№ 54
гр. В., 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502311 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. С. Г., Ю. Б. П., И.
Х. П. и К. Х. П. чрез адвокат С. С. срещу решение № 2372 от 15.07.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 15368 по описа за 2021 г. на Районен съд - В., двадесет
и пети състав, с което е прието за установено по отношение на Е. С. Г., Ю. Б.
П., И. Х. П. и К. Х. П., че А. И. Ю., С. Р. В., Г. Р. Ю., А. Р. Ю. и С. Р. Ю. са
собственици на реална част, защрихована в лилав цвят и заключена между
точки 1, 18, 17,16,15,14,13,12 и 4, изобразени на скица, находяща се на лист
12 от първоинстанционното дело с площ от 92 кв.м, включени в ***, находящ
се в село Б., при граници: *** и улица, на основание член 108 от ЗС; осъдени
са Е. С. Г., Ю. Б. П., И. Х. П. и К. Х. П. да предадат на А. И. Ю., С. Р. В., Г. Р.
Ю., А. Р. Ю. и С. Р. Ю. владението върху описаната по-горе реална част на
основание член 108 от ЗС; осъдени са Е. С. Г., Ю. Б. П., И. Х. П. и К. Х. П. да
заплатят на А. И. Ю., С. Р. В., Г. Р. Ю., А. Р. Ю. и С. Р. Ю. сумата от 1 379
лева, представляваща направените по делото пред първата инстанция
разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е неправилно и
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. При точно
възприета фактическа обстановка са направени неправилни правни изводи от
районния съд, не е приложен вярно закона, както и са неверни
интрепретациите на представените доказателства. На първо място се счита, че
1
съдът не е тълкувал нормата на член 33, алинея 1 от ЗТСУ в смисъла, който
има пред вид закона, както и разрешенията относно налице ли е приложена
първа регулация на имотите до влизане в сила на ЗУТ. Възразява се, че не е
допустимо придобиване по давност на реална част от имот – част от
парцел/УПИ. На следващо място въззивниците намират, че от свидетелските
показания не доказват владението на ищците върху процесната реална част,
както и че оградата е преместена навътре в техния имот. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни
съображения за необоснованост на направените оплаквания и се желае
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищците са собственици
на *** по наследство от Р.Й.Й., който е придобил по давност имота съгласно
нотариален акт /НА/ № 24, том ХІV, дело № 6300 от 1984 г. По стар план
имотът представлявал парцел V-142 в квартал 25 с площ от 600 кв.м, а
измерен графически по действащ кадастрален и регулационен план на селото
бил с площ от 500 кв.м. След извършване на техническа експертиза се
установило, че по североизточната граница на *** има наличие на грешка, тъй
като отразената в плана граница не отразява съществуването до заснемането
на ограда, съответстваща на североизточната граница на парцел V-142 в кв.25
по предходния план на село Б., при което се формирала разлика в площта с 92
кв.м. Нямало никакви данни в тази част планът да е приложен, респективно
да са уредени имуществени отношения, както и да са настъпили условията за
превръщане на парцеларната граница в имотна такава. Целият имот от 600
кв.м винаги е бил собственост на ищците и бил владян непрекъснато и
необезпокоявано, включително и площта от 92 кв.м, която считали за
неразделна част от него и до депозиране на исковата молба за нея не е имало
спор с ответниците. Било извършено трасиране на имота от ответниците, за
което ищците не били уведомени. През месец февруари 2021 г. без съгласието
на ищците ответниците съборили тЕ.та ограда между имотите под претекст,
че ще я подновят за тяхна сметка. Материализираната граница била
разрушена, като била премахната денивелацията и изравнен терена между
двата имота. Също така били изсечени, изкоренени и премахнати
насажденията на самата имотна граница – кайсия, дрян, сливи, дюля, но на
терена останали маркировки от извадените железобетонни колове. В единия
2
край на общата имотна граница останало само орехово дърво, което било
трайна маркировка. На 17.03.2021 г. ответниците започнали поставяне на
оградни колове и оградна мрежа, но не на мястото на старата ограда, а изцяло
в имота на ищците, като реално завзели от тяхната площ посочените 92 кв.м и
имотната граница сега преминавала през тяхната шахта до улицата и
непосредствено до жилищната им сграда, въпреки че преди издаването на
разрешението за строеж и визата през 1985 г. къщата била на повече от три
метра от имотната граница. Извършеното от тях трасиране не отговаряло на
действителното положение поради наличието на грешка и непълноти в
кадастралната основа и регулационния план /РП/, която създавала привидност
за наличие на придаваеми по регулация части. Имотът до момента на
изместване на оградата на 17.03.2021 г. бил владян заедно с процесните 92
кв.м от наследодателя и ищците повече от 36 години, респективно тези
квадратни метри били придобити по давност. След изместването на оградата
ищците били лишени от владението на тази част, като ответниците я ползвали
без основание. На същите били изпратени покани за възстановяване на
оградата и за заплащане на обезщетение, които били получили по надлежния
ред.
В срока по член 131 от ГПК ответницата Е. С. Г. е депозирала отговор на
исковата молба, в който е изразила становище за неоснователност на иска.
Излага се, че е налице недопустимост за придобиване по давност на части от
урегулиран поземлен имот /УПИ/ съгласно действащия към 1985 г. ЗТСУ.
Твърди се, че претендираните 92 кв.м представляват идеални части от техния
имот, нямат необходимата площ и размер съгласно член 19 от ЗУТ и не били
налице условията на член 17 от ЗУТ, за да се приложи изключението по член
200, алинея 2 от ЗУТ. Оспорва се твърдението за владение, което да е
продължило повече от 36 години, като се твърди, че ищците никога не били
манифестирали свое намерение да владеят тази част от имота на ответниците
и още по-малко това владение да било ставало необезпокоявано, трайно, със
знание и без противопоставяне от страна на ответниците. Едва с подаване на
исковата молба ответниците разбрали, че ищците имат претенции. Сочи се, че
от РП от 19.10.1984 г. и от РП от 14.06.1991 г. е видно, че в последния,
приложен от 1991 г., е налице права линия по границата между имотите на
ищците и на ответниците. Виждало се, че при плановете от 1984 г. и 1991 г.
има една разлика и тя е, че при плана от 1991 г. се образува нов ***, получен
в резултат на това, че са придали на *** от 1984 г. идеални части от бивш
имот пл.№ 140 /собственост на ответниците/ , така че границата между двата
имота станала права линия, а не начупена към имот с пл.№ 14, както било по
плана от 1984 г. Твърденията им кореспондирали с приложеното уведомление
изх.№ УТ-2332/1 от 15.12.2021 г. на Община А., съгласно което със заповед
№ 2088 от 19.10.1984 г. на председателя на ОНС-В. било одобрено изменение
на регулацията в кв.25 по плана на село Б., като се образува парцел V-142,
отговарящ на част от *** от кв.23 по сега действащия РП на селото. Твърди
се, че ограда между двата имота, свързваща изцяло началната и крайната
3
точка на границата, не е съществувала. През годината тази ограда в средната
й част била умишлено няколкократно разрушавана от ищците, за да могат да
влизат без усилия в двора на ответниците и да берат продукцията им. Когато
ответниците предприели поставянето на нова ограда на границата, от двата
края на оградата имало останали не повече от 2-2,50 м тЕ. ограда,
включително и запазените железни колове в началната и крайната точка на
границата на двата имота. Твърди се, че ореховото дърво е засято от майката
на ответницата и попада в техния имот. Твърди се, че не е вярно, че на
границата е имало плодни дръвчета, които да са били изсечени от
ответниците; че ищците не знаели за трасирането. Твърди се, че границата на
двата имота е обособена и винаги била обособена и винаги била такава,
каквато е по скица и по която била направена новата ограда. Не се оспорва, че
ответниците упражняват фактическа власт върху процесната реална част.
Излага се, че с договор за продажба на недвижим имот от 07.03.1950 г. С.Г. П.
придобил къща и дворно място в село Б. с площ от 1,5 дка. С НА за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 98, том ІХ, дело №
4900 от 1975 г. С. П. К. придобил по давност дворно място в село Б. с площ от
2 330 кв.м , представляващо пл.№ 141 от 1 050 кв.м с построена там жилищна
сграда, пл.№ 139, в което са включени 350 кв.м, пл.№ 140 от 530 кв.м, пл.№
138, в което са включени 400 кв.м, съгласно действащия РП на село Б. от
18.01.1935 г. На 12.06.1978 г. К. починал, като го наследили неговите
наследници по закон. На 19.10.1984 г. от имот с пл.№ 142 се образувал ***.
