Решение по дело №651/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

09.10.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2020                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети  състав

На 24 (двадесет и четвърти) септември                                              Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 651 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 вр. чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността.

            В исковата си молба ищецът Е.А.М. твърди, че е съсобственик с ответника Д.Е.М. на недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., обл. Ш.. Всеки от съсобствениците на дворното място бил индивидуален собственик на двуетажна масивна жилищна сграда, като двете сгради били изградени в мястото.  И двамата придобили собствеността чрез сключени от тях сделки с родителите им. Е. М. и Д. М. не можели са постигнат съгласие за разпределение на ползването на незастроената част от поземления имот. Моли съда да постанови решение, по силата на което да разпредели ползването на описания имот, както и да му бъдат присъдени деловодните разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, назначеният особен представител на ответника адв. В. К. от ШАК подава отговор на исковата молба. Същият намира претенцията за неоснователна, тъй като по делото не били налице доказателства за наличие на спор между съсобствениците. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание Д.М. се явява лично и заявява, че между страните не съществува спор във връзка с разпределение на ползването, признава иска и излага, че не дължи разноски по делото.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения по делото нотариален акт № 171, том 1, рег. № 863, дело № 136/2018 г. на нотариус рег. № 661 на НК е, че Е.А.М. придобил чрез сключен договор за продажба правото на собственост върху следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 530 кв.м, за което е отреден УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., обл. Ш., заедно с цялата масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ – 56 кв.м, изградена в източната част на дворното място. Съдът констатира от нотариален акт за дарение № 183, том 9, рег. № 4853, дело 1034/2015 г. и нотариален акт за поправка № 29, том 8, рег. № 3556, дело 713/2016 г. на нотариус рег. № 592 на НК, че Е. Х. и Г.Х.дарили на сина си Д.Е.М. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 530 кв.м, съставляващо УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., обл. Ш., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ – 69,60 кв.метра. по делото са представени протокол за трасиране, означение и координиране на УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., обл. Ш. от 12.04.2019 г. и проект за ПУП – план за изменение на регулацията на УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., обл. Ш. от м. юли 2013 г.

            Разпитаните по делото като свидетели А.Б.(баща на ищеца), И.Б.(майка на ищеца), Г.Х.(майка на ответника) и А.М.(в родство от втора степен по права линия по сватовство с ответника) излагат, че страните по делото придобили имотите си от техните родители. Преди няколко години ответникът изградил стена в общия имот, но след намеса на Община В., я съборил. Оттогава между тях не възниквали спорове във връзка със съсобствеността, но и двамата имали желание да бъде извършена делба на дворното място.

            Съгласно заключението по извършената и приета по делото съдебно-техническа експертиза от 15.09.2020 г., в имота са изградени две масивни жилищни сгради, като западната сграда на два етажа се владее от Д.М., който ползва и част от дворното място около сградата. В тази част на дворното място се намира и паянтова стопанска сграда, и масивна стопанска сграда. В двора се влиза през самостоятелен вход на ул. „А.П“. Източната жилищна сграда на два етажа се владее от Е.М., който ползва и част от двороното място край сградата. В тази част на дворното място има изграден масивен склад, санитарно помещение и едноетажна постройка като допълващо застрояване (лятна кухня). Частта на Е. М. има самостоятелен вход от север през задънена улична отсечка, която е пресечка на ул. „А. П.“. Общата площ на имота, измерена на място е 516 кв.м и на всеки съсобственик е разпределена за ползване част с площ 258 кв.м, която включва свободно дворно място, заедно със собствените и използваните от собствениците сгради и площта под тях. Изготвен е единствен вариант за разпределение на ползването, който се придържа към установения в момента начин на ползване с малка промяна от северната страна. Вещото лице предлага вариант за разпределение на ползването.

            Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

            Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, при определени условия (липсващо мнозинство, невъзможност за образуването на такова или при вредно за общата вещ решение на мнозинството), спорът относно управляването и използването на общ имот може да бъде разглеждан от районния съд, по отношение на всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, и при задължителното им участие в съдебното производство (при условията на задължително необходимо другарство). Основната цел на производството е да се окаже съдействие на съсобствениците, заместващо липсващото съгласие на мнозинството относно целесъобразното и законосъобразно използване на съсобствения имот, а не да се разрешава вещноправен спор.

            Установи се от гореописаните писмени доказателства, а и не е спорно между страните по делото, че ищецът и ответникът са съсобственици на процесния недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., обл. Ш., като участието им в съсобствеността е следното: 1/2 ид. част за Е.М. и 1/2 ид. част на ответника. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки от съсобствениците има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и според правата си в съсобствеността. В настоящия случай не е налице спор за начина, по който да се използва общия имот, но искането е допустимо, тъй като съобразно притежаваните от съсобствениците дялове, е невъзможно да се образува мнозинство, което да разпредели ползването. Ето защо, намесата на съда в управлението му е допустимо.

            Настоящият състав намира, че разпределението на използването на имота следва да бъде извършено съобразно предложения от вещото лице вариант (отразен в приложение № 1) от заключението по съдебно-техническата експертиза от 15.09.2020 г. Вариантът е най-целесъобразен, включително съответстващ на установеното участие на страните в съсобствеността, при съобразяване на следното: конкретното местоположение на сградите, чиито индивдиуални собственици на страните; индивидуалната собственост върху находящите се в имота постройки, съотв. самостоятелните обекти в жилищната сграда; наличието на самостоятелни входове; съответствието на варианта със сегашното ползване на общия имот.

            Предвид гореизложеното, съдът счита, че използването на съсобствения недвижим имот, представляващ УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., обл. Ш. следва да бъде разпределено именно по този начин, като приложената скица „Приложение № 1” към заключението по съдебно-техническата експертиза от 15.09.2020 г., приподписана от настоящия съдебен състав, следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

            По разпределението на разноските по делото:

            В производството по разпределение използването на съсобствен имот, поради характера му – спорна съдебна администрация, решението по която ползва всички страни независимо от конкретните им процесуални качества на ищци или ответници и при която разпоредбата на чл. 78 от ГПК е неприложима страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за вещи лица по назначени от съда технически експертизи, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка от страните така, както са направени.

            Искане за присъждане на направените по делото разноски се прави единствено от името на ищеца, който представя и списък по чл. 80 от ГПК на разноските.

            По делото разноските за държавна такса и възнаграждения на вещото лице са направени само от ищеца – в общ размер 350,00 лв. Същият е внесъл и сума в размер на 200 лв., представляваща възнаграждение на назначения особен представител на ответника, поради отсъствието му от регистрираните постоянен и настоящ адрес. Последният следва да заплати това възнваграждение.

Предвид гореизложеното и съответно на установеното по делото участие на всяка от страните в съсобствеността, ответникът Д.М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Е.М. разноски по делото, направени за държавна такса и възнаграждение по назначената техническа експертиза, като и депозит за особен представител, в общ съответен размер 375,00 лева. Всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сума в размер по 25,00 лв., представляваща разликата между определеното първоначално възнаграждение на вещото лице и окончателното такова.

            Направените от ищеца разноски, представляващи платено възнаграждение за адвокат, следва да останат в тежест така, както са направени.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            На основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, РАЗПРЕДЕЛЯ ИЗПОЛЗВАНЕТО на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 530 кв.м, съставляващо УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., обл. Ш., при граници: УПИ ХIХ-264, УПИ ХIII-269, УПИ ХХ-268, улици, между съсобствениците му Е.А.М. с ЕГН **********,*** и Д.Е.М. с ЕГН **********,***, КАКТО СЛЕДВА:

            – от Е.А.М. – източната част от УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., с обща площ от 258 кв.м (двеста петдесет и осем квадратни метра), маркирана в плътно зелено на обяснителната скица „Приложение № 1” от заключението на вещото лице инж. Р.Х. по съдебно-техническата експертиза от 15.09.2020 г., прието от Районен съд – Велики Преслав, представляващо неразделна част от настоящото решение;

            – от Д.Е.М. – западната част от УПИ XV-267 в кв. 16 по плана на гр. В., с обща площ от 258 кв.м (двеста петдесет и осем квадратни метра), маркирана в плътно жълто на обяснителната скица „Приложение № 1” от заключението на вещото лице инж. Р.Х. по съдебно-техническата експертиза от 15.09.2020 г., прието от Районен съд – Велики Преслав, представляващо неразделна част от настоящото решение;

            Обяснителната скица „Приложение № 1” към заключението на вещото лице инж. Р.Х. по съдебно-техническата експертиза от 15.09.2020 г, приподписана от настоящия съдебен състав, СЕ СЧИТА за неразделна част от настоящото решение.

            ОСЪЖДА Д.Е.М. да заплати на Е.А.М. сумата 375,00 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща общ съответен размер на направени разноски по делото, съответно на размера на участието на Д.М. в съсобствеността.

            Направените по делото разноски, представляващи платено възнаграждение за адвокат, следва да останат в тежест на ищеца така, както са направени.

            ОСЪЖДА Д.Е.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща определено възнаграждение за вещото лице.

            ОСЪЖДА Е.А.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща определено възнаграждение за вещото лице.

            На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на настоящото решение ведно с неразделната му част – обяснителна скица „Приложение № 1” към заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза от 15.09.2020 г., приподписана от настоящия съдебен състав, ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните чрез пълномощниците им.

            Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: