Р Е Ш Е
Н И Е № І-50
град Бургас
,28.05. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
........петнадесети май..............………..през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 452 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на ЗАД“ОЗК-Застраховане „АД –ответник по гр.д. № 7364 /2017 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2709/28.12.2018 год. постановено по същото дело в частта над присъденото в полза на ищеца В.В. обезщетение от 4000 лв. за неимуществени вреди и над 92,93 лв. – имуществени вреди ,както и над присъдените в полза на ищцата И.В. 6000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и над сумата от 440,06 лв. –имуществени /т.е. обжалва се решението за общо 20 000 лв. – обезщетение за двамата ищци за неимуществени вреди и за сумата от 4873,42 лв. – за имуществени / .
Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваните части ,като счита същото за ,незаконосъобразно и необосновано,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила .Сочи се на първо място ,че ищцците не са успяли при условията на пълно и главно доказване да установят получените от тях травматични увреждания вследствие на ПТП от 09.10.2016 г.,не са били доказани и търпените болки и страдания ,които да обосноват присъждане на неимуществени вреди в размер от 10 000 лв. за ищеца и 20000 лв. за ищцата.Решението не е съобразено с ППВС № 4 от 1968 г. и дадените с него разяснения относно прилагането на понятието „справедливост“-не са съобразени характера на увражданията ,периода на претърпените болки ,възрастта на пострадалите и съдебната практика при аналогични случаи.Не са посочени критериите при определяне на дължимото обезщетение .Не е доказано по делото ,че болките на ищеца в кръста са в причинно –следствена връзка с ПТП .Няма медицински документи за извършени прегледи от специалист и за предписано лечение с оглед твърденията на ищеца за получен стрес.Установено е ,че ищецът години преди ПТП е страдал от артериална хипертония –лесна умора и болки в ставите В тази връзка се счита ,че неправилно е определен размера на имуществените вреди ,като се има предвид ,че голяма част от разходите са направени от ищеца без съответно предписание от специалист .
Оспорва се и размера на присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди ,като се подчертава ,че по делото са представени доказателства единствено за леко мозъчно сътресение .Останалите заболявания са били налични и към датата на ПТП и не са в причинна връзка с него.Не е в причинна връзка и престоят на ищцата от 14.10.до 17.10.2017 г. в МБАЛ Бургас, както и последващата хоспитализация.Не е доказано също и че в резултат на ПТП ищцата се е залежала и е били необходимо закупуване на специален матрак/още повече ,че доказателствата са единствено за подмяна на матрака и подматрачната рамка , а не за закупеване на специален антидекубитален дюшек за лежащо болни/.Не са в причинно-следствена връзка с ПТП и твърдяните от ищцата разходи от 2235 лв.уплатени на трети лица.
Навеждат се доводи за процесуални нарушения – а именно недопускане на поисканите от въззивника доказателства във връзка с установяването на съпътстващите и придружаващи заболявания на ищците преди ПТП –то.Незаконосъобразно е бил нарушен и принципът на равнопоставеност на страните ,тъй като съдът е отказал на въззивника да представи допълнително гласни доказателства .Не са били обсъдени и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ,нито е изложил мотиви въз основа на какви критерии е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди .
Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции за присъждане на обезщетения над сочените от въззивника размери .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Въззиваемият ищец в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на съдебното решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита се на първо място ,че не са налице твърдяните процесуални нарушения и решаващият съд е мотивирал подробно решението си след анализ на всички събрани по делото доказателства .От друга страна въззивникът през целия процес е имал пасивно поведение ,искайки доказателства и впоследствие-непредставайки ги .Счита се ,че по делото категорично са били доказани уврежданията ,получени от ищците вследствие на процесното ПТП ,които са били потвърдени и от приетата и неоспорена медицинска експертиза.-както по отношение на ищеца ,така и по отношение на ищцата/като подробно се описват състояни4ето и уврежданията на всеки един вследствие катастрофата ,както и последвалото лечение /.От събраните гласни доказателства пък е било установено периода на лечение ,болките и страданията ,които са изпитали ищците и изживяните от тях психически травми /подробно се анализират показанията на разпитаните свид. Д. и Й./.
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението .
Писмен отговор е постъпил и от третото лице – помагач на ответника –„ЗАД Алианц България“АД,в ,в който се настоява за потвърждаване на решението в частта,с която се приема за установено ,че А. А. – водач на т.а. „Волво“ със сключена застраховка „гражданска отговорност „ при ЗАД“Алианц България“няма вина за катастрофата .Счита се ,че делото е изцяло изяснено от фактическа страна относно механизма на катастрофата и деянието на извършителя Р. Х. ,както и настъпилите увреждания за ищците . По отношение на размера на присъдените обезщетения предоставя решаването на спора на съда ,като не се противопоставя на доказателствените искания на въззивната страна .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ-ищците в качеството си на увредени лица са насочили претенциите си за обезщетение от претърпяно ПТП пряко към застрахователя по застраховка „гражданска отговорност „на виновника за произшествието при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ –изтекъл е тримесечният рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалите и застрахователя безуспешно.
Споровете относно механизма на настъпилото ПТП ,от което са пострадали ищците ,както и вината за настъпването му ,са разрешени от първостепенния съд ,като в тази част решението не се атакува :Не се оспорва установената от съда фактическа обстановка към момента на настъпването на транспортното произшествие ,довело до физическото увреждане на ищците . Установена е посоката на движение на всички автомобили ,засегнати от катастрофата ,скоростта ,с която са се движили;конкретното място на сблъсъка;местата на контакт на всички автомобили ,а също и кой водач носи вина за произшествието .Не се оспорва изводът на съда ,че вина за настъпването на ПТП носи изцяло свидетеля Х. ,чиято гражданска отговорност е покрит риск към ответното дружество към момента на катастрофата .Съдът е констатирал ,че този водач се е движил с превишена скорост от 100 км/ч./при ограничение до 90 км./ч на мястото на удара/ и предприема маневра за изпреварване ,без да се убеди ,че има видимост ,свободен път на разстояние,достатъчно за изпреварване ,като навлиза в пътната лента на насрещното движение и създава опасност за превозните средства ,движещи се по нея .Ищецът В. като водач на пострадалия автомобил „Форд“ с ДК № А 2545 КМ“ се е движил с разрешената за пътния участък скорост от 50 км./ч в своята лента ,с поставен обезопасен колан ,заедно със съпругата си – ищцата ,също с обезопасителен колан .водачът на товарния автомобил ,също пострадал при катастрофата ,също се е движил с допустимата скорост и не е променил траекторията си на движение.Първоинстанционният съд подробно и детайлно е анализирал доказателствата относно механизма на настъпилото ПТП ,въз основа на които е направил обосновани изводи ,които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и които всъщност не са предмет на оспорване във въззивната жалба.
Въз основа на изяснената фактическа обстановка правилен е изводът ,че ответното дружество следва да покрие вредите от деянието на водача Х. ,чиято гражнаска отговорност е застрахована при него .
Въззивоното застрахователно дружество оспорва единствено размера на присъдените в полза на ищците неимуществени и имуществени вреди ,претърпени от ищците в резултат на катастрофата и в тази част делото е висящо ,като по отношение на присъдените в полза на ищеца обезщетение в размер на 4000 лв. за претърпени неимуществени вреди и и 92,93 лв. – имуществени ,както и за сумата от 6000 лв. – присъдени в полза на ищцата В. като обезщетение за неимуществени вреди и 440,06 лв. – за имуществени ,решението не е обжалвано и е влязло в сила .
