РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1955
гр. Пловдив, 15 септември
2014 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет
и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА П.
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
П. административно дело № 3394
по описа за 2013 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1. Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Ю.Е.М.,***, чрез адвокат Р.П.,***,
***, против Решение № 295/07.10.2013 г. на Директора на ТП на НОИ, потвърждаващо
Разпореждане № **********/ПР-1087/24.06.2013 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на
жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 9а, ал. 2 КСО.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като жалбоподателката считат, че неправилно органите на
НОИ са зачели положения от нея осигурителен стаж за периода от 15.01.1972 г. до
08.01.1989 г. като трета категория. Твърденията са, че този стаж следва да бъде
зачетен като втора категория, така както е посочен в удостоверениe
типов образец УП-30 изх. № 1095 от 26.02.1998 г., издадено от ЕТД „РЕДКИ
МЕТАЛИ“ ООД - Участък “Изгрев”. Позовава се на разпоредбата на чл. 61а от
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране - отм. /ПКТП/. В този
смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане,
и връщане на преписката на осигурителния орган за ново произнасяне. Претендират
се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Районно
управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в
писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. Изначално производството
е започнало по повод заявления вх. № МП-33033/17.05.2013 г., с което М. е направила искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и ал. 2 във
връзка с чл. 9а от КСО. Установено е, че към датата на подаване на заявлението - 17.05.2013 г., лицето е навършило 60
г. 09 м. и 17 дни, и има придобит осигурителен стаж от III категория труд – 30 г. 03
м. и 26 дни, зачетен по предоставените документи за времето от 01.01.1970 г. до
31.12.2012 г.
Въз основа на тези данни, Ръководителя на Пенсионното осигуряване при РУ „СО” гр. Пловдив, е
постановил спорното разпореждане, с което на жалбоподателката е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 9а, ал. 2 КСО.
6. Този
резултат е обжалван от М. пред горестоящия в йерархията административен орган,
който с Решение № 295/07.10.2013 г. е потвърдил оспореното разпореждане. За да
постанови процесното решение Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел
следното от фактическа и правна страна:
Заявителката представя образец УП-30 № 1095/26.02.1998
г. от ЕТД "Редки метали" ООД, участък “Изгрев”, с. Барутин за периода
15.01.1972 г. - 08.01.1989 г., в което осигурителят е направил предложение за
категоризиране на осигурителния стаж на жалбоподателката за посочения период, на
длъжностите "телефонистка", "работник кухня", "калкулант",
"помощник готвач", "домакин на стола" при условията на
втора категория труд по т. 61а от ПКТП (отм.).
След направена проверка от ТП на НОИ гр. Кюстендил,
резултатите от която са обективирани в писмо изх. № ОАС-16-1457#1/26.02.2013
г. (лист 51), е установено, че за целия период от м.01.1972 - м.01.1989 г.
данни за лицето Ю.Е.М. има в звено "Работнически стол", като същата
фигурира на различни длъжности. В разплащателните ведомости на "Редки метали"
- ЕООД, рудник "Изгрев", с. Барутин, приети на съхранение, има данни
за изплатени суми за тежки условия и порцион, но няма вписани суми за
йонизиращи лъчения или друг вид допълнителни възнаграждения, свързани с
работата в такава среда. В отдел “Обединен Осигурителен архив” при ТП на НОИ
гр. Кюстендил не се съхраняват други първични документи, от които може да се
определи дали местонахождението на работното място на М. е в близост до
производствени терени за добив и преработка на радиоактивни вещества.
Прието при това положение е, че М. не попада в
категорията на работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните
заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка
на радиоактивни вещества в условията на йонизиращи лъчения, като същата не
попада и в хипотезата по изречение второ на т. 61а от ПКТП (отм.), сочеща
работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и
ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и
комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата
"Редки метали".
Посочено е, че М. не може да бъде причислена, с оглед
заеманите от нея длъжности през процесния период, като заета било в
производството, било в организацията или контрола и ръководството на
технологичните процеси в поделенията на Фирмата "Редки метали".
Категоричен извод в тази насока според решаващия
орган, дава самата т. 61а от ПКТП (атм.) и по-специално последното й изречение,
според което "Органите на ХЕИ за Фирмата "Редки метали" и
здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата
"Редки метали" също полагат труд при условията на втора категория. Подчертано
е, че фактът на тяхното изрично споменаване показвал, че останалите лица не се
ползват от благоприятното третиране на т. 61а от ПКТП (отм.), тъй като законодателят
ясно е разграничил различните функции, осъществявани в съответното предприятие
на фирмата "Редки метали" и е дал изрична регламентация относно
категорията труд на работниците и служителите във фирмата.
По-нататък в решението е отбелязано, че в
последното изречение на т. 61а от ПКТП (отм.) са визирани кръг от служители,
които не са пряко заети в добивните, производствените и технологични процеси на
производство, а са част от т.нар. "обслужващи" звена, каквото
безспорно е столовата към предприятието. Изричното посочване на този кръг
служители в изречение последно на т. 61а от ПКТП (отм.), по аргумент на
противното, показва, че останалите лица със сходни (обслужващи по своя
характер) функции, не попадат в обхвата на цитираната разпоредба и не могат да
се ползват от по-благоприятното третиране на положения от тях труд.
С оглед изложеното е прието, че липсват безспорни
и категорични доказателства, въз основа на които да се приеме предложението на
осигурителя за категоризиране на осигурителния стаж на М. на длъжност
"телефонистка", "работник кухня", "калкулант",
"помощник готвач", "домакин на стола" за времето 15.01.1972
г.- 08.01.1989 г. по условията на втора категория труд по т. 61а от ПКТП (отм.).
Ето защо, стажът за периода 15.01.1972 г. -
08.01.1989 г. според Директора на РУСО Пловдив правилно е зачетен от трета
категория труд.
С тези именно съображения
е обоснован извода на решаващия орган за законосъобразност на оспореното разпореждане,
съответно за неоснователност на жалбата на М..
7. В
хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели, както следва:
Свидетелката С.Б.Д.: Същата заявява, че е постъпила
на работа в рудник Доспат през 1976 г. и е работила там до м.12.1998 г. като
през цялото време е била счетоводител. Когато постъпила на работа, Ю.М. била
работник кухня. След това този рудник станал участък Изгрев, с. Барутин на директно подчинените към ДСО “Редки метали
Бухово”, Софийско. Делева
заявява, че подписът, положен за изготвил и отговорен счетоводител в УП-30
издадено на 26.02.1998 г., приложено към молба вх. № 25463/27.12.2013 г. по описа на съда, бил неин. Това, което
е написано в УП-30 не било написано от нея, но тъй като тя удостоверявала
верността на написаните данни се подписвала за изготвил. Техническото изготвяне
било извършено от жена, която специално правела образците. Това, което й било
дало основание да приеме, че стажът е втора категория, било посочено в самия
образец и това е т. 61а от ПКТП. Ю.М. работела в работническия стол, който се
намирал на територията на рудничното селище в непосредствена близост до
административната сграда, банята, автогаража, складовете за материали и работно
облекло, на 500 м. от кантара, на който се теглели камионите с натоварената
руда и горе-долу на километър от самия рудник. Те получавали всичките
допълнителни възнаграждения за тежки условия, вредни и селикоза, които се
изплащали в зависимост от категорията на работниците. Специално на работниците
в стола се изплащали само за тежки условия, т.е. сумата, която се изплащала на
всеки работник за тежки условия била различна като размер й зависела от
категорията труд. Те били с втора категория и взимали по-малко за тежки условия
като размер от миньорите, които били първа категория. В стола също получавали
за тежки условия на труд. Пътят, през който минавали камионите с натоварената
руда, за да излязат от рудничното селище
минавал на 10 м. от стола и административната сграда. Периодично на територията
на рудничното селище се правили замервания за радиоактивни излъчвания.
Доколкото си спомняла всеки месец се правили тези замервания, но тава били
секретни материали, те нямали достъп до тях и се пазели в тайна. Често се
случвало камионите, натоварени с руда да спират пред стола, за да отидат да се
нахранят шофьорите или да идат до управлението за командировъчни, за документи
и камионите престоявали различно време пред столовата и административната
сграда, зависело кога шофьорът щял да си свърши работата. Всички живеели в
непосредствена близост до административната сграда. На около 10 м. били разположени
блоковете от административната сграда и те живеели там. Били съседи с Ю.. На
всички от втора категория труд били внасяли 45 процента осигуровки от трудовото
възнаграждение. Тези осигуровки ги внасяли в този размер след като излязло
постановлението и им признали втора категория труд. Телефонната централа била в
административната сграда. Свидетелката в момента била пенсионерка и била
пенсионирана втора категория, но от НОИ гр. Пазарджик.
Свидетелят Г.Д.Б.: Същият
заявява, че от 1977 г. до 1988 г. работил в рудник Доспат “Редки метали” като
личен състав на рудника. Още не бил пенсионер. В течение на времето се
променяло името на рудника. Второто име било обект централни Родопи и после пак
се променило името, но вече не си спомнял как се казвало. Рудникът се намирал
близо на километър от с. Барутин и на 15 км. от Доспат. Обектът бил голям. От
свършването на рудничното селище започвал веднага рудникът. Административната
сграда и столовата ги деляла една улица, през която минавали всички натоварени
коли от рудника. То нямало друг път, през който да минат камионите. На
километър от самото село Барутин се намирал рудникът, а самото руднично селище
било извън селото. Кантарът бил на 500 м. от сградите, където били те, а след
кантара започвал рудникът. Не може да каже на каква отдалеченост точно било.
Когато започнал работа през 1977 г. Ю. работела в столовата. Докато той работил
там и тя работела там. Свидетелят бил и инспектор режим охрана и завеждащ личен
състав. Съвместявал двете длъжности през целия период. Рудникът бил на
специален режим. Целият уранов добив бил секретен и в обекта се влизало с
пропуск, охранявал се от милиция. Всяка година идвали лекари от болницата в
Бухово и правили прегледи за облъчването на работниците. Но тази информация не
стигала до тях, защото било всичко засекретено. Не знаел да са идвали да правят
периодични замервания за радиоактивни излъчвания. Официални данни нямало и той
нямал информация, но въз основа на тези работи се давали допълнителни отпуски
от 10 до 22 допълнителни дни. На територията на рудника нямало работник, който
да не получавал допълнителна отпуска или допълнителни възнаграждения за тежки
условия, като размерът на възнагражденията и отпуската зависел от длъжността,
която заемал съответния работник, т.е. миньорите взимали най-много допълнително
възнаграждение и имали най-голяма отпуска. Най-малко взимали служителите, които
работели в столовата и в администрацията. Постоянно пред столовата спирали
пълните камиони, натоварени с руда и шофьорите влизали да обядват. Всички живеели там, защото били безплатни
квартири. Те работили на три смени, на непрекъснат режим на работа. Столовата
също работела на три смени, тъй като всички работници в рудника работели на три
смени и трябвало да се хранят. Сега се сещал, че всички били облъчени и в тази
връзка от рудника им издавали документи да не бъдат кръводарители, тъй като
кръводаряването било задължително по това време. На него му се било налагало да
дава и затова му били издали такъв документ. На всички работници се издавал
такъв документ, че не могат да бъдат кръводарители. Той също имал такъв
документ.
8. В хода на съдебното производство е изслушано
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието без
заявени резерви от страните. Вещото лице е констатирало въз
основа документите и книжата от архива на работодателя ЕТД "Редки
метали" ООД, че на Ю.Е.М. са начислявани суми за тежки условия на труд. В
издадения документ от работодателя Обр. 30 е посочена ІІ категория труд.
Експертът е извършил проверка на всички звена от
архива на "Редки метали", при която е установено, че във всички
ведомости за заплати срещу длъжностите е посочено тежки условия. Във звеното,
където е работила М. - работнически стол, е начислено и изплатено възнаграждение
за тежки условия на труд на следните длъжности: Началник склад, Калкулант, Готвач,
Работник кухня, ЖКО - чистач и свиневъд.
Вещото лице не е констатирало изплащане на
допълнителни трудови възнаграждение при вредни условия на труд през процесния
период освен тежки условия посочени в отделна колона на ведомостта и включени в
БТВ през месеца за които се отнасят.
Експертизата не може да даде отговор на въпроса
дали има ползван допълнителен отпуск за работа при вредни условия. ЛТД не са
предадени и не се съхраняват в архива на РУСО. Във ведомостите за заплати през
периода на ползваната отпуска посочените суми в колона платен годишен отпуск е
записано общо основен и допълнителен отпуск. Не са представени и Заповеди за
определяне на размера на отпуска.
През посочения период 15.01.1972 год. до 1989 год.
съгласно КТ отпускът се е определял на база на трудовия стаж.
