РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.12.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 6-ти състав, в публично заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното
от съдията административно дело №
619 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“" ЕООД, чрез адв.Г.Д. против
заповед за налагане на ПАМ № 342-ФК/25.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското
дружество е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/- "запечатване
на търговски обект" – бензиностанция в гр.Русе,
ул.“Липник“ 133, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за
срок от четиринадесет дни
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г" oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност
на заповедта поради противоречие с материалноправни норми, при съществени
нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона. Изтъкват се съображения по наведените основания. Иска
се съдът да отмени оспорената заповед.Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, , чрез юр. С.С. изразява становище за
неоснователност на жалбата по същество.Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, писмени
доказателства,
се установява, че на 24.09.2019
г. проверка в офиса на НАП-Русе на търговски обект по смисъла на параграф 1
т.41 от ДР на ЗДДС- бензиностанция/ведомствена/, находяща се в гр.Русе
,ул.“Липник“ 133, стопанисвана от „РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“" ЕООД ЕИК
********* е констатирано, че дружеството не предава на НАП по установената
дистанционна връзка на регистрираната в обекта ЕСПФ данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта за периода 01.08.-24.09.2019г. Този извод е направен от
проверка на разпечатаните Z
– отчети от фискалната памет на ЕСПФ с конкретно посочени ИН на ФУ DT794202 и ИН на ФП 02794202 и
съхранените в книгата за дневни финансови отчети за обекта и сравняването им с
данните от Управленска информационна система на НАП , приложение „ Справка за
доставки на гориво от ЕСФП към НАП“ за посочения период. Така е установена
разлика между доставено количество гориво по документи и изпратените съобщения
към НАП от“нивомерната система“ в размер на 31 580литра.За посочения
период дружеството-жалбоподател е получател на общо 31 580литра дизелово
гориво по 2 броя доставки, съответно от 01.08.2019г и 30.08.2019г. Документите
за доставки, ръчно въведени чрез баркод четец и клавиатура на ЕСПФП са били
налични със съответен номер в ИС“ Контрол на горивата“. При извършената
проверка е констатирано, че предаваните данни по дистанционната връзка на НАП
не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на
ЕСФП
Резултатите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка №
0385031 от 24.09.2019 г. /л.1- л.5 от преписката/. В протокола
са описани съответните АДД за двете доставки от 01.08.2018г за 15 804лв и
от 30.08.2019г за 15 776лв дизелово гориво и справки за регистрирани
съобщения за доставка на гориво от ЕСФП към НАП за двете дати.
На 07.10.2019г. е бил съставен и акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) №F513828 – л.9-10 от преписката, с
който на оспорващото дружество е повдигнато обвинение за извършено
административно нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС заради
това, че не е изпълнило задължението си да предава на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които да дават възможност за определяне на наличните
горива в резервоарите за течни нефтопродукти.
Записаните констатации при проверката обосновали издаването на процесната ЗНПАМ
№ 342-ФК от 25.09.2019 г. на началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП (л.11-20 от
преписката). С нея на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б „г“
от ЗДДС и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС,
на търговското дружество
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Русе.
ул.„Липник" № 133 вх.А, стопанисван от „ РПС-Русе- Пъблик Сървисиз“ ЕООД,
със седалище гр.Русе, както и забрана за
достъп до нея за срок от 14
(четиринадесет)
дни.
По делото са ангажирани гласни и писмени доказателства.
Жалбоподателят е представил съкратен отчет от фискалната памет за периода
01.07.2019-30.07.2019г., ,за периода 01.08.-31.08.2019г., за периода
01.09.-30.09.2019г.,дневни финансови отчети за периода от 30.07.2019г. до
30.09.2019г.вкл.и служебни бонове за показанията на нивомерната система от
30.07.2019г.до 07.10.2019г., както и служебни бонове за връзка с мобилния
сървър на НАП
Видно от представените паспорт за фискален принтер и
2бр. фактури за монтиране на нова система ЕСПФ за отчитане на горива на
30.07.2019г. е извършен монтаж от оторизирана фирма „ Партнер“ ООД –гр.Русе и е
издадено свидетелство за регистриране на фискално устройство със съответната
нивомерна система, което устройство за отчитане на горивата е регистрирано в
НАП. Видно от служебните бонове от лист 115-124 за процесния период е налична
постоянна връзка с мобилния сървър на НАП, но автоматичната доставка не е
отразена при НАП, макар че на служебният бон е изписано ,че са изпратени
успешно.
Видно от представените от ответната страна и от
жалбоподателя писмени доказателства, действително автоматичната доставка на
горивото не е отразена при НАП.
При разпита на
св.Х.К. се установява, че той е служител на търговското дружество „Партнер“ООД-Русе,
сключило сервизен договор с оспорващото дружество, а самият той извършва
дейности по поддържане на фискални устройства, като лично е подменил и монтирал
ЕСФП за регистриране на горивата в обекта. Установява, че никой служител при
оспорващото дружество не може да манипулира системата, тъй като всички
настройке се извършват през системни пароли. Узнал за извършената проверка от
НАП и за констатациите за неизпратени автоматични данни за 2бр.доставки на горива. Твърди, че при токов
удар програмата не работи правилно. Като приключи зареждането на системата са и
необходими около 10 минути и да отчете зареждането, че е имало доставка. Твърди
,че ако има проблем в хардуера на нивомерната конзола, поради повреден елемент
на платката на нивомера, няма да се запише автоматичната доставка. Установил
е,че за конкретната система не е излязла бележка от принтера/служебен бон/, че
има приети изпратени данни. Посетил обекта след като бил уведомен за
възникналия проблем. Констатирал хардуерен проблем в следствие на токов удар,
при който се е променил календарът в конзолата, но същевременно установил, че
доставките са записани, но със стара дата, на която е пусната
системата.Отстранил проблема в нивомерната система като я рестартирал , което е
и видно от служебен бон на л.123 и л.124. Изготвил становище относно
констатирания проблем и протоколи за извършените аварийни ремонти до НАП. Свидетелят твърди, че инсталираната в
процесната бензиностанция програма не поддържа параметри, които да позволяват
на работещите там да проследят точно дали автоматичната доставка не е отразена
при НАП. Същото установява в показанията си и свидетеля А.М., като твърди ,че
след като приключи с всички зареждания за деня, системата автоматично калкулира
сбора от зареденото гориво, при което излизат още два служебни бона, като на
единият е отразено наличността на самия резервоар, а на другата служебна бележка
връзката с НАП и сигнала е „ок“,но не разбира дали данните са получени в НАП,
като лично той е изпратил данните.
Свидетелката М.В., извършила проверката, твърди че е
извършила съпоставка с дневните отчети и документално въведените данни и не е
установила несъответствие, като самата тя твърди,че проблема е или в системата
или в нивомера.
Така изложените данни се потвърждават от писмените
доказателства
За процесния период на 30.07.2019 г. на жалбоподателя
било издадено свидетелство по чл.17, ал.2 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за
регистрация на фискално устройство от 30.07.2019 г., л.31 от делото, в което са
вписани модела на фискалното устройство , типа на нивомерната система и номера
на сервизния договор с „Партнер“ООД. Фискалното устройство било регистрирано и
в приходната администрация с потвърждение №4315321.
По правото
Допустимост
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на представляващия дружеството 07.10.2019 г., л.16
от преписката. Дружеството е упражнило правото си на жалба в същия ден пред Адм.Съд-Русе.
При тези данни съдът намира производството за допустимо.
По същество
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената
към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС . Не се спори, че издателят на заповедта заема
длъжност „началник сектор“ в дирекция „Оперативни дейности“-Варна. При тези
данни се налага извод, че заповедта е постановена от оправомощен орган, в
рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0385031 от 24.09.2019 г., връчен на управителя, който
може да се приеме и като уведомление за започналото административно производство,
съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са посочени проверените документи, както и
събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага
процесната ПАМ, а именно – предаваните от дружеството данни по дистанционната
връзка на НАП не дават възможност за определяне наличните количества горива в
резервоарите за съхранение.
В заповедта са изложени и мотиви досежно продължителността на наложената
принудителна административна мярка.
Неизпълнението
на задължението се обосновава с неполучаването от НАП по установената
дистанционна връзка на регистрираната в обекта ЕСФП на данни за автоматичната
доставка.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при
несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Основанията за тези изводи са следните:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.
Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС са
формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на
данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите.". В нормата на чл.
118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано
лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. В изпълнение на
предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на
финансите е издал наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите. Това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3,
ал. 3, във вр. с ал. 2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в
режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване
на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, не е установено по безспорен начин.
От
събраните доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от
страните, че за двете доставки на гориво от 01.08.2019г.и 31.08.2019г. в общо
количество 31 580 литра в НАП не са получени изпратени съобщения от
нивомерната система за автоматичната доставка на гориво, макар че данните за
доставките, ръчно въведени чрез баркод четец и клавиатура на ЕСФП са налични
със съответния номер в ИС“ Контрол на горивата“, както и че е бил наличен
сигнал за връзка към сървъра на НАП и работният режим на нивомерната система не
е спирал.
Същевременно
обаче се установява, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (по чл.3, ал.2,
изр.1 Наредба №Н-18) е въвело в експлоатация фискално устройство, с изградена
дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива, която има информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП, има сключен договор за техническо обслужване с
лице, получило разрешение от БИМ и удостоверение за сервизно обслужване на съответния
вид фискално устройство. При въвеждането в експлоатация на устройството е
издадено свидетелство за регистрация по утвърдения образец –Приложение №11 към
чл.17, ал.2 от наредба №Н-18/2006 г. и то е регистрирано в приходната агенция с
потвърждение. За ремонта, извършен
от лицето за сервизно обслужване/ремонт,
на 21.08.2019 г. и 22.08.2019г е подал уведомлението по чл.49б, ал.1 от наредба
№Н-18/2006 г. на 07.10.2019 г., от което личи, че е преинсталиран софтуера на
нивомерната система. Санкционираното дружество ползва електронна система от
одобрен тип, липсват каквито и да било данни за модифицирани или премахване на
компоненти без уведомление до НАП, липсват данни, че в обекта-бензиностанция се
ползва софтуер, който не е включен в публичния електронен списък на софтуерите
за управление на продажби.
Всички
гореизброени обстоятелства сочат изпълнение на редицата изисквания, въведени с
Наредба №Н-18/2006 г. към лицата по чл.3, ал.2 от с.н. По силата на тези
установени факти липсва основание да се постанови извод, че дружеството не е
изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената дистанционна връзка
коректни данни за доставки и налични количества горива в резервоарите. Ангажирането
на безвиновна отговорност на ЮЛ не означава, че неизпълнението на вмененото по
закон задължение не се осъществява чрез действия или бездействия на негови
представляващи, служители и работници. В актовете на приходната администрация по
настоящия случай, не се сочи извършването на каквото и да било действие или
бездействие от страна на лице от състава на оспорващото дружество, което да е в
пряка причинна връзка с непредаване/ неполучаване от НАП на коректни данни за
вид и количество гориво,по конкретните две доставки.
В
рамките на производството пред административния орган не са съобразени данните,
получени от уведомлението от сервизното обслужване при преинсталиране на
софтуера с оглед на констатирания хардуерен проблем. Не се сочат мотиви защо
следва да бъдат изключени като доказателства данните от тези документи, както и
данните за дневните отчети, както и установената при проверката от св. В. липса
на разминаване между документално въведените данни и фискалните отчети.
Следва
да се отбележи и факта, че за неподаването от нивомерната система на данните за
автоматичните доставки, които са въведени в системата чрез баркод четец, т.е.
за неполучаването на данните от НАП, работещият в бензиностанцията и въвеждащ
данните е разбрал едва на документалната проверка на 24.09.2019г.
Този
факт обективно не е можело да бъде възприет от служителите в дружеството,
доколкото ФУ, с което е бил оборудван обекта, към инкриминираната дата, не е
поддържало параметри, даващи възможност за проследяване на изпратените по
дистанционната връзка данни. В търговския обект са били налични (разпечатани)
дневни финансови отчети отчет за
приключване на смяната, които отразяват реалните обеми на горива в
резервоарите. От служебният бон за мобилната връзка със сървъра на НАП е видно,
че такава е налична-подаден е сигнал“ОК“
Именно
от тези приобщени към преписката и делото отчети става ясно, че служителите на
дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното
законодателство.
Не
на последно място съдът съобразява данните от гласните доказателства, че
програмното осигуряване на нивомерната измерителна система се нарушава при
токов удар, което е наложило обновяване на този софтуер. Съдът изцяло кредитира
тези показания, тъй като са на лице, професионално ангажирано с поддръжката на
фискални устройства. Тези данни сочат наличието на причина, независеща от човешкия
фактор.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме за безспорно
установено, че дружеството-жалбоподател е нарушило реда или начина за подаване
на коректни данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е установяването
на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, тъй като не
е ангажирала доказателства, удостоверяващи това. Налице е формално твърдение,
че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с конкретни
факти и установени действия или бездействия от страна на жалбоподателя. По
никакъв начин в оспорената заповед не се посочва какво точно правилно или
изискване от реда за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, както и какво точно
в начина за подаването им, не е спазено или изпълнено от жалбоподателя, което е
довело до неподаване на изискуемата информация до НАП.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че събраните по делото гласни
доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за
издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради
което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС
се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно
действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че
извършването на нарушение не беше доказано по безспорен и категоричен начин,
наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на изискванията по разпоредбите
на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане
на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната
дисциплина.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
При
този изход на делото основателно се явава искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски по приложен списък в общ размер на 560лв., в
т.ч. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ
от 7.10.2019г. в размер на 500лв., д.т. в размер на 50лв. и депозит за
призоваване на свидетел в размер на 10лв., които на основание чл.143 ал.1 АПК
следва да се възстановят от ответника НАП като ЮЛ, в чиято структура е
издателят на отменената заповед.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „РПС-Русе-Пъблик
Сървисиз“" ЕООД ЕИК ********* седалище гр.Русе ,бул.“Липник“ 133 заповед
за налагане на ПАМ № 342-ФК/25.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското
дружество е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/- "запечатване на търговски
обект" – бензиностанция
в гр.Русе, ул.“Липник“ 133, стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до
него за срок от четиринадесет дни
ОСЪЖДА
НАП-София да заплати на „РПС-Русе-Пъблик Сървисиз“" ЕООД ЕИК *********
седалище гр.Русе ,бул.“Липник“ 133, представлявано от А.В.Л. разноски в размер
на 560лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: