Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на
23.09.2020 г., при участието на секретар Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело №493 /2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и следващи от АПК във
връзка с приложението на чл. 171, т.2а от ЗДвП.
Производството е
образувано по жалба
от „А.“
ЕООД, представлявано от управителя Г.Л.Ц. срещу Заповед за прилагане на ПАМ №
20-**********/21.01.2020 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Бургас - РУ Несебър, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
прекратена регистрацията на МПС марка „АУДИ“ А6 с рег.№В 3030 НМ, собственост
на дружеството за срок от 6 месеца, считано от 21.01.2020 г.
Оспорващият счита заповедта за
незаконосъобразна, неправилна и издадена в противоречие на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че не са посочени
фактическите основания, обосноваващи
издаването на заповедта.
Счита, че е
издадена от некомпетентен орган.
Развива обширни
доводи за липса на мотиви, въз основа на които навежда извод за необоснованост
на административния акт.
Твърди, че принудителната административна мярка му е
наложена без за конкретното административно нарушение да е съставен АУАН.
Не приема в случая,
че автомобилът е управляван от лице с отнето СУМПС.
Въз основа на изложеното
формира петитум с искане съдът да отмени Заповед № 20-0304-000042/21.01.2020 г., издадена от началник сектор при ОД на МВР Варна.
Ответникът оспорва жалбата, счита я за неоснователна и
моли съда да потвърди така издадения ИАА като правилен и законосъобразен.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, прием
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения
14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
На 21.01.2020 г. около 21:30 часа в гр. Обзор, по бул.“Сламвянска“ срещу бензиностанция „Лукойл“ по посока Варна при извършена от полицейски служители проверка било установено, че Г.Л.Ц. управлява лек автомобил
марка „АУДИ А6“ с рег.№ В 3030НМ, при отнето СУМПС за нарушение извършено в
чужбина. Автомобилът е собственост на „А.“ ЕООД,
с управител Г.Л.Ц.. Свидетелството на водача и управител на дружеството -собственик
на процесния автомобил е отнето за
нарушение, извършено в Румъния, не е върнато към момента на проверката.
Съставен е АУАН № 327560/21.01.2020 г., връчен на
лицето на същата дата срещу подпис, възражения не са изложени.
Видно от писмо с.д.№ 3247/04.03.2020 г., подписано от началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Варна, отнемането на СУМПС на Г.Ц. е за срок от 30 дни, считан от 19.07.2019 г.
/датата на отнемане/. Отнетото СУМПС е изпратено с преписка вх.№ 328600-55152/12.11.2019
г. на ОД на МВР Варна. Свидетелството е върнато на Ц. на 23.01.2020 г. – т.е.
два дни след констатиране на нарушението
и издаване на заповедта за налагане на ПАМ.
По тези факти спор между страните няма.
Оспорван е изводът на административния орган, че
автомобилът е управляван от лице с отнето СУМПС, оспорващият счита за недоказан
факт, че процесното МПС е управлявано от неправоспособен водач. Тази си теза
аргументира с обстоятелството, че
забраната за шофиране за срок от
30 дни се отнася за Румъния, към момента на проверката е изтекла, поради което
не са налице основания за налагане на процесната ПАМ, въпреки, че свидетелството
е върнато едва на 23.01.2020 г. по чисто
административни причини.
Тази теза обаче не опровергана обективната
констатация на контролните органи, че управителят на дружеството собственик на
процесния автомобил го управлява на 21.01.2020 г., без към този момент да притежава СУМПС – поради отнемането му.
Причините за отсъствието на Свидетелството в случаи като разглеждания за без
значение. Всеки водач е длъжен да
предприеме управление и да управлява МПС с налично, валидно издадено
СУМПС, съответстващо на неговата категория, което задължително следва да носи
със себе си.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП мерките за административна принуда по чл. 171, т.1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях лица.
Компетентността на АО,
наложил ПАМ произтича от приложената към административната преписка Заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи
и Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на
ОД на МВР Бургас.
Оспорената заповед е издадена
при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.
59, ал.2 от АПК, съдържа изискуемите правни и фактически
основания за издаването й.
Посочените в обстоятелствената и част факти и обстоятелства,
а именно констатирано управление на МПС от водач без наличието на валидно СУМПС
за съответната категория се подкрепят от данните и доказателствата по делото и обективират материално правните предпоставки за налагане на процесната
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
Същите съдът приема за безспорно установени, неоспорени и необорени в хода на съдебното
производство.
При издаване на заповед за
налагане на ПАМ от вида
на изчерпателно изброените в чл. 171 от ЗДвП, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, така че при установяване
наличието на някоя от предпоставките,
също изчерпателно посочени в цитираната
норма, е длъжен да я
наложи.
Относимата за
случая е хипотезата на чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП
предложение последно: налагане на принудителна
административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Данните по
делото категорично доказват, че
предпоставките на това последно предложение формално са налице – към момента на
проверката на 21.01.2020 г. водачът Г.Л.Ц.
действително е управлявал процесното МПС, при
категорично знание от негова страна, че отнетото му в Румъния СУМПС не
му е върнато и към същия момент той не разполага с такова. Относно срока на наложената по този ред ПАМ, видно е че АО
е определи законовия минимум от 6 месеца, по него съдът не дължи коментар.
Предвид изложеното съдът не намира основания за отмяна на оспорената
заповед, същата е издадена при правилна преценка на
обстоятелствата и фактите по случая, при точното им съобразяване с относимата
материалноправна уредба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2,
предл. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Л.Ц. срещу
Заповед за прилагане на ПАМ № 20-**********/21.01.2020 г., издадена от Началник
сектор към ОД на МВР Бургас - РУ
Несебър, с която на осн. чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС марка „АУДИ“ А6 с рег.№В 3030
НМ, собственост на дружеството за срок от 6 месеца, считано от 21.01.2020 г.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.
Председател:
Г.Стоянова