№ 127
гр. Л. , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20204310101428 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от П. М.
П. против „Чез Разпределение България“ АД за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че ищецът има животновъден обект в с. А.,
като отглежда жребци.
На 19.12.2019 г. жребците му са били пуснати на паша с пастир, в
местност в близост до селото. В късния следобед на деня девет от конете се
прибрали. На следващия ден /20.12.2019 г./ ищецът твърди, че открил
последния жребец мъртъв в район на ул. „Г. С. Р.“ между № **** в селото.
Под трупа на животно открил скъсан проводник от мрежата за ниско
напрежение, поддържана от ответника. Със замерване установил, че по
проводника тече ток, като за случилото се подал сигнал до кмета на селото.
Последният посетил мястото, след което подали сигнал на телефон 112. На
мястото пристигнал и ветеринарен лекар, който установил, че причина за
смъртта на животното електричество, като съставил протокол.
Ищецът твърди, че за инцидента е подаден сигнал до ответника, като на
него се отзовал група, която отстранила проблема.
1
Ищецът твърди, че са му причинени вреди в размер на 1 300,00 лв., от
които 1 000,00 лв. – стойност на мъртвото животно и 300,00 лв. разходи за
загробването му.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 300,00 лв. – обезщетение за
причинени имуществени вреди, от които 1 000,00 лв. – стойност на погинало
животно /жребец/ и 300,00 лв. разходи за загробване. Заявено е искане за
присъждане на сторените разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва на 19-20.12.2019 г.
да е постъпвал сигнал за повреда в електропреносната мрежа на с. А. в района
на ул. „Г. С. Р.“ между номер ****. Твърди, че на 23.12.2019 г. кмета на
селото е подал сигнал за скъсан въздушен електропровод в селото с данни за
настъпила смърт на кон. Причина на скъсването на проводника се казва, че
метеорологична обстановка в страната. На място е изпратен екип, който е
обезопасил района и е отстранил аварията.
Към датата на инцидента /19.12.2019 г./ ответникът твърди, че
преносната мрежа в с. А. е била технически изправна. Съгласно нормативните
изисквания тя е била прегледана, за което е съставена протокол от 02.01.2019
г.
Твърди се, че ищецът не изпълнил задължението си по закон да не пуска
животни извън животновъден обект без придружител, освен когато животното
се намира на оградено пасище /чл. 139, ал. 1, т. 3а ЗВМД/. Казва, че
задължение на кметовете е да не допускат свободното движение на животни,
като определят маршрути за движението им от животновъдния обект по
улиците на населените места. С оглед неизпълнението на задълженията си
ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредата.
Ответникът оспорва и размера на обезщетението за вреди.
В съдебно заседание ответникът не оспорва, че стопанисва
електрическата мрежа в с. А..
С определение от 22.12.2020 г. като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирано ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
2
АД.
В депозирано по делото становище третото лице оспорва размера на
обезщетението.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. Д. С., която
по същество излага становище за основателност на заявената претенция.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Г., който по същество
излага съображения за неоснователност на заявената претенцията, като излага
съображения, което доразвива в писмени бележки.
Третото лице помагач не участва чрез свой представител в хода на
производството и не изразява становище по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, че ответникът стопанисва електрическата мрежа в
с. А..
В началото на 2019 г. е извършен обход на въздушната линия за ниско
напрежение в с. А., като в протокол е описано състоянието й – 16 бр. стълбове
на извод А, 30 бр. стълбове на извод Б и 17 бр. стълбове на извод В; по 1 бр.
наклонени стълбове на изводи А и Б; липсваща и грешна номерация на
изводи А, Б и В, 2 бр. проводници с лоша регулация на извод Б, липсващи
земни електромерни табла – 2 бр. на извод А и 1 бр. на извод Б; рекордомани
с остаряла /негодна/ изолация – 2 бр. на извод А и 3 бр. на извод Б;
рекордомани, обрасли в дървета – 2 бр. на извод А, 4 бр. на извод Б и 5 бр. на
извод В; нужда от цялостна просека - 2 бр. на извод А, 5 бр. на извод Б и 2 бр.
на извод В и изсичане /кастрене/ на единични дървета – 6 бр. на извод А, 30
бр. на извод Б и 12 бр. на извод В /л. 43 от делото/.
На името на П. М. П. е регистриран кон /жребец/, кафяв, с медиално
разположен завърток над очната линия, малко бяло петно в областта на
свирката /преден десен крак/, две малки бели петна в областта на свирката
3
/заден крак, ляв/, бели петна в областта на гърдите, завъртоци в областта на
колянните и раменните стави, с име Арап, с уникален доживотен номер
100003000053476, с дата на раждане 20.04.1999 г., с код на транспондер
100000000006420, регистриран в ОДБХ Л. на 23.02.2015 г., което се
установява от паспорт на еднокопитно животно № 1047801 /л. **** от
делото/.
В констативен протокол е удостоверено, че на 20.12.2019 г. д-р Ивайло
Йотов, в присъствието на кметския наместник на с. А. – М. П. Ц., са
извършили проверка на микрочипа на един брой мъртъв кон, находящ се в
землището на с. А., община Л., като са установили, че кодът на транспондера
му е 100000000006420. След проверката на кода в системата ВетИс е
установено, че конят е собственост на П. М. П.. В протокола е отразено също,
че при огледа трупа на животното под него е установен гол проводник. По
тялото не са установени следи от огнестрелни, охлузни, прободни, ухапни и
травматични рани /л. 8 от делото/.
От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели се
установява, че ищецът отглежда коне в с. А.. От 5-6 години за конете се
грижи свидетелят И.. Той ги води на паша на пасища, извън селото. Някой от
пасищата, на които се пасат конете, са оградени, а други не. Някой от
пасищата са разположени непосредствено до къщите на селото, а стълбовете
за електричество минават през тях.
В края на 2019 г. свидетелят И. извел десетте коня на ищеца на паша.
По указания на кмета на селото конете превеждал през крайните улици, а не
през центъра. Отвел ги на оградено пасище в края на селото и ги оставил да
пасат. Когато се върнал вечерта, за да ги прибере, И. установил, че един от
конете липсва, за което уведомил ищеца. В същия ден не предприел действия
по издирване на коня, тъй като вече се стъмвало. На следващия ден сутринта
И. отишъл да търси изгубения кон на пасището. Видял, че на едно място са
рязани дървета, а едно от тях е паднало върху оградата и я е смазало. На
около тридесет метра от това място до къщите на селото И. открил мъртъв
кон със седло на гърба /по външни белези конят приличал на изгубения
предния ден/. Забелязал, че под тялото на животното има скъсани жици и се
обадил на кмета на селото - свидетеля Ц., който пристигнал на място. След
4
замерване с фазомер Ц. установил, че по проводника протича ток и подал
сигнал на телефон 112. Сигналът за скъсан проводник е предаден на
дружеството ответник, което изпратило на място свои представители –
свидетелите В. и К..
Пристигайки на място служителите на ответника /свидетелите В. и К./
заварили скъсан проводник между два стълба, а над него паднал кон. По
проводника протичал ток, а предпазителите в близкия трафопост не били
изгорели. Прекъснали електричеството, след което отрязали проводника. Не
се наложило да възстановяват връзката, тъй като къщите в района били
необитаеми, а скъсаният проводник осигурявал захранване за тях. В района на
скъсания в проводник В. и К. забелязали клоните на черница, засадена в
двора на частен имот. След време /след отстраняване на проблема, за което са
повикани по сигнал/ се върнали в селото и окастрили клоните й. Работата им
във връзка със сигнала за скъсан проводник отнела около тридесет минути, а
докато я вършили се появил само един човек от съседен имот.
След като научил за смъртта на коня ищецът се свързал по телефона със
свидетеля Йотов, който по онова време работил като ветеринарен лекар с
практика в Л., за да идентифицира починалото живото и да установи
евентуалната причина за смъртта му. От Л. в селото, по молба на ищеца,
свидетеля Ц. докарал свидетеля ЙО.. На място ЙО. установил номера, с който
животното е вписано в системата ВетИс /Национална информационна
система за регистрация, идентификация, проследяване на движенията и
контрол на здравния статус на животните/ и собственика му, за което
съставил протокол /протоколът на л. 8-ми от делото/. При идентифицирането
на животното ЙО. получил съдействие от свидетелите Ц. и И. и ищеца. С
тяхна помощ той обръщал животното и открил имплантирания във врата му
чип. При огледа на коня ЙО. отрича по него да е имало видими следи от
огнестрелни рани, нараняване, от ухапване, подуване от насекоми, ужилване
или алергична реакция, т. е. не е открил травматична причина за настъпилата
смъртта Казаното от него се потвърждава и от свидетеля Ц./. Не забелязал
промяна на кожата на коня, промяна на космената покривка и оцветяването на
кожата, изпъкнали вени. При огледа под или около коня забелязал проводник,
но по думите му, към този момент по него не протичал ток, тъй като малко
по-рано бил прекъснат от представители на ЧЕЗ.
5
Ищецът осигурил камион и кран, с който починалият кон бил вдигнат, а
по указания на свидетеля Ц., бил загробен от свидетелите И. и Р. в местността
„Ч.“ в землището на селото. Обичайно, в селото, хората загробвали мъртви
животни в яма, извън него, но достъпът до нея в тази част на годината бил
затруднен /поради омокряне и разкалване на почвата/.
За загробването на коня ищецът предоставил на свидетеля И. сума в
размер на 300,00 лв. /за заплащането на сума е ангажира разходен ордер – л.
6-ти от делото/, която той предал на свидетеля Р.. Двамата свидетели /И. и Р./
изкопали яма с дълбочина около два метра в посочената от свидетеля Ц.
местност, в която заровили мъртвия кон.
От оглед на ангажиран по делото веществени доказателства /звукозапис
с обаждания на телефон 112/ се установява, че на 23.12.2019 г. в 13.27 ч. и
13.30 часа от М.Ц. от Л., са постъпили обаждания за скъсания проводник на
ул. „Г. С. Р.“, в с. А., в горния край на селото, в посока с. Лешница и за
настъпила смърт на кон. Сигналът е предаден на ЧЕЗ в 13,33 ч. в същия ден и
регистриран в дневника им на 13,38 ч. /извадка от дневник на л. 44-ри от
делото/. Според заключението на вещото лице по съдебно-
електротехническата експертиза сигналът е отразен като отработен на същия
ден в 15,01 ч. За периода 19-20 декември 2019 г. при ответника не са
регистрирани сигнали за възникнали аварии в с. А. /извадка към заключение
на вещото лице по съдебно електротехническа експертиза л. 96-100 от
делото/.
Във връзка със смъртта на коня на 08.01.2020 г. ищецът е подал жалба
до ответника с искане да му бъде заплатено обезщетение в размер на 1 300,00
лв. По повод на жалбата е съставен протокол, в който е отразено, че към
датата на изготвянето му животното не е намерено на място поради големия
период от време /л. 56 от делото/.
От ангажирана справка от Националния институт по метрология и
хидрология се установява, че на 20.11.2019 г. в района на с. А. е имало силен
вятър с посока запад-северозапад, със скорост, която е достигало до 14-17
м/сек. На 22-ри срещу 23-ти ноември 2019 г. в района е имало обилен валеж
от дъжд и сняг, като за 24-ри часа количеството на валежа е достигнало до 18-
6
22 мм/л на кв. м. Валеж от дъжд и сняг е имало на 25-ти срещу 26 ноември
2019 г. и на 3-ти срещу четвърти декември 2019 г. По данни на станции в Л. и
Борима /те са най-близки до с. А./ в периода 17.11 – 19.12.2019 г. не е имало
гръмотевична дейност, а по данни на системата за регистриране на мълнии за
същия период няма регистрирани мълнии в района на с. А.. На 18-ти и 19-ти
декември 2019 г. времето в района на селото е било ясно, с разкъсана
облачност , без дъжд, със слаб или умерен източен вятър с максимална
скорост между 2 и 7 м/сек /л. 136 от делото/.
От изслушаното в хода на производството заключение по допусната
съдебно електротехническа експертиза се установява, че мястото на
инцидента се намира между две междустълбия /около 60 м/ от отклонението.
Към момента /този на огледа/ на процесното място /място, на което е
намерено мъртвото животно/ няма прекарана въздушна линия, съществуват
само проводници захранващи имот с електрическа енергия. До мястото на
отклонението въздушната линия е от пет проводника, а след това от три
проводника - съответно фазов, нулев и улични осветление. Сечението на
проводниците на въздушната линия в процесният участък е 6,0 mm2.
Мрежата, която минава през района е за ниско напрежение. Фазовото
напрежение е 220V, а линейното напрежение е 380V. Участъкът, в който е
станал инцидента, се защитава от апарат за защита - предпазител с номинален
ток 100 А. За изолирани проводници и кабели със сечения 6 мм2 /каквото е
това на проводника в района на инцидента/ допустимият ток, според вещото
лице, е от 38А до 65А, а защитната апаратура следвало да е не по-голяма от
63А. В конкретният случай е монтиран предпазител с номинален ток 100А,
което е един и половина пъти по-голяма стойност от предвидената. Такъв
предпазител - с номинален ток 100А е подходящ за защита на проводници със
сечение 10 мм2. От тези констатации експертът е направил извод, че
монтираният предпазител в трафопоста до място на инцидента не отговаря на
техническите изисквания, разписани в Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. /чл. 822,
ал. 1/. В заключението и при разпита експертът обяснява какво е
предназначението на предпазителите - да защитават група консуматори или
мощен единичен консуматор. Предпазителят, монтиран в трафопоста, би
изключил при протичане на ток един път и половина над номиналния, т. е.
при пренатоварване на системата. При скъсване на проводник и падането му
на земята защита не може да сработи /да прекъсне предпазителя и да спре да
тече ток по проводника/, тъй като токовете протичат към земята, проводникът
е паднал на земята по него тече ток около 2-3 А, който, в зависимост от много
обстоятелства, може да бъде и 15-20 А. Обикновено това са токове, които са в
зоната на минималните токове на съответния предпазител и не се получава
изключване на предпазителя. Това претоварване на мрежата би се получило,
когато 15-20 къщи и си включат всички уреди. Експертът уточнява, че има
технически устройства, които биха могли да предизвикват спиране на
7
захранващото напрежение при повреда или дефект в изолацията на
проводник, като това са така наречените дефектни токови защити. На място
на инцидента те не се монтирани. След 2005 г. или 2006 г. този тип защити са
въведени за използване в жилищни сгради.
По отношение причините за скъсване на проводник от въздушна линия
вещото лице е посочва възможните такива – физическо остаряване на
материала, механично въздействие, натрупване на проводник, силен щорм на
вятъря, както и комбинация от посочените причини. В случая няма конкретни
данни за причините, довели до скъсването на проводника.
Срокът за обход на въздушните електропроводи се регламентира във
вътрешна инструкция, но е не по-рядко от веднъж годишно. В случая по
делото има данни за проведен такъв обход в рамките на едногодишния
период преди инцидента /протокол за обход на въздушна линия л. 45 от
делото/.
От изслушаното в хода на производството заключение по допусната
съдебно ветеринарно-медицинска експертиза се установя, че най-вероятната
причина за настъпилата смърт на процесното животно е спирането на
сърдечната дейност /morsper syncopem/. Подобна смърт, с такива признаци,
може да се получи и при електрически удар от електрически ток, тъй като на
местопроишествието /район на ул. „Г. С. Р." между № **** в с. А./, под
тялото на животното, е открит оголен необезопасен проводник, част от
електрическата мрежа на селото, по който е протичал електрически ток.
Експертът посочва как електричеството преминава, съответно въздейства при
добир с животно - след съприкосновение с проводника организмът на
животното минава бързо през терминалните състояния на пред агония,
терминална пауза, агония и клинична смърт, като всичко това води до
постепенна, поетапна смърт на всички жизнено важни органи и биологична
смърт на организма - изчезване на всички функции и реакции на централната
нервна система, липса на сърдечна дейност за не по-малко от петнадесет
минути, липса биоелектрическа активност на сърцето, не се установява пулс
на сънните и бедрените артерии, устойчиво отсъстват самостоятелни
дихателни движения и се установява атония на всички мускули. Биологичната
смърт е окончателно и необратимо прекратяване на жизнените процеси в
организма и край на живота.
8
Вещото лице посочва в заключението, че в следствие на
съприкосновението с проводника, по който протича електричество, вероятно
животното е получило силен шок, съпроводен със непреодолима болка, силна
тетания на мускулите на крайниците и частта от трупа на животното, където е
преминал електрическия ток, водещо до частична пареза и/или парализа на
тялото. Протеклият ток е причинил вентрикуларна фибрилация на сърдечните
мускули и камерното мъждене на сърцето, водещо до тежка аритмия
/неравномерна работа/ и сърдечен арест - внезапна загуба на кръвообращение,
причинена от недосттъчното изпомпване на сърцето. Симптомите включват
загуба на съзнание, нарушено дишане или липса на такова. Неволна
дефекация /отделяне на изпражнения/ от ануса е признак на пределна болка и
шок. Експертът допуска, че смъртта на животното /жребец/, е била
моментална и е настъпила непосредствено при съприкосновението на
животното с източника на напрежение. Уточнява, че е възможно
електрически ток с характеристики, посочени в заключението по допусната
електротехническа експертиза /променлив ток с фазовото напрежение е 220V
и линейното напрежение е 380V, сила на тока 2-ЗА и продължително време на
въздействие повече от 0,2 до 0,3 s/, който е протичал по скъсания проводник,
да причини смърт на животно от посочения вид /жребец/.
При проверката в системата ВитИс вещото лице е установило, че
животно /кон/ с транспондер 100000000006420, е регистрирано на името на
ищеца, като е отглеждано в регистриран животновъден обект по Закона за
ветеринарно медицинската дейност /ЗВМД/, като той /ищецът/ има сключен
договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги с д-р М. И. -
регистриран ветеринарен лекар. Мястото на смъртта на коня е посетено от д-р
Ивайло Йотов - ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска
практика и представител на д-р М. И.. Кметът на населеното място е наредил
загробване на трупа на животното, при условие, че е налице възможност за
предаване на трупа на коня като СЖП за обезвреждане в стационарни и
мобилни инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне-инсинератори по чл.
