№ 148222
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110155953 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П. - Гетова, с
която срещу П. И. Ц. са предявени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Ищците извеждат съдебно предявените си права при твърдения, че всеки от тях
притежава по 1/9 идеална част от процесните недвижими имоти /апартамент № ., със
застроена площ от 58,93 кв.м., заедно с мазе № 3 с площ 8,57 кв.м., заедно с 9,58 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 11,48 кв.м., заедно с 8,60 % идеални
части от правото на строеж върху имота, в който сградата е построена, представляващ
поземлен имот с идентификатор 02659.2193.1396 /стар УПИ XII-599, кв. 24 по плана на гр.
Банкя, целият с площ 509 кв.м., който апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 02659.2193.1396.1.23 по действащите КККР на гр. Банкя; ., с площ
от 26,27 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор 02659.2193.1396 /стар УПИ XII-
599, кв. 24 по плана на гр. Банкя/, при съседи: маневрено пространство, гараж № ., подземен
гараж, заедно с 3,21 % идеални части от правото на строеж от имота, в който гаражът е
построен, който гараж представлява самостоятелен обект с идентификатор
02659.2193.1396.2.4 по действащите КККР на гр. Банкя/ по приращение, с оглед правото им
на собственост в посочените квоти върху недвижимия имот, в който самостоятелните
обекти на правото на собственост са построени. Твърдят, че по силата на влязло в сила
съдебно решение правата им върху недвижимия имот са съдебно признати и съдът е
постановил да им бъде предадено владението върху същия. На следващо място са
ангажирани твърдения, че ответникът се легитимира като собственик на процесните имоти
по силата на сключен на 28.08.2014 г. договор за покупко-продажба, за който е бил съставен
нотариален акт № 11, том III, рег. № 3353, дело № 381/2014 г. Заявяват искане за признаване
за установено по отношение на ответника П. Ц., че всеки от ищците е собственик на 1/9
идеална част от процесните имоти, както и за осъждане на ответника да им предаде
1
владението върху целите имот. Отделно ищците са предявили искове по чл. 59 ЗЗД за
присъждане на обезщетения за лишаване от ползването на процесните имоти за периода
28.08.2014 г. - 04.03.2022 г.
По делото е допуснато обезпечение на предявените искове по чл. 108 ЗС чрез
налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижимите имоти съгласно определение
№ 8592/31.07.2023 г. постановено по в.гр.д. № 8649/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-M
въззивен състав, като въз основа на издадената от въззивния съд обезпечителна заповед
възбраната върху имотите е била вписана в книгите по вписванията на 16.08.2023 г.
След връщане на делото от инстанционен контрол с разпореждане №
121797/03.10.2023 г. съдът на основание чл. 114, вр. чл. 113 ЗС, като е съобразил, че са
предявени искове по чл. 108 ЗС е дал указания на ищците, чрез техния пълномощник адв. С.
/пълномощно на л. 159 от делото/ в двуседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането да представят по делото вписана искова молба. Издадено е съпроводително
писмо, което да им послужи за целите на вписването, като съдът е указал неблагоприятните
последици от неизпълнение на указанията относно вписването на исковата молба - същата в
частта по исковете по чл. 108 ЗС, в оглед предвиденото вписване в тази част, ще бъде
върната.
Указанията са съобщени на ищците на 12.10.2023 г., когато им е връчен препис от
съдебния акт чрез пълномощника им адв. С..
На 17.10.2023 г. адв. С. е получил оригинал на исковата молба, уточняващите я молби
и съпроводително писмо до Агенция по вписванията.
В предоставения срок, а и към настоящия момент от страна на ищците не са
представени доказателства исковата молба да е била вписана. Не се установява вписване на
същата и въз основа на извършените от съда служебни справки чрез отдалечения достъп до
Имотен регистър, воден от Агенция по вписванията. Следователно указанията не са
изпълнени, поради което и исковата молба следва да бъде върната на основание чл.129, ал.3
ГПК.
За пълнота съдът следва да посочи, че разрешение на въпроса относно значението на
неизпълнението на дадени от съда указания за вписване на искова молба, с която са
предявени претенции, за които ЗС предвижда вписване, е дадено по задължителен начин с
Тълкувателно решение № 3/2009 г. ОСГК, ВКС, съгласно което изискването за вписване по
чл. 114 ал.1 б.”в” ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС и чл. 114 ал.2 ЗС макар и имащо за цел
оповестително- защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица –
приобретатели на спорното вещно право , от гл.т. на обществения интерес и правна
сигурност на гражданския оборот, като защитим по-висш интерес, задължава съда като
правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл.
130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС . Уредено от
специалния закон, като предпоставка за надлежното движение на производството,
изискването за вписване обуславя приложението на чл. 129 ал. 3 ГПК в рамките на едно
2
разширително тълкуване и прилагане на санкционните последици на закона, след като съдът
изрично е указал на страната задължението й да извърши съответното правно действие-
вписване на исковата молба , и е налице неизпълнение на това указание на съда.
Императивно формулираната процесуално правна норма на чл. 127 ал.1 ГПК , респ.
чл. 128 ГПК , не може да се тълкува в по-широк смисъл от този, вложен от законодателя. Но
установените от законодателя последици, а именно тези на чл. 129 ал.3 ГПК, свързани с
процесуалното поведение на страната ищец в разрез с указанията на съда, могат да се
приложат и по отношение неизпълнението на изискването за вписване на определената от
законодателя категория искови молби. Неизпълнението от страна на ищеца по делото на
допълнителните изисквания при предприетата от него искова съдебна защита на определен
вид субективни права, установени от материалния закон, който ги урежда , следва да се
приравни по последици с неизпълнението на изискванията за редовност на исковата молба,
макар и това изискване да няма правната характеристика на реквизит на редовната искова
молба. В обобщение ВКС е посочил, че неизпълнението на тези указания на съда е
основание за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Следва също така да се акцентира, че обстоятелството, че в случая е допуснато
обезпечение на предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС не дерогира изискването
за вписване на исковата молба по тези искове. Неслучайно с Тълкувателно решение № 6 от
14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, е посочено, че с случаите, при които
вписването на исковата молба има оповестително - защитно действие е налице
обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за допускане на обезпечение
на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда
и вписването й по реда на Правилника за вписванията. Следователно и не е налице
изключение, което да наложи извод, че неприложимо в случая се явява изискването за
вписване на исковата молба. В тази част / с която са предявени исковете по чл. 108 ЗС/
същата подлежи на връщане.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подадената искова молба, вх. №
60871/29.09.2021 г., уточнена с молби, вх. № 42435/04.03.2022 г., вх. № 118087/09.06.2022 г.,
по която настоящото производство е образувано, в частите, с които Л. Х. П., Х. И. П. и И.
И. П. - Гетова са предявили срещу П. И. Ц. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено
по отношение на ответника, че всеки от ищците е собственик на 1/9 идеална част от .,
находящ се в гр. Банкя, СО, район „Банкя“, . с площ 8,57 кв.м., заедно с 9,58 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 11,48 кв.м., заедно с 8,60 % идеални
части от правото на строеж върху имота, в който сградата е построена, представляващ
поземлен имот с идентификатор 02659.2193.1396 /стар УПИ XII-599, кв. 24 по плана на гр.
Банкя, целият с площ 509 кв.м., който апартамент представлява самостоятелен обект в
3
сграда с идентификатор 02659.2193.1396.1.23 по действащите КККР на гр. Банкя; и от .,
находящ се в гр. Банкя, СО, район „Банкя“, ., с площ от 26,27 кв.м., построен в поземлен
имот с идентификатор 02659.2193.1396 /стар УПИ XII-599, кв. 24 по плана на гр. Банкя/, при
съседи: маневрено пространство, гараж № ., подземен гараж, заедно с 3,21 % идеални части
от правото на строеж от имота, в който гаражът е построен, който гараж представлява
самостоятелен обект с идентификатор 02659.2193.1396.2.4 по действащите КККР на гр.
Банкя/ по приращение, както и за осъждане на ответника да им предаде владението върху
целите имоти. Отделно ищците са предявили искове по чл. 59 ЗЗД за присъждане на
обезщетения за лишаване от ползването на процесните имоти за периода 28.08.2014 г. -
04.03.2022 г., поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане №
121797/03.10.2023 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 55953/2021 г. по описа на
СРС, 41 състав в посочената част.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищците в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
Препис да се връчи на ищците чрез адв. Г. С..
Производството по делото остава висящо по предявените със същата искова молба
срещу същия ответник искове по чл. 59 ЗЗД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4