№ 38293
гр. София, 15.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156730 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 251779/21.07.2025г., ЕАД „Д. М.“, представлявано от адвокат Д. М.
М. моли съда да измени постановеното по делото решение от 07.07.2025г. в частта за
разноските, като присъди към определеното адвокатско възнаграждение и полагащато се на
дружеството ДДС, като излага доводи и цитира съдебна практика за дължимостта му и при
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК юрисконсулт
Владислава Тончева, като представител на ответника – ..“ ЕАД, моли за отхвърляне на
молбата. Излага, че хипотезата на §2а от Наредба № 1/09.07.2004г. не е приложима в
конкретната хипотеза, а само в случаите, когато от клиента е заплатено адвокатско
възнаграждение.
По делото е подадена и молба с вх. № 259536/29.07.2025г. от ответника – „..“ ЕООД за
изменение на постановеното по делото решение от 07.07.2025г. в частта за разноските, като
моли съдът да намали присъденото в полза на ищеца срещу ответника „..“ ЕООД
възнаграждение от определеното в размер на 400,00 лева на 200,00 лева. Излага, че
определеното възнаграждение не е справедливо, доколкото неправилно съдът е присъдил
разноски за адвокатско възнаграждение по предявения от ищеца срещу „..“ ЕООД
установителен иск, след като е предявен и осъдителен такъв. Счита това поведение за
злоупотреба с права.
С молба с вх. № 282097/22.08.2025г. ЕАД „Д. М.“, представлявано от адвокат Д. М.
М. счита молбата на „..“ ЕООД за неоснователна, като се моли за отхвърлянето й.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
1
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителите на
16.07.2025г., съответно на 15.07.2025г., а молбите за изменение на решението в частта за
разноските са подадени в съда на дата 21.01.2025г. от ЕАД „Д. М.“ съответно на 29.07.2025г.
от ответника „..“ ЕООД, поради което съдът намира, че молбите като подадени в
законоустановения срок са допустими.
По същество молбата на ответника ..“ ЕООД съдът намира за неоснователна.
Страната има право на разноски по всеки един от исковете, доколкото за защита и
съдействие по всеки са възможни отделни разноски – за сравнение чл. 2, ал.5 от Наредба
1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /с изменението, ДВ, бр. 14/2025г./. В
конкретния случай, предявените искове са два – релевирана е недействителност на
договорно правоотношение и с отделно искане се иска от съда да осъди ответното
дружество да върне платеното по същото, като и двата иска са уважени, поради което при
отчитане обективния характер на отговорността за разноски, резонно съдът е присъдил на
ищеца такива.
Молба с вх. № 251779/21.07.2025г., подадена от ЕАД „Д. М.“, съдът намира също за
неоснователна. Съдът намира, че върху определяното от органа /в случая съдът/
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, платимо от ответната страна, не
следва да бъде определян и присъден данък върху добавената стойност. Това е така, тъй като
определеното и присъдено с влязъл в сила акт адвокатско възнаграждение не представлява
доход от възмездна облагаема доставка на услуги по смисъла на чл. 8 – 12 от ЗДДС, нито
може да бъде приравнено на данъчно събитие, изискващо самостоятелно данъчно облагане
по този закон. На основание чл. 113 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е
длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при
получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите когато доставката се
документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Посочената разпоредба е приложима и за
лицата, упражняващи свободна професия "адвокат", като същите са длъжни да издават
фактура или друг документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал.1 от Закжона за
счетоводството, за предоставените от тях услуги. Като получател на услугата в отчетния
документ следва да бъде посочено лицето - клиент, на което се оказва правна помощ. В
случая, при който на адвоката се присъжда възнаграждение за предоставянето на безплатни
правни услуги на лице по чл. 38 от Закона за аадвокатурата, то същото се определя от съда, а
не представлява сума, договорена между двете страни - доставчик и получател на услугите.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
2
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено с акта, са между различни страни и с различно съдържание. По
първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а
второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и
задължения. Съдържанието на създаденото с акта правоотношение се изчерпва със
задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична
сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от
ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея за възнаграждението, нито е страна
по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не
може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона.
Разпоредбата на §2а от Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, не води до
друг извод, доколкото същата е приложима в случаите, когато от клиента е заплатено
адвокатско възнаграждение на адвоката, предоставил платена /а не безплатна/ адвокатска
услуга, която услуга попада в приложното поле на ЗДДС, в който случай цената с включен
ДДС е заплатена от страната и сторените по делото разноски, дължими от насрещната
страна, обхващат пълния размер на възнаграждението с включен ДДС. Касае се за
предоставена адвокатска услуга, представляваща облагаема "доставка" по смисъла на ЗДДС,
и размерът на адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС. В този смисъл е
Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV ГО.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 251779/21.07.2025г., подадена от ЕАД „Д.
М.“, представлявано от адвокат Д. М. М. за изменение на постановеното по делото решение
от 07.07.2025г., в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 259536/29.07.2025г., подадена от „..“
ЕООД за изменение на постановеното по делото решение от 07.07.2025г., в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4