РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110119603 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от П. Н. Х. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 379,91 лева,
представляваща главница, сумата от 344,38 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2010 г.
до окончателното и изплащане и разноски в размер на сумата от 34,49 лева, за които суми
по ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав, е издаден
изпълнителен лист от 15.11.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
[№]/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземанията поради изтичане на погасителна давност.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, 60-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу нея и в полза на третото за процеса лице [фирма] бил издаден
изпълнителен лист от 15.11.2010 г., с който същата била осъдена да заплати на кредитора
следните суми: 1 379,91 лева, представляваща главница, сумата от 344,38 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва
върху главницата, считано от 05.07.2010 г. до окончателното и изплащане и разноски в
размер на сумата от 34,49 лева. Посочва се, че вземанията на [фирма] били прехвърлени в
полза на настоящия ответник [фирма] чрез цесия, за което ищцата узнала през 2015 г., чрез
съобщение за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Н.М.. Поддържа, че на 22.02.2022
г. на Х. било изпратено ново съобщение, с което същата била уведомена за образуване на
изпълнително дело през 2021 г. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист.
Същата излага твърдения, че тези вземания са недължими поради погасяването им с
изтичане на давностния срок, започнал да тече след издаване на изпълнителния лист от
15.11.2010 г. и изтекъл към 15.11.2015 г. Намира за приложим петгодишния давностен срок,
1
с оглед характера на вземанията, независимо, че в случая същите не са установени с влязло
в сила съдебно решение. По тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на
исковите претенции. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
[фирма] оспорва предявения иск като неоснователен с твърдение, че погасителната давност,
приложима към процесните вземания, не е изтекла, тъй като е прекъсвана многократно с
предприемането им и с осъществяването на подробно посочени изпълнителни действия.
Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист произтичат от договор за кредит № [№] от
20.07.2007 г., сключен между [фирма], като кредитор и ищцата по делото П. Н. Х., като
кредитополучател. Излага, че за събиране на вземанията по молба на първоначалния
кредитор от 23.12.2010 г. било образувано изпълнително дело № 5461/2010 г. по описа на
ЧСИ Н.М., с която взискателят възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18
ЗЧСИ и която довела до прекъсване на давностния срок. Изброява конкретни изпълнителни
действия, извършени в хода на това производство, довели до този резултат, като: изпращане
на запорно съобщение до работодателя на длъжника и до търговски банки, насрочване на
опис на движими вещи, молба за изискване на справки и др. п. Ответникът посочва, че на
15.05.2015 г. между първоначалния кредитор, в качеството му на цедент и [фирма], в
качеството му на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който на ответника
били прехвърлени вземанията към П. Х. по процесния договор за кредит. За извършеното
прехвърляне на вземанията било изпратено уведомление до длъжника, върнало се в цялост,
като непотърсено. Заявява, при условията на евентуалност, че ищцата следва да се счита за
редовно уведомена за цесията чрез връчване на уведомлението, като приложение към
настоящия отговор. По молба на ответника от 25.08.2015 г. същият бил конституиран като
нов взискател в изпълнителния процес, след което били извършени други действия, довели
до прекъсване на давността. Излага доводи, че изп. дело № 5461/2010 г. било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие по молба на взискателя същото било
преобразувано в изп. дело № 5442/2021 г. по описа на ЧСИ М.. Счита, че прекратяването на
първия изпълнителен процес не влияе върху давността на вземанията, като с образуваното
на втория във времето същата била прекъсната. През периода от 23.12.2010 г. /дата на
образуване на изп. дело № 5461/2010 г./ до 26.06.2015 г., с оглед разрешението, дадено с
ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече до момента на отмяната му
през 2015 г. Спиране е налице и за период от два месеца, въз основа на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците от същото. С тези доводи ответникът отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 60-ти състав в полза на [фирма], с ЕИК: [ЕИК] и срещу
настоящата ищца П. Н. Х. е издаден изпълнителен лист от 15.11.2010 г., с който е
разпоредено последната, като длъжник, да заплати на кредитора следните парични
вземания: сумата от 1 379,91 лева, представляваща главница, сумата от 344,38 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва
върху главницата, считано от 05.07.2010 г. до пълното и изплащане и разноски в размер на
сумата от 34,49 лева за платена държавна такса. Изпълнителният лист е издаден въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2010
г.
2
Не е спорно, а и от представения и приет по делото препис от договор за
потребителски паричен кредит [№] от 20.07.2007 г. следва, че вземанията по изпълнителния
лист произтичат от договорно правоотношение между длъжника и кредитора във връзка с
предоставен от [фирма] (с последващо търговско наименование [фирма] – считано от
23.05.2008 г., видно от справка в ТРРЮЛНЦ) на П. Н. Х. потребителски паричен кредит, с
размер на заемната сума от 1 500 лева, общ размер на кредита от 1 533,15 лева и обща
стойност на плащанията от 2 132,61 лева, с уговорен краен срок за връщане 30.12.2008 г.,
обусловен от падежа на последната месечна погасителна вноска.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 19.09.2022 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, на основание
чл. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване, е отделено
обстоятелството, че по силата на договор за цесия ответникът е станал носител на
процесните вземания, след издаване на процесния изпълнителен лист, за което ищцата, в
качеството си на длъжник, е била уведомена преди образуване на настоящото производство.
Тези обстоятелства следват и от приетите като писмени доказателства по делото
заверени преписи от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. с
извадка от приложение № 1 към него, потвърждение за извършена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, от които се установява, че
вземанията на [фирма] към настоящата ищца П. Х., произтичащи от процесния договор за
потребителски паричен кредит от 20.07.2007 г., са прехвърлени в полза на ответното
дружество [фирма] по силата на договора за цесия от 15.05.2015 г. От съдържанието на
представената извадка от приложение № 1 към договора следва, че към момента на
прехвърлянето дължимите суми възлизат на 2 026,66 лева, от които 1 379,91 лева главница,
както и, че за събирането им е образувано изпълнително дело № 5461/2010 г. по описа на
ЧСИ Н.М. с рег. № [№] на КЧСИ.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на процесния
изпълнителен лист от 15.11.2010 г. и за събиране на материализираните в него вземания, по
молба на първоначалния кредитор [фирма] с вх. № 69221/23.12.2010 г. и по разпореждане на
съдебния изпълнител от 23.12.2010 г. първоначално е образувано изпълнително дело №
2010[№][№]/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното
дело) се изяснява, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило
на съдебния изпълнител да бъдат извършени съответните изпълнителни действия за
принудително изпълнение на подлежащите на изпълнение вземания.
От съдържащите се в изпълнителното дело материали следва, че за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение от 07.01.2011 г. по
разпореждане от 23.12.2010 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е
наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на П. Н. Х., дължимо от нейния
работодател – дружеството, адресат. Съобщението е получено от [фирма] на 12.01.2011 г.,
видно от удостоверяването за това в приложеното известие за доставяне. Със запорни
съобщения от 15.08.2011 г. и въз основа на разпореждане на съдебния изпълнител от
15.08.2011 г., адресирани до [фирма] (получено от представител на търговската банка на
22.08.2011 г.); до [фирма] (получено от представител на търговската банка на 22.08.2011 г.),
до [фирма] (получено от представител на търговската банка на 23.08.2011 г.) и до [фирма]
(получено от представител на търговската банка на 25.08.2011 г.), в качеството им на трети
задължени лица, са наложени запори върху банковите сметки, открити от длъжника П. Н.
Х.. В отговор, са постъпили съответно: писмо с изх. № [№]/23.08.2011 г., писмо от 25.8.2011
г., писмо с вх. № [№]/месец август 2011 г. и писмо от 02.09.2011 г., с което търговските
банки уведомят ЧСИ, че въз основа на запорните съобщения са наложени запори върху
вземанията по банковите сметки на длъжника, открити при тях, като по същите няма
3
налични парични средства/авоари, които да бъдат преведени по изпълнителното дело.
С молба с вх. № 060240/05.04.2012 г. длъжникът П. Н. Х. е поискала от съдебния
изпълнител да бъде вдигнат наложения запор върху банковата и сметка, открита в [фирма],
тъй като по същата се превежда получавано от нея обезщетение за безработица. С молбата
Х. е поела задължение да изплаща по изпълнителното дело по 150 лева месечно. С
разпореждане на ЧСИ и въз основа на съобщение от 05.04.2012 г. наложеният запор върху
банковите сметки на длъжника П. Х., открити в ОББ АД, е вдигнат, като съобщението е
получено от адресата на 12.04.2012 г.
Данните от приобщеното изпълнително дело № 210[№][№]/2010 г. сочат, че с молба с
вх. № 135148/25.08.2015 г., адресирана до съдебния изпълнител, [фирма] е поискало, на
основание чл. 429 ГПК, да бъде конституирано като взискател, в качеството му на цесионер
на първоначалния кредитор [фирма], по силата на договор за прехвърляне на вземания от
15.05.2015 г. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ дружеството е възложило на ЧСИ да
извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Изяснява се, че с постановление от 08.10.2015 г. на ЧСИ Н.М., на основание чл. 429,
ал. 1 ГПК, ответното дружество [фирма] е конституирано като взискател в образувания
изпълнителен процес, като производството е прекратено по отношение на праводателя
[фирма].
Данните по изпълнителното дело сочат, че с молба с вх. [№]/17.12.2015 г. ответникът е
поискал да бъде насрочена дата за извършване на опис на движимите вещи, находящи се на
адреса на длъжника П. Н. Х., като с разпореждане на ЧСИ от 24.08.2016 г. такъв опис е
насрочен за 17.10.2016 г.
Със запорно съобщение от 11.05.2017 г., адресирано до [фирма], в качеството му на
трето задължено лице, е наложен запор върху банковите сметки, открити от длъжника П. Х.
в търговската банка. В отговор, с писмо от 09.11.2017 г. дружеството уведомява съдебния
изпълнител, че е наложен запор върху разплащателната сметка на длъжника, но поради
липсата на авоари не може да бъде извършен превод на суми по изпълнителното дело.
Установява се, че с молба с вх. № 100651/26.09.2017 г. [фирма] е поискало да бъде
наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в [фирма].
С постановление от 30.03.2020 г. на ЧСИ М., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
производството по изпълнително дело № 5461/2010 г. е прекратено, поради това, че в
продължение на две години от страна на взискателя не са поискани изпълнителни действия.
Видно от отбелязването върху гърба на изпълнителния лист, приложен по делото, е, че като
последно изпълнително действие е вписана датата 15.08.2011 г.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на
процесния изпълнителен лист от 15.11.2010 г. и за събиране на материализираните в него
вземания, по молба на ответника [фирма] с вх. № [№]/18.08.2021 г. и по разпореждане на
съдебния изпълнител от 18.08.2021 г., е образувано ново изпълнително дело № [№]/2021 г.
по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд,
с която дружеството – взискател е поискало да бъде образувано изпълнително дело, в хода
на което да бъде връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, а едновременно с
това да бъде насрочен опис на движимите вещи, находящи се в дома и. Направени са
искания за извършване на справки за установяване наличието на сключени трудови
договори, съответно открити банкови сметки и за налагане на запор при налични такива. На
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Изяснява се, че със запорни съобщения на съдебния изпълнител от 20.09.2021 г.,
адресирани до [фирма] и до [фирма] – като трети задължени лица, е наложен запор върху
вземанията на длъжника П. Х. по открити банкови сметки. Съобщенията са получени от
4
адресатите, съответно на 23.09.2021 г. и на 24.09.2021 г., като с отговори, съответно с вх. №
[№]/28.09.201 г. и от 28.09.2021 г. съответната търговска банка уведомява, че в изпълнение
на запорното съобщение, е наложен запор върху разплащателната сметка на длъжника,
открита в банката, както и, че върху същата вече има наложени други запори/няма авоар.
Установява се също, че със съобщение за образуване на изпълнително дело от
20.01.2022 г. длъжникът П. Х. се уведомява от ЧСИ М. за образуваното изпълнително дело
за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и за конституирания
взискател – ответното дружество [фирма]. Съобщението е получено от адресата на
22.02.2022 г.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 22.07.2022 г., на основание чл. 432, т. 1, вр.
чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, изпълнителното производство по изп. дело № [№]/2021 г. е спряно –
въз основа на представена от длъжника обезпечителна заповед от 01.07.2022 г., издадена в
хода на настоящото производство.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, чл. 124,
ал. 1, вр. ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може
да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този установителен иск е
проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет
оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан
единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст.
С оглед изложеното и предвид конкретното основание за недължимост на процесните
вземания, на което ищцата основава исковата си претенция, в доказателствена тежест на
последната е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на
вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на
ответното дружество, свързана с претендиране на същите, както и периода – начален и
краен момент на давността.
При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищцата вземания съществуват, конкретно чрез
установяване наличието на основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.
Между страните не спори, а и по делото се установи, че за събиране на вземанията по
процесния изпълнителен лист от 15.11.2010 г., след прекратяване на първоначално
образуваното изп. дело № 5461/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М., по молба на ответното
дружество от 14.05.2021 г. е образувано ново и висящо изп. дело № 5242/2021 г. по описа на
съдебния изпълнител. Същевременно, с отговора на исковата молба, депозиран по
настоящото дело, ответникът оспорва основателността на исковата претенция с доводи,
насочени към установяване съществуването на вземанията по процесния лист, с оглед
наличието на конкретни действия, довели до прекъсване на давностния срок.
Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя [фирма]
за събиране на вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист в тяхната цялост,
съответно предприетата форма на защита от ответната страна спрямо предявения иск,
насочен към отричане на процесните вземания в тяхната цялост, свидетелства за правния
интерес на ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск и за нейната активна
материалноправна легитимация в процеса.
5
Страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства се установи, че ответното
дружество е придобило вземанията, удостоверени в изпълнителния лист от първоначалния
кредитор [фирма] по силата на договора за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015 г., за която промяна в кредиторите ищцата не спори, че е била уведомена преди
образуване на настоящото производство, което следва и от материалите по двете
изпълнителни дела. Същевременно, с изрично постановление на съдебния изпълнител от
08.10.2015 г. [фирма], на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, е било конституирано като взискател
в първоначално образувания изпълнителен процес, а впоследствие и като взискател по
образуваното и висящо изп. дело № 5242/2021 г.
Изложеното обосновава извода за наличието на пасивна материалноправна
легитимация на ответното дружество в настоящия процес, като кредитор на вземанията,
удостоверени в процесния изпълнителен лист, издаден в полза на праводателя му [фирма].
В настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла преди
образуване на настоящото производство.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По делото се изясни, че процесните, оспорени от ищцата, вземания са удостоверени в
изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за
цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало
неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на
изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да
послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва
изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на
влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната
сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за
удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има
установително действие в отношенията между страните, като влизането в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само
на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2
ГПК.
Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения
установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо
удостоверените в същата вземания, от влизането и в сила, става приложим петгодишният
давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите,
6
изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС,
IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг.
дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по
ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно, спрямо процесните, оспорени от ищеца, вземания, за които по ч. гр.
дело № 33082/2010 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 60-ти състав е издадена
заповед за изпълнение на парични задължения, е приложим петгодишният давностен срок –
арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, в случая от 15.11.2010 г. (датата на издаване на изпълнителния лист, предвид
липсата на данни относно конкретния момент на връчване на препис от заповедта за
изпълнение на длъжника). Ето защо, този срок поначало изтича на 15.11.2015 г.
При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през
този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране
на паричните притезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, в. „в“ ЗЗД сред основанията за прекъсване на
давността е и предприемането на действия за принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова такава – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Събраните по делото доказателства водят до извод, че този давностен срок е бил
прекъсван с конкретно поискани/извършени действия от взискателя, съотв. от съдебния
изпълнител в хода на образуваните изпълнителни дела.
Първото такова действие е подаването на молбата от 23.12.2010 г. от първоначалния
взискател до ЧСИ Н.М. с искане за образуване на изпълнително дело за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист. Изясни се, че последната съдържа изрично
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и, че въз основа на същата е образувано изп. дело №
2010[№][№]/2010 г. Съгласно посочената законова разпоредба по възлагане от взискателя
частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
Предвид това и при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите
на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът счита, че тази молба на дружеството [фирма], в качеството му на кредитор по
изпълнителния лист, обективираща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и която е била приета от
органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е
довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова такава е
започнала да тече, считано от следващия ден – 24.12.2010 г.
Съдът намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство,
съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на
правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като
изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и
предшестващото го исково производство, в хода на което давност не тече докато трае
процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение
7
от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в
този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС/.
Считано от 26.06.2015 г. действието на спирането е преустановено, като от този
момент е започнал да тече приложимият към вземанията петгодишен давностен срок, който
поначало изтича на 26.06.2020 г.
След този период от страна на взискателя са депозирани молба от 25.08.2015 г., молба
от 17.12.2015 г. и молба от 26.09.2017 г., които, съдържайки искания за конституиране като
взискател, възлагане на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, както и за извършване на конкретни
изпълнителни действия, са довели до прекъсване на давността за процесното вземане и нова
такава е започнала да тече, считано от 27.09.2017 г. (денят, следващ подаването на
последната молба от 26.09.2017 г., с която ответното дружество, като взискател, е поискало
да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по банковите и сметки, открити в
[фирма]).
Същевременно, действие, довело до прекъсване на давностния срок за процесните
вземания, в хода на първоначално образуваното изп. дело № 5461/2010 г., е налагането на
запор върху банковата сметка на длъжника П. Х., открита в [фирма] от момента на
получаване на запорното съобщение от 11.05.2017 г. от търговската банка.
Следващото действие, довело до прекъсване на давността е подаването на молбата от
взискателя [фирма] от 18.08.2021 г. с искане за образуване на изпълнително дело за
събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. Изясни се, че последната съдържа
изрично възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, посочване на конкретни изпълнителни действия,
които да бъдат извършени, както и, че въз основа на същата е образувано изп. дело №
5242/2021 г. по описа на ЧСИ М.. Предвид това, новият петгодишен давностен срок е
започнал да тече, считано от следващия ден – 19.08.2021 г. и следователно не е изтекъл към
момента на образуване на настоящото производство по искова молба от 12.04.2022 г., нито
към момента на приключване на устните състезания.
Наред с това, в хода на новообразуваното изпълнително дело също са извършени
конкретни изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността за вземанията,
удостоверени в процесния изпълнителен лист, конкретно налагането на запор върху
вземанията на длъжника и ищца в настоящия процес П. Х. по банковите и сметки, открити
при третите за процеса лице [фирма] и [фирма] от момента на получаване на запорните
съобщения – съответно на 23.09.2021 г. и на 24.09.2021 г., предвид постъпилите
утвърдителни отговори от адресатите за налични сметки на длъжника в търговските банки.
За прецизност следва да се отбележи, че давностният срок за процесните вземания е
бил и спрян за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, доколкото
съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ бр. 34 от
09.04.2020 г.) за този период спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти – арг. чл. 3, т. 2 от закона.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020
г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно,
процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно през
времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., поради което на още по-силно основание не е
изтекъл нито към депозиране на процесната искова молба, нито към момента на
приключване на съдебното дирене.
8
В тази връзка и с оглед изложените от ищцата твърдения, развити в депозираните по
делото писмени бележки, относно извършеното отбелязване върху процесния изпълнителен
лист, че последно извършеното изпълнително действие по първоначално образуваното
изпълнително дело № 5461/2010 г. по описа на ЧСИ М. е от 15.08.2011 г., съдът намира за
необходимо да отбележи, че тази констатация на съдебния изпълнител е във връзка с
постановеното на 30.03.2020 г. прекратяване на производството по посоченото
изпълнително дело № 5461/2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и не обвързва
настоящия състав при преценка погасени ли са по давност вземанията по изпълнителния
лист, при наличието на доказателства за извършени последващи конкретни действия, довели
прекъсване на давността.
Посоченото прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона, считано
от момента на изтичане на две години от последното действие, в който смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на последното
изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на изпълнителното производство
става по право, без значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване
на принудителното изпълнение и в кой момент е сторил това – в случая с постановление от
30.03.2020 г., тъй като с постановлението си съдебният изпълнител само констатира
настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване, предвидено
изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на действието
му и за прилагане на някои от последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за
настъпване на самата перемпция.
Независимо от това, тази перемпция е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Касае се обаче за различни правни институти, с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Ето
защо, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо
от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова,
тъй като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ – в този
см. Решение № 73 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/ 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о, постановено
по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай, установените по делото факти обуславят извод, че след
подаването на молбата от 26.09.2017 г. с искане за налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника, следващото активно действие от страна на взискателя [фирма], насочено към
събиране на процесните вземания, е депозирането на молбата от 18.08.2021 г. за образуване
на ново изпълнително дело.
Ето защо, следва да се приеме, че в продължение на две години, считано от деня,
следващ подаването на тази молба – от 27.09.2017 г. в хода на производството по изп. дело
№ 5461/2010 г. не са извършвани, респективно не са били поискани от взискателя конкретни
изпълнителни действия и същото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК–
поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, което от своя страна е проявна форма на неговото бездействие,
9
водещо до осуетяване реализацията на правата му – на 27.09.2019 г. /две години от деня,
следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/.
Това прекратяване не влияе върху извода, че погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла към момента на образуване на настоящото дело, тъй като изтичането
на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има за последица прекратяване на изпълнителното
производство, но не обуславя погасяване на материалното право на взискателя /арг. чл. 454,
ал. 2 ГПК/, а извършените след прекратяването действия по вече изложените по-горе
съображения, са произвели правно действие и са довели до прекъсване на давностния срок.
С оглед всичко изложено дотук, предявената искова претенция, основана на твърдения
за недължимост на вземанията по процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по
давност в период след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на настоящото
производство, предвид неизтичане на приложимия към притезанията петгодишен давностен
срок, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски има
само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на същия следва да бъде
присъдена сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в минималния размер,
установен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ответното дружество, изразяваща се в депозиране на писмен отговор, без
процесуално представителство в проведеното открито заседание, конкретната фактическа и
правна сложност на делото, обоснована от предявената една установителна искова
претенция, събраните доказателства, както и приключването му в рамките на едно съдебно
заседание. Сторените от ищцата разноски следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. Х., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] против
[фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че П. Н. Х. не дължи на [фирма], сумата от
1 379,91 лева, представляваща главница, сумата от 344,38 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва върху главницата ,
считано от 05.07.2010 г. до окончателното и изплащане и разноски за държавна такса в
размер на сумата от 34,49 лева, за които суми по ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 60-ти състав, е издаден изпълнителен лист от 15.11.2010 г.,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № [№]/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М. с
рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията поради
изтичане на погасителна давност.
ОСЪЖДА П. Н. Х., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК, да заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес], сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11