Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ-24 16.04.2021 година град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар
Тодорка Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Узунова
въззивно гражданско дело номер 297 по описа за 2021 година ,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по
повод въззивна жалба на Л.Т.Ж. с ЕГН-**********
с адрес *** против съдебно решение №2099 ОТ 09.12.2020Г.,постановено по
гр.д.№4695/2020г.по описа на БРС,с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на въззивника Ж.
предявени против „Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД ,с ЕИК-********* със седалище
и адрес на управление гр.София,бул.“Панчо Владигеров“№21,бизнес център „Люлин
6“,ут.2 ,представлявано от Я О и Т Я за признаване за установено по отношение
на ответното дружество,че ищецът НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата от 17 536.63 лева-
главница по договор за револвиращ заем № ********** от 25.11.2010г.,сключен
между Ж. и „Профи Кредит България“ЕООД ,ведно със законната лихва върху
главницата,начиная от 16.11.2011г.до окончателното и изплащане и разноски в
размер на 930.73 лева,за които вземания по т.д.№7178/2012г.на СГС е издаден
изпълнителен лист ,прехвърлени са в полза на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД с
договор за цесия от 08.08.2018г.и които са предмет на изпълнително дело
№20198030401533 по описа на ЧСИ Таня Маджарова,с рег.№ 803 на КЧСИ.
С въззивната
жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,постановено в нарушение на
материалния закон,при допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Направен е анализ на доказателствата по делото и установените
по делото факти,като се сочи,че първоинстанционният съд като цяло е възприел
изложената от ищеца фактическа обстановка,но неправилно е приложил материалния
закон.Оспорен е изводът на съда,че от 14.02.2015г.започва да тече нова давност,тъй
като по време на висящността и до прекратяването на първото изпълнително дело
давност не е текла,като се е позовал на ППВС №3/80г.и Р №170/2017г.на ІV г.о.на
ВКС.Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на становището,че по време
на изпълнителния процес давността не спира,а само се прекъсва и нова
погасителна давност започва да тече от датата,на която е поискано или е
предприето всяко едно валидно изпълнително действие по събиране на вземането-
ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС.Позовава се и на съдебна
практика по този въпрос,формирана след постановяване на това ТР,като се сочи,че
това е правилното разбиране по въпроса.Позоваването на ППВС №3/80г.досежно
тълкуването на чл.116 б.“в“ от ЗЗД въззивникът намира за неправилно,като излага
подробни правни съображения относно правната природа на тълкувателните решения
и постановления на ВКС,като сочи,че районният съд е извършил неправилна
преценка,довела до допускане на съществено процесуално нарушение.Намира
решението на БРС и за необосновано,поради неправилно приложение на логическите
и тълкувателни правила.Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на
решение от въззивната инстанция,с което да бъдат уважени исковете в пълния им
размер.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
Въззиваемото дружество
е оспорило въззивната жалба в депозирания в законоустановения срок писмен отговор,като
е изложило правна аргументация в подкрепа на становището,че правилно е
приложено тълкуването,дадено в ППВС №3/80г.,както и ТР
№2/26.06.2015г.Действието на ППВС №3/80г.е било отчетено за периода,през който
е било висящо изп.д.№1689/2013г.на ЧСИ Милен Бъзински.Правилно е прието в
обжалваното решение,че ТР №2/26.06.2015г.следва да се прилага във времето след
перемирането на горепосоченото изпълнително дело.По въпроса относно
приложението на ППВС №3/80г. въззиваемата страна се позовава на практика на
ЕСПЧ относно възможността да се придаде обратно действие на новия тълкувателен
акт,като същата е отречена,по аргумент,че допускането и означава да се наруши
правото на ефективен достъп до съд.Позовава се и на практика на ВКС и на
ВОС,която цитира и анализира в отговора. Моли решението на БРС да бъде
потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски,прави възражение за
прекомерност на разноските на въззивната страна.Отправено е особено искане – да
бъде указано на въззивника да предостави банкова сметка,***и,ако спорът
евентуално бъде разрешен в негова полза.Въззиваемото дружество посочва своя
банкова сметка.
В съдебно заседание страните,редовно
уведомени,не се явяват и не изпращат представители.
При служебната проверка на
обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери
за валидно и допустимо.
Пред БРС ищецът е предявил срещу
ответното дружество искове с правно
основание чл.439 ал.1 ГПК ,като е твърдял,че не дължи на ответното дружество сумата от 17 536.63 лева- главница
по договор за револвиращ заем № ********** от 25.11.2010г.,сключен между Ж. и
„Профи Кредит България“ЕООД ,ведно със законната лихва върху главницата,начиная
от 16.11.2011г.до окончателното и изплащане и разноски в размер на 930.73
лева,за които вземания по т.д.№7178/2012г.на СГС е издаден изпълнителен лист
,прехвърлени са в полза на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД с договор за цесия
от 08.08.2018г.и които са предмет на изпълнително дело №20198030401533 по описа
на ЧСИ Таня Маджарова,с рег.№ 803 на КЧСИ.
Във
въззивната жалба се сочи,че районният съд като цяло е възприел изложената от
ищеца фактическа обстановка и не са наведени оплаквания досежно неправилност или
непълнота при анализа на доказателствата. Оплакването на въззивника е за неправилно приложение на материалния
закон и по специално- за неправилност на извода на съда,че от
14.02.2015г.започва да тече нова давност,тъй като по време на висящността и до
прекратяването на първото изпълнително дело давност не е текла. БРС се е
позовал на ППВС №3/80г.и Р №170/2017г.на
ІV г.о.на ВКС,като е поддържал становището, че отмяната на ППВС №3/80г.няма
обратно действие и давността върху вземания,за които са образувани изпълнителни
дела преди 26.06.2015г./ датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015г.по
т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС/ не тече. Тъй като предмет на настоящото
производство е установяване недължимостта на вземане,за което е било образувано
изпълнително дело през 2013г. по изпълнителен лист от 2012г., БРС е приел,че
ППВС №3/80г.следва да намери приложение и новата давност е започнала да тече от
14.02.2015г.- когато е прекратено първото изпълнително дело.
Понастоящем по въпроса
дали отмяната на ППВС №3/80г.,извършена с ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на
ОСГТК на ВКС има обратно действие има противоречива съдебна практика,включително
и на ВКС.С Разпореждане от 20.02.2020г.на Председателя на ВКС е образувано ново
тълкувателно дело,поради съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса:
„От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г.,извършена с
т.10 от ТР №2/26.06.2015г.по тълк.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело,което е образувано преди приемането
му?“,по което още не е постановено ТР. Настоящият съдебен състав споделя становището
на БРС, че отмяната на ППВС №3/1980г. няма обратно действие, изцяло по този
правен въпрос се споделят мотивите,изложени в цитираното от БРС решение № 170
от 17.09.2018г.по гр.д.№2382/2017г.на ІV г..о.,както и мотивите,изложени в
Решение №51 от 21.09.2019г.по гр.д.№2917/2018г.на ВКС,ІV г.о.
Водим от гореизложеното,Бургаският окръжен
съд намери,че решението на БРС следва да бъде потвърдено като
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Страните са направили своевременни искания за присъждане на
съдебно-деловодни разноски и с оглед изхода от спора основателно се явява
искането на въззиваемото дружество. Съобразно чл.78 ал.3 ГПК въззивният съд
присъжда разноски на въззиваемото дружество за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева,които възлага за плащане върху въззивника.
Водим от горните мотиви,Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №2099 от
09.12.2020Г.,постановено по гр.д.№4695/2020г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА Л.Т.Ж.
с ЕГН-********** с адрес *** да заплати на
„Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД ,с ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление гр.София,бул.“Панчо Владигеров“№21,бизнес център „Люлин 6“,ет.2, представлявано
от Я О и Т Я сумата от 200
лева разноски по въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните
пред ВКС на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: