Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2457                          19.06.2018  година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

административно дело номер 16967 по описа за 2017 година.

 

          Производството е образувано след като с решение постановено по к. адм. д. №1523/2017г. Пловдивският административен съд е отменил решение № 1062/07.04.2017г. по адм.д. №1316/2016г. на Пловдивския районен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

          Оспорването е предприето чрез жалба на П.Р.К. против Решение № ********/24.08.1998г. на ПК „Р.“,   /понастоящем ОСЗГ – О. „Р.“/ в частта му, в която е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на И.Г.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 3,500 дка, находяща се в местността „Д.“, в землището на с. М.***********. Твърди се, че това решение е нищожно поради неспазване на изискуемата форма на издаването му – липса на подписи под решението, както и поради издаването му от незаконен състав. Освен това се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради липса на изложени в него фактически и правни основания, липса на мотиви и противоречие с материалния закон.

            Въззивваемият ОСЗ – „Р.“ счита, че жалбата е неоснователна.

            Заинтересованите страни Д.Г.Д., К.В.Ш., К.К.В., В.К.Ш., И.А.К. и М.А.И. вземат становище за основателност на жалбата.

            Съдът намери за установено следното:

            Жалбоподателката  П.К. е наследник по закон  - преживяла с. на А.И.К., починал на 09.02.1999г. /лист 11 от адм. д. 1316/2916г. на ПРС /. Наследодателят на К., от своя страна, е наследник – с. на И.Г.К., роден на ***г. и  починал на 13.05.1977г. /лист 9/.

            Със заявление вх.№ *****/04.08.1992г. подадено от Ц.Р.Г. било поискано да бъде възстановено на наследниците на И.Г.К. правото на собственост върху земеделски земи с обща площ от 17,8 дка, в землищата на селата К. и М. описани декларация към заявлението / лист 65 от дело 1316/2916г. на ПРС/. В землището на с. М. се претендирало възстановяване на нива от 3,5 декара в местността „М.“.

             С протокол №***** от 07.05.1996г. по цитираната преписка №*********/04.08.1992г. ПК с. П. отказала да възстанови на наследниците на И.Г.К. с план за земеразделяне собствеността на имот от 3,5 дка в м. „Д.“. Изложени били мотиви, че същият попада в границите на Ц. с. д. с . П. / лист 67/.

          По същата преписка с №******/04.08.1992г., но на по-късна датата – 24.08.1998г. било постановено и оспореното решение №15651 с което било признато правото на собственост на наследниците на И.Г.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 3,500 дка в земището на с. М., местността „Д.“, като било отказано възстановяване на правото на собственост върху същия имот в стари (възстановими) реални граници /лист 7 адм.д. 1316/2916г. на ПРС /. Представеният към жалбата екземпляр от решението на ПЗ П. – П., представлява разпечатка от електронен регистър, като е оформено от служител на ОСЗ Р., като препис верен с оригинала. То не съдържа подписи на членовете на поземлената комисия. Удостоверяването на верността е извършено на 05.01.2016г.

            В служебно изисканата преписка административният орган е приложил същото решение отново като разпечатка от електронна програма, а не като копие съдържащо подписи на лицата, които са го съставили /лист 22/. Този екземпляр също е с удостоверяване за верност с оригинала, но вече извършена на 17.02.2016г. Оригинал или заверено копие на оспореното решение, които да съдържат подписи на членовете на комисията или поне на нейния председател и секретар, не бяха представени по делото, въпреки указанията дадени от съда при повторното разглеждане на производството. В изпълнение на разпореждането на настоящия съдебен състав, постановено на 18.12.2017г. административният орган е изпратил отново същата разпечатка / лист 10 на настоящото дело/. 

          При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            В  оспорването си ищцата е изложила оплакване за нищожност на административния акт предвид липсата на поставени подписи от членовете на комисията, които да удостоверяват формираната воля. Това оплакване съдът намира за основателно.

            Оспорения административен акт е издаден при действието на чл.15 от ЗАП /отм./, а съгласно ал.2, т.6 от тази разпоредба административнят акт следва задължително да съдържа подписа на лицето, което го е съставило.  Към датата на постановяване на решението - 24.08.1998г. са били в сила изискванията на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията обн. ДВ бр. 18 от 13.02.1998г., съгласно които поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Следователно за да е налице обективирана воля на колективния орган, следва текстът на издадения индивидуален административен акт да се подписан от посочените в правилника лица. В случая по делото не се представи оригинален екземпляр на оспореното решение, независимо от дадените указания и от обстоятелството, че в тежест на административния орган, съгласно чл.170, ал.1 АПК, е да докаже обстоятелствата, че актът е издаден при спазване на изискванията за неговата законосъобразност, включително и тези на чл.15, ал.2, т.5 ЗАП / отм./ – полагане на подписи от лицето/ лицата, посочени като негов издател. Липсата на подписи в акта, се явява особено съществено нарушение на административно- производствените правила, което води не до унищожаемост, а до неговата нищожност. Това е така, защото в тези случаи е невъзможно да бъде проверено авторството, а оттам и компетентността.

            С оглед на изложеното съдът намира, че оспореното решение е нищожно. Предвид наличието на такъв порок, не се налага да бъдат разглеждани останалите доводи изложени в жалбата.

            Преписката следва да бъде върната на ОСЗ – „Р.“ с оглед разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК.

При новото разглеждане, административният орган ще следва, освен да съобрази изискванията на чл.59 АПК, да вземе предвид и обостятелството, че по отношение на същия имот е налице предходно решение, с което е отказано възстановяване, като изследва въпроса дали този административен акт е стабилен. Следва също така да се изследва дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността в стари реални граници, включително и да се съберат доказателства относно местоположението на заявения имот.

            При този изход на делото, съобразно чл.143, ал.1 ГПК, въззиваемата комисия следва да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 800 лв.

            С оглед изхода на делото присъждане на разноски на заинтересованите страни не се следва. Те не са жалбоподатели и спрямо тях разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК не намира приложение, включително и когато със становището си те са се присъединили към тезата на жалбоподателя. Това е така, защото това тяхно поведение не променя процесуалното им положение, което в тези случаи е сходно с това на подпомагащата страна в производството по ГПК. 

Водим от горното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И :

 

            ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №*********/24.08.1998г. на ПК „Р.“ /понастоящем ОСЗ „Р.“/ по оспорването заявено с жалбата на П.Р.К., ЕГН ********** с адрес ***, офис 303.

 

            ВРЪЩА, на осн. чл. чл.173, ал.2 АПК, преписката на ОСЗ „Р.“ за произнасяне по заявление №*******/04.08.1992г. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

            ОСЪЖДА ОСЗ „Р.“ да заплати на П.Р.К., ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.142, ал.1 АПК сумата 800 / осемстотин/ лева, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.//Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД