№ 2119
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100504928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на ответниците.
Ответникът Е. С. Г. обжалва решение № 18913/17.11.2023г., постановено по
гр.дело № 66141/2022г. по описа на СРС, 50-и състав, в частта, в която са уважени
предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на
установено че ответникът Е. С. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата
1 842.86 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. топлинна енергия в имот с аб. № 70398, находящ се в гр. София, кв. ****,
ведно със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното изплащане, и сумата
297.79 лева, представляваща мораторна лихва върху същата главница за периода от
15.09.2020г. до 18.08.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46720/2022г. по описа на СРС, 50-и
състав.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение в обжалваната част. Ответникът Г. не била купувач по договор за
доставка на топлинна енергия с ищеца. Необоснован бил изводът на СРС, направен
единствено въз основа на представения по делото договор за продажба на държавен
имот от 10.11.1992г., че тя била собственик на процесния имот. По този начин СРС
„освободил“ ищеца от доказателствена тежест, като презюмирал собствеността й.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу
нея искове. Претендира разноски.
С въззивната си жалба ответникът М. С. Г. обжалва постановеното
1
първоинстанционно решение в частта, в която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СРС е признал за установено че
ответникът М. С. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1 842.85 лева,
представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.
топлинна енергия в имот с аб. № 70398, находящ се в гр. София, кв. ****, ведно със
законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното изплащане, и сумата 297.80 лева,
представляваща мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2020г. до
18.08.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46720/2022г. по описа на СРС, 50-и състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната от ответника М. С. Г. част. Не били събрани достатъчно
доказателства, от които правото му на собственост, респ. – облигацията с ищеца да се
установява. Излага аналогични съображения, на съдържащите се и в жалбата на
ответника Г. такива. Моли за отмяна на постановеното от решение в обжалваната му
част и отхвърляне на предявените срещу ответника Г. искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
е депозирала 2 бр. писмени отговори, с които оспорва жалбите като неоснователни.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
От приетото по делото писмено доказателство – договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на
10.11.1992г., неоспорен от страните, се установява, че на посочената в документа дата
ответниците М. С. Г. и Е. С. Г., придобили правото на собственост върху процесния
имот – ап. 21, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. ****, при равни квоти в
съсобствеността. Същото обстоятелство е удостоверено от кмета на район Красно село
при Столична община в представеното по делото писмо рег. № РКС17-ТД26-1971/1/
от 01.12.2017г. От представеното по делото удостоверение от ГИС-София се
установява, че имотът има актуален адрес гр. София, кв. ****.
Във връзка със служебните задължения на заповедния съд по чл. 411, ал. 1 ГПК
по делото е изготвена справка, от която се установява, че именно този адрес фигурира
като постоянен и настоящ такъв на ответника Е. С. Г. и именно този адрес на
2
ответника Г. пълномощникът й С.М. Г. (дъщеря), декларирала пред длъжностното лице
– съдебен деловодител, на 18.10.2022г., в разписката за връчване на съдебните книжа
по ч.гр.д. № 46720/2022г. по описа на СРС, 50-и състав, с адресат Е. С. Г.. Видно е от
представеното по делото и неоспорено удостоверение за родствени връзки на Е. Г., че
другият ответник М. С. Г. е неин съпруг. Ето защо цялостната оценка на
доказателствата по делото налага извод, че ответниците Е. и М. Г.и през процесния
период били носители на правото на собственост върху процесния ап. 21, находящ се в
гр. София, кв. ****, придобит от тях по силата на договора за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.11.1992г., а
възраженията им в противен смисъл са напълно неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от
08.07.2002г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, гр.
София, ж.к. ****, извлечение от сметка за аб. № 70398, съобщения към фактури и
заключенията на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ, се установява, че сградата в
режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, кв. ****, през процесния период била
топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответниците ответниците М. С. Г. и Е. С. Г., в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „Борово“, бл.
****, през процесния период били потребители на доставяната до имота топлинна
енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците М. С. Г. и Е. С. Г., като
собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят
да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна
енергия. Доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на
ответниците за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка
с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността - по ½ част.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по
делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност.
Неоснователни са оплакванията във въззивните жалби на ответниците за
3
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при произнасянето му
по доказателствените искания. Доставеното през процесния период количество
топлинна енергия и неговата цена не е изрично признато от ответниците с отговорите
на исковата молба. Поради това и същото релевантно обстоятелство от предмета на
доказване не е отделено от съда по реда на чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо
се от доказване такова. Доказване относно тези факти ищецът бил длъжен да проведе и
като уважил доказателствените му искания за експертизи СРС не е допуснал
нарушение на процесуалните правила.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение установения от СРС размер на задълженията на
ответниците за топлинна енергия, както и относно установеното задължение за лихва
за забава, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по тези въпроси,
доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата
по смисъла на чл. 269 ГПК.
Ето защо настоящата въззивна инстанция намира първоинстанционното
решение за правилно в обжалваните му части на въведените с жалбите доводи, поради
което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание
посочената норма въззивният съд препраща и към изложените от СРС мотиви.
В частта, в която СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1
ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият е представляван
от юрисконсулт и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. съдът
определя такова в минимален размер от 100 лева, които ответниците следва да
заплатят на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК поравно.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18913/17.11.2023г., постановено по гр.дело №
66141/2022г. по описа на СРС, 50-и състав, в частта, в която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Е. С. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 1 842.86 лева, представляваща цена на доставена през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в имот с аб. № 70398, находящ се в гр.
София, кв. ****, ведно със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното
изплащане, и сумата 297.79 лева, представляваща мораторна лихва върху същата
главница за периода от 15.09.2020г. до 18.08.2022г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 16.09.2022г. по ч.гр.д. № 46720/2022г.
по описа на СРС, 50-и състав, и в частта, в която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че М. С.
Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
1 842.85 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. топлинна енергия в имот с аб. № 70398, находящ се в гр. София, кв. ****,
ведно със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното изплащане, и сумата
4
297.80 лева, представляваща мораторна лихва върху същата главница за периода от
15.09.2020г. до 18.08.2022г., за които вземания на 16.09.2022г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46720/2022г. по описа
на СРС, 50-и състав.
В частта, в която СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1
ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК, Е. С. Г., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 50 лева – разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК, М. С. Г., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 50 лева – разноски
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5