№ 387
гр. Плевен, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600456 по описа за 2025 година
Образувано е по постъпил частен протест, депозиран от РП-Плевен с
искане за изменение на Определение №606 от 09.06.2025г. по ЧНД
№1025/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“ спрямо обвиняемия А. Х. И., ЕГН:********** – обвиняем
по ДП №3558/2025 година по описа на РП-Плевен, ЗМ-73/2025г. по описа на
РУМВР-Долна Митрополия.
Излагат се твърдения, че МНО „Домашен арест“ е неподходяща в
случая, тъй като обвиняемият е привлечен в качеството на обвиняем за деяние,
което е извършил като длъжностно лице, а именно кмет, с оглед на което
съществува реална опасност същият да въздейства негативно върху
настоящите и бъдещи свидетели. В заключение се прави искане съдът да
отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с която да уважи
искането на РП-Плевен за вземане на МНО „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия А. Х. И..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
поддържа изцяло внесения протест, като излага становище, че депозираната от
защитата частна жалба е неоснователна. Сочи се, че от материалите по
досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява
както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност,
така и опасност същият да се укрие или да извърши престъпление.
Обвиняемият и неговия защитник оспорват така депозирания протест.
Правят искане съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди
първоинстанционното определение.
В право на последна дума обвиняемият заявява, че иска съдът да
потвърди МНО "Домашен арест“.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
1
Частният протест е депозиран в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от
НПК срок, поради което същият се явява процесуално допустим и редовен.
Разгледан по същество, частният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН,
поради следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем А. Х. И. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 03.06.2025г. в с.**********, общ.Долна
Митрополия, обл.Плевен в качеството си на длъжностно лице – Кмет на
кметство с.**********, общ.Долна Митрополия, област Плевен по повод
изпълнение на службата му, чрез нанасяне на удари с твърд, тъп предмет –
лопата, причинил на А. А. В., ЕГН ********** от с.**********, обл.Плевен
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кост на дясната ръка,
довела до трайно затруднение на движението на дясната ръка. – престъпление
по чл.131, ал.1, т.2 във вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че към настоящия момент
са налице достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за евентуална
съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за
които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента
доказателства, в това число разпитите на свидетелите – пострадалия А. В., М.
А.а, И. Х., Г. М., Е. Х.а, Б.Д., Т.З., както и приобщените писмени
доказателства, в това число Амбулаторен лист №**********/03.06.2025г.,
Лабораторно изследване от рентгенография на антебрахиум и на ребра,
протоколи за доброволно предаване, Удостоверение за избран кмет на
кметство, електронна справка за съД.ст на обвиняемото лице,
характеристична справка.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото
производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на
обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение,
каквото в случая е налице. Същото не се разколебава и от обясненията,
депозирани от страна на обвиняемия.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че към настоящия
момент са налице и двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
За наличието на опасността от укриване и от извършване на деяние съдът,
съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се
изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала,
имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото
безпокойство за определено време.
В настоящия случай се касае за деяние, което се отличава с висока степен
на обществена опасност, предвид механизма и начина на извършването му. В
настоящия случай се касае за посегателство, извършено от представител на
обществеността, в чиито правомощия е да съблюдава и ръководи работата,
която е извършвал пострадалият, който е възрастен мъж, като деянието е
2
извършено именно по време на изпълнение на неговите служебни задължения.
Високата степен на обществена опасност е повишена именно от факта, че
пострадалият е функционално подчинен на привлеченото към наказателна
отговорност лице, като в случая е налице значително и неоправдано
превишаване на правомощията от страна на обвиняемия.
Обвиняемият е неосъждан, видно от приложената на досъдебното
производство справка за съД.ст, както и че същият е с добри характеристични
данни.
Както правилно е мотивирал и първоинстанционния съд, налагане на най-
тежката и изключителна мярка за неотклонение следва да бъде наложена само
ако тази цел не може да бъде изпълнена с други средства. В настоящия случай
съдът отчита, че с по-лека мярка за неотклонение, в това число „Домашен
арест“ не би се създала опасност обвиняемият да извърши деяние.
В този смисъл целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, биха се
изпълнили в най-пълна степен с МНО „Домашен арест“.Така ще се осуети
възможността обвиняемият да се укрие, като ще се осигури възможност за
срочното приключване на досъдебното производство.
Първоинстанционният съд не е взел отношение относно необхоД.стта от
постановяване спазването на мярката за неотклонение да се гарантира чрез
видеонаблюдение – гривна, каквото настоящият съдебен състав счита за
необхоД..
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета МНО „Домашен арест“ е правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №606 от 09.06.2025г. по ЧНД
№1025/2025г. по описа на РС-Плевен, с което по отношение на А. Х. И.,
ЕГН:********** – обвиняем по ДП №3558/2025 година по описа на РП-
Плевен, ЗМ-73/2025г. по описа на РУМВР-Долна Митрополия, е взета мярка
за неотклонение „Домашен арест“, КАТО ПОСТАНОВЯВА същата да се
изпълни чрез видеонаблюдение с поставяне на гривна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Препис от определението да се изпрати на ОД на МВР-гр. Плевен, както и на
РУМВР – Долна Митрополия и ОС“ИН“ за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3