На 19.12.1984 г. наследодателят на ищците придобил по давност и покупка
***. На 14.06.1991 г. бил одобрен действащия РП на селото, от който било
видно, че наследеното от наследниците на С. П. К. дворно място е обособено
в два УПИ - УПИ IV-277 и УПИ Х-277. От разписния лист към действащия
РП от 1991 г. е видно, че от имот № 277 били образувани парцели IV и Х,
които са собственост на наследниците на С. К.а. Образувал се парцел *** от
кв.23, част от който бил *** на ищците. С НА за покупко-продажба № 156,
том ІІ, рег.№ 38605, дело № 369 от 24.08.2006 г. наследниците на С. К.
продали на двама от ответниците и Х. С.ов П. при равни квоти УПИ IV-277 и
УПИ Х-277. На 27.11.2019 г. Х. П. починал като бил наследен от Ю. П. като
негова съпруга, сина му К. П. и дъщеря му И. П.. Твърди се, че ответницата е
собственик на ½ от процесните 92 кв.м, които съставляват част от УПИ IV-
277 въз основа на наследяване от баща си С. К. и покупка; Ю. П. е собственик
на идеални части от процесните 92 кв.м въз основа наследяване от съпруга й
Х. П. и покупка, осъществена в режим на СИО; К. П. и И. П. са собственици
на идеални части от процесните 92 кв.м въз основа на наследяване от баща
им Х. П..
Няма спор по следните факти:
1/ Че Р.Ю.Ю. и Р.Й.Й. са имена на едно и също лице;
2/ Че Р.Ю.Ю. е починал на 22.09.2014 г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата си А. И. Ю. и децата си С. Р. В., Г. Р. Ю., А. Р. Ю. и С.
4
Р. Ю.;
3/ Че С. П. К. и С.Г. П. са имена на едно и също лице;
4/ Че С. П. К. е починал на 12.06.1978 г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата си М. И.а К.а и децата си Е. С. Г., С. С. П., Г. С. П., П.
С. К.а и Х. С.ов П.;
5/ Че М. И.а К.а е починала на 15.04.1998 г. и оставила за наследници
децата си Е. С. Г., С. С. П., Г. С. П., П. С. К.а и Х. С.ов П.;
6/ Че П. С. К.а е починала на 15.04.1998 г. и оставила за наследник сина
си К.К.Г.;
7/ Че Х. С.ов П. е починал на 27.11.2019 г. и е оставил за наследници
съпруга Ю. П. Б., син К. Х. П. и дъщеря И. Х. П.;
8/ Че ответниците упражняват фактическа власт варху претендирания
имот.
С КНА за собственост № 24 от 19.12.1984 г., том XIV, дело № 6300 от
1984 г. Р.Й.Й. е признат за собственик по давностно владение и покупка на
дворно място в село Б. с площ от 600 кв.м, включени в парцел V, пл.№ 142 в
кв.25 по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда.
С договор за покупко-продажба от 07.03.1950 г. С.Г. П. е закупил дворно
място в село Б. с площ от 1,5 дка.
С КНА от 06.06.1985 г. С. П. К. е признат за собственик по давност на
дворно място в село Б. с площ от 2 330 кв.м, представляващо имот пл.№ 141
от 1 050 кв.м с построена в него жилищна сграда и имот пл.№ 139, в който са
включени 350 кв.м, пл.№ 140 от 530 кв.м, и пл.№ 138, в който са включени
350 кв.м.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2006 г.,
обективиран в НА № 156, том II, рег.№ 8605, дело № 369/2006 г. на нотариус
В. П., М. И.а К.а, С. С. П. и Г. С. П. са продали на Е. С. Г. и Х. С.ов П.,
първата своите 5/10 идеални части, втората, третия и четвъртата - своите по
1/10 идеални части от УПИ № X-227 в село Б. с площ от 657 кв.м и УПИ №
IV-227 от кв.23 по плана на селото, заедно с построеното във втория имот
жилище.
По делото пред първата инстанция е прието заключение по съдебно-
техническа експертиза, от което се установява, че първият план /кадастрален
и регулационен/ на село Б. е одобрен със заповед № 100 от 18.01.1935 г., по
който площта на *** /*** по плана от 1935 г./ е 652 кв.м и в разписният лист
към плана като собственик е записан И.М.И., който е заличен и вписан Р.Й.Й.,
имотът граничи от север с УПИ ІІ-146 с вписан собственик Р.И.Й., от изток с
част от територията на ПИ 140 с вписан собственик К.М. и с част от
територията на ПИ 141 с вписан собственик М.А.Д., от юг с улица и от запад
с УПИ IV-143 с вписан собственик П. Т.М.; на УПИ IV-277 по действащия
план не съответства урегулиран поземлен имот по регулационния план от
1935 г., а включва част от териториите на ПИ по предходния КП с пл.№№
5
140, 141 и 142; от комбинираната скица е видно, че заснетата процесна ограда
попада изцяло в *** по РП от 1935 г. Следващият план е КП и РП, одобрен
със заповед № 169 от 14.06.1991 г. на председател на ИК на ОбНС – А., в
който процесните имоти са *** и УПИ IV-277, като в разписният лист за
собственик на ПИ 276 са записани наследници на С. П. К.. *** граничи: на
север с УПИ VIII-273 със собственик К.Д.А., която е заличена и са вписани А.
и Р. И.и, на изток с УПИ IV-277 със собственик наследници на С. П. К., на юг
с улица и на запад с УПИ VІ-275 със собственик Д. И. М.. От плана е видно,
че дворищните регулационни граници на парцела съвпадат с кадастралните
граници на поземления имот. Площта на ***, получена от оцифрения
графичен план, е 515 кв.м. От комбинираният цифров модел между заснетата
процесна граница и РП се установява, че процесната ограда попада изцяло в
***, като заснетата ограда и съответната й регулационна граница по
действащия РП не съответства с регулационната граница на *** по РП от
1935 г. Отклонението в местоположението между заснетата ограда и
съответната регулационна граница е 3,90 м, а площта, заключена между
заснетата ограда и източната регулационна граница на *** по РП от 1935 г., е
153 кв.м. В КП от 1991 г. като собственик на ПИ 277 в разписния лист са
вписани наследници на С. П. К., като за имота са отредени два парцела: УПИ
IV-277 и УПИ X-277. От РП е видно, че дворищните регулационни граници
съвпадат с кадастралните. УПИ IV-277 граничи: на север с УПИ Х-277 със
собственици наследници на С. П. К., на изток с УПИ І-278 със собственик Д.
К. Н., на юг граничи с улица, на запад с *** със собственик Р.Й.Й. и УПИ
VIII-273 с вписани собственици А. и Р. И.и. Получената площ на ПИ 277 от
оцифреното графично копие на РП от 1991 г. е 1 680 кв.м и на УПИ IV-273 е 1
060 кв.м. Оградата съответства на общата кадастрална и регулационна
граница на *** и УПИ IV-277. Ограда и общата кадастрална и регулационна
граница на *** и УПИ ІV-277 по КП и РП от 1991 г. не съответстват на
източната граница на *** по РП от 1935г. Разликата в местоположението на
общата регулационната граница на *** и УПИ IV-277 по РП от 1991 г. със
съответната и източна граница на *** по РП от 1935 г. се дължи на това, че
при изработване на РП от 1991 г. не е съобразено местоположението на
източната регулационна граница на *** по РП от 1935 г. с местоположението
на общата граница на двата парцела в плана; грешка в отразяване на общата
кадастрална граница на ПИ 276 и ПИ 277 в КП от 1991 г., което води и до
грешно отразяване общата регулационна граница в РП; при изработване на
РП от 1991 г. не е съобразена източната граница на *** със съответната и
граница на *** по РП от 1935 г., описан в НА № 24 от 19.12.1984 г. С
одобряване на РП на село Б. от 1935 г. за ПИ 142 не е отреден парцел в плана.
Със заповед № 2088 от 19.10.1984 г. на основание член 75 от ППЗТСУ на
председател на ИК на ОНС - В. е изменен РП на селото с отреждане на ***,
като това изменение е отразено на 30.11.1984 г. Одобреният парцел за ПИ 142
се явява първа регулация за процесния имот. За собственик на ПИ 142 към
скица № 114 от месец август 1984 г. за отреждане на *** е записано –
6
наследници на И.М.И., без да е вписан документ за собственост. След
изменението на РП на селото с отреждането на *** не са установени вписани
писмени документи, установяващи вещни права, които да водят до
последващи изменения на РП за процесния поземлен имот. ПИ 142, за който е
отреден ***, е неурегулиран до изменението на плана. С урегулирането му в
парцел V-142 се включват придаваеми площи от ПИ 143, 141 и път. Площ от
123 кв.м от ПИ 141 се придава към парцел V-142. С урегулирането на ПИ 142
в *** остава площ от 7 кв.м извън парцела, като няма данни тази площ да е
предадена към ПИ 140.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства са разпитани
следните свидетели:
Г. С. П. /сестра на ответницата Е. Г./, която излага, че ответниците имат
имот в село Б., който бил закупен от баща й през 1950 г. заедно с дядо й.
Сочи, че е ходила от дете в този имот, а наскоро разбрала, че има конфликт
със съседите, когато слагали границата. Сестра й миналата година направила
трасиране и сложила тЕ. мрежа и тогава започнали викове, крясъци. Сочи, че
майка й сяла овошки под оградата с имота на ищците - дюли, череши, вишна,
кайсия, праскова. Оградата била до тези дървета. Р. закупили мястото и така
си останало. Оградата не била местена, откакто я помнила. Откакто Р.
закупили мястото, тези дървета изчезнали. По средата на оградата мрежата
била нагъната и те можели да влизат през мрежата. Оградата била права и
направена от тЕ. мрежа с циментови колчета. Мястото се работело – сеели
боб, лук, чесън, царевица. По средата на имота имало орех, който бил на
доста голямо разстояние от границата. В имота имало барака, до която бил
ореха. Не била чувала Р. да имат претенции за част от имота. Когато сестра й
извикала ищците да присъстват на трасирането, те казали, че те ще трасират,
но не го направили в продължение на месец. Сестра й започнала да слага
колчетата и тогава Р. дошла с внуците си и някакви мъже, които били готови
да се бият. Дошла и полиция. Искали да оградят на същото място, където
била оградата. Карали се с тях, защото искали да сложат нова мрежа. Когато
полицаите разрешили да се сложа оградата, тогава я сложили. По края си
имало стари колчета, които си стояли.
С. С. П. /сестра на ответницата Е. Г./ сочи, че между двата имота имало
винаги ограда, която била в права линия. Първото колче и последното колче
на тази ограда си стояли и до момента. От двете страни на първото колче и на
последното колче до някакво разстояние имало мрежа. По средата тази мрежа
била отрязана и навита и падала към техния двор. Тази земя била от дядо й и
от баща й и знае това, тъй като е израснала там през ваканциите. Край
оградата имало пътека, покрай която имало овощни дръвчета, не били много
близо до оградата, но комшиите можели да си берат плодове. Тези дървета
вече ги нямало. Всяка година изчезвало по едно дърво. Сестра й Е. извикала
геодезист и съобщила на Р., за да присъства, но тя не отишла. Геодезистът
сложил колчетата. Започнали клетви и заяждания от тяхна страна. Изчакали
7
ги и сложили мрежата, която била на същото място като старата. Новата
ограда била съобразена със старите колчета. Шахтата на Р. била близо до
оградата на около 30 см. Правили я, когато баща й бил жив и тя лично
разговаряла с Р., че тази шахта е много близо и трябва да има някакво
разстояние от мрежата. След години си направили друга дупка, която била по
средата на двора към техните сгради. Старата шахта си останала в техния
двор. Тяхната къща била много близко до оградата.
А.Е.Ю. излага, че е съседка на имота на ищците и е две къщи надолу от
тях. Сочи, че живее в селото от 35 години. Оградата между двата имота на Р.
и Е. била 100 кв.м надолу от къщата и била с мрежа, като до оградата имало
салкъм от страната на Е.. Имало плодни дръвчета /орех, дрян, сливи/ в двора
на Е. и Р. можели да си късат от тях. Настоящата ограда не съвпадала със
старата и имало разминаване. Преди това имало място да мине една каруца,
една кола, а сега нямало. Оградата била преместена миналата година през
февруари от сина на Е. и той я преместил 100 кв.м навътре. Дошла полиция.
Сложили нови колове и, като преместили коловете половината от шахтата
останала в имота на Е., докато преди това била на около метър от оградата.
Старата ограда била махната с багера. Преди да изместят оградата ивицата от
100 кв.м се стопанисвала от А.. Оградата и преди била в права линия.
Б.А.И. излага, че е от село Б. и живее срещу двата имота. Откакто Р.
дошли в имота, оградата с имота на Е. не била местена. Преди се влизало с
каруца, кола, а сега не можело да се мине покрай стената. Оградата
преместила Е. и сега тя минавала през шахтата на Р., а преди това си била в
техния двор и имало 3-4 м до оградата на Е.. От страната на Е. покрай
оградата имало сливи, дюли, много дръвчета. Цялото село влизало да бере
там. Орехът бил покрай оградата. Само той останал там, защото багерът
махнал всичко друго. Мрежата между двата имота била разрушена от
салкъма. Сложили нова мрежа навсякъде, но оградата била изместена през
месец февруари.
Предявеният иск е с правна квалификация по член 108 от ЗС. За
основателното провеждане на ревандикационен иск в тежест на ищците е да
установят наличието на предвидените в член 108 от ЗС предпоставки: че са
собственици на твърдяното придобивно основание /наследствено
правоприемство и придобиване по давност, евентуално – въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност досежно процесната реална част/ и
че ответниците владеят спорния имот без основание. Посочените факти
трябва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, тъй
като от тях зависи изхода на спора. В тежест на ответниците е да установят
противопоставимо право на собственост, породено на твърдяните основания
/правна сделка и наследство/, както и наведените правоизключващи
възражения, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищците са собственици на *** в с.Б. въз основа на наследствено
8
правоприемство от Р. Ю. Ю., а той от своя страна въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност. Ответниците са собственици на съседния
имот УПИ IV-227 въз основа на договор за покупко-продажба от 2006 г. и
наследствено правоприемство от С. П. К. за първата ответница и от Х. С.ов П.
за втория и третия ответник.
Спорът е за реална част от 92 кв.м, повдигната в лилав цвят на
приложената с исковата молба скица, находяща се на лист 12 от
първоинстанционното дело, като ищците твърдят, че ответниците през 2021 г.
са поставили нова ограда, с което са навлезли в техния имот. От своя страна
ответниците заявяват, че оградата е била поставена на мястото, където е била
старата ограда.
От събраните гласни доказателства безспорно се установява, че през
февруари месец 2021 г. ответницата Г. е предприела действия по трасирането
на имота на ответниците, след което са поставили нова ограда.
Местоположението на новата ограда съответства на границата между двата
имота по КП и РП от 1991 г., но не е поставена на мястото на старата ограда,
съществуваща до този момент между двата имота. Свидетелите, водени от
ответниците сочат, че новата ограда е поставена на мястото на старата, докато
свидетелите на ищците утвърждават, че новата ограда не е на мястото на
старата, а е положена на навътре в имота на ищците, като новата ограда
преминавала през шахтата, изградена в имота на ищците, а освен това преди
се влизало с каруца или кола, а сега не можело да се мине покрай стената.
Свидетелските показания на двете групи свидетели си противоречат коренно,
но настоящият състав намира, че не следва да дава вяра на показанията на
свидетелите на ответниците, съобразявайки нормата на член 172 от ГПК, тъй
като и двете свидетелки са сестри на ответницата Г. и лели на ответниците К.
и И. П.и. От своя страна свидетелите на ищците са незаинтересовани от
изхода на спора, имат преки и непосредствени впечатления от имота, тъй
живеят от години като съседи. Всички разпитани свидетели сочат, че ищците
са се възпротивили на поставянето на новата ограда, като са извикали на
място полиция. Така изложеното води до извод, спорната реална част е
владяна от ищците от 1984 г., когато наследодателят им е станал собственик
на имота до месец февруари 2021 г.
Правоотношенията между страните по повод на спорната площ са
възникнали при действието на ЗТСУ /отменен/, когато с изменението на
дворищнорегулационния план от 1984 г. е предвидено 123 кв.м от ПИ 141 да
бъдат придадени към парцел V-142, тоест от имота на праводателите на
ответниците към имота на праводателя на ищците, за която площ се установи,
че е владяна от него.
Впоследствие с РП от 1991 г. общата регулационната граница между
двата имота не отразява кадастралната такава.
За отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ
дворищнорегулационни планове следва да се има предвид какво означава
9
"приложена регулация". Преценката дали регулацията е била приложена при
действието на ЗТСУ /отменен/ трябва да бъде извършена към момента на
влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./, тъй като съгласно § 8, алинея 1 от ПР на
ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ
дворищнорегулационни планове запазват действието си. При изменение на
плана при условията на член 32, алинея 1, точки 2,4 и 5 от ЗТСУ /отменен/ се
предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване
на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения
имот по дворищнорегулационния план, тоест ако са изтекли повече от 10
години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита
приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение. Това
становище досежно понятието "приложена регулация" е възприето и в
хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото
обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било
изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли
повече от 10 години.
В конкретния случай е налице осъществено десетгодишно завземане
върху процесната реална част от собствениците на парцела, към който е
придадено мястото, до влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./, поради което
следва, че правото на собственост върху тази част не се е върнала в
патримониума на собственика на имота, от който е придадена, респективно на
ответниците като негови наследници по закон. Дворищнорегулационният
план от 1991 г. не е бил приложен и неговото действие е било прекратено по
силата на закона, поради което и регулационното изменение от 1991 г. не е
извършено, следователно е отпаднало и актуални са имотните граници между
двата имота, тоест тези по изменението на РП от 1984 г.
В този смисъл са тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС,
постановено по тълк.д.№ 3/2010 г. - ОСГК, и тълкувателно решение № 3/1993
г. на ОСГК на ВС, както и практиката на ВКС.
Когато пред съд се претендира придобиване по давност на реална част от
съседен парцел /УПИ/, съдът е длъжен да изясни на първо място твърденията
на ищеца - дали упражняваната от него фактическа власт представлява право
на задържане върху реалната част от имота, която се придава съм съседен
парцел по заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план; дали този план е бил
приложен по реда на съответния благоустройствен закон или в сроковете,
определени в § 6, алинея 2 и алинея 4 от ЗУТ. В случай, че
дворищнорегулационният план не е бил приложен и придаваемата площ се
владее от собственика, който не е получил дължимото обезщетение, спорът по
делото не е свързан с придобивна давност, а с упражнявано право на
задържане и отпадане на отчуждителното действие на
дворищнорегулационния план. В случай, че дворищнорегулационният план е
бил приложен, но въпреки това придаваемата площ се владее от бившия
собственик, който е получил дължимото обезщетение и който се позовава на
10
придобивна давност, то тогава съдът трябва служебно да преценява
предпоставките на член 200 от ЗУТ. Поради това направеното възражение от
ответниците, основано на нормата на член 200 от ЗУТ, настоящият състав на
съда намира за неотносимо към настоящия спор.
Въз основа на изложеното се налага извод, че ищците са собственици на
процесната реална част от ***, заключена между точки 1, 18, и 4 на
приложената на лист 12 от първоинстанционното дело скица, представляваща
граница по КП и РП от 1935 г.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, то
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от
ГПК въззивниците дължат направените от въззиваемите пред настоящата
инстанция разноски. Тези разноски съобразно представения списък по член
80 от ГПК са в размер на 400 лева, поради което и искането следва да бъде
уважено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2372 от 15.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 15368 по описа за 2021 г. на Районен съд - В., двадесет и пети състав.
ОСЪЖДА Е. С. Г. ЕГН ********** с адрес в ***, Ю. Б. П. ЕГН
**********, И. Х. П. и К. Х. П. ЕГН **********, тримата с адрес в ***, да
заплатят на А. И. Ю. ЕГН ********** с адрес в село Б., община А., област В.,
С. Р. В. ЕГН ********** с адрес в ***, Г. Р. Ю. ЕГН ********** с адрес в
село Б., община А., област В., А. Р. Ю. ЕГН ********** с адрес в село Б.,
община А., област В. и С. Р. Ю. ЕГН ********** с адрес в село Б., община А.,
област В. сумата от 400 /четиристотин /лева, представляваща направените по
делото пред въззивната инстанция разноски, на основание член 78, алинея 3
от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – В.
пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12