259а от ЗВД, с които Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)
има действащи договори за събирането, транспортирането, съхранението и
обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани
по реда на ЗВМД. След смъртта на регистрирането животно то е подлежало
9
на дерегистрация от собственика. Експертът описва процедурата, по която
следва да се извърши дерегистрацията – да се уведоми писмено ветеринарния
лекар, обслужващ животновъдния обект, кметът на населеното място и обекта
за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната
територия и се състав протокол да предаде на ветеринарния лекар на
паспортите на еднокопитните животни, при които е настъпила смърт.
Регистрираният ветеринарен лекар от своя страна с приемателно-
предавателен протокол трябва да предаде посочените идентификационни
документи на официалния ветеринарен лекар от отдел „Здравеопазване на
животните" към ОДБХ, отговарящ за съответната община. Състоянието на
Еднокопитни животни /ЕЖ/ от „живо" на „мъртво" се обработва от
регистриран ветеринарен лекар /РВЛ/ в Интегрирана информационна система
/ИИС/ на БАБХ. Също дерегистрирането на животни от интегрираната
система ВетИс на БАБХ може да се извършва от системен администратор в
ОДБХ - Л. по утвърдена процедура, след подаване на заявление от
собственика на животновъдния обект и последващо заявление за корекция
на данни от официален ветеринарен лекар или регистриран ветеринарен
лекар, обслужващ обекта.
Пазарна стойност на 1 брой мъжки кон /жребец/, кафяв, на възраст от
248 месеца /20 години и 8 месеца/, без данни на заболяване, като процесният,
вещото лице посочва, че е в размер на 1 100,00 лв., като тази оценка е към
19.12.2019 г.
Фактическата обстановка, описана по-горе, съдът установява на база
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства /показания на
свидетелите и заключения на вещите лица/. Видно от съвместното обсъждане
на доказателствата те се подкрепят взаимно. Разминаване между тях има
единствено досежно датата, на която е открито починалото животно и е
подаден сигнала за скъсан проводник в с. А.. Тези разминавания съдът не
приема за съществени, тъй като в хода на производството не се установи в
края на 2019 г. /м. декември/ да са подавани повече от един сигнали за смърт
на животно /кон/ в селото, посетени от ветеринарен лекар, както и за скъсване
на електрически проводник, по повод на които да се е отзовал екип на
ответника. В показанията си всички свидетели /на ищеца и на ответника/
заявяват, че са видели мъртво животно /кон/ в страни от улица в селото и
10
проводник под него. Не е налице противоречие в показанията на свидетелите,
за това, че по проводникът, намерен под тялото на животното, е протичал ток.
Следва да се има предвид, че инцидента е бил в близост до коледните
празници, което може да обясни и разминаванията в датите, на които е
настъпило събитието. С оглед данните за подаден сигнал за него на
националния спешен телефон /112/ съдът приема, че то е настъпило не на
20.12.2019 г., както се твърди в исковата молба, а на 23.12.2019 г.
Съдът основава изводите си по фактите на ангажираните по делото
експертизи.
По отношение на електротехническата експертиза съдът приема
възраженията на ответника, че при преценка техническата изправност на
системата експертът не следва да се съобразяват изискванията на действащата
Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии, тъй като съгласно чл. 3 от същата тя не се отнася
за действащите електрически уредби и електропроводни линии, освен за
частите от тях, на които се извършват реконструкции. Този извод на съда
няма практическо значение, тъй като установеното от вещото лице
техническо несъответствие няма отношение към причините за настъпване на
инцидента. То касае несъответствие между сечението на проводника, с който
е изпълнена прекъсната въздушна мрежа за ниско напрежение със защитата,
която има за цел да я предпази мрежата от пренапрежение. При скъсване на
проводник тази защита не може да сработи, тъй като токът, който протича по
него, е под номиналния. Ответникът е можел да осигури защита на
въздушната мрежа, както посочва експерта в заключението си при скъсване
на проводник, но, с оглед цитираната по-горе разпоредба /чл. 3 от Наредба №
3/2004 г./, не е имал такова нормативно задължение.
Видно от ангажираната по делото справка за метеорологичните условия
в района за период, предхождащ настъпване на инцидента, са били налице
част от предпоставките за скъсване на проводник, посочени от експерта –
бурни пориви на вятъра, съпътствани от валежи на дъжд и сняг. Районът, в
който е скъсан проводника, не обслужва обитаеми къщи, поради което е
възможно скъсването да е настъпило преди инцидента с починалото животно.
Тъй като този проводник функционално не е обслужвал потребители,
11
присъединени към елелектрическата мрежа, обслужвана от ответника, при
пристигането на неговите служители на място те са го прекъснали.
Предприетите от тях действия /прекъсване на проводника/ се установяват и
от заключението на място на вещото лице електроинженер.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допусната съдебно-
ветеринарномедицинска експертиза. Изводите в нея относно причината за
настъпване смъртта на животното се подкрепят от останалия доказателствен
материал. След инцидента мястото е посетено от ветеринарен лекар, който е
част от практиката на д-р М. И., с която ищецът има сключен договор за
предоставяне на ветеринарномедицински услуги. Починалото животно е било
регистрирано, като по поставения във врата му чип е идентифицирано както
то, така и собственика му. При огледа на животното не се установени следи
от травми по тялото, промяна в кожата или в космената му покривка. Под
тялото му е открит електрически проводник част от въздушната мрежа в
селото, поддържана от ответника. По този проводник е установено, че
протича електричество, а характеристиките на тока, който протича през него,
могат да причинят смъртта на животно, в частност кон. Дефекацията на
животното, която се причинява от силна болка, също е индиция за причината
за смъртта на животното /преминало електричество през тялото му, довело да
спиране на сърдечната му дейност, като непосредствена причина за смъртта
му/. В хода на производството не се установи починалото животно да е
страдало от заболяване, в следствие на което да е настъпила смъртта му.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран с претенция за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В производството по делото се търси ангажиране гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника за виновно причинени вреди от
лицата – негови работни или служители, на които той е възложил
извършването на работа. Фактическият състав на нормата, пораждащ
отговорността, включва установяването на следните елементи:
противоправно поведение, осъществено при или по повод изпълнението на
възложена работа от ответника на негова работник или служител, вреда,
12
причинна връзка между противоправното поведение и вредата.
В хода на производството по делото съдът приема, че са доказани
всички елементи от състава, което е основание за ангажиране отговорността
на ответника.
Ищецът е собственик на кон /жребец/, който е отглеждал в регистриран
по реда на ЗВД животновъден обект /чл. 137 ЗВД/. Като собственик на
животното той се легитимирал с паспорт, заверен от официален ветеринарен
лекар, в съответствие с изискванията на чл. 132, ал. 3, б. „б“ ЗВД. За
обслужването на обекта той е сключил договор за предоставяне на
ветеринарномедицински услуги с д-р М. И. - регистриран ветеринарен лекар
/в изпълнение на задължението му по чл. 132, ал. 1, т. 1 и чл. 137а ЗВД/. За
обгрижване на отглежданите от ищеца животни, в това число процесния кон,
ищецът е наел пастир /свидетелят И./. Тези действия са предприети в
съответствие с изискванията на чл. 139, ал. 1, т. 3а ЗВД, съгласно която е
забранено пускането на животни извън животновъдния обект без
придружител /собственик или гледач/, освен когато животните се намират в
оградени пасища. Пашата е провеждана на собствени и наети от ищеца
пасища, част от които са били оградени. До там животните са водени по
крайните улици на селото, съгласно указанията на кметския наместник на
селото, в изпълнение на възложените му в чл. 133, ал. 2, т. 7 и 8 ЗВД
задължения да предприеме мерки за недопускане на свободно движение на
животни по улиците на населените места и за определят маршрута на
движение на животните и сборни стада по улиците на населените места /
редакцията към 2019 г./. В хода на производството не се установи кметският
наместник на с. А. да е издал заповед, с която да е организирал движението на
животните, отглеждани в селото, но правила за това явно са създадени и са
сведени до знанието на задължените лица /стопани на животновъдни обекти/.
В края на месец декември 2019 г. /преди Коледните празници/
животните, отглеждани от ищеца, са отведени на паша в пасище,
разположено в близост до последните къщи на селото, което е оградено и
оставени от пастира. Отведени на паша са десет коня, а вечерта на пасището
пастирът е открил девет, за което е уведомил ищеца. В тази част на годината
дните са къси, което е попречило на провеждането на мероприятия по
13
издирване на изчезналия кон.
Съобразявайки казаното по-горе, съдът не счита за основателни
възраженията на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си да не
пуска животни извън животновъдния обект без придружител. От
животновъдния обект до пасището, което е оградено, животните са ответни
от пастир. Оставяйки животните на оградено пасище ищецът не е бил
задължен да им осигури придружител, който да ги наблюдава. Обективно той
не е можел да предвиди, че целостта на оградата пасището ще бъде нарушена
по време на пашата и да предотврати настъпилия инцидента. Явно той не е
имал знание за това, с оглед на обстоятелството, че нарушената цялост на
ограждението на пасището е станала причина за напускането му само от едно
животно, а не от повече или от всичките, изведени на паша /това предполага
по-голяма пробойна в оградата/. В тази връзка, съдът приема, че при полагане
на дължимата грижа ищецът не можел да предприеме действия по
ограничавани или изключване на вредата, с оглед на което неговото
поведение /бездействие/ няма принос към вредоносния резултат.
На следващия ден, след като животното не е открито на пасището, са
проведени мероприятия по неговото издирване. Тялото му е открито в
близост до пасището, като в съответствие с изискването на чл. 132, ал. 1 т. 5
ЗВД е уведомен ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект
/уведоменият лекар за събитието е бил част от практиката на ветеринарния
лекар, с което ищецът е имал сключен договор за ветеринарно обслужване/ и
кмета на населеното място. Уведомяването на посочените лица е направено
устно, т. е. не е спазено изискването това да бъде направено в писмена форма,
като не е уведомен и обекта за обезвреждане на странични животински
продукти, обслужващ съответната територия. Констатираното нарушение
няма отношение към настъпването на вредоносния резултата, а би могло да
бъде основание за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на ищеца.
Мястото на инцидента е посетено от ветеринарен лекар, който е разчел
номера на имплантирания в шията му транспордер, чрез който животното е
идентифицирано, като е установено по несъмнен начин, че то е собственост
на ищеца.
14
По отношение на причината за настъпилата смърт съдът приема, че това
е електричеството, протичащо по намерения под тялото на мъртвото животно
проводник.
Проводникът е част от преносната мрежа, поддържана от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
ответникът като лице, лицензирано на територията, на която е настъпил
инцидента, да оперира с разпределителната мрежа, е задължен да я поддържа,
както и обектите и съоръженията на спомагателните мрежи в съответствие с
техническите изисквания. Обстоятелството, че той е изпълнил задължението
си съгласно чл. 770, ал. 1 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата
експлоатация на електрическите централи и мрежи за периодични огледи,
като е извършил обход на въздушните електропроводи /ВЕ/ в сроковете,
определени с вътрешна инструкция, най-малко веднъж годишно, не го
освобождава от отговорността за поддържане на мрежата в техническа
изправност, респективно от отговорност за вреди, настъпили във връзка
неизправността на мрежите, поддържани от него. Скъсаната част на
поддържаната от ответника въздушна мрежа не е отговаряла на техническите
изисквания. Задължение на ответника е било да я приведе в съответствие с
тях /да я прекъсне, както е направено от изпратения от него екип след
инцидента или да я възстанови/. Като не е изпълнил това си задължение - да
поддържа поверените му мрежи в съответствие с техническите изисквания, с
бездействието си той е станал повод за настъпване на вреди. В случая е без
значение с следствие бездействието на който служител, назначен при
ответника, са настъпили вредите. Личността на прекия причинител на вредата
има значение за отговорността между него и отговорния за дейността му /в
този смисъл решение № 32/19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г. на IV ГО на
ВКС/. Вината на служителят на дружеството ответник по аргумент от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се предполага, още повече, че дейностите по поддръжка на
електроразпределителната мрежа се извършват от професионалисти, а
дължимата от тях грижа при изпълнение на възложените им задачи е по-
висока от тази, която дължат останалите физически лица.
Както съдът посочи нееднократно в мотивите си, проводникът, по който
е протичало електричество, е намерен под тялото на мъртвото животно. При
огледа му не са установени следи от травматични увреждания, промени в
15
кожата и космената му покривка. Няма данни животното да е страдало от
заболявания, които да са причинили смъртта му. Предходният ден то е било
отведено на паша заедно с други животни от стадото, като е било в добра
кондиция. Намерено е със седло на гърба, като е оставен предходния ден.
Характеристиките на тока, който е протичал по проводника под него са
такива, че могат да предизвикат смъртта му. При намирането му са
констатирани данни за дефекацията преди смъртта му, което инцидента за
изпитана от него силна болка, каквато може да съпътства преминаването на
електричество през тялото му.
Изложеното навежда на единствения възможен извод, че конят,
собственост на ищеца, е починал от електричеството, протекло по скъсания
проводник под тялото му, част от мрежата, стопанисвана от ответника. Към
датата на пристигане групата на аварии на ответника по проводника все още е
протичало електричество, което е установено чрез замерване. Скъсаният
проводник е прекъснат, което е осигурило възможност, след пристигането на
ветеринарния лекар, той безпрепятствено да идентифицира животното и
извърши оглед на тялото му.
След намирането и идентифицирането на животното ищецът е следвало
да предаде в обект по чл. 259, ал. 1 или 2 / в обект за обезвреждане на
странични животински продукти и на продукти/ паспорта и страничните
животински продукти /„странични животински продукти“ означава цели тела
или части от тялото на умрели животни, продукти от животински произход
или други продукти, получени от животни, които не са предназначени за
консумация от човека, включително яйцеклетки, зародиши и сперма по
смисъла на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила
относно странични животински продукти и производни продукти,
непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО)
№ 1774/2002 /Регламент за страничните животински продукти//, а когато
обезвреждането се извършва извън обекти по чл. 259, ал. 1 да предаде
паспорта му на съответния ветеринарен лекар, за което той съставя протокол
/чл. 132, ал. 1, т. 5 ЗВД/.
Законът допуска обезвреждането на странични животински продукти и
16
на продукти, получени от тях да се извърши както чрез обекти, регистрирани
в ОДБХ, така и при условия и по ред, които изключват риск за хората и
околната среда, определени с наредба на министъра на земеделието, храните
и горите /чл. 259, ал. 1 и 3 ЗВД/. Към датата на инцидента е действала
Наредба № 22 от 10 февруари 2006 г. за условията за обезвреждане на
странични животински продукти и на продукти, получени от тях, и на
специфични рискови материали извън обектите, регистрирани в РВМС,
отменена от Наредба № 3 от 27 януари 2021 г. за условията за обезвреждане
на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, и на
специфични рискови материали извън обектите, регистрирани в областните
дирекции за безопасност на храните. Наредбата допуска обезвреждането на
странични животински продукти да си извършва чрез депониране
съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, с изключение на случаите по чл. 2, ал.
2, т. 3 ЗУО /т. 1/; използване на трупни ями /т. 2/ и директно изгаряне /т. 3/ -
чл. 2, ал. 2 от наредбата. Процедурата се развива пред кмета на населеното
място, като по отношение на него е разписан план за действие.
Всяка една от тези процедури – чрез обект по чл. 259 ЗВД или по реда
по цитираната по-горе наредба, предвижда преместване на животното от
мястото, на което то е починало/открито до мястото на унищожаването му
/изгаряне, заравяне и изгниване/. Тази дейности са свързани с разход –
вдигане, транспорт, изгаряне, загробване. Съдът не споделя изводите на
вещото лице, че при предаването на животното за унищожаване от обект по
чл. 259 ЗВД това следва да извърши безплатно. Това не е предвидено като
възможност в закона, а и целта на същия не е спести разходи, а гарантиране
общественото здраве. Разходите във връзка с унижаване трупа на животното
са за сметка на собственика на стопанския обект, т. е. за ищеца.
В хода на производството се установи, че те /разходите/ са в размер на
триста лева. Направата им е в пряка причинна връзка със смъртта на коня,
която е следствие от бездействието на ответника.
Дали при унищожаването на животното е спазен предписаният в закона
ред това няма отношение към разходите във връзка със смъртта на
животното. Несъблюдаването на описаните по-горе правила може да бъде
17
основание за ангажиране отговорността на ищеца или длъжностни лица от
общината по наказателен или административно-наказателен ред, но не и да
изключи или редуцира отговорността за вреди.
Смъртта на коня, част от регистрирания от ответника животновъден
обект, съставлява загуба. Със стойността на животното се е намалява
имуществото му в следствие на настъпилата нежелана за него промяна в
обективната действителност. Загубата на животното не съставлява
пропусната полза, каквато теза развива третото лице помагач /пропусната
полза съставлява приплода, млякото, вълната, ако животното дава такава,
приходите от участие в състезания, ако животното се използва за това и др./.
Размерът на загубата се съизмерява със средствата, необходими за
осигуряване на вещ от същия вид и със същите характеристики от пазара. В
хода на производството се установи, че за закупуването на кон с
характеристики, установени по делото /възраст, порода и здравен статус/ е
необходима сума в размер на 1 100,00 лв. Тя е по-висока от търсената от
ищеца – 1 000,00 лв., до размера на която претнцията следва да бъде уважена.
От изложеното следва извода, че искът се заявява основателен в
заявения от ищеца размер - 1 300,00 лв., което е основание за неговото
уважаване.
Ищецът е заявил искане за разноски и ангажирал списък на сторените.
По делото са ангажирани доказателства за направени от него разноски в
размер на 568,66 лв. /държавна такса, депозити за вещи лица и такси за
преводите им и възнаграждение за адвокат/. При изхода на спора те следва да
се възложат в тежест на ответника.
Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски, което при
изходя на спора, следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
18
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* с адрес гр. С., район „И.“, ул. „****,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно да
заплати на П. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., **** сумата от
1 300,00 лв. /хиляда и триста лева/ - обезщетение за причинени имуществени
вреди във връзка с настъпила през м. декември 2019 г. смърт на кон /жребец/
от скъсан проводник, част от въздушен електропровод, стопанисван от „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, находящ се на ул. „Г. С. Р.“ № ****, в с.
А., от които 1 000,00 лв. - стойност на починалото животно и 300,00 лв. –
разходи по загробването му.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр. С., район „И.“, ул. „****,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно да
заплати на П. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., **** сумата от 568,66
лв. /петстотин шестдесет и осем лева шестдесет и шест стотинки/ - разходи в
производството.
ОТХВЪРЛЯ искането на„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, с
горните данни, за присъждане на сторените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника „Чез Разпределение България“ АД – ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
19