О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 14.07.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
закрито заседание от четиринадесети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
разгледа
докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. № 284 по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника
в първата инстанция Н.А.Д., действащ чрез процесуалния си представител адв. *************, със съдебен адрес:***, против протоколно определение от 28.05.2020
г. на Районен съд - Дупница, постановено по гр. д. № 2/2020 г. по описа на
същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт
РС – Дупница на основание чл.344, ал.2 ГПК, по искане на ищцата в
производството, е постановил кои имоти от кои наследници ще се ползват,
съобразно правата им, до окончателното извършване на делбата, като е разпоредил
на ищцата да бъде предоставена възможност да ползва посочените в т.II и т.III
от исковата молба съсобствени имоти, съобразно правата й в съсобствеността, а
на ответника да се предостави възможност за ползване, съобразно правата му в
съсобствеността, на имота, посочен в т. I от исковата молба.
Жалбоподателят обжалва постановеното от
районния съд определение, релевирайки доводи за неговата неправилност. Приема
обжалвания акт за преждевременно постановен, доколкото към момента на
издаването му не е постановено решение по чл.344, ал.1 ГПК, с което съдът да
допусне делбата, като се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти
ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
Отделно от това излага доводи за неправилно разпределяне ползването на процесните
имоти, несъобразено с действителното положение и имотите, които всяка една от
страните ползва към момента. За целесъобразно приема следното разпределение:
ищцата – да ползва имота, описан в т.I от исковата молба, която в момента
реално го ползва, и имота, описан в т.III от исковата молба, а ответника - имота, описан в т.II от исковата молба, който
същият ползва в момента. Моли съдията
–докладчик, съобразно вмененото му с разпоредбата на чл.344, ал.3 ГПК
правомощие, да измени обжалваното
определение или да изпрати делото на ОС – Кюстендил за произнасяне по частната
жалба.
С жалбата се прави доказателствено искане
за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза със следните задачи:
-
Да се определи
наемната цена на процесните имоти;
-
Да се провери по
счетоводните документи на наемателя на недвижимия имот, описан в т. I от
исковата молба – ********** ******* ЕООД, което е правоприемник на „********** ООД, какъв е размера на заплащания наем на
наемодателя ** ***** и какъв наем заплаща в момента на ищцата по делото М.С.Г.,
която е собственик на **ид.ч. от
имота.
-
След определяне
на месечната наемна цена вещото лице да определи сумата, която трябва да
заплащат страните по делото една на друга при евентуално одобрение на
предложеното искане за реално разпределение ползването на имотите, за
уравняване на сметките.
При
преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид
следното:
Частната жалба е подадена от страна с
правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я приема за
основателна по следните съображения:
Производството пред РС – Дупница е
образувано по искова молба, депозирана от М.С.Г. срещу Н.А.Д., с която е
предявен иск с правно основание 34 ЗС вр. чл.341 ГПК.
В
първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата е направил искане на осн. чл.344, ал.2 ГПК към решението в първата фаза
на делбата съдът да постанови определение, с което да постанови ищцата да полза
имотите, описани в т.II и т.III от исковата молба.
Съдът, намирайки искането за допустимо, с
протоколно определение, постановено в проведеното о.с.з., е разпоредил на
ищцата да бъде предоставена възможност да ползва посочените в т.II и т.III от
исковата молба съсобствени имоти, съобразно правата й в съсобствеността, а на
ответника да се предостави възможност за ползване, съобразно правата му в
съсобствеността, на имота, посочен в т. I от исковата молба.
При
така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК регламентира, че в
решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Съдебният
акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само
за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само занапред във времето, т. е. от момента на влизане на
постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и само до
окончателното приключване на делбеното производство. Възможно е един съделител
да предяви още преди постановяване на решението по допускане на делбата искане
за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, както
в настоящия случай. За да постанови процесуално допустим съдебен акт, съдът
следва да разгледа това искане и да се произнесе по него съобразно посочената
императивна процесуална норма, а именно - най-рано с решението си по
допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може
да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него
съдът не необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните
мерки). Към този момент, но не и на по-ранен етап, съдът с решението по чл.344,
ал.1 ГПК ще е установил налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви
права ще се извърши делбата на процесните имоти- в този смисъл виж Определение
№ 308/24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1773/2014 г.
Изложените съображения налагат извод, че
атакуваният съдебен акт е преждевременно постановен и като процесуално
недопустим следва да бъде обезсилен, а делото- върнато на РС – Дупница за
продължаване на съдопроизводстевните действия с указания за произнасяне по
искането на ищцата с правно основание чл.344, ал.2 ГПК с решението по допускане
на делбата, като се вземат предвид и доводите на ответната страна, изложени в
настоящата частна жалба, респ.евентуално съдът да се произнесе и по направените
с частната жалба доказателствени искания в тази връзка.
Определението, като непреграждащо хода на
производството, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Кюстендилския окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение, постановено в о.с.з. от
28.05.2020 г. по гр. дело №2/2020 на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА
делото
на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно
мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.