№ 101
гр. Варна, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Митев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Деян Ив. Денев
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600170 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345 вр. чл.309, ал. 6 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от
НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. ЕМ. Н. К., чрез адв. И.Д. от
ВАК срещу определение №13 от 10.02.2022г., постановено по НОХД № 35/22
г. на Районен съд Девня, с което е изменена взетата мярка за неотклонение от
„Подписка“ в „Задържане под стража”.
В жалбата се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на съдебния акт. Прави се искане за отмяна определението на ДРС и
потвърждаване на първоначално взетата мярка за неотклонение „Подписка“.
Жалбата срещу определението на ДРС, е подадена пред надлежен съд,
от легитимирано лице в срок, при наличие на правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима, а по същество се явява
неоснователна. Същата следва да бъде разгледана в закрито съдебно
заседание, тъй като не е необходимо призоваването на подсъдимата.
Въззивната инстанция намира, че определението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
С атакуваното определение от 10.02.2022 г. по НОХД № 35/22 г. на
1
ДРС, постановено в производство по реда на чл.309 от НПК след произнасяне
на присъдата по делото, първата инстанция е изменила взетата мярка за
неотклонение на подсъдимата от „Подписка“ в „Задържане под стража”.
Съображенията на ДРС за това се възприемат от ВОС и не е необходимо
тяхното преповтаряне.
Съгласно нормата на чл.309, ал.2 вр. ал.1 от НПК, когато подсъдим е
признат за виновен и е осъден на лишаване от свобода, без приложение на чл.
66 от НК и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени
мярката за неотклонение или да вземе такава.
От данните по делото се установява, че с присъда №1 по НОХД
№35/22г. по описа на ДРС подс. Е.К. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.343а, ал. 3 т.1 пр.1 от НК и при условията на чл.54 НК е
осъдена на 1 година „лишаване от свобода“, която да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, като й е наложено и наказание „глоба“ в размер
на 2000 лв.
Наказанието е групирано с наказанията по НОХД № 327/20г. по описа
на ДРС и НОХД № 449/20г., НОХД № 265/21г. двете на ВОС, на основание
чл.25 ал.1 вр. чл.23 от НК, като е наложено едно общо най – тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 4 години на основание чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.23 ал.2 от НК към така наложеното най-тежко
наказание е присъединено и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 години и 6 месеца, наложено с присъдата по НОХД №
327/20г. по описа на ДРС. Изцяло е присъединено на основание чл.23 ал.3 от
НК и наказанието „глоба“ в размер на 5000 лв. наложено по НОХД № 449/20г.
на ВОС.
На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на
подс. К. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от 4
години, поради извършване на престъплението по НОХД № 35/22г. на ДРС в
изпитателния срок определен за наказанията по НОХД № 449/20г. на ВОС,
НОХД № 265/21г. на ВОС и НОХД № 327/20г. по описа на ДРС.
Присъдата не е влязла в сила. В случая за подсъдимата е налице и
втората кумулативна предпоставка, а именно наличието на реална опасност
2
лицето да се укрие и да осуети привеждането в изпълнение на евентуалната
осъдителна присъда след влизането й в сила.
Опасността да се укрие е напълно реална, предвид срока на наказанията
„лишаване от свобода“, които следва да бъдат търпени ефективно, който
продължителен срок повишава риска от укриване. Подсъдимата е с
обременено съдебно минало. Постановяването на осъдителна присъда за
тежко умишлено престъпление и определянето на посоченото по вид и
продължителност общо най-тежко наказание, изпълнението на което не
подлежи на отлагане по чл.66 НК и приложението на чл.68 ал.1 от НК с което
е приведено в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“, което
подсъдимата следва да изтърпи отделно, определено съставляват нови
обстоятелства, обективно предпоставящи напълно реална опасност от
укриване, макар и същата да е със семейни ангажименти и акуратно
процесуално поведение, демонстрирано до постановяване на присъдата по
делото. Ето защо правилно първостепенният съд е изменил мярката за
неотклонение в по- тежка.
По изложените съображения ВОС намира, че определението на ДРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл.345 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №13 от 10.02.2022г., постановено по
НОХД № 35/22 г. на Районен съд Девня, с което е изменена взетата мярка за
неотклонение на подс. ЕМ. Н. К., от „Подписка“ в „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3