На вещото лице не се представени данни за внесени
осигурителни вноски от работодателя, което може да се констатира от
рекапитулация на начисления ФРЗ по длъжности за извършени осигуровки върху БТВ
и внесени в държавния бюджет.
През посочения период съгласно действащата
Нормативна уредба до 01.03.1991 год. за категоризация на труд е била 30 %. След
тази дата е извършена категоризацията и размерите са посочени в раздел ІІІ и не
касаят периода, през който жалбоподателката има заверен трудов стаж ІІ
категория.
ІV. За
правото:
9.
Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив,
е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на
основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
10. По
делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани
от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрира във въпроса налице ли са
предпоставките за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от страна на жалбоподателката и по-конкретно като каква категория труд следва да бъде зачетен
осигурителния й стаж за длъжностите "телефонистка", "работник
кухня", "калкулант", "помощник готвач", "домакин
на стола" за времето 15.01.1972 г.- 08.01.1989 г. (за които жалбоподателката
претендира втора категория по т. 61а от ПКТП /отм./).
11. Настоящият
съдебен състав намира, че категорията труд за процесните периоди следва да
бъдат зачетени така, както се претендират от жалбоподателката.
При постановяване на оспорените
административни актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота приложимите
материалноправни норми относими към спорния административен въпрос, с оглед
структурата на работодателя на жалбоподателката, специфичните условия на труд и
наличието на специална нормативна уредба относно работници,
инженерно-технически работници до началник на участък включително, заети в
обогатяването и преработката на радиоактивни руди и радиоактивни смоли.
Изложените в жалбата
доводи в тази насока изцяло се възприемат от съда, доколкото представляват
възпроизведени мотиви на съдебно решение постановено по идентичен казус от
настоящия съдебен състав (Решение № 228/02.02.2012 г., постановено по адм.
дело № 892/2011 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив).
12. Няма спор, че жалбоподателката
през процесните периоди е работила в структурите на ДСО “Редки метали” и
по-конкретно в рудник „Изгрев, РУ Дружба. Трудовите функции в предприятията за добив, обогатяване и преработка на радиоактивни,
редкометални и други минерални суровини, очевидно са се осъществявали на трите нива на организация
(приложение на ПМС № 163/1992 г.) – участък, минно добивно предприятие (МДП),
съответно районно управление (преди преобразуването). По делото липсват данни, които
да създават дори индиция, а още по-малко да обосноват извод, че е имало
работници, служители, ИТР, които да са осъществявали своята работна функция извън
конкретните обекти, където се е извършвала уранодобвината дейност. Административният
орган е постановил процесния отказ като е счел, че тъй като „ ... в отдел “Обединен Осигурителен архив” при ТП
на НОИ гр. Кюстендил не се съхраняват други първични документи...”, освен
разплащателните ведомости, в които „...има
данни за изплатени суми, за тежки условия и порцион, но няма вписани суми за
йонизиращи лъчения или друг вид допълнителни възнаграждения, свързани с
работата в такава среда ...”, не може „... да се определи дали местонахождението на работното място на г-жа М. е в
близост до производствени терени за добив и преработка на радиоактивни вещества
...”. Впрочем,
в решението
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и в спорното разпореждане, нито е посочено, нито се
твърди, нито пък се установява от данните по делото, че жалбоподателката е
осъществявала трудовата си функция (като "телефонистка",
"работник кухня", "калкулант", "помощник готвач",
"домакин на стола") на работно място извън обекта за добив на уранови суровини и
концентрати. Напротив, данните съдържащи се в показанията на разпитаните по
делото свидетели сочат точно обратното, а именно, че трудовите функции на
трите нива на организация на дейността по извличане на радиоактивните суровини,
са се осъществявали на територията на самите обекти. Разбира се очевидно е, че степента
на досег с вредните за здравето вещества и лъчения при осъществяване на
различните трудови функции е била различна по степен на трите нива от организацията,
контрола и ръководството на процеса. Явно на ниво участък, където е ставало
прякото извличане на радиоактивните метали, досега
със вредните за здравето на човека вещества е бил пряк, непосредствен и
непрекъснат през цялото осъществяване на трудовите функции. Логично при това
положени се явява обстоятелството, че за тези работници, ИТР до началник участък
включително, е предвидена специална категоризация по т. 4д от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 40 на
МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на
работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането
на работната сила /ПМС № 40 / 68 г.),
според която посочените лица добиват
право на пенсия за изслужено време и старост при възраст 45 години и трудов
стаж 15 години, ако са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти. На
второто ниво на организация, осъществяването на трудовите функции от работници
и инженерно-технически работници до ръководител (директор) включително в
хидрометалургичното производство за добив и преработка на радиоактивни вещества,
макар и да не са осъществявани непрекъснато на участъците и да не са свързани
пряко с добива на уранови суровини, изпълнението на трудовите функции е
налагало такъв досег с вредни вещества и радиоактивни метали, щото т. 2 от ПКТП
/отм./ да предвиди, положеният от тях труд да бъде зачетен при условията на
първа категория труд.
