№ 1344
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110206101 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от управителя
В. В. С., срещу наказателно постановление (НП) № 23-2400030/19.03.2024 г.,
издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със
седалище гр. София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл.
270, ал. 3 от Кодекса на труда.
С жалбата се възразява срещу констатацията на административно-
наказващия орган, че е извършено нарушение от страна на жалбоподателя,
като се твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Развиват се съображения, че ако се приеме, че е
налице нарушение на закона, то същото е с незначителна степен на
обществена опасност, поради своята малозначителност. По изложените
аргументи се отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
1
се представлява от процесуален представител, не ангажира допълнително
доводи в подкрепа на тезата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален
представител, който не оспорва жалбата и иска от съда да отмени
наказателното постановление.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка с подаден сигнал от служител била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на 12.01.2024 г. на място в обект:
кухня-майка в гр. София, ул. „***“ № 53а, и в периода от 22.01.2024 г. до
26.01.2024 г. по документи, при която проверка контролните органи на
дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ установили следното:
Жалбоподателят „***“ ЕООД, в качеството си на работодател по
смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда, не е изплатил дължимото трудово възнаграждение на Ц. А. В. за
положения от лицето труд през месец септември 2023 г. По време на
проверката е представен трудов договор № 68/14.09.2023 г., сключен между
„***“ ЕООД и Ц. А. В., с който служителят приема да изпълнява длъжността
„помощник кухня“, съгласно условията, уговорени с договора. Представена
била и книга за първоначален инструктаж, видно от която на В. е бил проведен
инструктаж на 15.09.2023 г. Съгласно трудовия договор и вътрешните правила
за организация на работната заплата възнаграждението се изплаща месечно
„не по-късно от 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява
работната заплата/през който е положен трудът“. До приключване на
проверката на 26.01.2024 г. от страна на дружеството не били представени
документи за изплащане на договореното трудово възнаграждение на Ц. А. В.
по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя – на негови близки или по писмено искане на работника или
служителя – по негова платежна сметка, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2
от КТ, вр. чл. 270, ал. 3 от КТ, за положения от В. труд през месец септември
2023 г. Нарушението е извършено на 26.10.2023 г., а е констатирано при
приключване на проверката по документи на 26.01.2024 г.Контролните органи
приели, че е налице нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, вр. чл. 270,
2
ал. 3 от Кодекса на труда.
Въз основа на така направените констатации на „***“ ЕООД свидетелят
С. А. *** съставила и връчила надлежно АУАН № 23-2400030/26.01.2024 г.
Срещу акта в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило
възражение с вх. № 24012917/02.02.2024 г., ведно с приложени писмени
документи към него. Представена е разписка от 02.10.2023 г. за заплатено
трудово възнаграждение за месец септември, с подпис на служителя В..
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление № 23-2400030/19.03.2024 г., с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда.
В хода на съдебното следствие са депозирани писмен сигнал от
09.01.2024 г. от Ц. А. В. срещу жалбоподателя по повод незаплатено трудово
възнаграждение.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на св. ***, показанията на св. В., АУАН №
23-2400030/26.01.2024 г., протокол за извършена проверка №
ПР2401642/26.01.2024 г., призовка по чл. 45 от АПК, идентификационна
карта, правилник за вътрешен трудов ред и вътрешни правила за организация
на работната заплата, ведомост за заплати за м. септември 2023 г., трудов
договор № 68/14.09.2023 г., заповед № 1/02.01.2024 г., книга за инструктажи,
писмено възражение с вх. № 24012917/02.02.2024 г., разписка за получена
сума от 02.10.2023 г., известие за доставяне, заповеди за компетентност,
писмен сигнал от 09.01.2024 г., както и от останалия доказателствени
материал по делото.
Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля ***, разпитан в хода
на съдебното следствие, тъй като същите са последователни и кореспондират
с писмените доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно депозира
показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел, като
поддържа в цялост констатациите по АУАН. От показанията на свидетеля В. се
констатира, че на същата е заплатено дължимото трудово възнаграждение за
месец септември 2023 г. след дата 09.01.2024 г. Същите намират опора в
останалия доказателствен материал поделото и ги съдът ги кредитира като
3
непротиворечиви. Съдът цени писмените доказателства, събрани и
приобщени по делото по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт,
поради което същата е процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съдът, противно на изложеното в жалбата, намира, че в хода на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания санкционен акт. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, както и сроковете за това. Следва да се отбележи, че
произнасянето на наказващия орган по административнонаказателната
преписка извън месечния срок, указан в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е инструктивен.
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя срокове
по чл. 34 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на 26.01.2024 г., а обжалваното НП е издадено на 19.03.2024 г., т. е.
спазен е шестмесечният срок за издаване на НП от съставянето на акта. Освен
това, съдът счита, че не е налице и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН, тъй като посочената разпоредба дава възможност на наказващия орган
да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има
такива. Преценката на тази необходимост обаче законът предоставя на самия
решаващ административен орган.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 3 от КТ.
Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя – на негови близки или по писмено искане
4
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по
негова платежна сметка. Според чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение.
Дружеството – жалбоподател е имало качеството на работодател за Ц. В.
по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ и е следвало да изпълни
задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение, съобразно чл.
128, т. 2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 3 от КТ, за положения от нея труд през месец
септември 2023 г. Кодексът на труда урежда отношенията между работниците
и служителите и работодателите, както и реда за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство. При
доказателствена тежест върху жалбоподателя да обори обстоятелствата,
отразени в НП, предвид това, че е санкциониран за неизпълнение на
задължение, т.е. за бездействие. Изплащането на трудовото възнаграждение се
доказва или с извлечения от ведомостите за заплати, или с такова от банкова
институция, в случаите, когато изплащането им става по банков път. В хода на
административнонаказателното производство жалбоподателят е депозирал
подписана от служителя В. разписка от 02.10.2023 г. за получено дължимо
трудово възнаграждение за месец септември 2023 г. В хода на съдебното
следствие доказателства за неизпълнение на даденото предписание бяха
ангажирани от страна на въззиваемата страна с представяне на писмен сигнал
от В. срещу жалбоподателя от 09.01.2024 г. От същия и от показанията на
свидетеля В. се установява обстоятелството, че дължимото трудово
възнаграждение на лицето за месец септември 2023 г. не е заплатено на
02.10.2023 г. така, както твърди жалбоподателят, доколкото бившият служител
на дружеството е подписала разписка на получена сума на 02.10.2023 г., но не
е получила паричната сума тогава, а след 09.01.2024 г. /датата на депозиране
на писмения сигнал срещу жалбоподателя/, когато след прекратяване на
трудовото правоотношение е била посетена в къщи с тази цел. В случая не се
установява, престираният труд от лицето по-горе за инкриминирания период
да е бил заплатен от жалбоподателя, работодател към сочената от същия дата
в законоустановен срок, доколкото съгласно трудовия договор и вътрешните
правила за организация на работната заплата възнаграждението се изплаща
месечно „не по-късно от 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
начислява работната заплата/през който е положен трудът“ /месец септември
2023 г./, а лицето е получило дължимата парична сума след дата 09.01.2024 г.
5
Затова съдът не цени наведените доводи от жалбоподателя, изграждащи
удобна защитна версия с оглед постигане на благоприятен изход на делото.
Относно наказанието:
Санкционната норма е приложена правилно. Наказанието „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева е наложено на основание чл. 416, ал. 5, вр. ал. 1,
вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда. Размерът за същото съдът намира за
адекватен на извършеното нарушение, тъй като е определено по закон.
При тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и като такова следва да се потвърди.
По въпроса с разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от
ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, доколкото се иска
заплащане на юрисконсултско възнаграждение; обратно, претенцията на
жалбопододателя в посока присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъде отклонена. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, брой проведени съдебни заседания и
разпитани двама свидетели, съдът счита, че в полза на ГИТ следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2400030/19.03.2024
г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
със седалище гр. София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с
което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1
от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.
128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ парична сума в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно
6
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7