Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 307/18.07.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 214 по описа за 2022г. на Административен съд - Монтана, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр чл.197, ал.2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по повод подадена жалба от Т.М.В. *** против Решение №66 от
12.05.2022г. издадено от И.д. Директор на ТД на НАП Велико Търново с което е
оставена без уважение жалбата му и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено на основание чл.200
и чл.205
във вр. чл.195, ал. 1-3 от ДОПК
по изп. дело
№12040042559/2004г. от П*** В*** на длъжност старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана. В жалбата се твърди, че е налице погасяване на публичните
вземания поради изтекла погасителна давност, съгласно нормата на чл.171, ал.1
от ДОПК тъй като публичните вземания са погасени с изтичането на 5 годишен
давностен срок. Излага доводи, че не е налице прекъсване на давността, като е
следвало да се уважи и направеното от него възражение за изтекла давност като
се прекрати изпълнителното дело. Наложеното обезпечение не съответства на
вземането му и е несъразмерно, за което липсват мотиви изложени от страна на
публичния изпълнител довели до налагане на възбрана върху недвижими имоти.
Излага и доводи за нищожност на издаденото Постановление за налагане на
обезпечителни мерки, поради липса на мотиви и компетентност за издаването му. При тези доводи моли
за отмяна на решението и потвърденото ПНОМ.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява
лично, като поддържа жалбата си. Представя издадено му Удостоверение с
Изх.№120202200132751 от 05.07.2022г. от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана
с отразено в него липса на задължения. По съществото на делото се моли за
отмяна на оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ, като се излагат доводи
за нищожност на ПНОМ досежно липсата на доказателства на публичния изпълнител
да е възлагано изпълнителното производство, както и по отношение на останалите
посочени по делото публични изпълнители, факта че по представеното
удостоверение за него липсват задължения, както и че наложените обезпечителни
мерки са несъразмерни.
Ответникът
по оспорването - Директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт А.М. намира жалбата за неоснователна, а
решението по жалба срещу ПНОМ издадено от и.д. Директор на ТД на НАП - Велико
Търново, с което е оставена без уважение жалбата на В. и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено от
старши публичен изпълнител за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
оставено в сила. В писмено становище развива подробни доводи в тази насока.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка.
По
допустимостта.
Жалбата
е подадена от надлежна страна за която обжалваният акт е неблагоприятен и в
преклузивния седемдневен срок по чл. 197, ал.
2 от ДОПК на 26.05.2022г. е заведена в Административен съд – Монтана
с вх.№1184, като обжалваното решение е изпратено по пощата до жалбоподателя и е
получено лично на 20.05.2022 г. видно от известие за доставяне на л.9 от
делото, което налага извода за нейната допустимост.
От
фактическа страна съобразно приетите и приобщени по делото писмени
доказателствени средства, намира за установено следното:
От представената по делото административна
преписка е видно, че в ТД на НАП офис Монтана е на производство изп. д. №12040042559/2004г. след приемането му от Агенция за държавни вземания с
длъжник настоящият жалбоподател, за дължими от него суми по наложени глоби с
НП, разноски и такси по водени съдебни производства и издадени по тях
изпълнителни листове, актове за установяване на задължения и др. ведно с
дължимата лихва. Изпратено му е съобщение за доброволно изпълнение изх.
№42559/2004/000001/02.06.2005г. от Агенция за държавни вземания РД – гр.Видин
от публичен изпълнител П*** П*** за възникнали задължения по издадени Наказателни
постановления /НП/, с разписка съобщението е връчено лично на жалбоподателя,
без да е отразена дата на получаването. Изпратено е съобщение за доброволно
изпълнение изх. №42559/2004/000003/28.02.2007г. от Агенция за държавни вземания
РД – гр.Видин от публичен изпълнител М*** С*** за възникнали задължения по
издадени НП в размер на общо 1250,00лева и разноски, което е връчено на
жалбоподателя лично на 07.03.2007г.
С Постановление
№42559/2004/000009/15.05.2007г. на АДВ при РД гр.Видин от публичен изпълнител М***
С*** са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя –
възбрана върху описани недвижими имоти. Постановлението е съобщено на
жалбоподателя В. лично на 21.05.2007г.-, видно от известието за доставка на
л.44 по делото, като липсват доказателства същото да е обжалвано и не се твърди
от страните по делото.
С Постановление
№42559/2004/000012/05.08.2008г. на АДВ при РД гр.Видин от публичен изпълнител П***
В*** са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя – запор
по всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на
касети, суми предоставени за доверително управление във всички регистрирани
търговски банки в РБългария.
От приложените по делото Разпореждания за
присъединяване на публичен изпълнител П*** В*** и С*** Д*** през 2016г., 2017г.
и 2018г., видно от л.20-40 по делото на основание чл.217, ал.2 от ДОПК
публичните изпълнители са присъединили и други публични задължения на длъжника
настоящ жалбоподател към изпълнителното дело. Всички разпореждания за
присъединяване са връчени лично на жалбоподателя, като липсват доказателства да
са обжалвани, а и такива не се твърдят от страните.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С180012-022-0047967 от 05.07.2018г. на ТД на НАП
Велико Търново, офис Монтана от публичен изпълнител П*** В*** са наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя – запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление в
Общинска банка и Ю*** и Еф Д*** България АД за сумата от 62069,13лева, връчено
при отказ от 23.07.2018г. от страна на В..
С възражение вх.№94-Т-22 от 01.04.2022г.
по описа на ТД на НАП Велико Търново офис Монтана жалбоподателя е навел искане
за погасяване по давност на задълженията му, като е посочил 14 бр. позиции по
издадени НП, фиш и АУЗД, ведно с дължимите суми по тях.
По депозираното от жалбоподателя възражение
е издадено Разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение, съгл. чл.225 от ДОПК с
изх.№С220012-035-0241592/03.05.2022г., което е изпратено по електронен път на
жалбоподателя.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
/ПНОМ/ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено на основание чл.200
и чл.205
във вр. чл.195, ал. 1-3 от ДОПК
по изп. дело
№12040042559/2004г. от П*** В*** на длъжност старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана по отношение
на длъжника настоящ жалбоподател е наложена възбрана върху земя и сграда,
стопански двор на АПК с.С*** , връчено по електронен път на В. на 17.04.2022г.
Недоволен от издаденото ПНОМ жалбоподателя е обжалвал същото пред Директора на
ТД на НАП гр.Велико Търново, които с оспореното Решение №66/12.05.2022г. е
оставил жалбата на В. без уважение и е потвърдил като правилно и
законосъобразно ПНОМ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено на основание чл.200
и чл.205
във вр. чл.195, ал. 1-3 от ДОПК
по изп. дело
№12040042559/2004г. от П*** В*** на длъжност старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана.
По делото е приложена Заповед №1276/07.04.2022г. на
изп. директор на НАП за определяне на изпълняващ длъжността Директор на ТД на
НАП гр.Велико Търново, К*** В*** издател на оспореното решение.
В настоящето производство като
доказателство е прието от жалбоподателя Удостоверение с Изх.№120202200132751 от
05.07.2022г. от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана на основание чл.87, ал.6
от ДОПК с отразено в него липса на задължения от страна на жалбоподателя. От
ответника са представени и приети справка за общите задължения но Т.М.В.
актуална към 06.07.2022г., в която в първата графа задължения – е посочено няма
задължения, а във втората са посочени справка за задълженията, плащанията по
които подлежат на разпределение от публичен изпълнител към 06.07.2022г., както
и справка за погасените по давност/отписани задължения към 06.07.2022г.
Приложена е история за възлагане по ЗЛ, от която е видно общо задължения от
страна на жалбоподателя от 4672,41лева на л.72 от делото. От писмена справка
приложена на л.71 по делото е видно, че П*** В*** е назначен по служебно
правоотношение в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични
вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана
от 01.01.2010г. до 31.05.2016г. на длъжност „публичен изпълнител и от
01.06.2016г. до датата на справката – 12.07.2022г. на длъжност „старши публичен
изпълнител“. С*** Д*** е заемала по служебно правоотношение в ТД на НАП
Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор
„Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана за времето от
20.10.2014г. до 31.05.2022г. включително длъжността „публичен изпълнител“.
Приложено е по делото история за възлагане на ЗЛ, като видно от отразен Акт за
възлагане от 29.05.2018г. изп. дело на жалбоподателя е възложено на публичен
изпълнител П*** В*** , като са налице и отразени по номера актове за временно
възлагане и на други публични изпълнители.
Съдът,
намира за установено от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК
съдът следи служебно за допуснати нарушения при издаване на обжалвания
административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК,
дори да няма наведени доводи за това, като е длъжен да се произнесе и относно
нищожността на оспорения акт. Съдът намира, че решението е издадено от
компетентен орган съобразно правомощията му по чл.
197, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и при изложени
мотиви, от които могат да се направят нееднозначни изводи за волята на
административния орган.
Видно от приложените по делото доказателства
изпълнителното производство №12040042559 срещу
жалбоподателя е образувано през 2004г. пред Агенция за държавни вземания. От 01.01.2010 г. Агенцията
за държавни вземания се влива в НАП към която преминава и принудителното
изпълнение при събиране на публичните вземания. От приложената по делото
писмена справка е видно, че П*** В*** е назначен по служебно правоотношение в
ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“,
сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана от
01.01.2010г. до 31.05.2016г. на длъжност „публичен изпълнител и от 01.06.2016г.
до датата на справката – 12.07.2022г. на длъжност „старши публичен изпълнител“.
Снежана Д*** е заемала по служебно правоотношение в ТД на НАП Велико Търново,
Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране
на публични вземания“ – ИРМ Монтана за времето от 20.10.2014г. до 31.05.2022г.
включително длъжността „публичен изпълнител“. От история за възлагане на ЗЛ
представена по делото е видно, че на публичен изпълнител П*** В*** с конкретен
акт за възлагане воденото изп. производство се е намирало при него, като такива
актове за временно възлагане са били издавани и на други публични изпълнители
извършвали отделни действия по изпълнителното производство. Наред с това всички
изпълнителни действия са били надлежно съобщавани на жалбоподателя и същият е
разполагал с правна възможност да ги обжалва при несъгласие. Поради което
твърденията му за нищожност на ПНОМ досежно компетентност на неговия издател са
неоснователни. Още повече, че твърденията му за нищожност на предходни
Постановления за налагане на възбрана и запор не са относими към настоящето
производство, за което жалбоподателя има процесуална възможност да сезира по
горестоящия административен орган, а след неговото произнасяне и съда.
Решението с което е потвърдено ПНОМ също е издадено от компетентен орган
предвид приложената по делото Заповед №1276/07.04.2022г. на изп. директор на
НАП.
При издаване на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. на основание чл.200
и чл.205
във вр. чл.195, ал. 1-3 от ДОПК
по изп. дело
№12040042559/2004г. от П*** В*** на длъжност старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана и на потвърждаващото го решение не са допуснати нарушения на
материалния закон и съществено нарушение на административно производствените
правила. ПНОМ е в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити
по чл.196 ДОПК.
В постановлението са посочени фактическите и правни основания за издаването му,
т. е. същото е мотивирано съгласно изискванията на чл. 196, ал. 1, т.
3 ДОПК. Съгласно чл. 196, ал. 1, т.
5 ДОПК един от задължителните реквизити на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки са размерът на публичното задължение и лихвите.
Видно от съдържанието на ПНОМ е посочен общия размер на установеното и
изискуемо публично вземане по изп. д. № №12040042559/2004г. по описа на ТД на НАП в общ размер на 7696,22 лв., от
които главница 6940,15 лв. и лихва в размер на 756,07 лв. Необходимостта от
налагане на обезпечение е мотивирана с размера на задължението по образуваното
изпълнително дело. Следва да се посочи, че както приходните органи, така и
съдът, в производството по чл.
197 от ДОПК, не могат да преценяват изводите на ревизиращите органи
досежно дължимостта на публичните задължения и техния размер. Съгласно чл.87,
ал.6 от ДОПК, предвид представеното от жалбоподателя удостоверение за липса на
задължения, следва да се отбележи, че в изречение последно от цитираната
разпоредба в издадените удостоверения не се отбелязват задълженията които са
обезпечени, какъвто е настоящия случай и което по същество кореспондира с
приложената справка от ТД на НАП офис Монтана за общите задължения
но Т.М.В. актуална към 06.07.2022г. за която в първата графа задължения – е
посочено няма задължения. В тази насока и възраженията на оспорващия са
неоснователни.
Мотиви относно изпълнителното основание и
необходимостта от обезпечението се съдържат и в оспореното решението на
директора на ТД на НАП. Същото е издадено в предвидената писмена форма и
отговаря на изискванията на чл.
197, ал. 1 от ДОПК, вкл. са формирани изводи по всички релевирани от
жалбоподателя възражения с жалбата му. Оспорените актове са и материалноправно
законосъобразни.
С потвърденото постановление е наложена
възбрана върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя. Анализът на
доказателства по делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 1-3 ДОПК
за издаване на ПНОМ. С визираните разпоредби е предвидено, че на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се
извършва когато без него събирането им ще бъде невъзможно или затруднено.
Спазени са условията на чл. 195, ал. 1 ДОПК - налице са установени и изискуеми публични задължения, чието
събиране е значително затруднено поради наличие на задължения, същите не са
погасени доброволно, поради което е образувано посоченото изпълнително дело. С
оглед на изложеното и възраженията на оспорващия в тази насока са
неоснователни.
Основанията за отмяна на наложената
обезпечителна мярка са уредени в чл.197,
ал.3 ДОПК, като от доказателствата по делото е видно, че в случая не
са налице предпоставките за отмяна на наложеното обезпечение. Нито с жалбата,
нито до приключване на устните състезания по делото не са представени
доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна
на наложената възбрана върху недвижимия имот, в който случай съгласно чл.
197, ал. 3 от ДОПК съдът може да отмени обезпечителната мярка.
Установените в хода на административното
производство релевантни за спора факти се подкрепят от събраните в
производството доказателства, с оглед на което обжалваният акт не противоречи
на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 213, ал. 1 ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на
длъжника, ако същия не е съгласен с вида и размера на наложената обезпечителна
мярка има възможност да поиска замяна на обезпечението по реда на чл. 199 ДОПК,
както и да направи предложение по реда на чл. 214 ДОПК
същата да бъде насочена върху други негови движими или недвижими вещи. По
делото липсват данни да е било направено такова предложение от страна на
жалбоподателя.
Възражението на жалбоподателя за изтекла
давността по отношение на задълженията му конкретно посочени от него са били
уважени, видно от издаденото Разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение, съгл. чл.225 от ДОПК с
изх.№С220012-035-0241592/03.05.2022г., което е получил лично. По отношение
цитираното в жалбата ТР №7 от 15 /погрешно изписано като 14/.04.2021г. по т.д.
8/2019г. на ОСС от първа и втора колегия на ВАС изрично е посочено, че нормата на чл.172, ал.2 ДОПК предвижда като юридически факт,
прекъсващ давността, предприемането на действия по принудително изпълнение, а
видно от приложените по делото Постановления за наложени запори и възбрани
давността по воденото срещу жалбоподателя изпълнително дело многократно е била
прекъсвана. По отношение на задълженията му за които не е прекратено
производството на 05.07.2018г. по Постановление за налагане на запор и на
26.04.2022г. по оспореното ПНОМ за налагане на възбрана върху недвижими имоти
на жалбоподателя давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност по
аргумент от чл.172, ал.3 ДОПК. Наред с това възражение за давност може да бъде
направено във всеки един момент пред публичния изпълнител.
Същевременно не е налице противоречие с
принципа за "съразмерност", установен в чл. 6 от АПК
в каквато насока се прави възражение. Обезпечителната мярка е предприета за
обезпечаване на установено по основание и размер публично задължение в размер
на 7696,22 лв. към датата на налагането й, като е изпълнено изискването на чл.195, ал.7 от ДОПК и наложената обезпечителна мярка е съответна на вземането.
Във връзка с гореизложеното настоящият
състав намира, че оспореното постановление за налагане на обезпечителни мерки,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново,
потвърдено с решение № 66/12.05.2022 г. от Директора на ТД на НАП – В. Търново
е законосъобразно, постановено от компетентен орган, без допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, при правилното
приложение на закона и при липса на основанията за нищожност на ПНОМ и
потвърждаващото го решение, поради което следва да бъде оставено в сила, а
оспорването отхвърлено
При този изход на спора и при своевременно
направено искане на ответника ТД на НАП – Велико Търново следва да се присъдят
100,00лв. /сто/ за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК
вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 197, ал. 2 от ДОПК, Административен
съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.В. *** против Решение №66 от
12.05.2022г. издадено от И.д. Директор на ТД на НАП Велико Търново с което е
оставена без уважение жалбата му и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№С 220012-022-0025520/26.04.2022г. издадено на основание чл.200
и чл.205
във вр. чл.195, ал. 1-3 от ДОПК
по изп. дело
№12040042559/2004г. от П*** В*** на длъжност старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Т.М.В. *** да заплати на ТД на
НАП гр.Велико Търново, сумата от 100.00 лева /сто/, сторени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по аргумент от чл.197 ал.4 от ДОПК.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: