Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 02.10.2019г.
Плевенският районен съд,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на дванадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова АНД №1282 от
2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ***В.Ц. ЕГН ********** *** срещу Наказателно
постановление № 19-0938-001354/2019 г.
на Началник сектор ПП към О.М.П. с което на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Въззиваемата страна О.н.М.П. - редовно призовани не се
представляват и не вземат становище по
жалбата.
Явяват се актосъставителят – ***И.Ц.
и свидетелят М.П.Н..
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.Н., поддържа жалбата и изложените
в нея съображения и моли Наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът счита, че същата е допустима и
следва да бъде разгледана.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства намира за
установено следното:
Видно от акт № 201422 на 15.03.2019 г. В 14.00 часа в община Плевен на път
първи клас №3-ПП I
Изложената в акта фактическа
обстановка се подкрепя от актосъставитетеля Ц.
и свидетеля по акта Н., които в хода на съдебното следствие преповтарят
написаното в АУАН и НП и твърдят, че след обаждане на дежурния за настъпило ПТП
посетили мястото на инцидента,служителите
на полицията установили фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП-то от
разговор с двамата водачи и по местоположението на автомобилите. Съставен бил и
протокол за ПТП,като съставителя преценил, че жалбападятеля
е извършил нарушение и е виновен за настъпилото ПТП и по щетите по автомобилите
/които не са описани/. Пред тях водача Ц. съобщил,че е спукал гума и те
установили,че гумата е спукана,но не можели да преценят дали е спукана преди
или в следствие на ПТП-то.
По делото няма приложени други доказателства,напр. обяснения на свидетели
на инцидента за начина, по който е настъпило произшествието. Няма данни дали произшествието
е било запазено и от кого.
В показанията си пред съда свидетелите,посочени от жалбоподателя Ц. - ***,пътници
в автомобила ***, се навежда твърдения, че колата тръгнала наляво,поради
спукване на гумата.
Жалбоподателката оспорва
фактическите обстоятелства изложени в Наказателното постановление навежда
доводи, че НП е незаконосъобразно и твърди, че не е извършил визираното в АУАН
и НП нарушение.Прилага снимки от ПТП-то.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
От представените по делото писмени
доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като
ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка.
НП
е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От
свидетелските показания на актосъставителя се установява, че АУАН е съставен от
неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетел Н. също не е очевидец, а
е само такъв по съставяне на акта. В АУАН няма вписан втори свидетел. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели
– очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят
и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят
е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така
установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел се явява
съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание
за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на разпитаните
по делото свидетели Ц. и Н., които не са очевидци на нарушението, не
опровергаха възраженията на жалбоподателя.
Допуснато е съществено процесуално нарушение и като
не е посочено какви материални щети са настъпили от ПТП-то,по кой от двата
автомобила, което не стана ясно и от разпита на свидетелите.Актосъставителят в
съдебно заседание твърди, че щетите се описват в протокола за ПТП,а свидетелят Н. заявява само,
че автомобила ***е бил с по-големи
щети, но не конкретизира какви. В Протокола за ПТП
/л.35 от делото/ няма описани щети.
Поради изложеното,съдът намира,че не са могли да бъдат направени
категорични изводи за механизма на неговото настъпване. Липсват годни, събрани
по надлежния ред доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение, които да послужат за
съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено официална
констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата,
които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна
функция на акта. Самият акт, обаче не може да бъде доказателство в подкрепа на
един или друг извод, при липса на първични такива, които да носят достоверна
информация за релевантните за спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален
орган на административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава
процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление.
От своя страна, преди да издаде НП, наказващият орган е трябвало да направи
самостоятелна проверка на обстоятелствата по случая и да извърши разследване на
установените спорни обстоятелства. Наказващият орган не е извършил проверка на
обосноваността на акта, преди да се произнесе по преписката в нарушение на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно
основание за отмяна на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било
привлечено към отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по
несъмнен начин извършеното нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. Актосъставителят и свидетелят на съставяне на акта не са
очевидци, а протоколът за ПТП е съставен
от контролните органи, без да е запазено местопроизшествието. Други писмени
доказателства не са приобщени по административнонаказателната
преписка, а свидетели-очевидци не са разпитвани от АНО.
НП по същество се явява необосновано, тъй като събраните по делото доказателства са
противоречиви и от тях не се установява по безспорен начин, че Ц. е извършила нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Фактическите констатации, отразени в АУАН
са били оспорени чрез
допълнително депозирано възражение пред наказващия орган, като
оспорването на фактически установените данни от актосъставителя,
е поддържано и пред настоящата съдебна
инстанция.
Липсата на безспорни
доказателства за деянието не означава
само по себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и пълно установяване
на фактическата обстановка. Липсата на първични доказателства, установяващи
извършеното нарушение, прави издаденото НП необосновано, което е основание за
неговата отмяна.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а
издаденото НП е необосновано и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление № 19-0938-001354/2019
г. на Началник сектор ПП към О.М.П. с
което на ***В.Ц. ЕГН ********** *** , на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението
от страните пред Регионален административен съд – град Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: