О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ
21.01.2020
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от двадесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело №808 описа
на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Обжалва се определение
№2606 от 13.12.2019 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по т.д. №1091/2019
г., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на
ищеца.
Частният жалбоподател И. Г., действащ в качеството си на ЕТ И.Г. ЕИК
…, чрез процесуалния си представител адвокат Д.Д., е останал недоволен от
постановеното определение и е подал частна жалба срещу него. Счита, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, като моли да се отмени. В тази
връзка е изложил подробни съображения, свързани с пасивната легитимация на иска
по чл.71 от ТЗ, с качеството му на съдружник в ответното дружество, с вписване
на поемането на търговското предприятие от неговия наследодател съгласно
чл.60,ал.2 от ТЗ и действието му.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на
делото, както и във връзка с изложените становища, приема за установено
следното:
Обжалваното определение е връчено на
жалбоподателя на 19.12.2019 г. Частната жалба срещу него е подадена на 20.12.2019
г. Ето защо, следва да се приеме, че тя е депозирана в определения от закона
срок, от легитимирано лице да стори това, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от исковата молба, частният жалбоподател
И. Г., действащ в качеството си на ЕТ И.Г. е предявил искове срещу Т. ЕООД с
правно основание чл.71 и чл.74 от ТЗ.
Ищецът моли
да се признае за установено спрямо ответника, че е съдружник в
дружеството, притежаващ 50% от капитала на основание наследство по закон на ЕТ
З. Г. и неговото търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, както и да се отменят всички решения, взети на общо
събрание на съдружниците в Т. ООД на 25.11.2019 г., поради незаконосъобразно
свикване и провеждане на същото, в отсъствието на ищеца.
Съединени за общо разглеждане са установителен
иск по чл.71 от ТЗ за членствено правоотношение и конститутивен иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общо събраните на съдружниците.
Ищецът твърди, че притежаваният от
наследодателя З. В. Г. ЕТ З. Г. е бил съдружник в дружеството Т. ООД,
притежаващ 50 % от капитала на обща стойност 20 000 лв.
Смъртта на З. В. Г., починал на 29.09.2019
г., не прекратява неговото търговско предприятие, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения. То е преминало в собственост на единствения
му наследник И. З. Г., който е поел
търговското предприятие на праводателя си
на основание чл.60,ал.2 от ТЗ, като е продължил дейността на починалия ЕТ, при което правата и
задълженията му, евентуално и фактическите отношения, свързани с търговската му
дейност, са преминали върху наследниците съгласно общия ред по Закон за наследството.
Твърди, че с факта на поемане на търговското
предприятие, е встъпил и в членствените правоотношения на баща си като
съдружник в ответното дружество, тъй като съдружник е ЕТ и е продължила
дейността на починалия ЕТ.
Твърди,
че другият съдружник в дружеството Т. К.
П. в качеството му на ЕТ Д.-Т. П. е
свикал и провел общо събрание на съдружниците в
Т. ООД на 25.11.2019 г., на което събрание е взел еднолично редица решения, разглеждайки починалия
съдружник като физическо лице, без да отчита специфичната особеност, че
починалият е участвал в дружеството в качеството си на ЕТ, притежаващ и
търговско предприятие, което не е прекратено със смъртта му. Счита, че в случая
са нарушени чл.129 и чл.139,ал.1 от ТЗ, тъй като не е поканен на събранието, а
най-важното - отрича се правото му на съдружник в дружеството.
Посочва,
че е узнал за извършеното вписване на взетите решения от 25.11.2019 г. на
03.12.2019 г.
Към
исковата молба е приложил справки от търговския регистър за ЕТ И.Г. и Т. ЕООД, удостоверение за наследници, протокол от общо събрание на Т.
ООД, проведено на 25.11.2019 г., кадастрални карти за обекти, като тези
последно посочени доказателства са във връзка с направеното искане за
обезпечение на предявените искове.
Окръжният
съд, при проверка на допустимостта на предявените искове, е преценил, че същите
не са допустими, като е постановил обжалваното определение. По отношение на
установителния иск е посочил, че липсва
надлежна пасивна процесуална легитимация, тъй като оспорващият правата
на ищеца е другият съдружник в дружеството. По отношение на конститутивния иск
е приел, че към датата на провеждане на общото събрание ищецът не е имал
качеството на съдружник, тъй като към този момент не е бил поел търговското
предприятие и липсва активна процесуална легитимация към 25.11.2019 г. да
предяви втория иск.
Съгласно чл.71 от ТЗ, всеки член на
дружеството може да защити с иск правото
си на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от орган на
дружеството. Този иск служи за защита на членствените права на съдружниците в търговското дружество с
ограничена отговорност – в случая Т. ООД. С него се урежда общият ред, по който
могат да се защитят съдружниците и се
отнася до законово признато материално право, свързано с членственото
правоотношение. Активно легитимирана
страна да предяви този иск е лицето, което твърди, че има качеството съдружник
и, че са му нарушени членствените права от орган на дружеството, като това лице
трябва да няма друг начин на защита. Именно при липса на друг начин на
защита е налице правен интерес от
търсената защита. Пасивно легитимирана страна е самото търговско дружество. В
случая това е дружеството Т. ООД, доколкото управителя на това дружество Т. К.
П. е свикал и провел общото събрание от 25.11.2019 г., при провеждането на
което е посочено, че със смъртта на съдружника З. В. Г. се е прекратило и членственото му правоотношение в дружеството.
Съгласно чл.74 от ТЗ, всеки съдружник може да предяви иск
за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците, когато то противоречи
на повелителни разпоредби на закона или
на дружествения договор. С този иск е предоставено на съдружника потестативното
право да иска отмяна на решението на общото събрание. Това право следва да се
упражни в срок, който е преклузивен. Ищецът следва да посочи, съответно да установи
предявяването на иска в законово определения срок, качеството си на съдружник в общото събрание
към момента на провеждането му, както и кои норми са нарушени при свикването и
провеждането на общото събрание.
В случая искът по чл.71 от ТЗ за установяване, че ищецът е съдружник по
закон и поемане на търговското предприятие в ответното търговско дружество, е
съединен с иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на съдружниците. И по двата
иска е от значение качеството съдружник на ищеца. При преценката на този въпрос
следва да се имат предвид твърденията на ищеца в исковата молба – правата му
произтичат от преминаване на търговското предприятие в неговия патримониум по
силата на правилата за наследяване по закон, като единствен наследник на
починалия му баща, и поемане на търговското предприятие по силата на чл.60,ал.2
от ТЗ, които предпоставки водят според ищеца и до встъпване в членствените
правоотношения на съдружник в ответното дружество на мястото на неговия
наследодател, без да е необходимо решение на общо събрание на съдружниците. При
тези твърдения ищецът няма правен интерес от
воденето на установителния иск по чл.71 от ТЗ, тъй като в производството
по чл.74 от ТЗ този въпрос ще бъде изследван. Т.е. той ще получи защита по този
въпрос в производството по отмяна на процесните решения на общо събрание на
съдружниците, в което производство и ще се разгледа качеството му на съдружник
на посочените от него основания. Ето защо, за ищеца липсва правен интерес
от воденето на иска по чл.71 от ТЗ.
Производството по този иск е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Следва да се прецени активната
процесуална легитимация на ищеца от воденето на иска по чл.74 от ТЗ. С оглед
твърденията му, че е съдружник на горепосочените основания, не е необходимо да
се събират допълнително доказателства. Този въпрос следва да бъде разрешен
съобразно правилата на наследственото право и на ТЗ, уреждащи статута на ЕТ и
членствените правоотношения при дружествата с ограничена отговорност. Несъмнено
е, че ЕТ е дееспособно физическо лице с признато търговско качество и разширена
правоспособност. Освен по граждански правоотношения, с вписването му в
Търговския регистър той става търговец и може да бъде страна по търговски
правоотношения. В чл.56 от ТЗ е дадено легално определение за ЕТ и са посочени
предпоставките за вписването му. При отпадане на която и да е една от
посочените предпоставки, физическото лице
губи търговското си качество. При смърт, какъвто е настоящият случай,
физическото лице е изгубило търговското си качество. Възможностите са две - вписване заличаването му от Търговския регистър
или поемане на търговското му
предприятие от наследниците му в съответствие с правилата на наследственото
право. От момента на вписването настъпва и оповестителното действие на вписването
съгласно чл.7 от ЗТРЮЛНЦ.
В случая със смъртта си З. В. Г.
е загубил търговското си качество на 29.09.2019 г., датата на която е починал. По силата на
чл.125,ал.1,т.1 от ТЗ със смъртта му следва да се счита, че е прекратено участието
му като съдружник в ответното дружество, тъй като е участвал в него с
търговското си качество и е загубил това качество по силата на чл.56 от ТЗ. Този извод следва и по аналогия с
чл.125,ал.1,т.3 от ТЗ, която хипотеза касае прекратяване на членство на
съдружник-юридическо лице при прекратяване на съдружника с ликвидация. Наследниците
му могат да поемат търговското му предприятие, да наследят дружествените дялове
по силата на чл.129,ал.1 от ТЗ, но не могат да придобият членствено
правоотношение, след като то е прекратено. Членственото правоотношение в
търговското дружество не подлежи на наследяване, наследникът не става
автоматично съдружник. Съгласно чл.122 от ТЗ, следва да бъде приет от общото
събрание. Ако не бъде приет, правата му ще бъдат защитени по чл.125,ал.3 от ТЗ,
като ще получи паричната равностойност на наследените дружествени дялове. Ето
защо, не се установява активната му процесуална легитимация по иска с правно
основание чл.74 от ТЗ, като не се налага събирането на доказателства в тази връзка. Поради това
производството по този иск следва да бъде прекратено.
С
оглед гореизложеното, частната жалба се явява
неоснователна и не следва да се уважава. Ожалваното определение следва
да се потвърди.
Водим от
гореизложеното, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2606 от 13.12.2019
г., постановено от Окръжен съд Пловдив по т.д. №1091/2019 г., с което е
прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца.
Определението е неокончателно и може да се
обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца и настоящ жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.