О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
17.08.2022 |
град |
Кърджали |
|||||
|
|
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
17.08. |
година |
2022 |
|||||||
|
|
||||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
административно
дело |
номер |
342 |
по описа за |
2022 |
година |
|||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и
във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба
от А.Е.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес *** и посочен адрес за
призоваване – ***, чрез адв.Д.К. от АК-***, против
Разпореждане №2113-08-848#2 от 28.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2,
т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление
Вх.№2113-08-848 от 02.06.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от А.Е.А. от ***, с ЕГН **********.
Жалбоподателката А.Е.А. счита в жалбата, че процесното
Разпореждане №2113-08-848#2 от 28.07.2022 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ
- Кърджали е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с
материално-правни разпоредби, несъответствие с целта на закона и
необоснованост. Излага съображения за това, като сочи, че със заявление с Вх.№2113-08-2142
от 21.12.2021 год. поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО и че с Разпореждане №2113-08-2142#6/25.03.2022
год. на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали й било отказано отпускането на
лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен
стаж е в размер на 13 год., 04 мес. и 02 дни, т.е.
по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3
от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж. Сочи също, че с посоченото
разпореждане, периодите, през които е била в майчинство, с обща продължителност
07 год., 04 мес. и 05 дни, не били зачетени за
действителен осигурителен стаж, а предвид това, че не обжалвала разпореждането
в срока по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, същото влязло в законна сила. Сочи на
следващо място, че нa 02.06.2022 год. отново подала
заявление с Вх.№2113-08-848, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като разбрала, че съгласно трайно
установената практика на ВАС, периодите на майчинство се зачитат за
действителен осигурителен стаж, при което действителният й осигурителен стаж бил
над 15 години и съответно, имала право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, но с
Разпореждане №2113-08-848#2/28.07.2022 год.
на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, производството по подаденото от нея
заявление било прекратено, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, като
длъжностното лице по „ПО” приело, че въпросът относно правото й на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, е решен с влязлото в сила
Разпореждане №2113-08-2142#6/25.03.2022 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ -
Кърджали, постановено по заявление с Вх.№2113-08-2142/21.12.2021 год., поради
което административното производство било недопустимо, тъй като бил налице
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
В жалбата развива
довод, че съгласно чл.105, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, правото на
пенсия не се погасява по давност и че всяко лице, което твърди, че е придобило
право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане,
може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. Освен това, излага и довод, че влязлото
в сила Разпореждане №2113-08-2142#6/25.03.2022 год. на ръководител „ПО” в ТП на
НОИ - Кърджали, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не бил разрешен със сила на присъдено нещо и така,
административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото й на
пенсия не било приключило, а правото й да подаде ново заявление за отпускане на
пенсия, не било преклудирано. По изложените съображения, жалбоподателката
счита, че влязлото в сила разпореждане, с което не й е признато право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото, съответно изричният
отказ на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали да разгледа по същество
искането й за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда
на чл.68, ал.3 от КСО по заявление с Вх.№2113-08-848 от 02.06.2022 год., бил
незаконосъобразен, като в жалбата се сочи и съдебна практика в смисъл на
изложеното. По тези съображения, с жалбата моли съда да постанови определение,
с което да отмени Разпореждане №2113-08-848&2 от 28.07.2022 год. на ръководител
„ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да върне
преписката на длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане
по същество на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с Вх.№ 2113-08-848 от 02.06.2022 год. Моли съща,
да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Така подадената жалба
чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, е изпратена на
съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-641#2 от 16.08.2022 год., като към
същата е приложена в заверен препис административната преписка по издаване на
оспореното разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали с Вх.№1964
на 16.08.2022 година.
Към изпратената в
съда административна преписка е приложено и писмено становище от З. Б. - старши
юрисконсулт в ТП на НОИ - Кърджали, упълномощена с пълномощно №1039-08-2 от
08.03.2022 год. от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали, относно подадената жалба от А.Е.А., с ЕГН **********, с посочен в
жалбата адрес ***, срещу Разпореждане №2113-08-848#2 от 28.07.2022 год. на за
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали.”. В становището се
твърди, че така подадената жалба е неоснователна, като за развити подробни
доводи и съображения в подкрепа на обжалваното Разпореждане №2113-08-848#2 от 28.07.2022 год., издадено от ръководителя
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, с което е прекратено
производството по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст с Вх.№2113-08-564/20.04.2022 год., подадено от А.Е.А. от ***. В
становището моли съда, като има предвид изложеното в него и като се съобрази с
актуалната практика на Върховния административен съд, да постанови определение,
с което да отхвърли жалбата на А.Е.А., като неоснователна. В становището моли и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта
на жалбата:
В разпоредбата на чл.117,
ал.1 от КСО е направено изчерпателно
посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното
поделение на НОИ е овластен да се произнесе при
подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени
му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от .
В конкретната хипотеза, процесното разпореждане не
попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва
да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния
контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от . При това положение обжалваното разпореждане
подлежи на съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по
реда на чл.197 и следв. от АПК, тъй като с него се
прегражда развитието на административното производство по подаденото второ
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният отказ
да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по
реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на
индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда
от лицето, направило искането, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
му.
В настоящия случай,
в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава
Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Видно от
приложеното по административната преписка известие за доставяне с баркод ***, обр.243, на
„Български пощи” ЕАД ***/л.11/, Разпореждането №2113-08-848#2 от 28.07.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е получено на
датата 08.08.2022 год., срещу подпис, от упълномощено от жалбоподателя лице/адв.Д.К./. Жалбата против това разпореждане е подадена на
датата 12.08.2022 год., чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд –
Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№1012-08-641 от 12.08.2022 год., видно от положения на същата и попълнен
щемпел/л.7/. От това следва, че жалбата е подадена на 4-ия/четвъртия/
ден след получаване на разпореждането от жалбоподателя, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично
указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба
е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от
закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна,
която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, поотдселно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление с Вх.№2113-08-2142 от 21.12.2021 год на ТП на НОИ –
Кърджали/л.25-л.26/, жалбоподателката А.Е.А. от ***, е поискала
отпускането на пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като е представила
набор от документи. По това производство,
образувано по повод посоченото заявление, е постановено Разпореждане №2113-08-2142#6 от 25.03.2022
год. ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, с
което, на жалбоподателката е отказано отпускането на искана лична пенсия за
ОСВ. Отказът е постановен поради липсата
на изискуемия се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С
това разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 13 години, 04
месеца и 02 дни, като не е зачетен за такъв действителен осигурителен стаж
периодът на майчинство, с обща продължителност от 7 години, 04 месеца и 05 дни.
В това разпореждане е изложен мотив, че периодите на майчинство, въпреки че се
зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен такъв по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Поради горното е
прието от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, че жалбоподателката
А.Е.А. няма 15 години действителен осигурителен стаж.
Това разпореждане е било получено лично от жалбоподателката А.А. на 01.04.2022
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с
баркод *** на „Български пощи” ЕАД *** /л.19/, като против същото не е била подадена жалба в
едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и в самато разпореждане и
така, същото е вляло в законна сила на 02.05.2022 година.
С последващо Заявление с Вх.№2113-08-848 от 02.06.2022 год. до директора
на ТП на НОИ – Кърджали/л.15-л.16/, жалбоподателката А.Е.А. отново е поискала отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68,
ал. 3 от КСО, като към заявлението не е представила никакви други или нови документи,
за придобит осигурителен стаж.
По повод това заявление е издадено процесното Разпореждане №2113-08-848#2
от 28.07.2022 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали/л.9/,
с което, заявлението на жалбоподателката А.Е.А., с Вх.№2113-08-848 от 02.06.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали, е оставено без разглеждане, на основание чл.27,
ал.2, т.1 от АПК и е прекратено производството по това заявление.
Административният орган в мотивите е описал фактите, касаещи издаденото
предходно разпореждане, с което на жалбоподетелката е отказано отпускането на
лична пенсия за ОСВ, като е посочил, че същото е влязло в сила на 03.05.2022
год. В мотивите е посомено също, че към така подаденото второ заявление не са
представени никакви нови документи за осигурителен стаж, представляващи нови
писмени доказателства по инициираното административно производство от заявителя
и не са налични данни за
нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия. Предвид
гореизложеното и обстоятелството, че към новото искане с Вх.№2113-08-848/02.06.2022
год. за повторна преценка относно правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху
правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за
положен осигурителен стаж, пенсионният орган е приел, че заявлението на А.Е.А. е
недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл
в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. С
оглед на това е прието и на основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган е оставил без разглеждане Заявлението с Вх.№2113-08-848
от 02.06.2022 год., подадено от А.Е.А. и е прекратил административното
производство.
При така
установеното фактическо положение, което е безспорно, съдът достигна до
следните правни изводи:
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
След извършената
на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното
разпореждане е издадено от компетентен орган. Издаването на разпореждане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде
отпусната такава, е в правомощията на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, в случая - ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, в обхвата на осъществяваната
специализираната дейност по чл.30, ал.1, т.1 от ПОДНОИ, във връзка с чл.98,
ал.1, т.1 от КСО. Следователно и по
аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши
проверката за допустимост на административното производство на всички основания
по последно посочената норма и съответно - да прекрати административното
производство, ако намери, че е налице някое от тези основания.
Оспореният акт е
издаден в изискуемата се писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно
изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му, като са
посочени и правните основания за постановения с него краен резултат. Предвид
изложеното съдът намира, че не се установяват основания за нищожност на
оспореното разпореждане.
По отношение на
оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон, т.е. в АПК правила, включително
следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, преди да
започне производството административния орган задължително следва да провери за
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, съгласно новелата на т.1 от
ал.2 на чл.27 от АПК.
В конкретния
случай, с влязлото в сила на 02.05.2022 год. Разпореждане №2113-08-2142#6 от 25.03.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, въпросът,
дали жалбоподателката А.А. има
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО,
съобразно представените от нея документи за придобит осигурителен стаж към
заявлението й за отпускане на лична пенсия, е решен. С последващото
Заявление с Вх.№2113-08-848 от 02.06.2022 год.на ТП на НОИ – Кърджали, жалбоподателката А.А. отново е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ, но
към това заявление не са представени никакви нови удостоверителни документи,
касаещи придобития от нея осигурителен стаж, т.е. налице е искане с предмет и
страни, по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен
акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата
на нови данни, т.е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж
от страна на жалбоподателката А.Е.А., тъй като по
отношение на наличните такива, удостоверяващи придобития осигурителен стаж,
представени от нея с първото й заявление, пенсионният орган - ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали е направил преценка още при
издаването на предходното Разпореждане №2113-08-2142#6 от 25.03.2022 год.
Подаденото ново, второ, заявление на 02.06.2022 год., без наличието на никакви нови
писмени доказателства, т.е. на документи, установяващи нови факти и
обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателката,
няма как да новира производството за преценка на
правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към второто заявление не
са приложени никакви нови документи, като в същото дори жалбоподателката
изрично е заявила, че не може да представи УП-2 за последните 3 години и е
съгласна да се ползва МРЗ, а от това се налага изводът, че при наличие на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице
основанието по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Влезлият в сила
административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална
пречка за неговото повторно решаване от органа, разбира се, при идентичност на
предмета и на страните, какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда като абсолютна
процесуална пречка за провеждане на административното производство, наличието
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, като в случая,
влязлото в сила на 02.05.2022 год. предходно разпореждане на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали се ползва със стабилитет, тъй като с
издаването му, компетентността на административния орган по конкретния въпрос е
изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия
въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.
Следва да бъде
посочено, че изминалият период от време между подаването на двете заявления – в
случая 5 месеца и 12 дни, не е основание пенсионният орган да се произнесе по
същество по депозираното второ искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ. С предходното
разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателката, пенсионният орган е отказал не защото жалбоподателката А.А. е нямала
изискуемата се възраст, като навършени години, а защото не са били налице
доказателства, установяващи изискуемият се по чл.68, ал.3 от минимален действителен осигурителен стаж от
15 години. При това положение, подаденото по-късно второ заявление, с оглед
изминалия период от време, не обуславя задължение за пенсионния орган при ТП на
НОИ – Кърджали да се произнесе по същество, по последващото
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Следва да се има предвид, че при
повторно образуваното пенсионно производство по повод Заявлението с Вх.№2113-08-848/02.06.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали, жалбоподателката А.Е.А.
от ***, не е представила никакви нови доказателства за друг осигурителен стаж,
освен вече заявения с предходното заявление.
Съдът намира за
неоснователно и твърдението на жалбоподателката, че
доколкото не е бил осъществен съдебен контрол върху Разпореждане №2113-08-2142#6
от 25.03.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали, то спорът не е бил решен със сила на присъдено нещо и не било налице
основанието по чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Следва да се посочи, че оспорването по
съдебен ред на един административен акт, който засяга правата, задълженията и
интересите на дадено лице, е право, а не задължение, включително и по отношение
на постановените актове от пенсионните органи по реда на чл.98 и чл.117 от . На второ място, независимо от спецификата
на настоящото производство, то приложима е разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, в която законодателят не е въвел изискването, по отношение на
административния акт задължително да е бил осъществен съдебен контрол. Въведена
е като предпоставка за допустимост на искането за издаването на съответния
индивидуален административен акт липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни, без задължението този акт да е бил контролиран от
съд и съответно, спорът да е бил решен със сила на присъдено нещо.
На следващо място,
дори и да се приеме, че разпореждането по чл.98 от КСО не се ползва със стабилитет и че същото може да бъде изменено
или отменено при условията и предпоставките на чл.99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално
правило, което дерогира общите такива, посочени в
АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се касае за разпореждане, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При това положение, следва да се има предвид нормата на чл.99, ал.1, т.2, б.„г”
от КСО, която изрично регламентира, че
влязлото в сила разпореждане по чл.98 от ,
с което е отказано отпускането на пенсия, може да се отмени по инициатива на
органа, който го е издал, когато се установи, че отпускането на пенсията е неправилно
отказано, но не и по заявление на лицето, както е сторено в настоящия случай.
Ясно е, че при тази хипотеза, правото да инициира административното
производство по изменение или отмяна на разпореждането е предоставено
единствено и само на органа. Ако се възприеме обратното становище, прилагането
на същото в практиката би довело до многократно и неограничено във времето
произнасяне на административния орган по едно и също искане на лицето, основано
на вече установена в предходен административен акт фактическа обстановка, което
е в разрез с принципите на бързина, процесуална икономия и предвидимост
в административното производство.
Отделно от всичко
изложеното по-горе, следва да се отбележи, че чл.105, ал.1 от КСО регламентира,
че правото на пенсия не се погасява по давност. Като юридически факт,
погасителната давност е период от време, определен от закона, през който
субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това начини.
Това, че правото на пенсия не се погасява по давност означава, че по отношение
на всеки, който е придобил такова право на пенсия, не тече давностен
срок за подаване на заявление за отпускане на такава. Естествено обаче, това
заявление трябва да съдържа нови или различни доказателства от приложените при
предходно подадено заявление за отпускане на пенсия. Обратното би означавало,
че всеки, на когото е отказано отпускане на пенсия с влязъл сила
административен акт, може да подава последващи заявления
и да изисква произнасяне по същество от пенсионния орган всеки месец или прим. - на всеки два месеца, а пенсионният орган ще трябва
да разглежда заявленията, и да се произнася по същество, въпреки че към тях
няма да са приложени никакви нови доказателства. Това при всички случай
противоречи на принципа за процесуалната икономия, а и на нормалната житейска
логика.
Следователно,
подаденото второ заявление от жалбоподателката А.Е.А.
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с Вх.№2113-08-848 от 02.06.2022 год., към
което не се представени никакви нови доказателства и липсват нови факти и
обстоятелства, които да налагат преразглеждане за отмяна или изменение на
влязлото в сила предходно разпореждане, е недопустимо и компетентният орган
законосъобразно е отказал да разгледа по същество заявлението и да се произнесе
с ново разпореждане. В този смисъл действително е налице актуална практика на
ВАС - Определение №5132 от 31.05.2022 год. по адм.
дело №4599/2022 год. по описа на ВАС – VI отд.; Определение №12852 от
15.12.2021 год. по адм. дело №9904/2021 год. по описа
на ВАС – VI отд.;
Определение №996 от 03.02.2022 год. по адм. дело
№712/2022 год. по описа на ВАС – VI отд. и др.
Така, предвид всичко изложено по-горе и при така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган
и в изискуемата се форма и съдържание, спазени са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, като същият
е съобразен и с целта на закона, поради което се явява законосъобразен, а
жалбата против него, подадена от А.Е.А. от ***, като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото и предвид своевременно изразената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в депозираното писмено становище,
съдът счита, че на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл.24, предл.I/първо/ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
което регламентира, че по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лева, а т.к.
административният орган, издал процесното
разпореждане, се намира в структурата на Териториално поделение на НОИ – Кърджали,
именно в полза на същото следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното и
на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Е.А., с ЕГН **********, с посочен в
жалбата адрес ***, подадена чрез адв.Д.К. от АК-***,
против Разпореждане №2113-08-848#2 от 28.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1
от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление Вх.№2113-08-848
от 02.06.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, подадено от А.Е.А. от ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА А.Е.А. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Териториално поделение на НОИ – Кърджали, с адрес – ***, сумата в размер на 100.00/сто/
лева, представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско
възнаграждение.
Преписи от настоящото определение, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
На основание чл.200, ал.2 от АПК,
определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7/седем/-дневен срок от
съобщаването или връчването му, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд на Р България, като съгласно ТР №2 от 24.03.2021
год., постановено по тълк. дело №10 от 2019 год. на ОСС
на ВАС, определението е окончателно за ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали.
С Ъ Д
И Я: