Решение по дело №3553/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  гр.София, 04.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3553 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №50174 от 17.10.2018год., постановено по гр.дело №48294/2016г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между Г.С.В. и И.В.Г. на следния недвижим имот: апартамент №13 в гр.София, район „Красна поляна“, ул.„******, състоящ се от три стаи, кухня и други обслужващи помещения, със застроена площ от 95.96 кв.м., заедно със зимнично складово помещение №26, със светла площ от 5.92 кв.м., заедно с 2.544 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на следните движими вещи: лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ с ДК№******, която вещ се държи от ищцата Г.С.В., лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК№******, която вещ се държи от ответника И.В.Г. и мотор „ХОНДА“ VT750 С с ДК№******, която вещ се държи от ответника И.В.Г., при равни дялове на страните. И.В.Г. е осъден на основание чл.344, ал.2 ГПК да заплаща на Г.С.В. сумата от 340,50 лева месечно за ползване на нейната идеална част от съсобствен недвижим имот- ап.№13 в гр. София, район „Красна поляна“, ул. „******, ет.4, състоящ се от три стаи, кухня и други обслужващи помещения, със застроена площ от 95.96 кв.м., заедно със зимнично складово помещение №26, със светла площ от 5.92 кв.м., заедно с 2.544 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане на решението за извършването на делбата по настоящото дело.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от И.В.Г.. Жалбоподателят поддържа, че допуснатите до делба недвижим имот и движими вещи са негова лична собственост, тъй като е налице пълна трансформация на лично имущество при придобиването им по време на брака между страните. Претенцията с правно основание чл.344, ал.2 ГПК била недопустима, тъй като жалбоподателят никога не бил пречил на ищцата по делото да ползва своята идеална част от имота. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение изцяло, а искът за делба- отхвърлен, като се признае че ответникът е единствен собственик на процесните вещи.  

Въззиваемата  Г.С.В. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди че вещите са придобити по време на брака и в резултата на съвместен принос, а твърденията за трансформация на лично имущество на ответника са неоснователни и недоказани. По делото било безспорно установено, че недвижимият имот се ползва само от ответника и неговата майка. Моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (съсобственик). Между страните не се спори, че всички вещи, предмет на делбата са придобити по време на брака между тях. Съгласно чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултата на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството. В случая първоинстанционният съд правилно е определил квотите на страните. Ответникът носи доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установи с позволените от закона доказателствени средства фактите и обстоятелствата, оборващи законовата презумпция въведена с разпоредбата на чл.21, ал.1 СК. При така разпределената доказателствена тежест, твърденията на същия за пълна трансформация на лично имущество са останали недоказани от представените по делото писмени и гласни доказателства.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че недвижимия имот- предмет на делбата, се ползва само от ответника И.В.Г., поради което претенцията на ищцата за обезщетение за периода до извършване на делбата правилно е уважена от първоинстанционния съд в размер съобразно приетото заключение на СТЕ.

Видно от гореизложеното, обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят И.В.Г. следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Г.С.В. сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева съгласно представените договор за правна защита и съдействие. 

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №50174 от 17.10.2018год., постановено по гр.дело №48294/2016г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в.

ОСЪЖДА И.В.Г. с ЕГН********** да заплати на Г.С.В. с ЕГН********** сумата от 250 (двеста и петдесет) лева- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/