№ 38
гр. Варна, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20223100502298 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Въззивницата Г. С. А., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемото дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД е редовно призовано, не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила вх.№ 1241/17.01.2023 г. молба, подадена
от процесуалния представител на въззивницата, адвокат Й. А., в която е
посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в
днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие.
Сочи се, че се поддържа депозираната въззивна жалба на основанията,
посочени в нея, както и че не се правят доказателствени искания.
Изразено е и становище по съществото на спора, като се претендират
сторените разноски, за което към молбата е приложен списък по реда на чл.
80 ГПК, ведно с договор за правна помощ и съдействие и удостоверение за
регистрация по ДДС.
Обективирано е възражение по отношение размера на претендираното
адвокатско/юриск. възнаграждение от въззиваемата страна и се моли неговия
1
размер да бъде редуциран до регламентирания минимум.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 745/12.01.2023 г., подадена от
процесуалния представител на въззиваемата страна, юрисконсулт Г.С., в
която е посочено, че е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание,
като не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.
Сочи се, че се оспорва въззивната жалба, като се поддържа отговора на
същата, както и че не се правят доказателствени искания.
Изразено е и становище по същество на спора, като се претендират
разноски, като списъкът по чл. 80 ГПК е обективиран в докладваната молба.
В условията на евентуалност е направено е възражение за прекомерност
по отношение размера на претендираните от въззивната страна разноски, ако
размерът на същите е над минималния.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4170 от 09.11.2022 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 51957/28.07.2022 г. , подадена от Г. С. А., ЕГН
**********, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Й. А. срещу
Решение № 2141/30.06.2022 г., постановено по гр.д. № 12037/2021 г. на РС -
Варна, 50-ти съдебен състав, с което е отхвърлен искът на жалбоподателката
за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
********* да й заплати сумата от 10 лева, частичен иск от сумата от 304,40
лева, представляваща застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица №
0306Х0515531 от 23.10.2019 г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****, ведно със законна лихва от датата на
2
иска до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли за
неговата отмяна. Навежда доводи, че с оглед САТЕ е установена
причинноследствената връзка между описания в исковата молба механизъм
на настъпилото ПТП и констатираните увреждания по автомобила, както и че
стойността на обезвредата им към датата на процесното събитие възлиза в
размер на 342,84 лева. Сочат се за неоснователни доводите на съда, че
дължимото обезщетение по договор за имуществена застраховка следва да се
определи чрез прилагане коефициент на подзастраховането, защото
застрахователният договор e сключен при условията на чл. 386 от КЗ и тази
хипотеза на „подзастраховане“ не е налице. Клаузите на чл. 21 и чл. 22 от ОУ
въззивникът намира за нищожни, поради несъответствие с нормите на КЗ,
предвиждащи изключение от общото правило за обезщетяване на
действително претърпените вреди към датата на събитието. Предвиденото
пропорционално обезщетяване се счита, че е уговорено само в интерес на
застрахователя, тъй като при наличие на няколко щети, същият заплаща
помалко обезщетение от застрахователната стойност, позовавайки се на
подзастраховане. Изразява становище, че в случая след като в срока на
действие на договора са документирани повече от една щета и по всяка е
изплатено обезщетение, имуществото се смята за застраховано за оставащата
разлика между първоначално уговореното и вече изплатено застрахователно
обезщетение. Въззивникът намира, че дори и да се приеме, че обезщетението
следва да се определи при условията на „подзастраховане“, то съотношението
между общата сума на платените щети и застрахователната стойност, не е
изчислено коректно. Посочва се, че основанията на предходно платените
застрахователни обезщетения в размер 2 112.91 лева са граждански дела, в
които не са включени единствено чистата стойност на конкретните щети, а и
други суми – такси и разноски. В тежест на застрахователя следвало да се
възложи установяването на платените на застрахования суми за обезщетяване
на предходните щети, с оглед на което да се определи правилно пропорцията
на подзастраховане. На следващо място се посочва, че сумите по предходните
щети са изплатени през 2021г., а процесното събитие е настъпило на
28.10.2020г., с оглед на което към този момент не е било необходимо
дозастраховане на автомобила, тъй като все още застрахователната сума не е
3
била намаляла. Отделно от това, жалбоподателят отбелязва, че при
определяне на застрахователното обезщетение с приложения коефициент на
подзастраховане, е допусната грешка при изчисленията и вместо общото
дължимо обезщетение да е в размер на 190,88 лева, то е било неправилно
изчислено в размер на 57,96 лева. В заключение се настоява за отмяна на
решението и за уважаване на предявения иск, като се присъдят и направените
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД
депозира отговор на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба и
счита същата за неоснователна, която следва да бъде оставена без уважение.
Оспорват се твърденията на въззивника, че дължимото застрахователно
обезщетение следва да се намали с изчислената пропорция, равна на
съотношението между договрената заастрахователна сума и сбора на
изплатените обезщетения. Сочи се, че ВРС правилно е изследвал случаите на
подзастраховане, заложени в разпоредбите на т. 22.1 и т.22.2 от ОУ.
Приложението на разпоредбата на подзастраховането е обусловено от това, че
след плащане на застрахователно обезщетение и МПС не е дозастраховано.
Като в този случай при настъпване на последващо застрахователно събитие,
обезщетението се определяло, като договорената застрахователна сума се
намали с изплатените обезщетения. Това означавало, че при следваща щета
обезщетението ще се намали с процент, равен на процента, с който се е
намалила застрахователната сума. Определеното застрахователно
обезщетение в процесния случай било намалено с процента на
подзастраховане - 16,905 %. По същество въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендират се и разноските, сторени в настоящото производство.
С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5