РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано по жалбата на
С. Г. С. и Н. Д. С., двамата от ***, действащи чрез пълномощника си адв.Димитринка
Вълева. от БАК, против разпореждането от 21.07.2021 г. на ДСИ при Районен съд Карнобат
за приемане на разноски по изпълнението по изп.дело N 219/2021 г. по описа на ДСИ при
КРС.
Твърди се, че обжалваният акт на ДСИ е неправилен и постановен при нарушение
на процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че по никакъв начин не са давали повод
на взискателите за образуване на изпълнителното дело, тъй като редовно заплащат (както са
се разбрали с взискателите) съответните части от присъдените на взискателите суми с
решенията по гр.д.1103/2018 г. на КРС и в.гр.д.1999/2019 г. на БОС, както и че не са
препяттствали по никакъв начин взискателите да влязат във владение на присъдените им с
посочените съдебни решения 8,6 кв.м.от ПИ № 106, която част е показана в скица-схема и
скица заснемане към допълнителното заключение на вещото лице Стойков, заключваща се
между линия с черен пунктир – РП-1996 г. и плътна черна линия – граница на мястото,
както и да си изградят каквато си поискат ограда. Твърди се, че сега обжалваното
разпореждане е второ по ред, като срещу предходното – от 15.03.2021 г., вече са подали
жалба, по която е образувано гр.д.715/2021 г. на БОС, по което все още няма произнасяне.
По повод на процесното разпореждане за приемане на разноски се излагат
оплаквания, освен, че длъжниците не са давали повод за образуване на изпълнителното
дело; също и – че със сега обжалваното разпореждане отново е приета разноска за
1
адв.хонорар – 350 лв, преди окръжният съд да постанови по гр.д.715/2021 г. по описа на
БОС, дали длъжниците дължат адв.хонорар; на последно място – поради процесуалното
поведение на взискателите, които на 08.05.2021 г. са отказали изпълнението, като са
заявили, че желаят да им се предадат 16 кв.м. от ПИ № 106, което е довело до насрочване от
ДСИ на нов въвод във владение, за което ДСИ е приел разноски за хонорар за вещо лице и
държавна такса за въвод. Жалбоподателите признават, че в крайна сметка ДСИ е приел като
разноска една държавна такса за въвод, но твърдят, че не дължат и нея, поради
непоследователното поведение на взискателите.
Претендира се отмяна като незаконосъобразно на обжалваното разпореждане на
ДСИ при КРС. Няма искания по доказателствата.
Ответниците по жалбата и взискатели по изп.дело – Ж. Д. Ж. и Т. Г. Ж., чрез
процесуалния си представител адв.Светла Гонкова-Трайкова, в законовия срок представят
писмен отговор на жалбата, с който я оспорват като неоснователна. Признават, че
длъжниците регулярно изплащат присъдените на взискателите съдебни разноски с решение
№ 253 от 08.11.2019 г. постановено по гр.д.1103/2019 г. на КРС и с решение № III-241 от
10.09.2020 г. по в.гр.д.1999/2019 г. на БОС – като първите шест месеца сумите са заплащани
в брой в кантората на адв.Гонкова срещу издадена квитанция, а от м.април 2021 г.
длъжницата С.С. е поискала да прави плащанията по банкова сметка, която й е била
предоставена, и по която сметка постъпват съответните плащания съгласно постигнатата
уговорка между страните. Твърди се обаче, че по отношение на задължението за предаване
на владение върху част от имота, не е постигнато съгласие и предаване не е извършено.
Твърди се, че плащането на разноските по гр.дело не освобождава ответниците от
задължението им да предадат на ищците частта от имота, която владеят без правно
основание, поради което ищците са поискали на основание издадения им по делото
изп.лист, да се образува изп.дело при ДСИ при КРС. Сочи се, че по образуваното изп.дело
№ 20212130400219 при ДСИ при КРС, на длъжниците е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Твърди се, че с молба от 29.03.2021 г. взискателите са уведомили ДСИ, че в
срока за доброволно изпълнение длъжниците премахнали частично старото заграждение на
имота. Възникнал е спор относно точното местоположение на границата, която трябва да се
приложи на място съобразно приложената скица, неразделна част от съдебното решение;
поискано е трасиране на границата от лице със специални познания- геодезист. По молбата
ДСИ е насрочил въвод в имота за 14.05.2021 г. и приел разноски, вкл.адв.възнаграждение в
размер на 400 лв, платени от взискателите. Сочи се, че по искане на длъжниците, ДСИ е
изменил разпореждането си, в частта на прието адв.възнаграждение от 400 лв, на 350 лв.
Срещу приетите разноски е подадена жалба от длъжниците С. и Н.С., по която е образувано
гр.д.715/2021 г. по описа на БОС, по което все още няма произнасяне от съда. Твърди се, че
насроченият за 08.06.2021 г. въвод е бил отложен по искане на взискателите, като
разноските за този въвод са за сметка на взискателите. На 21.07.2021 г. с помощта на ново
вещо лице е извършен въвод в процесната част. С разпореждане от 21.07.2021 г. ДСИ е
приел окончателно разноски по делото в общ размер на 714 лв, които да се заплатят от
длъжниците, вкл. 350 лв за заплатено от взискателите адв.възнаграждение (както е прието с
разпореждане от 08.06.2021 г.).
Твърди се, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, и тъй като
настоящия случай не покрива, която и да е от хипотезите на чл.433 ГПК и липсват
документи, които да удостоверяват, че е извършено предаване на процесния имот от
2
длъжниците на взискателите преди образуване на изп.дело, длъжниците не могат да се
освободят от отговорност. Сочи се, че жалбоподателите не твърдят, че са извършили
предаване на владението, а само, че са уведомили кредиторите да установят сами владение.
Твърди се, че въводът във владение се извършва по предвидените в ГПК способи на
изпълнителния процес, поради което длъжниците следва да понесат неблагоприятните
последици на принудителното изпълнение – заплащане на разноските в изп.производство,
тъй като не са доказали, че са предали на взискателите владението на имота преди
образуване на изп.дело.
ДСИ при КРС е представил мотиви по чл.436 ГПК към жалбата, в които е изразил
становище за нейната неоснователност. Сочи се, че в подадените две молби от длъжника Н.
Д. С. до КРС по гр.д.1103/2018 г. на КРС, същият е изразил несъгласието си доброволна да
връща на съседа си част от своя имот и е изразил позиция, че съдебното решение следва да
бъде приведено в изпълнение от съдебен изпълнител. Посочено е още, че предвид това, че в
настоящия случай ответниците са осъдени да предадт на ищците владението върху част с
площ 8,6 кв.м. от ПИ пл.№ 106, предаването на владението не може да стане само с
евентуалното премахване на старата ограда, а следва да стане след трасиране на точното
местоположение на границата между двата имота, което може да се извърши само от
техническо лице-геодезист, каквото трасиране от геодезист не е било предварително
извършено на място преди осъществения от ДСИ въвод.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против действия на
съдебния изпълнител, за които е предвидена възможност за обжалване, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по изпълнително дело № 219/2021 г. по описа на ДСИ при КРС е
образувано по молба на взискателите Ж. Д. Ж. и Т. Г. Ж., двамата от ***, на основание
изп.лист № 260178 от 23.02.2021 г., издаден по гр.д.1103/2018 г. на КРС, с който
длъжниците Д. Н. С., С. Г. С. и Н. Д. С., са осъдени да предадат на взискателите владението
на част с площ 8.6 кв.м. от поземлен имот пл.№ 106 при граници: изток - ПИ 107, запад - ПИ
106, север - ПИ 106 и юг - ПИ 101, която част е показана в скица-схема и скица-заснемане
към допълнителното заключение на вещото лице Стойков, заключваща се между линия в
черен пунктир - РП 1996 г. и плътна черна линия - граница на място.
С разпореждане от 15.03.2021 г. са приети за разноски по изпълнението за сметка
на длъжниците Д. Н. С., С. Г. С. и Н. Д. С., заплатените от взискателите Ж. Д. Ж. и Т. Г. Ж.:
24 лв - държавна такса за образуване на изп.д.№ 219/2021 г., и 400 лв - адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изп.дело.
ПДИ са връчени на длъжниците на 19.03.2021 г.
С молба вх.№ 1284/23.03.2021 г. длъжниците С. Г. С. и Н. Д. С. са заявили, че не
са давали повод за завеждане на изп.дело, тъй като доброволно са предали владението на
процесната част от имота на взискателите, поради което искат разноските по изп.дело да
бъдат възложени на взискателите. Заявили са и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
С жалба вх.№ 1285/23.03.2021 г. длъжниците С. Г. С. и Н. Д. С. са обжалвали
Разпореждането от 15.03.2021 г. за приемане на разноски по изпълнението – 24 лв –
държавна такса за образуване на изп.дело и 400 лв – адв.възнаграждение. По подадената
жалба е образувано гр.д.715/2021 г. по описа на БОС, по което към настоящия момент няма
произнасяне.
С молба вх.№ 1345/29.03.2021 г. и с молба вх.№ 1431/06.04.2021 г. взискателите
3
са оспорили твърдението на длъжниците, че доброволно са предали владението на
процесната част от имота, заявявайки, че в срока за доброволно изпълнение длъжниците са
премахнали частично старото заграждение, възникнал е спор относно точното
местоположение на границата, поради което взискателите правят искане да се насрочи въвод
във владение на имота и да бъде назначено вещо лице-геодезист, което точно да трасира
границата между двата имота, в чиито очертания следва да им се предаде процесната площ.
С молба вх.№ 1397/02.04.2021 г. длъжниците С. Г. С. и Н. Д. С. отново са
заявили, че още след приключване на гражданското дело доброволно са предали владението
на процесната част от имота на взискателите, а след подаване на тяхната молба и жалба по
делото взискателите отново поставили ограда от мрежа на старото място, където е била
старата ограда, като не заели спорните квадратни метри, поради което искат производството
по делото да се прекрати, защото не можели да принудят двамата взискатели да приемат
владението на 8.6 кв.м., които са осъдени да им предадат.
С оглед установения между страните спор дали длъжниците доброволно са
изпълнили задължението си да предадат на взискателите владението на част с площ 8.6 кв.м.
от поземлен имот пл.№ 106 и предвид изричното искане от взискателите да се насрочи
въвод във владение на имота и да бъде назначено вещо лице-геодезист, което точно да
трасира границата между двата имота, с разпореждане от 06.04.2021 г. ДСИ е насрочил за
14.05.2021 г. - 15.30 ч. въвод във владение на присъдения недвижим имот: част с площ 8.6
кв.м. от поземлен имот пл. № 106, която част е показана в скица-схема и скица-заснемане
към доп.заключение на в.л. Стойков, заключваща се между линия в черен пунктир - РП
1996г. и плътна черна линия - граница на място; разпоредил е взискателите да представят в
1-седмичен срок от получаване на съобщението данъчна оценка на имота с оглед
определяне на дължимата държавна такса за въвода във владение /1 % в/у данъчната оценка
на имота, но не по-малко от 240 лв. с ДДС/, както и да внесат 100 лв. депозит за вещо лице.
ДСИ е разпоредил още, след внасяне на депозита, делото да се докладва за назначаване на
вещо лице, което да се призове за въвода; изискано е гр.д.1103/2018 г. по описа на КРС. ДСИ
е разпоредил да се уведомят страните, че ще се произнесе по исканията на длъжниците да
бъдат освободени от заплащането на разноските по изпълнението, вкл.за адвокатския
хонорар, тъй като не са давали повод за завеждане на делото, на 14.05.2021 г. след
посещението в имота, в зависимост от констатациите на място.
Насроченото за 14.05.2021 г. принудително изпълнение е било отложено за
01.06.2021 г., поради самоотвод на назначеното вещо лице Мария Иванова, и поради липса
на назначено ново вещо лице, което разполага с необходимата техника.
Насроченото за 01.06.2021 г. принудително изпълнение е отсрочено за 08.06.2021
г., тъй като назначеното вещо лице Росица Иванова е заявило, че не може да изпълни
възложената задача поради служебна ангажираност.
Насроченото за 08.06.2021 г. принудително изпълнение не е извършено, поради
отказ на взискателя Ж. Д. Ж., който е заявил, че не желае да му бъдат предадени 8.6 кв.м., а
иска да му бъдат предадени 16 кв.м. и отказва изпълнение.
С Разпореждане от 08.06.2021 г. ДСИ е изменил разпореждането си от 15.03.2021
г. за приемане на разноски по изпълнението за адв.хонорар на 350 лв вместо на
претендираните от взискателите и първоначално определени 400 лв.
С молба вх.№ 2308/22.06.2021 г. взискателите Ж. Д. Ж. и Т. Г. Ж. са поискали
ново насрочване на въвод във владение на имота и такъв е насрочен за 21.07.2021 г., като
взискателите са внесли дължимата държавна такса в размер на 240 лв. и 50 лв. доплащане на
депозит за вещо лице Илка Бакалова.
На 21.07.2021 г. е помощта на вещото лице Илка Бакалова е извършен въвод във
владение на процесната част с площ 8.6 кв.м. от ПИ пл.№ 106, която част е показана в скица-
4
схема и скица-заснемане към доп.заключение на в.л. Стойков, заключваща се между линия в
черен пунктир - РП 1996г. и плътна черна линия - граница на място, като вещото лице е
направило контролни измервания по данни от скицата на в.л. Стойков относно крайните
точки на процесната част. Длъжниците са забили колчета в установените точки и е опънат
канап между точките /колчетата/. Преди започване на въвода във владение, ДСИ е
установил, че процесната реална част от поземления имот с пл. № 106 с площ 8.6 кв.м. не е
трасирана на място.
След приключване на въвода във владение на имота, с разпореждане от
21.07.2021 г. ДСИ е приел за разноски по изпълнението за сметка на длъжниците Д. Н. С., С.
Г. С. и Н. Д. С., заплатените от взискателите Ж. Д. Ж. и Т. Г. Ж., държавни такси и
адвокатско възнаграждение по изп.д.№ 219/2021 г., както следва: 24 лв. държавна такса за
образуване на изпълнително дело по чл.30 от ТДТКССГПК; 240 лв. държавна такса за
въвод във владение на недвижим имот по чл.49, ал.1 и ал.2 от ТДТКССГПК - за
извършения въвод във владение на 21.07.2021 г.; 100 лв хонорар за вещо лице Илка
Бакалова и 350 лв за адвокатско възнаграждение, или общо 714 лв.
Със същото разпореждане от 21.07.2021 г. ДСИ е приел, че внесената от
взискателите Ж. Д. Ж. и Т. Г. Ж., държавна такса за въвод във владение на имота на
08.06.2021 г. в размер на 240 лв. остава за тяхна сметка, както и определените разноски за
вещото лице Мирослав Стойков за 08.06.2021 г. в размер общо на 50 лв., включващи
разходите за пътни и възнаграждение, тъй като взискателите са станали причина за
неизвършване на принудителното изпълнение или общо 290 лв. разноски остават за сметка
на взискателите, защото съгласно чл. 57 от ТДТКССГПК, когато ДСИ е отишъл на мястото
на принудителното изпълнение и то е отложено по искане на взискателя, внесената такса
остава за негова сметка, а за продължаване на изпълнението се внася нова такса.
На 04.08.2021 г. по делото е постъпила процесната жалба от длъжниците С. Г. С.
и Н. Д. С. с вх. № 3130/04.08.2021 г. срещу разпореждането от 21.07.2021 г. за приемане на
разноски по изпълнението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира подадената жалба за
неоснователна.
На първо място съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателите,
че не дължат заплащане на разноски по изпълнителното дело, тъй като не са давали повод за
образуването му. Изпълнителното дело е образувано по издадения в полза на взискателите
изпълнителен лист за предаване от длъжниците на взискателите на владението на част – 8,6
кв.м. от ПИ с пл.№ 106, и с искане да ДСИ да образува изп.дело „за предаване на
собствеността, владението и ползването на поземления имот, съгласно изпълнителния
лист“. Ето защо обстоятелството, че длъжниците заплащат регулярно, съобразно
постигнатата с взискателите уговорка, присъдените на взискателите суми като разноски по
водените между тях гражданско дело, е ирелевантно за настоящия спор. Естеството на
изпълнението – предаване на реална част от поземлен имот, също не би могло да бъде
осъществено без участието на съответния експерт – в случая – на геодезист, който с оглед
скицата-схема и скицата-заснемане към допълнителното заключение на вещото лице
Стойков по гр.д.1103/2018 г. по описа на РС Карнобат, да определи точното
местоположение на процесните 8,6 кв.м., владението върху които следва да бъдат предадени
съгласно влязлото в сила съдебно решение. По делото няма доказателства, а и твърдения,
длъжниците да са ангажирали геодезист, който да определи точното местоположение на
тези 8,6 кв.м. На следващо място твърдението на длъжниците С. Г. С. и Н. Д. С. с молби по
изп.дело, че не са давали повод за завеждане на изп.дело, тъй като доброволно са предали
владението на процесната част от имота на взискателите, е било оспорвано от взискателите,
т.е.между страните е налице спор относно това обстоятелство. Ето защо съдът намира, че
длъжниците не са изпълнили доброволно решението по гр.д.1103/2018 г. на КРС, поради
5
което изпълнението на влязлото в сила решение по гр.д.1103/2018 г. по описа на РС
Карнобат е следвало да се осъществи чрез сезиране на съдебен изпълнител.
На основание чл.79, ал.1 ГПК, длъжниците дължат разноските, направени от
взискателите по изп.дело, още повече, че в случая не са налице изключенията по чл.79, ал.1,
т.1-3 ГПК и по чл.79, ал.3 ГПК.
По отношение на размера на разноските, съдът намира, че те са правилно приети
от ДСИ съобразно представените по делото доказателства, както и съобразно постановеното
от ДСИ намаляване поради прекомерност на адв.възнаграждение на адв.Гонкова. ДСИ
изрично е посочил, че не приема част от направените от взискателите разноски по изп.дело
общо 290 лв, тъй като взискателите са станали причина за неизвършване на принудителното
изпълнение.
На последно място, предвид извършения на 21.07.2021 г. въвод във владение и
предстоящото приключване на изпълнителното производство, ДСИ правилно е посочил
дължимите като краен резултат съдебни разноски от длъжниците, за да може след
заплащането им, изпълнителното производство да приключи.
По така изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Г. С. и Н. Д. С., двамата от ***,
действащи чрез пълномощника си адв.Димитринка Вълева от БАК, против разпореждането
от 21.07.2021 г. на ДСИ при Районен съд Карнобат за приемане на разноски по
изпълнението по изп.дело N 219/2021 г. по описа на ДСИ при КРС.
Решението е окончателно съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6