МОТИВИ ПО НОХД № 199/2016г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура
- гр.Бяла е обвинила лицето:
К.П.А. *** за това, че на
29.04.2016г. в гр.Б., обл.Р., в условията на повторност, при немаловажен случай, отнел чужда
движима вещ - 1бр. мобилен телефон, марка „LG”,модел „Е 440”, със сериен № 356490-05-910804-5, на стойност 300.00лв. от владението
на Д.А.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои-престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият К.П.А. не е намерен на известния по делото адрес,
местоживеенето му не е известно и след като е бил обявен за ОДИ, не е установено. При реда и условията на
чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК съдебното производство е било проведено в
отсъствието на подсъдимия и с участието на назначения му служебен защитник.
Последният пледира подсъдимият А. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение,
поради недоказаност на авторството на деянието по безспорен начин.
Прокурорът поддържа
обвинението и пледира А. да бъде признат
за виновен в извършване на гореописаното престъпление и да му бъде наложено
наказание към минималния предвиден размер, при отчитане като смекчаващо
отговорността обстоятелство-възстановените щети на пострадалото лице, а като
отегчаващо обстоятелство-минали осъждания, невключени в състава на
престъплението. Пледира, че са налице предпоставките на чл.68 от НК по
отношение наказанието по НОХД19913/2014г. на СРС-6м.ЛС, като наложените наказания
бъдат изтърпени в затворническо заведение от закрит тип.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият К.П.А. е роден
на ***г***., български гражданин, образование основно, женен, безработен, ЕГН **********.
Осъждан е многократно за
престъпления против собствеността и против личността, като част от наказанията
е изтърпявал ефективно. Последните му осъждания са както следва:
Със споразумение по НОХД №
21960/2014г. на СРС, в сила от 27.11.2014г., за престъпление по чл.198 от НК,
му е определено наказание 6 м.лишаване от свобода, като на осн.чл.66 от НК изтърпяването
му е отложено за изпитателен срок от 3 години
Със споразумение по НОХД №
19913/2014г. на СРС, в сила от 01.06.2015г., за престъпление по чл.194 от НК,
му е определено наказание 6 м.лишаване от свобода, като на осн.чл.66 от НК изтърпяването
му е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Със споразумение по НОХД №
17200/2014г. на СРС, в сила от 29.06.2015г., за престъпление по чл.198 от НК,
му е определено наказание 3години лишаване от свобода, като на осн.чл.66 от НК изтърпяването
му е отложено за изпитателен срок от 5 години.
С определение по ЧНД №12048/15г.
на СРС, в сила от 13.10.2015г., са групирани наказанията по НОХД № 21960/2014г.
на СРС, НОХД № 19913/2014г. на СРС и по НОХД № 17200/2014г., като е определено
едно общо наказание 3години ЛС, като на осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването му
е отложено за изпитателен срок от 5 години.
На 29.04.2016г. св.Д.М.
посетил магазин за хранителни стоки на „В.“, находящ се в гр.Б.,
обл.Р., на ул."В. Л.", който отстоял на
около 150м. от дома му. На касата
извадил портфейла от левия външен джоб на горната си дреха и платил покупките. След
това излязъл от магазина, застанал до
пейка до магазина, на която поставил чантата с покупките си и поставил в портфейла
рестото си. Прибрал портфейла отново в левия джоб, в който джоб стоял и
мобилния му телефон, марка „LG", модел „Е 440“. Телефонът бил по-голям от
портфейла и бил издаден малко над джоба. Св.М., след
като прибрал портфейла си, взел чантата с покупките и се отправил към дома си.
Изминал около 20м., като бил пресрещнат от подс.К.А.,
когото св.М. не познавал, който се движел в посока
към магазина. Последният го попитал дали иска да си закупи цигари, при което св.М. отказал, тъй като не пушел. Въпреки това, подс.А. поставил в левия джоб на св.М.
една цигара, като същевременно и непосредствено след това, извадил от джоба
мобилния телефон на св.М., което последният не забелязъл. Св.М. продължил към
дома си, а подс.А. в противоположна посока. Пред
вратата на дома си, св.М. усетил, че джоба му е
по-лек от обикновено. Опипал го и установил, че му липсва мобилния телефон.
Веднага отишъл в РУ-Бяла, където сигнализирал за кражбата. По случая работил св.Д.-***. Пред него
св.М. дал подробно описание на външия
вид на подс.А., по което описание св.Д.
установил подсъдимия, който бил с прякор „Д.“. Същият признал за извършената
кражба на телефона, като обяснил, че е видял мъж седнал на пейката с бастун,
опрян до него, пред магазина на „В.“ и го попитал дали има цигари да го
почерпи, на което мъжът отвърнал, че има тютюн.Обяснил, че на тръгване мъжа забравил
телефона си на пейката, при което го взел и впоследствие продал за сумата от
20лв. на лицето А. Ж. М. По тези данни от подсъдимия, св.Д.
установил посоченото лице А. М., който с протокол за доброволно предаване
предал на св.Д. процесният
мобилен телефон, като в протокола собственоръчно написал, че го е закупил за
сумата от 20лв. от К. по прякор „Д.“. С разписка мобилният телефон бил върнат
на св.М..
Съобразно назначената СИЕ
стойността на отнетата вещ била 300.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
показанията на свидетелите Д.М., М.Д. в с.з., показанията на вещото лице, СИЕ, протокол за доброволно предаване, разписка,
справка за съдимост, автобиография, ДСМПИС и останалите писмени доказателства
по делото.
Всички доказателства и
доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството
на подсъдимия. Показанията свидетелите Д.М.
и М.Д. са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
помежду си относно фактите от значение за предмета на доказване, както и с
останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло. Не е
налице индиция за заинтересованост или предубеденост
на посочените свидетели- за св.Д., предвид
изпълняваната от него длъжност, а за св.М., поради
това, че не познава въобще подсъдимия и
именно поради това го описва само по външен вид пред полицейския служител. Св.М. в показанията си пред съда детайлно и последователно
описва своите действия, тези на подсъдимия, както и проведения разговор между
тях. Няма съмнение, че телефонът на св.М. се е
намирал в левия външен джоб на връхната
дреха, където е бил и портфейлът му, но не е бил изваждан и поставян на пейката
пред магазина. Свидетелят е категоричен
пред съда, че след излизане от магазина е извадил от джоба само портфейла си,
за да постави в него рестото си, но телефона си не е изваждал, нито в магазина,
нито извън него. Пред св.Д., непосредствено след кражбата,
св.М. също
заявил, че телефона е откраднат от джоба на ризата му, което се потвърждава от
показанията на св.Д. в с.з. Освен това св.М. в с.з. е
разяснил колебанието в показанията си в досъдебното производство досежно заявеното
тогава обстоятелството,че е възможно да е забравил телефона на пейката. Посочил
е, че е дал такива изявления, предвид съобщеното му от полицая, че подобни са
били обясненията на подс.А. относно мястото, откъдето
е взел телефона. При това положение съдът счита, че по безспорен начин се
установява по делото от гласните доказателства, че до момента на извършване на
кражбата телефонът на пострадалия се е намирал в левия му джоб, откъдето е бил
взет от подсъдимия. Също така е изяснено по делото, че срещата между
пострадалия и подсъдимия е осъществена не до пейката, а на около 20 метра от магазина, от където предвид наличието на завой, е нямало
пряка видимост към пейката пред
магазина. Поради това не намира опора в доказателствата по делото възражението
на защитника, че не е изяснено, къде се е намирал телефона-в джоба на
пострадалия или на пейката. В тази насока и изявленията на подсъдимия пред св.Д. в хода на проверката, че е взел телефона от пейката
не могат да бъдат споделени, като съдът счита, че те са израз на неговата
защитна позиция, която обаче е опровергана от останалите събрани по делото
доказателства. Установява се по несъмнен начин, че след отнемането на
инкриминираната вещ подсъдимия го е продал на лицето А. М. Действително същият
не е разпитван в хода на досъдебното производство и в с.з., но от останалите
доказателства, а именно протокол за доброволно предаване и показанията на св.Д. безпротиворечиво се
доказват действията на подсъдимия по разпореждане с вещта на пострадалия.
Следва да се отчете в тази връзка, че именно подсъдимия е дал конкретна насока
на св.Д. за това, на кого е продал телефона,
посочвайки имената на купувача. След
установяването на М. действително се оказало, че процесната вещ се намира у
него и е предадена с протокол за доброволно предаване. Саморъчно М. е написал
името и прякора на подсъдимия, от когото е закупил телефона, което се
потвърждава и от показанията на св.Д.. Всички тези
факти и обстоятелства, в тяхната взаимовръзка водят до единствения извод, че
подсъдимия е продал телефона на пострадалия на лицето М. Авторството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Още пред полицейският служител-св.Д.,
подсъдимият е направил признание за извършената кражба и то с всички
съставомерни признаци на престъплението-посочил е времето, мястото, начина на
извършване на кражбата, вида на отнетата вещ, лицето, от което е отнета, както
и извършеното разпореждане с веща, и лицето, на което е продадена. Изявленията
му напълно кореспондират с показанията на двамата свидетели относно
обстоятелствата от значение за предмета на доказване. Различие е налице досежно
мястото, откъдето е взет телефона, като по твърдения на подсъдимия, същия е
взел телефона от пейката, където пострадалият го оставил. В тази част както се
посочи по-горе твърденията на подсъдимия са опровергани от останалите
доказателства по делото, поради което не следва да бъдат споделени. Неоснователно
е възражението на защитника, че подсъдимият не е автор на деянието, тъй като се
намирал от две години в чужбина, съгласно
справките по делото. Това е така, тъй като обвинението е предявено на подс.А. на
01.08.2016г. от органите на досъдебното
производство и очевидно на тази дата същият се е намирал в РБ. От изисканата
справка за задгранични пътувания от ОДМВР Русе се установява, че действително е
напуснал страната, но едва на 14.09.2016г. Заключението на СИЕ относно
стойността на мобилния телефон е пълно, ясно и обосновано, изготвено от
компетентно лице, дава отговор на поставената задача, потвърдено е от вещото
лице в показанията му пред съда и не се оспорва от страните, поради което се
споделя изцяло от съда.
С оглед на съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства съдът намира, че обвинението спрямо
подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин, и следва единствено
възможния извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, поради което
следва да понесе своята наказателна отговорност.
От обективна страна подсъдимият
К.П.А. *** е
извършил престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.28
ал.1 от НК, тъй
като на 29.04.2016г. в гр.Б., обл.Р., в условията на повторност, при немаловажен случай, отнел чужда
движима вещ - 1бр. мобилен телефон, марка „LG”,модел „Е 440”, със сериен № 356490-05-910804-5, на стойност 300.00лв. от владението
на Д.А.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. От обективна страна подсъдимият е отнел чужда движима вещ от владението на пострадалия
М., прекъсвайки владението му върху вещта и установявайки свое владение. Това е
осъществил без съгласието на владелеца. Действително отнемането е извършено от
джоба на подсъдимия, чрез изваждане на телефона от мястото, където се е
намирал, но тези действия не се характеризират с особена ловкост и умение,
която е характерна при някои видове джебчийски кражби. Действията по поставяне
на цигара в джоба и изваждане впоследствие от този джоб на телефон, който е бил
издаден над джоба не представляват действия с някаква особена трудност,
изискваща предварителна подготовка и умения, които гражданите обичайно не
притежават, предвид на което не е налице квалифициращо обстоятелство по т.4 на
чл.195 ал1 от НК-кражба извършена по специален начин.
От обективна страна е налице квалифициращото
обстоятелство по чл.195 ал.1т.7 от -повторност, при
немаловажен случай, тъй като подсъдимият е извършил престъплението след като е
било осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление-това по НХОД №
19913/2014г. на СРС и не е изтекъл предвидения 5-годишен срок от изтърпяване на
наказанието.Съгласно съдебната практика, предвид стойността на отнетата вещ и съдебното
минало на подсъдимия, деянието се явява и немаловажен случай.
От субективна страна
подсъдимият извършил деянието виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието си, предвиждали настъпването на
обществено-опасните последици и искал настъпването им. Съзнавал, че с деянието
си прекъсва владението върху чужда движима вещ на владелеца й, като целта му
била установяването върху тия вещи на своя фактическа власт, с намерение за
противозаконно присвояване. Това се доказва от действията му по разпореждане с
веща след отнемането й от пострадалото лице. Настъпилият обществено-опасен
резултат е в пряка причинна връзка с
виновното му поведение.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К.А. съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства- оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина в хода на досъдебното производство, невисоката стойност
на отнетата вещ-под МРЗ, както и възстановяването й на пострадалото лице, а
като отегчаващи обстоятелство-утвърдени престъпни навици, предвид осъжданията
му, невключени в състава на престъплението. Не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на
чл.55 от НК. Поради това при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в закона
размер, а именно 1г. ЛС. Не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на наказанието, поради което същото следва да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим в
затворническо заведение от закрит тип, на осн. чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС. На осн. чл.68 ал.1 от НК
следва да се приведе в изпълнение отложеното наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, наложено му с Определение от 25.09.2015г. по ЧНД № 12048/2015г. по
описа на СРС, в сила от 13.10.2015г., тъй като деянието по настоящата присъда е
извършено в изпитателния му срок.На основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС
същото следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият К.П.А. следва да заплати направените по делото разноски в размер на 80лв.
по сметка на ОД на МВР Русе - разноски на досъдебното производство, както и
сумата от 40лв. - съдебни разноски, в полза на Районен съд
гр.Бяла.
Мотивиран така, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/