Най-сетне очевидно влиянието на вредни вещества и лъчения
е било най-ниско по отношение на осъществяването на трудовите функции на
работниците и служителите на третото организационно ниво. Все пак обаче,
осъществяването на тези трудови функции по необходимост е налагало досега до
тази вредна за здравето среда, поради което ПКТП /отм./ предвижда за тази
категория работещи, пенсионирането да се извършва при условията на т. 61а от
ПКТП (отм.), т.е. при условията на втора категория труд. Казано с други думи,
за работата на трите нива на организация в уранодобивната дейност, са
предвидени първа, съответно втора категория труд, но не и трета. Както вече бе
казано, осъществяването на трудовата функция на участък, което изисква пряка,
непосредствена и непрекъсната работа във вредна среда (радиоактивни вещества и
лъчени) обосновава категоризирането при условията на ПМС 40/1968 г. /отм./. Осъществяването
на трудовата функция на второто ниво - МДП, макар да не изисква пряк,
непосредствен и непрекъснат досег с тази вредна среда, налага по необходимост
периодичен досег с нея и то в такава степен, че обосновава категоризирането в
първа категория труд. Както се посочи на третото ниво на организация, където
допира до тази среда е най-малък, но очевидно необходим за осъществяване на трудовата
функция, категоризирането се осъществява при условията на т. 61а ПКТП /отм./. Не
случайно последно цитираната правна норма предвижда втора категория труд за всички работещи на територията на
рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, без да поставя
изискване за заеманата длъжност (готвач, шофьор, чистач, счетоводител,
телефонист и т.н.), тъй като работещите на територията на посочените обекти,
макар и да не са пряко свързани с добива и преработката на радиоактивни
вещества, няма как да бъдат изолирани от радиоактивни и други вредни лъчения.
В подкрепа на изложеното са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност,
които съдът възприема като непротиворечиви и съответстващи на оскъдните данни
по делото. Въз основа на същите се установява, че рудникът
е бил на специален режим. Целият уранов добив е бил засекретен и в обекта е
имало пропускателен режим. Работническият стол, в който е работела жалбоподателката,
се е намирал на територията на рудничното селище на 500 м. от кантара (на който
са се теглели камионите с натоварената руда) и на около километър от самия
рудник. Пътят, през който минавали камионите с натоварената уранова руда, за да
излязат от рудничното селище минавал на 10 м. от стола и административната
сграда. Постоянно пред столовата спирали пълните камиони, натоварени с руда и
шофьорите влизали да обядват в стола. Периодично (ежемесечно) на територията на
рудничното селище се правили замервания за радиоактивни излъчвания, но поради
секретността на тези данни свидетелите нямат информация. Всяка година идвали
лекари от болницата в Бухово и правили прегледи за облъчването на работниците. На работещите на
територията на рудника не е било разрешено да бъдат кръводарители,
за което на всеки е издаван нарочен документ, тъй като кръводаряването е било
задължително през процесния период.
Всички тези данни
извлечени от показаният на разпитаните по делото свидетели, еднозначно налагат
да се приеме, че осигурителният стаж на М. за длъжностите "телефонистка", "работник
кухня", "калкулант", "помощник готвач", "домакин
на стола" за времето 15.01.1972 г.- 08.01.1989 г., следва да бъде зачетен като втора категория труд, доколкото този
труд е полаган именно на територията на обект за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества.
13.
Неоснователен е доводът на ответния административен орган, изведен по аргумент
за противните от изричното посочване в т. 61а ПКТП /отм./ на кръг от служители,
които не са пряко заети в производството и технологичните процеси на
предприятието, като напр. органи на ХЕИ на предприятието, както и служители на
здравните служби, контролиращи условията на труд в поделението. Изричното
посочване на категории служители, които не са част от служителите на
предприятието „Редки метали” /не са на длъжност в това предприятие/, като
органите на ХЕИ и на здравните служби, които осъществяват своите трудови
функции /или част от тях/ на територията на това предприятие, само потвърждават
извода, че трудът на всички работници и служители, които осъществяват трудовите
си функции на територията на предприятието, на която съществуват йонизиращи
лъчения или други нерадиационни вредни въздействия, е квалифициран като труд от
втора категория по т. 61а ПКТП /отм./. Така
Решение № 12289 от 10.05.2012 г. постановено по адм. дело № 3983 по описа за
2012 г. на ВАС.
14. Изготвената
по делото ССЕ, макар и да не е успяла да даде отговор на по-голямата част от
поставените й задачи, поради липса на съхранени документи и книжа в архива на
работодателя, е в подкрепа на възприетите вече изводи от съда. В тази насока, след
извършена проверка на всички звена от архива на "Редки
метали", вещото
лице е констатирало, че във всички ведомости за заплати срещу длъжностите е
посочено тежки условия. Включително и във звеното, където е работила М. -
работнически стол, е начислено и изплатено възнаграждение за тежки условия на
труд.
15. Не може да не бъде
констатирано, че положеният от свидетелката С.Б.Д. стаж като счетоводител в ДСО
„Редки метали”, участък Изгрев, за периода от 08.03.1976 г. до 30.11.1995 г., е
зачетен от органите на НОИ при отпускането й на пенсия за изслужено време и
старост като положен от ІІ категория труд съгласно чл. 61а от ПКТП, видно от
представеното по делото Разпореждане от 12.01.1996 г. (лист 195).
Ето
защо непризнаването на жалбоподателката на пенсионни права, които вече
веднъж са били признати на друго лице при идентични условия от същата тази администрация
е довело до нарушаване на принципа на равнопоставеност на осигурените лица възведен в
нормата на чл. 3, т. 3 КСО и доразвит в чл. 8, ал. 2 от АПК, според който в пределите на оперативната
самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.
16. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че не изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, а изискванията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (в приложимата редакция към датата на подаване на заявлението) са изпълнени по отношение на жалбоподателката, поради което на същата следва да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитираната разпоредба предвижда възможност за лицата, работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд, като от 31 декември 2011 г. посочената възраст се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 48-годишна възраст за жените и 53-годишна възраст за мъжете при първа категория труд, и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд.
Следователно правото на
пенсия по § 4, ал. 1 от КСО възниква
при наличието на три кумулативни предпоставки: осигурителен стаж с определена в
текста продължителност при условията на първа или втора категория труд,
възраст, съобразно категорията труд и определен сбор от стажа и възрастта.
В конкретната хипотеза към
датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (17.05.2013 г.) М. е на възраст 60 години и 9 месеца и 17 дни (същата е родена на *** г.) и има 30 години,
3 месец и 26 дни общ осигурителен стаж, от които около 13 години и 3 месеца при условията на ІІІ категория и 17 години
(без 6 дни) при условията на втора категория труд, който приравнен на трета
категория съгласно чл. 104, ал. 2 КСО се равняват на 21 години и приблизително три месеца. При това положение сборът от осигурителния стаж и възрастта на жалбоподателката
надхвърля 94, като сборът само на годините без месеците и дните е равен на 94
(възраст 60 г. + 13 г. от ІІІ категория + 21 г. приравнени на ІІІ категория).
17. Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 295/07.10.2013 г. на Директора на ТП на
НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/ПР-1087/24.06.2013 г., поради което същите ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 КСО при РУСО - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявления
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-33033/17.05.2013 г., по описа на РУСО гр.
Пловдив, подадено от Ю.Е.М., при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.
Това налага извод за основателност на жалбата.
V. За
разноските:
18. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката, се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 356 лв. -
заплатените депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 295/07.10.2013 г. на Директора на ТП на
НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/ПР-1087/24.06.2013 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с
което на Ю.Е.М.
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 9а, ал. 2 КСО.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване при Районно управление "Социално
осигуряване" - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявления за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № вх. № МП-33033/17.05.2013г. по описа на РУСО гр.
Пловдив, подадено от Ю.Е.М., при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, да
заплати на Ю.Е.М.,***,
сумата от 356 лева, представляваща сторените от последната разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: