№ 150
гр. Русе , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500318 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
М. ГР. Г. обжалва Решение № 91 от 26.02.2021г, постановено по гр.д.№
4132/20 по описа на РРС като неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно прилагане
на материално-правни и процесуални норми. Излага оплаквания за
неправилност на съдебното решение и иска неговата отмяна и постановяване
на друго, с което се отмени обжалваното решение и предявеният иск за
отхвърли като недоказан по размер.
Въззиваемият „ВиК“ООД-Русе счита въззивната жалба за
неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за
правилно. Претендира направените от въззивното производство разноски,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявеният от „ВИК“ООД-Русе срещу М. ГР. Г. иск е с правно
1
основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 587.58лв
отчетени питейна вода за периода от 13.10.2017г до 14.04.2020, лихва за
забава от 01.01.2018г до 29.06.2020 в размер на 77.98лв, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2526/20 по описа на РРС.
М.Г. в писменият си отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК е признал,
че ползва услугите на дружеството, както и е признал иска по основание, но
го е оспорил по размер. Съобразно този писмен отговор следва да се приеме,
че ответникът признава, че за периода от 13.10.2017г до 14.04.2020г не е
заплащал потребената от него и отчетена от дружеството питейна вода, но
счита, че не е в размера на претендирата сума. В този смисъл всички
възражения направени от него във въззивната жалба относно годността на
монтираният водомер са извън предмета на делото, тъй като не са наведени от
него в отговора на исковата молба. Освен това жалбоподателят се позовава на
доказателства, събирани в друго съдебно производство, а и касаят спор между
страните за незаплатена вода за предходен на исковия период от време.
Независимо от това правилно първоинстанционният съд е приел, че водомера
е подменен, изправен е и отчита точно, като след 01.08.2018г начисляваното
количество вода е по данни на уреда. Жалбоподателят нито има доводи за
негодност на водомера, поставен след демонтиране на предходния водомер на
15.06.2018г., в писмения си отговор, нито е ангажирал доказателства в тази
насока в първата инстанция.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата в първата
инстанция съдебно-икономическа експертиза, за периода от 13.10.2017г до
14.04.2020 начислената сума за потребена вода е в общ размер на 587.58лв
като за периода от 13.10.2017г до 19.06.2018г когато жалбоподателят е нямал
отговарящ на изискванията водомер дружеството е начислило дължима сума
за 91куб.м. вода, което е в размер по-нисък от този, дължим според Общите
условия на „ВиК“ООД. Лихвата за забава, според вещото лице, е в размер на
95.41лв, по-висок от исковата претенция. Тази експертиза е била приета от
съда и не е оспорена от жалбоподателя, поради което правилно е била
възприета от първоинстанционния съд. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е уважил иска на „ВиК“ООД –Русе и е признал за
установено, че М.Г. дължи на „ВиК“ООД-Русе сумата от 587.58лв цена на
доставена питейна вода и такса канал за имот в гр.Рус, абонатен № 176025, за
2
периода 13.10.2017г до 14.04.2020г, ведно с лихвата за забава за периода от
01.01.2018г до 29.06.2020г в размер на 77.98лв, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.06.2020г, всички суми присъдени със
Заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК № 1091 от
02.07.202 по ч.гр.д.№ 2526/20 по описа на РРС. Правилно съобразно спора е
осъдил Г. да заплати на „Вик“ООД сумата от 625лв разноски по делото и 49лв
разноски в заповедното производство. По тези съображения решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя са направените
от въззиваемия разноски в настоящото производство, представляващи
разноски за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът на основание чл.78,ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25,ал.1 Наредба за
правната помощ определя същото в размер на 100лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 91 от 26.02.2021,постановено по
гр.д.№ 4132/20 по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. ГР. Г., ЕГН ********** от гр. Р ул.“Б.“№ **, ВХ.*, ап.* да
плати на „ВиК“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.
Р ул.“Д.“ № 6 сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3