По отношение размера на обезщетенията за обезвреда на претърпените неимуществени вреди първоинстанционният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
В случая настоящият съдебен състав счита ,че размерът на дължимото обезщетение за понесените нематериални вреди от двамата ищци ,правилно е бил определен от първостепенния съд ,който е отчел ,че наред с физическите увреждания, причинили на ищците В. и В. болки и страдания с висок интензитет и продължителност , след произшествието и двамата са се чувствали и в дълбок душевен дискомфорт,чувство на страх и стрес ,които все още не са отшумяли. Разпитаните свидетели са посочили ,че вследствие преживяния стрес ищецът В. е промил ежедневието си .Инцидентът се отразил върху съня му ,като е променил и ежедневието му-преди е карал колело и е бил физически активен ,а сега е предимно в дома си .Непосредствено след катастрофата В. е приет във хирургичоно отделение на „УМБАЛ-БУРГАС“АД ,където му е поставена диагноза контузия на гръдния кош със счупване на детета ребрена дъга вляво с малък плеврален излив вляво .Получил е и хематом на дясното коляно .В. и към настоящия момент се оплаква от болки в кръста ,които не са непрекъснати и това е причината той да носи специален колан . Съобщава за главоболие и безсъние Тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП ,за което свидетелства и назначения по делото експерт д-р Парасков,който е категоричен ,че описаните травми са от прикосновение на тялото с предмети вътре в автомобила .Уврежданията са причинили разстройство на здравето ,изразяващо се в продължителни болки и страдания ,които постепенно затихват с времето.Ищцата В. пък като пътник в пострадалия автомобил вследствие катастрофата е получила контузия на главата с мозъчно сътресение , паралетичен илеус.Вследствие ПТП-то е била установена остеопорочна фрактура на 1 лумбален прешлен и остеолитична деструкция на 1 лумбален прешлен ,спондилоартроза с остеопороза на прешлените ,анкилозиращ спондилит.Остеопорозата е затруднила възстановителния процес , а лечението е продължило дълго поради противопоказания за оперативно лечение.Поради продължителното залежаване дйлго време не е можела да се обслужва сама ,а само с чужда помощ,отказвала да се храни .Изписана е от болницата с катетър ,но впоследствие го маха и е обслужвана с панперси. Тези увреждания според вещото лице по назначената медицинска експертиза са от съприкосновение с предмети вътре в автомобила при ПТП-то .Към момента на прегледа вещото лице сочи ,че продължават болките от страна на гръбначния стълб ,трудно изправяне и придвижване ,което налага непрекъснато използване на болкоуспокоителни .Ищцата не може да извърта тялото и главата си настрани.Експертът заявява ,че не може да се направи категоричен извод дали ищцата ще се възстанови напълно .Най-вероятно ще останат остатъчни болки при придвижване и ставане ,а към момента тя се придвижва с помощни средства ,като ползва медикаменти за консолидация на костно вещество ,което е продължително лечение .
Отчетени са начинът на извършването на деянието и обстоятелствата ,при които е извършено ПТП-то /първоначално не са успяли да извадят ищеца от колата ,защото вратата откъм водача е била затисната от удара /,което и досега поддържа у ищците страх от движението по пътищата .В резултат на катастрофата ищцата е останала дълго време абсолютно неподвижна ,била е обслужвана от чужди хора ,като всяко движение й е причинявало силни болки .
С оглед на това според настоящата инстанция размерът на определените обезщетения за двамата е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД ,като настоящият съд изцяло споделя изложените от районния съд мотиви в тази връзка ,към които препраща на осн.чл. 272 ГПК . При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид вида на травматичното увреждане и неговата тежест, както и болките и страданията, които същото е причинило на ищцине. Наред с това отчита и продължителността на периода на възстановяване на ищцата от получената травма. Неоснователно е възражението във въззивната жалба,че в решението не е посочено какви критерии са взети предвид от първоинстанционния съд при определяне на дължимото обезщетение ,както и че определеното обезщетение не било съобразено с икономическата среда към датата на ПТП-то.не са били доказани твърденията на въззивника ,че ищците дълги години страдали от съпътсващи заболявания ,които всъщност били основната причина за състоянието им и то не е в причинно-следствена връзка с катастрофата.Всъщност съдът е обсъдил всички данни по делото относно състоянието на ищците ,като изрично е посочил кои травми са пряка и непосредствена последица от катастрофата .Затова е изключил като настъпили вследствие ПТП-то острата бъбречна недостатъчност у ищцата ,за която е проведено лечение в Нефрологичното отделение от 14.10.2016 г.до 17.10.2017 г. ,както и дрруги заболявания като диабет,заболяване на щитовидната жлеза и т.н. /които дори не са обсъдени като причинени от ПТП-то/.. С оглед на това и отчитайки последиците, които ищцата продължава да търпи от травматичното увреждане и отражението, което то е дало върху психиката й.Затова в тази част решението следва да бъде потвърдено ,както и в частта относно уважения иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава върху дължимите суми за претендирания и сочен от първостепенния съд период.
По отношение на обезщетенията за имуществените вреди ,претърпени от ищците вследствие катастрофата също са обсъдени и анализирани всички представени доказателства ,въз основа на които са направени обосновани изводи ,които се възприемат изцяло от настоящия съд .Посочено е ,че разходите ,които ищецът В. е направил за лечението си са за травмите ,които са в пряка и непостредствена връзка с произшествието :така са отчетени разходите за престой в болницата след катастрофата ;разходите за закупуване на лекарства Волтарен,Аулин и Фолоран /които са обезболяващи и са приемани за притъпяване на болките/;за ЕКГ изследване ,както и за закупуване на „турманиев бояс“ и адаптивни обувки .По отношение на въпросния колан ,както стана дума по-горе ,същият е бил закупен поради оплакванията за болки в кръста ,които не са непрекъснати и това е причината ищецът да носи колан .Верно е ,че обувките и колана не са специално изписани от лекар ,но е безспорно /с оглед и експертното заключение /,че те спомагат за облекчаване и бързото отминаване на болките ,поради което са свързани именно с лечението на травмите от катастрофата..Що се отнася до закупуването на специалното легло за ищцата/матрак и шини/,то се е наложило ,тъй като при нея има продължително залежаване .С оглед нараняванията тя не е можела да се обслужва сама /само с помощ/ и е било необходимо да се вземат всички мерки за поддържане и подпомагане на възстановяването ,както и да се предотвратят усложненията –като се заеме стойка ,при която няма толкова болки .Вещото лице сочи ,че болниците са оборудвани с такива легла и именно такива се ползват в подобни случаи .За ищцата е било препоръчително закупуването на такова ,тъй като е била лекувана вкъщи.В съдебно заседание при изслушване на експертиката вещото лице е посочило ,че в началния период на лечение на ищцата тя е била напълно обездвижена и е било необходимо ползване на лекарства и санитарни материали продължително ,както и поставянето на инжекции ,профирактика на раните ,които се получават от залежаване ,обтриване и дезинфекция ,за да няма декопитални рани .Затова и са били наети лица ,които да се грижат и обслужват ищцата ,за които са платени исковите суми от общо 2435 лв.и възраженията ,че разходите за заплащане на трети лица за обслужване на ищцата не били в причинна връзка с получените травми от ПТП-то са неоснователни и недокани.Както стана дума ,именно вследствие на тези травми ищцата е била напълно неподвижна продължителен период от време и се е нуждаела от чужда помощ за обслужване .В крайна сметка не са представени от ответната страна никакви доказателства във връзка с наведените твърдения за възрастови и дегенеративни заболявания на ищцата ,които да са причина за състоянието й след катастрофата .
Затова и в тази част решението следва да бъде потвърдено .С оглед изхода на спора на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемите ищци следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото пред настоящата инстанция ,които предвид приложение списък на разноските по чл. 80 ГПК възлизат на 1050 лв. – платено адвокатско възнаграждение .Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,направено от въззивника на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК е неоснователно –предвид цената на иска ,обстоятелството ,че става дума за двама въззиваеми ,както и с оглед фактическата и правна сложност на делото ,платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно ,а и варира в рамките на минималните размери по НМРАВ.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2709/28.12.2018 г. постановено по гр.д. № 7364/2017 г. по описа на Бургаския районен съд в обжалваната част - В ЧАСТТА ,с която ЗАД“ОЗК Застраховане „ е осъдено да заплати на ищеца В.С.В. обезщетение над присъдените в негова полза 4000 лв. за неимуществени вреди и над 92,93 лв. – имуществени вреди ,както и над присъдените в полза на ищцата И.И. В. 6000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и над сумата от 440,06 лв. –имуществени.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ „АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление –гр.София ,ул.“Света София“ № 7 ,ет.5 да заплати на В.С.В. ,ЕГН ********** и И.И.В. ,ЕГН ********** ,адрес за призоваване-гр. Бургас ,ул.“Александровска“ № 20 ,ет.1 –чрез адв. П.Маринчев сумата 1050/хиляда и петдесет /лева-направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.чл. 280 ал.3 т. 1 предл.второ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.