РЕШЕНИЕ
№ 18981
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110162724 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от управителя И.В.Д. и Д.В.Н., срещу С. Н. П., ЕГН **********, с адрес /адрес/, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1000,00 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1159674/17.05.2022г., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 27.10.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 230,00
лв., представляваща договорна лихва за периода от 16.06.2022 г. до 12.05.2023 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит №1159674/17.05.2022г., за сумата от 1000 лв., като страните били
договорили възнаградителна лихва в размер на 23 % и годишен процент на разходите,
възлизащ на 49,11 %. Ответника не изпълнил задълженията си по договора, поради което
дължал на ищеца главница от 1000 лв. и договорна лихва за периода от 16.06.2022 г. до
12.05.2023 г. в размер на сумата от 230 лв., съгласно погасителен план.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като неоснователни и излага съображения за недейсвтителност на целия договор за заем.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Ц., който поддържа исковата
молба и моли съда да уважи исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила писмена молба, в която признава, че е заплатил на ищеца сумата от 366 лв. и
дължи на ищеца 634 лв. главница.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 17.05.2022 г. страните са сключили Договор за предоставяне на потребителски
кредит №1159674, за сумата от 10000 лв., като ответника- кредитополучател, се задължил да
върне заемната сума на 12 бр. месечни вноски, съгласно погасителен план, като
1
заемополучателя се е задължил да върне общо сумата от 1230 лв., от която 1000 лв. главница
и 230 лв. лихва. Размера на лихвата по заема е фиксиран на 23,00 %, а годишния процент на
разходите е фиксиран на 49,11 %.
Съгласно разписка №2000003116076/17.05.2022г., ищеца е наредил по сметка на
ответника сумата от 1000 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок. В тежест на
ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.
В случая доказателство за възникналото правоотношение между страните е
представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит №1159674, а от
приетата в първото по делото съдебно заседание разписка, се установява, че сумата е
преведена на ответника.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на
договора поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В
договора за кредит е посочена общата сума, дължима от потребителя- 1230 лв.,
представляваща сбора между общия размер на кредита- 1000 лв. главница и общите разходи
по кредита за потребителя – 230 лв. лихва.
С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните договор е
действителен. По делото не се установи ответника да е изпълнил задължението си да върне
предоставената му в заем сума, като не са ангажирани и доказателства да е заплатена и
сумата от 366 лв., съгласно твърденията в молба вх. №314229/07.10.2024г. Този факт е
оспорен от ищеца, поради което в тежест на ответника бе да ангажира доказателства в тази
насока и доколкото такива не са представени по делото, то съдът приема, че ответника не е
изпълнил задълженията си по договора за заем.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 1000 лв.,
представляваща непогасена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата,
следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
Предявеният иск за лихва също основателен. Лихвата е начислена на датата на падежа
– за периода от 16.06.2022 г. до 12.05.2023 г., която според погасителния план е в размер на
230 лв. Поделото не са ангажирани доказателства за заплащането и на тази претенция,
поради което иска следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 700.00 лв., от които 100 лв. за държавна такса и 600 лв. за заплатен адвокатски
хонорар. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото същото е изчислено над предвидения минимум, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., поради което същото следва да бъде присъдено до размера от 423 лв. Или
2
на ищеца следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на 523 лв. Следва да бъде
оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати „Ф.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 1000,00 лева
(хиляда лева), представляваща предоставена заемна сума по Договор за предоставяне на
потребителски кредит №1159674/17.05.2022г., сключен между страните, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 230,00 лева (двеста и тридесет лева), представляваща договорна лихва за периода
от 16.06.2022 г. до 12.05.2023 г.
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати „Ф.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, офис 20, сумата от 523,00
лева (петстотин двадесет и три лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С. Н. П., да бъде осъден ищеца
„Ф.Б.“ ЕООД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3