което и с наличие на правен интерес от обжалване.
По същество, настоящият съдебен състав намери
жалбата за основателна.
От фактическа страна се установява
следното: М.Ж.Ш., родена през 1966 г. година, е лице с увреждане, като съгласно
ЕР на ТЕЛК от 2001 г. по отношение на нея е определена пожизнено 100 процента с
чужда помощ трайно намалена работоспособност. На 11.03.2020 г. било депозирано
до Директора на ДСП Пловдив заявление-декларация, лично от М.Ж.Ш., за изготвяне
индивидуална оценка на потребностите ѝ съгласно чл.21, ал.1 от ЗХУ,
заедно с попълнен формуляр за самооценка на човека с увреждане по утвърдения
образец, в който Ш. предоставила личния си мобилен телефонен номер. Във връзка
с междувременно обявеното извънредно положение в страната с Решение на НС от 13.03.2020 г., с Постановление
№ 62 на МС от 02.04.2020 г. за допълнение на Методиката за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, което
постановление, съгласно предвиденото в него, влязло в сила от 13.03.2020 г.,
било прието, че за времето на извънредното положение разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от
Методиката не се прилага, а интервюто по чл.3, ал.3, т.2 от
Методиката се провежда само по телефон или по електронна поща. В тази връзка и
били издадени указания от Изпълнителния директор на АСП до директорите на РДСП
за прилагане на ЗМДВИП, като в същите било изрично указано, че за периода на
обявеното извънредно положение, разпоредбата на чл.15, ал.3, т.1 ППЗХУ,
предвиждаща осъществяване на личен контакт на човека с увреждания и посещение в
дома му не се прилага, а провежданото интервю по чл.15, ал.3, т.2 от ППЗХУ се
осъществява само по телефон, или по електронна поща. Социалният работник, на
когото било възложено отработването на случая на жалбоподателя Ш. била
свидетелката Мариана Данева. Същата, в изпълнение на изискването на чл.15,
ал.3, т.2 от ППЗХУ за провеждане на интервю, позвънила на предоставения телефон
в заявлението на жалбоподателя Ш., но разговаряла с друго лице, а не лично с М.Ш.,
с което уточнявала въпроси по анкетата и в резултат на това, изготвила формуляра
за попълване от служител водещ случая за извършване индивидуална оценка на
потребностите,
приложение № 2 към чл.3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа за хората с увреждания /обн. ДВ бр.27/2.04.2019 г., в
сила от 01.04.2019 г./, в който било отразено в т.7.3.2, че лицето се нуждае от
94 броя часове месечно за лична помощ. Заявлението на лицето с увреждане, ведно
с формуляра за самооценка и формуляра, попълнен от водещия случая социален
работник, били разгледани на заседание на 10.04.2020 г. от специализирания
отдел в ДСП Пловдив, за което Ш. била уведомена още при депозиране на
заявлението, като за М.Ш. била приета индивидуална оценка на потребностите на
хората с увреждания от същата дата, съгласно която била определена необходимост
от целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитация, необходимост от
предоставяне на месечна финансова подкрепа, както и необходимост от
предоставяне на лична помощ с общ брой точки 76, степен на зависимост –
четвърта степен и общ брой часове за лична помощ 94 часа месечно. На 10.04.2020
г., въз основа на така приетата индивидуална оценка на потребностите, било
издадено и обжалваното Направление за включване в механизма на лична помощ
относно определените 94 часа месечно лична помощ за М.Ш. за срок от пет години.
Междувременно, жалбоподателят Ш. била уведомена вече лично от свидетелката Д.по
телефона да се яви да получи направлението, като още по телефона Ш. възразила
за определения брой часове. Направлението било връчено на Ш. на 28.04.2020 г.
Последната го обжалвала по административен ред пред Директор РДСП Пловдив с
оплакване, че определените часове са крайно недостатъчни, както и че е очаквала
посещение от социален служител в дома си, но такова не се е състояло и поради
това тя не е могла да уточни и конкретизира лично отговорите на въпросите по
анкетата относно конкретния характер на затрудненията, които среща в
ежедневието във връзка с увреждането ѝ. По повод постъпилата жалба,
свидетелката М.Д.депозирала писмени обяснения, в които посочила, че е провела
разговор по телефона на 08.04.2020 г. във връзка с анкетата за лична помощ
лично със жалбоподателя Ш.. С Решение № 16-РД06-0027 от 08.06.2020 г. на
Директор на РДСП Пловдив жалбата срещу направлението била отхвърлена, като било
прието, че е спазена процедурата и с лицето е била проведена лична анкета по
телефона, както и че социалният работник е попълнил формуляра за индивидуална
оценка на базата на попълнената информация във формуляра за самооценка и
проведеното интервю. Прието било, че индивидуалната оценка била изработена
изцяло при съобразяване на Методиката за извършване на индивидуална оценка на
хората с увреждания, като коректно била пренесена информацията във формуляра,
попълнен от социалния служител от формуляра за самооценка.
При така
установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намира, че
обжалваното Направление за включване в механизма лична помощ е издадено от
компетентен орган, съгласно предвиденото в чл.25, ал.2 от ЗХУ. Същото е и в
предвидената писмена форма и съдържа необходимите мотиви, като се има предвид,
че се позовава на заключенията в изготвената индивидуална оценка на
потребностите, съставляваща част от преписката, с която, предвид представянето
ѝ към жалбата и жалбоподателят Ш. е запозната и в която индивидуална
оценка се съдържа необходимата информация относно функционалните затруднения на
лицето с увреждане.
При издаването
на обжалваното направление обаче, според съда е било допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което се явява основание
за отмяната на оспорения акт, доколкото рефлектира върху крайните изводи
относно приложението на материалния закон. Констатира се, че действително
отработването на заявлението на жалбоподателя Ш. е станало в условията на вече обявеното
извънредно положение в страната, считано от 13.03.2020 г. В тази насока и
действително, считано от тази дата и обусловено от
закона за въвеждане на извънредното положение, е било ограничено прилагането на
част от процедурните правила вкл. тези по чл.15, ал.3, т.1 от ППЗХУ за
осъществяване на личен контакт с човека с увреждане, конкретно касателно
извършване на посещение в дома му. Същевременно обаче, както става ясно от
съдържанието на §2 от ПЗР на Методиката, към която препраща ППЗХУ, не е отпаднало
задължението за провеждане на интервю с човека с увреждане по чл.15, ал.3, т.2
от ППЗХУ, като единствено в условията на извънредно положение същото следвало
да се проведе по телефон или по имейл. В конкретния случай от показанията на
свидетелката Д., дадени непосредствено пред съда и под страх от наказателна
отговорност, се установява, че на практика свидетелката, която е била водещ
случая на Ш. социален работник, е провела разговор по телефон, но не лично с
жалбоподателя Ш., а най-вероятно, според показанията ѝ, с майката на М.Ш..
В тази насока е бил нарушен принципът, който е заложен, както в ППЗХУ, така и в
Методиката за извършване индивидуална оценка на потребностите, за осъществяване
на личен контакт с лицето с увреждания. При това свидетелката Д.не е посочила
причина, поради която такъв личен разговор по телефона за извършване на анкетата,
не е бил осъществен именно с Ш., въпреки, че тя е предоставила личния си
телефонен номер. Провеждане разговор с майката на жалбоподателя Ш. е допустимо,
но не замества необходимостта от посочения личен контакт, тогава, когато такъв
е възможен, а в случая не са налице данни, че жалбоподателят Ш. е в такова
психо-физическо състояние, което да не ѝ позволява лично участие при провеждане
на необходимата анкета относно уточняване на потребностите ѝ от помощ. В
тази насока, следва да се има предвид, че заявлението за изготвяне на
индивидуална оценка Ш. е подала сама, същата е пълнолетна, няма данни да е
поставена под запрещение и не е отразила в заявлението си, нито такива данни са
били събрани по преписката, за нея да полага грижи друг човек и по-конкретно и
именно нейната майка, за да се счете, че е изпълнена една от алтернативите за
провеждане на интервюто по чл.15, ал.3, т.2 от ППЗХУ. Категорично в показанията
си свидетелката Д.първоначално е посочила, че не е говорила по телефона лично с
М.Ш., както и по-надолу, че няма спомен да е осъществявала лично разговор с
нея, независимо, че е подписала обяснението, приложено по преписката, което
ѝ бе предявено. От представената разпечатка от мобилния оператор по
личния мобилен телефонен номер на жалбоподателя, не се установява преди датата
на изготвяне на индивидуалната оценка и самата Ш., от своя страна, да е
осъществявала телефонен контакт с телефонния номер на свидетелката Д.,
предоставен на съда, или със стационарен номер, който да е такъв, регистриран
на ДСП Пловдив. Твърденията по жалбата ѝ относно това, че с нея не е
провеждано лично интервю се подкрепят, макар и косвено и от показанията на
разпитаната свидетелката Б..
Следва да се има предвид, че независимо от
обявеното извънредно положение, осъществяването на изискуемия личен контакт с
лицето с увреждане, в случая съгласно дадените изрични указания от АСП и
цитираните ПЗР на Методиката във връзка с извънредното положение – само чрез
интервю по телефон, или по имейл, не може да се счита за отпаднало задължение
на водещия случая социален работник. Наличието на попълнен от лицето формуляр
за самооценка в тази връзка не освобождава служителя, водещ случая, от
задължението му за осъществяване на посоченото интервю. Доказателствата, на
които очевидно е стъпил Директорът на РДСП Пловдив в решението си, постановено
при административното обжалване на оспореното направление, за да приеме, че е
проведен телефонен разговор с Ш. на 08.04.2020 г. и съответно е проведена
социална анкета, а именно писмените обяснения на социалния работник и свидетел
по делото М.Данева, са дискредитирани от самите показания на свидетелката
Данева, дадени пред съда, а ответната страна не е ангажирала други такива в
хода на съдебното обжалване на направлението, от които да е видно стриктното
изпълнение на посоченото задължение по чл.15, ал.3, т.2 от ППЗХУ. В тази връзка
и дори и да е проведен разговор с майката на жалбоподателя Ш., иначе посочена
като близко лице от семейството, то това, както се посочи, не може да замести
осъществяването на личен контакт с човека с увреждания.
С оглед на това,
съдът намира, че в хода на административното производство е допуснато нарушение
на процесуалните правила, пряко рефлектиращо върху обосноваността на
изготвената индивидуална оценка на потребностите и определените въз основа на
нея часове лична помощ. С неизвършването на изискуемото интервю, както е имал
възможност да посочи и ВАС в свое решение №8848/2020 г. по адм. дело №
14405/2019 г., се засяга неблагоприятно правото на жалбоподателя да получи
адекватна за необходимостта й лична помощ, касателно определения брой часове. Доколкото
процесуалното нарушение е от типа да може да повлияе върху фактите и
обстоятелствата от значение за случая и ако не бе допуснато е налице вероятност
актът да е с друго съдържание, то нарушението е такова, което засяга по
недопустим начин правото на защита на адресата на акта и поради това е
съществено по своя характер. В този смисъл са Решение № 13116/2007 г. по адм.д.
7475/2007 г., Решение № 12530/2008 г. по адм.д. № 10337/2007 г., Решение №
9862/2009 г. по адм. д. № 14020/2008 г., както и Решение № 7314/2011 г. по
адм.д. № 14403/2010 г. на ВАС. Ето защо и съдът счита, че при посоченото
процедиране, на практика оспореният административен акт е издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за
обявяване от съда на неговата незаконосъобразност, съгласно чл.168, ал.1 вр. с
чл.146, т.3 от АПК. При това положение и преписката ще следва да се върне на
административния орган с оглед стриктно изпълнение на процедурата по
осъществяване на личен контакт с човека с увреждане, разписана в чл.15, ал.3 от
ППЗХУ.
При този изход на спора ще следва да
се присъдят направените от страна на жалбоподателя разноски по делото от общо
15 лева на основание чл.143, ал.1 от АПК. Направеното искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, не
може да бъде уважено, защото по делото изобщо не е представен договор за правна
помощ, сключен по реда на чл.38 от ЗА. По силата на чл.36, ал.3 от
ЗА
възнаграждение за оказана адвокатска помощ винаги се дължи, дори такова да не е
уговорено, но същото при липса на договор се
определя от Адвокатския съвет. Единствената възможност това задължение за
възнаграждение на клиента да се изключи е да се сключи договор за безплатна
правна помощ, по чл.38, ал.1 от
ЗА,
какъвто договор по делото не е бил представен. Поради това и по арг. от т.1 на Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, без наличие
на представен договор, удостоверяващ уговореното между жалбоподателя и
пълномощника, съдът не следва да присъжда разноски по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА.
С
оглед изложените мотиви и на основание чл.173, ал.2, вр. с чл.172, ал.2 от АПК
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Направление за включване в механизма за
лична помощ № 20008146 от 10.04.2020 г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане“- Пловдив, с което на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ на М.Ж.Ш. с ЕГН **********
са определени 94 часа месечно за лична помощ за срок до 10.04.2025 г.
ИЗПРАЩА преписката на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ за ново произнасяне по заявлението - декларация на М.Ж.Ш.
при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите към
съдебното решение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: