№ 3811
гр. В., 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110113233 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. В. Г., ЕГН
**********, от гр. В. и Х. Г. Г., ЕГН **********, от гр. В. срещу Община Варна, с
административен адрес: гр. В., бул. "Осми Приморски полк" № 43, в която е
обективиран отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на
недвижим имот, представляващ 1 декар лозе, № 232, в гр. В., м-ст „Кочмар", при
граници: Я. Д., блок на ДЗС и път и В. И., а по скица ПИ с идентификатор
10135.3523.232, с площ от 701 кв. м., по КККР на гр. В., район „Младост", одобрени
със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008г. на ИК на АГККК по КККР на гр. В., записан в
кадастралните регистри на Община Варна.
В исковата молба ищците излагат, че са наследници на Г. М. Г., б.ж. на гр. В.,
поч. на 10.05.2010 г. в гр. В., който през 1961 г. с писмен договор закупил от Г. И.
следния недвижим имот: 1 декар ЛОЗЕ, № 232, в гр. В., м-ст „Кочмар", при граници: Я.
Д., блок на ДЗС и път и В. И.. Сочат, че за имота не бил съставен нотариален акт, но
владението било предадено и се осъществявало спокойно и необезпокоявано и до
настоящия момент. Посочват, че междувременно в имота бил извършен строеж, за
който впоследствие била платена такса за регистрация на незаконен строеж - на
27.10.1978 г., и било издадено Разрешително № 232/30.08.1984 г. за водоснабдяването
му. Твърдят, че през целия период от наследодателя, а след това и от ищците, били
заплащани за имота дължимите данък сгради и такса смет, а така също и разходите за
комунални услуги.
Излагат, че въз основа на АОС № 5447/12.12.2008 г. ответникът се легитимира
като собственик, което от своя страна обосновавало правния интерес на ищците от
предявяване на настоящия иск, доколкото, въпреки непрекъснато упражняваното
владение от страна на наследодателя и неговите наследници, те не разполагали с титул
за собственост. Позовават се на изтеклата в тяхна полза придобивна давност от 1961 г.
въз основа на предварителен договор за покупко-продажба до настоящия момент.
1
Твърдят, че ответникът се легитимирал само с Акт за частна общинска
собственост № 5447/12.12.2008 г., като бил актувал имота като общински на основание
§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС/обн.ДВ, бр.96/99 г./. Считат, че посочването на това общо
нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в
АОС обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо
основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане
общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС, като твърдят, че такова
конкретно фактическо основание липсва.
Навеждат, че владеят имота към датата на влизане в сила на Решение №
684/11.11.2010 г. по гр.д. № 1870/2008г. по описа на ВРС - 28.12.2011 г., така и към
настоящия момент.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск. Счита иска
за недопустим, тъй като с влязло в законна сила Решение № 684/11.11.2010 г. по гр.д.
№ 1870/2008г. по описа на ВРС бил отхвърлен предявеният от ищеца Г. М. Г., починал
в хода на процеса и заместен от наследниците си Х. Г. Г. и В. Г. Г., иск за приемане за
установено по отношение на Община Варна, че същата не е собственик на недвижим
имот, представляващ УПИ XV-232 по плана на с.о. „Кочмар", кв. „Възраждане", 5-ти и
6-ти район на гр. В., с площ 702 кв.м., поради което спорът между страните бил
разрешен със сила на пресъдено нещо.
Оспорва иска и по основание, като посочва, че със Заповед № 3067/1978 г. на
Председателя на ИК на ГНС, имотът бил отчужден, за което бил съставен Акт за
държавна собственост на ГНС №14263/11.01.1979г. Били отчуждени 12462 кв.м.,
включени в имоти 19, 20, 21, 22, 24, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, и 33а по плана на м-ст
„Кочмар", определени за площадка на ж.к. „Възраждане", II м.р. Възразява, че имотът,
предмет на делото, бил идентичен с отчуждения ПИ № 22 по ЗРП от 1968 г. Сочи, че
със Заповед №2891/ 08.10.1979 г. на Общински народен съвет, Х. С. И. - син на Г. Х.ва
И., е обезщетен с апартамент № 78 в ж.к. „Възраждане", II м.р., бл. 51, вх. 4, ет. 5.
Възразява, че процесният имот е бил държавна собственост, която е преминала в
патримониума на Община Варна по силата на закона, поради което с Акт за частна
общинска собственост № 5447/12.12.2008 г. имотът бил актувал имота като общински
на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Възразява, че имотът не е бил придобит от ищците въз основа на придобивна
давност, тъй като съществувала законова забрана за придобиване по давност на
държавна, респ. общинска собственост, и предвид мораториума, наложен с § 1 от ЗД на
ЗС, давността за придобиване на имоти -частна държавна или общинска собственост
спирала да тече до 31.12.2022 г.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, като ищецът
обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск с изтекла в негова
полза десетгодишна придобивна давност при упражнено постоянно, явно и
непрекъснато владение над процесния имот.
2
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Към доказателствения материал по делото са приобщени запазени документи по
гр.д. №1870/2008 г. на ВРС, от които е видно, че с постановеното по делото Решение
№3684/11.11.2010 г., потвърдено с Решение №463/13.04.2011 г., постановено по в.гр.д.
№2505/2010 г. на ВОС, Г.О., недопуснато до касационно обжалване с Определение
№287/01.08.2011 г. по гр.д.№722/2011 г. на ВКС, потвърдено с Определение
№634/28.12.2011 г., по ч.гр.д.№584/2011 г., е отхвърлен предявеният от ищеца Г. М. Г.,
ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 120 от ГПК
/отм./ от наследниците си Х. Г. Г., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН ********** срещу
Община Варна иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът
не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ХV-232 по плана на СО.
„Кочмар”, кв. „Възраждане” V иVІ район на гр. В. с площ от 702 кв.м, при граници
УПИ ХVІІІ-228, ХІV-233, ХХ-229, ІХ-316 и път, ведно с построената в имота
постройка, съгласно скица, приложена на л. 21 от делото, която приподписана от съда
представлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл.97, ал.1 от ГПК
/отм./
По делото е представено удостоверение за наследници изх.№АУ060534МЛ от
18.06.2021 г., издадено от Община Варна, район Младост, от което се установява, че
наследници на Г. М. Г., ЕГН **********, починал на 10.05.2010 г. са синовете му Х. Г.
Г., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********, поч. на 29.04.2012 г., наследен от Д. В.
Г., ЕГН ********** – син. Същите са ищци в настоящото производство.
По делото е представен Акт за частна общинска собственост №5447/12.12.2008
г. за УПИ ХV-232 с площ 682,00 кв.м, находящо се в гр. В., С.О. „Кочмар”, кв.12, при
граници УПИ, УПИ ХІV-233, УПИ ХХ-229, УПИ ІХ-316 и пътека, с посочено
основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-
геодезическа експертиза, от която се установява, че по Кадастрален план /КП/ от 1968г.
на м-ст „Текето" („Кочмар") процесния имот представлява имот с планоснимачен №
22, като по този план няма предвиждане и няма вписан собственик По регулационен и
застроителен план на ж.к. „Възраждане" II от 1976г. част от процесния имот (
северната част от имот с планоснимачен № 22) попада в парцел с отреждане за „битова
техника, битов завод, ресторант, специализиран магазин за нехранителни стоки", а
останалата част попада в улична регулация и озеленяване. По Кадастрален план /КП/ от
1998г. на СО „Кочмар" одобрен със заповед № РД-02-14-951/28.08.1998г. на МРРБ
процесният имот представлява имот с планоснимачен № 232, като по този план в
разписния лист е записано начин на трайно ползване „Лозови насаждения" а като
собственик е вписана Община Варна. По подробен устройствен план- план за
3
регулация и застрояване /ПУП- ПРЗ/ на СО „Кочмар" одобрен с Решение № 2483-5 от
19-2б.10.2005г. на ОС на Община Варна процесният имот представлява урегулиран
поземлен имот (УПИ) XV-232, кв. 12 и е с предвиждане за нискоетажно строителство,
със собственик Община Варна. По План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на СО
„Кочмар" одобрен със Заповед № РД-10-7706-215/28.07.2010г. на Областния управител
на област Варна процесният имот е с планоснимачен № 232 и в разписния лист е
записан с начин на трайно ползване „индивидуално застрояване", със собственик
Община Варна. По Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК с последно изменение засягащо поземления
имот със Заповед КД-14-03-2724/24.10.2011г. в кадастралния регистър е записан с
начин на трайно ползване „ ниско застрояване (до 10м), отново със собственик Община
Варна.
Видно от изготвената комбинирана скица към експертизата процесният имот е
идентичен с имота по съдебно решение по гр.д. №1870/2008 г. на ВРС.
Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно ал.2 на същия член
влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за
техните правоприемници.
Доколкото е налице идентичност между страните в настоящото производство и в
производството по гр.д.№1870/2008 г. на ВРС, то страните в настоящото производство
са обвързани от силата на присъдено нещо с Решение №3684/11.11.2010 г., по гр.д.
№1870/2008 г. на ВРС, потвърдено с Решение №463/13.04.2011 г., постановено по
в.гр.д.№2505/2010 г. на ВОС, Г.О., влязло в законна сила на 28.12.2011 г.
При отхвърлянето на отрицателен установителен иск настъпват последици
идентични с уважаване на положителен установителен иск в полза на ответника – Така
Решение № 20 от 20.02.2017 г. по гр. д. №6179/2015 г. на Върховен касационен съд, І-
во гр. отделение. Съгласно чл.116, б. „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск, възражение или искане за почване на помирително производство, с уговорката,
че ако искът или възражението, или искането за почване на помирително производство
не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната като давност съгласно
разпоредбата на чл. 115, б.ж от ЗЗД не тече докато трае процеса. Или от влизане в сила
на постановеното решение, с което се уважава предявеният иск започва да тече нова
давност, в случая на уважаване на исковата претенция. В случая на отхвърляне на
исковата претенцията давността в полза на ищеца не следва да се счита прекъсната.
Доколкото обаче в случая се касае за отрицателен установителен иск, целящ да отрече
правото на собственост на ответника, съобразно с даденото разрешение в цитираното
решение №20 от 20.02.2017 г. на ВКС, следва да се приеме, че с отхвърлянето на
отрицателния установителен иск, предявен от ищеца, то следва да се счита за
4
прекъсната и течащата в негова полза придобивна давност. Или в случая ответникът се
легитимира като собственик на процесния имот по силата постановеното между
страните в настоящото производство влязлото в законна сила на 28.12.2011 г. съдебно
решение по отношение на процесния имот.
С оглед на изложеното по-горе нова давност между страните е започнала да тече
след окончателното влизане в сила на постановеното от ВКС необжалваемо
Определение №634/28.12.2011 г., по ч.гр.д.№584/2011 г., с което е оставено в сила
Определение №287/01.08.2011 г. по гр.д.№722/2011 г. на ВКС, с което не е допуснато
Решение №463/13.04.2011 г., постановено по в.гр.д.№2505/2010 г. на ВОС, Г.О. до
касационно обжалване.
От изслушаните свидетелски показания на свидетелите И. Л. Р. и С. Х.ва Г.а
безспорно се установи, че ищците, а преди това и техните наследодатели са владели
процесния имот, считано от поне 1972 г. необезпокоявано, непрекъснато и явно.
В ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., е обнародван Закон за
допълнение на Закона за собствеността (обозначаван по-долу като ЗДЗС), в чийто
параграф първи е посочено, че за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., се спира
давността за придобиване на държавни и общински имоти. На разпоредбата е
придадено обратно действие – макар ЗДЗС да е обнародван на 06.06.2006 г., той влиза
в сила от 01.06.2006 г., а спирането на придобивната давност е постановено, считано от
31 май 2006 г. В последствие срокът на забраната (мораториума) за придобиване по
давност на имоти – собственост на държавата или на общините, е удължаван
многократно, като параграф 1 ЗДЗС е изменян, както следва: с ДВ, бр. 105 от
22.12.2006 г.: мораториумът е продължен до 31 декември 2007 г.; с ДВ, бр. 113 от
28.12.2006 г.: мораториумът е продължен до 31 декември 2008 г.; с ДВ, бр. 109 от
23.12.2008г., в сила от 31.12.2008 г.: мораториумът е продължен до 31 декември 2011
г.; с ДВ, бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от 31.12.2011 г.: мораториумът е продължен до
31 декември 2014 г. и последно продължен до 31.12.2022 г. с ДВ, бр. 46 от 2006 г.;
посл. доп., бр. 18 от 2020 г.
С Решение №3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело №16 от 2021 г. на
КС на РБ, публикувано в брой: 18, от дата 4.3.2022 г. Официален раздел на ДВ са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на
§ 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността
(ДВ, бр. 7 от 2018 г.), с което е отпаднала пречката за придобиване на имоти частна
държавна собственост по давност, но считано от обнародване на съдебното решение.
Доколкото заявеният в настоящото производство период на упражняване на
давностно владение е от 28.12.2011 г., то не са налице 10 години, с оглед спирането на
давността, или спрямо общината давност е текла от обнародването на посоченото в
5
горния абзац решение на Върховния Конституционен съд на РБ – 04.03.2022 г.
Тъй като до момента не е изтекъл десетгодишният давностен срок за
придобиване на имоти частна държавна собственост и съответно и тъй като
процесният имот представлява такава, съобразно с цитираното влязло в сила решение
№3684/11.11.2010 г., потвърдено с Решение №463/13.04.2011 г., постановено по в.гр.д.
№2505/2010 г. на ВОС, Г.О. ищците не биха могли да го придобият по давност.
Доколкото ищците не са могли да придобият процесният имот по давност, то същият
все още е Общинска собственост, на основание цитираното съдебно решение. Тъй като
същото има сила на пресъдено нещо между страните, то съдът не следва да изследва
предходно придобивно основание на ответника повторно в настоящото производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът успя при условията на
пълно и главно доказване да установи, че е собственик на процесния недвижим имот,
поради което и предявеният от ищците иск се явява неоснователен и като такъв следва
да бъда отхвърлен.
Следва да бъде отбелязано и, че съобразно с разрешението, дадено в мотивите на
т.1 на ТР 8/2012 г. на ОСГТК наличието на правен интерес у ищеца се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е
длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за
правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма
правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното
от него и отричано от ищеца вещно право. В случаите обаче, когато искът е предявен
спрямо държавата или община и касае тяхна частна собственост (какъвто е
процесният) у ищеца всякога е налице правен интерес да отрече тяхното право, ако
придобивното основание, на което самият той се позовава, е давностно владение,
упражнено в период, през който е бил в сила посоченият по-горе мораториум за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, доколкото
единствено при отричането на правото на собственост на общината, респ. държавата,
ищецът би могъл да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, т.е.
всякога има интерес от произнасяне на съда по същество на спора.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответника съдебно-деловодни разноски в производството. Представени
са доказателства за платен депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-геодезическа
експертиза за сумата 350,00 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200,00
лв., на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, определено съобразно с разпоредбата на чл. 25 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Г., ЕГН **********, от гр. В. и Х. Г. Г., ЕГН
**********, от гр. В. срещу Община Варна, с административен адрес: гр. В., бул.
"Осми Приморски полк" № 43 отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ищците, че ответникът
не е собственик на недвижим имот, представляващ 1 декар лозе, № 232, в гр. В., м-ст
„Кочмар", при граници: Я. Д., блок на ДЗС и път и В. И., а по скица ПИ с
идентификатор 10135.3523.232, с площ от 701 кв. м., по КККР на гр. В., район
„Младост", одобрени със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008г. на ИК на АГККК по
КККР на гр. В., записан в кадастралните регистри на Община Варна.
ОСЪЖДА Д. В. Г., ЕГН **********, от гр. В. и Х. Г. Г., ЕГН **********, от гр.
В. ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Варна, с административен адрес: гр. В., бул. "Осми
Приморски полк" № 43 сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева, направени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.3,
във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7